There is no such thing as love..

*Насочи се към магазина и влезе вътре заедно с теб, Рен също не каза нищо повече, не знаеше какво, а и обичаше тишината, нямаше нищо против и да не говори повече, определено обаче беше гладен и искаше сладолед, както беше казал по-рано, обожаваше сладолед и сладки неща като цяло. А и не беше свикнал да разговаря с теб.*

* Влезе вътре и отиде при витрината. Огледа добре всички видове сладореди и те погледна.* Какъв искаш да ти взема? Аз лично ще опитам от ваниловия. Изглежда добре. * Усмихна се и се обърна отново към витрината. * Ако искаш мога да ти взема два вида?* Обичаше да опитва нови неща, а и от доста време не беше ял сладолед. Имаше най- различни видове. По едно време се показа едно момче, което поздрави Лей и отиде зад касата. Лей само му се усмихна и те погледна. *

*Рен огледа сладоледите, а после погледна към теб. Крайчетата на устните му се извиха в усмивка, обичаше всякакъв сладолед, но най-много шоколадов, точно за това реши да си вземе такъв.* Искам шоколадов. *Доближи се до теб и те погледна някак мило, както бе казал по-рано, не те мразеше.*

* Усмихна се в отговор и кимна. Огледа още веднъж витрината и отиде при приятелят му, като поръча един ванилов и един шоколадов сладолед. Докато чакаше се обърна към теб. Обичаше да яде сладолед, въпреки че го правеше доста рядко. Мин го ненавиждаше и това пречеше в къщата да има някакво подобие на сладолед. А и рядко излизаше, за да си купи. Обичаше да остава сам, но в онази къща е невъзможно. Облиза устни, когато продавачът му подаде сладоледите и ги плати.*

*Рен взе сладоледа си и се усмихна доволно, излезе от магазина последван от теб. Видя една пейка и се насочи към нея, седна и се загледа към небето. После погледна към шоколадовия сладолед и облиза устни, започна бавно да го ближе, поглеждайки от време на време към теб. Рен също обичаше да остава сам, все пак обожаваше тишината.*

* Последва те и седна на пейката. Погледна те и преглътна шумно, когато видя как ядеш сладоледа.* Рен... ако не спреш да ядеш по такъв начин сладоледа, ще те изнасиля, без да искам! * Започна да премига бързо и се обърна бързо напред. Не искаше да гледа това. Възбуждаше го, а не искаше да ти направи нещо, което не искаш. Въпреки че от начало се държеше гадно, поне сега се опитваше да се сдържа.*

*Премигна няколко пъти и те погледна учудено* Какво ми е на яденето? Ям го по съвсем нормален начин, Лей. *Игнорира това с изнасилването, защото знаеше че ще се опиташ да се сдържиш, сякаш нищо не беше станало просто продължи да си ближе сладоледа по същия начин. Той не намираше нищо странно и не осъзнаваше че така те възбужда.*

* Когато чу думите ти, се обърна бавно и си подпря главата с ръка на пейката, като те погледна. Едва се сдържаше, а ти изобщо не му помагаше.* Рен ... Съвсем сериозен съм. Ядеш бавно, а това ме възбужда до голяма степен... Ще те изнасиля. * Гледаше те с лека усмивка, но и със сериозно лице. Прехапа устните си и следеше внимателно действията ти по сладоледа.*

*Прехапа устната си и леко се омаца, но спря да ближе сладоледа* Не ме заплашвай с това, винаги ям така, по твоята логика постоянно ще искаш да ме изнасилиш.. *Рен наистина не те приемаше насериозно, тоест не бе както преди или както се страхува или избягва Мин, опитваше се да забрави как го завлече в дома си и очевидно успяваше. Не разбираше как само яденето му на сладолед, може да те възбуди*

* Игнорира думите ти и затвори очите си. Въздъхна силно.* Достатъчно.* Отвори очите си и хвана брадичката ти, като внимателно те целуна по устните. После се отдели и облиза изцапаното със сладоледа. Пусна брадичката ти и се облегна на пейката и погледна направо. Започна да яде от своя сладолед. Опитваше да забрави за това, което направи. И успя. Беше странно, но наистина много се възбуждаше от такива нормални действия.*

*Очите на Рен се разшириха, а бузите му се обагриха в румено червено. Не можа да повярва че ти го стори...и че му хареса. Изръмжа и нарочно започна да ближе сладоледа си дори по-бавно, понеже ти много добре знаеше, че Рен обича да те дразни, той също бързо забрави какво ти стори, но действието му да те дразни и възбужда, не спря. Все пак Рен си бе труден характер и рядко слушаше.*

* Забеляза, че продължаваш да ядеш и внимателно се обърна към теб, а очите му още малко да изскочат. Набързо се огледа и забеляза, че е тъмно и няма никой. Отново се обърна към теб и прехапа силно устните си, за да се сдържи, но не можа. Хвана те за ръката и те придърпа към него, като те повдигна и накара да седнеш върху него. Когато това стана те придърпа към себе си и сля устните си с твоите нежно. Не искаше да го прави, без твое позволение, но ти го предизвика. Сложи едната си ръка високо на гърба ти, а другата по- ниско.*

*Остана в шок, а лицето му стана още по-червено от преди. Учудващо макар да те предизвика, целувката беше нежна и му хареса, за момент Рен се почуди какво да стори, но после бавно обви ръцете си около теб и отвърна. Не знаеше какво го прихваща, просто го стори, устните ти бяха меки и сладки, не знаеше как но усещаше че започва да се привързва към теб, опознавайки те. Знаеше че това е грешно, ти едва ли имаше подобни чувства, но въпреки това отвърна на целувката*

* Лей се усмихна в целувката. Не можеше да повярва, че не го отблъсна или нещо подобно. Придърпа те повече към себе си. Без да иска ухапа леко долната ти устна, но продължи с целувката сякаш нищо не се е случило. Не знаеше, защо го направи, но беше свикнал на това. Той също започваше да се привързва. Без да го осъзнава. Внимателно се отдели от целувката и те погледна в очите.* Сега ще спреш ли да ядеш сладоледа така? * Повдигна едната си вежда и отново се усмихна.*

*Рен се отдели и те погледна в очите, щом чу въпроса ти, сложи единия пръст пред устните си и се замисли, а после се засмя* Ако кажа не, ще ме целунеш ли отново? *Макар да беше вече тъмно, луната грееше ярко и огряваше красивото лице на Рен, очите му проблясваха и се взираха право в твоите. Честно целувката му хареса и искаше още веднъж за това и се изрази по този начин пред теб, макар малко да се засрами от думите си.*

* Погледна учудено и за малко да се задави.* К-какво? ... Рен да не искаш наистина да те изнасиля? * Засмя се леко, но не спираше да те гледа в очите. Не можеше да отрече, че и на него много му хареса тази целувка. До сега не беше се целувал толкова нежно, освен когато беше с теб в банята. Прехапа устните си. Не знаеше, защо но ти му въздействаше и го караше да се чувства по- различно и да се държи различно.*

*Очите му се разшириха и поклати глава, не искаше да го изнасилаваш, и той не знаеше какво изобщо го прихвана. Веднага се отдели от теб и въздъхна* Не...не искам, хайде да вървим..вече става късно. *Погледна настрани и дояде сладоледа си. Целувката му хареса, но ти развали момента, а и Рен знаеше че не е правилно, за теб той бе просто играчка.*

* Въздъхна. Не искаше да прозвучи така. * Рен... * Дойде пред теб и обви ръце около кръста ти, като те придърпа към себе си. * Май не ме разбираш. Ще ти го разясня... Това което казах, на моят език е .. Че прекалено много ме възбуждаш. Прекрасен си, а това, че доброволно искаш да те целуна... Прекалено много ми харесва. Умирам още веднъж да опитам от устните ти. И го искам, защото ми харесваш ужасно много. Не като играчка.. * Не изчака отговора ти и веднага сля устните си с твоите. Притисна те повече до себе си. Надяваше се да не те е стреснал, но така се чувстваше в момента.*

*Сведе глава и прехапа устните си, а в следващия момент отново бе допрял устните си до твоите. Облиза ги бавно точно както направи със сладоледа, обви ръцете си около врата ти. Целувката наистина му хареса, просто се беше ядосал че трябваше да го споменеш по този начин, не беше свикнал с характера ти и начина ти на изразяване, но нямаше как да отрече, че му беше приятно да го целуваш*

* Усмихна се в целувката, когато му отвърна. Прокара ръцете си по тялото ти. Едната ръка внимателно сложи на дупето ти, а другата по средата на кръста ти. Надяваше се да не се ядосаш. Обичаше да те докосва. Обичаше начина, по който му въздействаш така. Беше сигурен, че щеше да те пази от Мин. Вече беше решен, че ще спиш в неговата стая. Не искаше никой друг да те докосва по онзи начин. Стисна те малко по- силно, за да ти покаже, че не иска да те пуска и че си само негов.*

*Рен не искаше никой да го докосва, не обичаше да го докосват, освен ако той не позволеше, а в случая очевидно позволяваше. Страхуваше се от другите и особено от Мин, но до теб се чувстваше добре и спокоен. Точно за това не се ядоса, нито направи нещо за да махне ръката ти, напротив, продължи да те целува по същия нежен начин, докато не му свърши въздуха и не се отдели от теб*

* Отдели се от теб и се усмихна. Погледна надолу засрамен, а тръпчинките му се показваха.* С-съжалявам за това. Май малко прекалих... Не се сдържах.* Все още гледаше надолу и си подритваше някакво камъче. Беше наистина засрамен и не спря да си играе с крачетата си. Вкара ръцете си в джобовете и прехапа устни. Хареса му много, въпреки че тази целувка го измори и дишаше тежко.*

*Не се сдържа и се засмя, виждайки колко сладък си всъщност така, хареса тази твоя страна, както и трапчинките. Докосна бузите ти с пръст и се усмихна* Не се извинявай, все пак аз нямах нищо против...нямаш причина да се извиняваш, Лей. Много си сладък така, засрамен.. *Прехапа долната си устна и хвана ръката ти* Но сега наистина...трябва да вървим, късно е и другите ще питат къде сме. *Сега повече от всякога Рен не искаше да бяга, искаше да е до теб, а това че не го мислиш за играчка, го караше да се чувства още по-добре.*

* Погледна към ръката ти и се засрами повече. Той никога не е правил това. Не знаеше, какво да направи, а и като чу думите ти, се стресна.* Рен... Мин ще ме убие... * Преплети пръстите си с твоите и тръгна бавно напред.* На неговия ден му отказах. Аз не съм такъв. Винаги давам дума на играчките си.. * Погледна надолу, а усмивката му изчезна от лицето.* Знам много добре, какво ще направи като се приберем... * Наистина много добре знаеше- щеше да го изчука зверски. Не че преди не го е правил, но е било за забава, а сега - за дин вид отмъщение.*

*Щом те чу, сведе глава и рязко пусна ръката ти, Рен също много добре знаеше какво щеше да стори Мин и точно за това се ядоса, знаеше че всичко това е грешно, а ти щеше да продължиш да даваш думата си и Мин да се възползва* Ами върви си при Мин.... *Каза това и тръгна към заведението без да поглежда назад, издразни се и изобщо не искаше да те слуша повече, всичко беше една огромна грешка.*