There is no such thing as love..

Рен е обикновено момче на 20 години, добре образован и прилежен в работата си. Работи като секретар в доста известна компания в Сеул, един ден обаче живота му се преобръща, когато среща човек, който решава да го направи свой с цената на всичко. Макар Рен да си е инат, постоянно да се цупи и да противоречи, има доста женствени черти, заради които дори този човек го сбърка за момиче.
За другия герой (Който желае нека участва, нямам критерии кой ще е идола): Той е богат, арогантен, меко казано мисли че може да има всичко, което диша на тази планета. В това число Рен, отначало го мисли за момче, проблема е че не се опитва да го впечатли или да се сближи с него. Просто иска да е негов, изпитва нещо като чувство за собственост. Използва всеки метод, но не и милото държание, просто защото не е и никога няма да бъде такъв. Типичен пример за разглезен богаташ, който обаче не се отказва, дори когато получава това което иска една нощ, а имено Рен, продължава да го тормози, да иска неща, които естествено момчето отказва. Месеците, през които Рен е притиснат и принуден, да е послушен, се нижат толкова бавно че Мин Ки бавно изгубва волята си да се бори, а разглезения богаташ странно... след всички сторени неща, иска да ги поправи. Проблема е че инатът на Рен пречи да го разбере.

*Беше рано сутринта около 6:30, алармата извъня, този звук винаги дразнеше Рен, отвори рязко очи и я изключи с намерението да поспи още малко, но естествено нямаше как да си го позволи. Въздъхна и бавно се изправи от леглото, слънчевите лъчи проникваха в стаята и осветяваха бледото му лице. Тръгна към банята и влезе вътре, изми лицето си и се оправи, а после се върна. Извади си дрехи и набързо се облече, носеше бяла риза и сив костюм, все пак работеше в една от най-известните компании, трябваше да бъде облечен добре. Пооправи русата си коса, но я остави спусната и се огледа в огледалото. Тази процедура се повтаряше всеки ден*

* Когато чу алармата, едва се изплъзна от леглото. Мразеше да става толкова рано. Обичаше да си поспива повече. Погледна часа и той както обикновено беше 7:00. Разтърка очи и се изправи. Огледа се наоколо и забеляза, че стаята му е в неприлично състояние, но така или иначе нямаше да чисти той. Имаше си куп слуги, които имаха тази чест. Продължи напред, заобикаляйки всякакви по вид дрехи и предмети на земята, като се домъкна до банята. Влезе вътре и без да затваря вратата, си свърши работата. Нямаше кой да влезе точно сега. Беше научил всяка една слуга, че в неговата стая не се влиза, когато той е в къщата, е освен, когато не реши да си поиграе с някой от слугите му. Всички бяха от мъжки пол. Това му доставяше голямо удоволствие. Никой от тях нямаше право да напуска къщата без негово позволение, освен един от подчинените му. Беше направил всички гейове. Естествено, защото беше изчукал всеки един от тях и го беше подчинил. Оставяше ги дори и да се забавляват сами, но обичаше да ги гледа. Оправи се и набързо излезе от там. Трябваше да отиде в новата си фирма. Беше я наследил от баща си преди седмица. Той почина и нямаше какво друго да направи. Въпреки че можеше да отиде, когато си поска имаше и някакви отговорности. Облече един от скъпите си костюми и излезе от къщата бързо. Запъти се към фирмата, като очакваше да го посрещнат всички подобаващо и всички да са на линия, иначе щяха да си имат проблеми. Повечето, който са направили такива грешки, са част от милите му прислужници или могат да се нарекат „ Играчки". Ако не го послушаха, когато им заповядаше нещо, ги наказваше със здрав секс. След това почти не се дърпаха. Но както и да е. Той вече беше пред фирмата. Спря на едно място и огледа сградата отвън.*

*Рен за съжаление едвам се мъкнеше, щом се оправи, излезе от малкия си апартамент и се насочи към асансьора. Натисна копчето и щом асансьора дойде се качи в него, щом излезе от сградата се запъти пеша към компанията, беше доста далеч, но се надяваше да успее, въпреки че едвам се мъкнеше, това което не знаеше е че ще има нов шеф, не че го интересуваше особено, той не обичаше работата си, не беше от най-старателните хора и определено знаеше как да изнерви някого до краен предел, беше си труден характер от всяка една гледна точка, основния проблем беше че беше прекалено женствен и трудно някой го намираше на сериозно, всеки го мислеше за момиче, заради тези женствени черти и дългата коса. Щом стигна до високата сграда както обичайно влезе вътре, без да очаква нищо особено, но тогава видя че всички са замлъкнали и са се втренчили в него, сякаш е направил кой знае какво като е закъснял*

* Погледа известно време фирмата. Това беше новото му работно място. Стори му се добре изглеждащо. Повдигна раменете си и закрачи напред. Стигна до вратата, а там вместо сам да си отвори, един портиер свърши това вместо него. Усмихна му се и го огледа добре. Не го хареса особено, но все приличаше на него. Отказа се, защото и преди е имал слуги, които приличат на него. Бързо му омръзват. Продължи напред и едно момиче го опъти към кабинета му. Той само кимна и се качи по многото стълби. Всичко от вътре беше чисто бяло и това му хареса. Не смяташе да пребоядисва. Най- накрая стигна. Забеляза, че пред кабинета му има нещо като бюро. Изглеждаше доста добре, но отзад нямаше никой. Поклати глава неодобрително и влезе в кабинета си. Щеше да иска обяснение, когато се появиш.*

*Рен осъзна по погледите, че очевидно има сериозна причина и се затича по стълбите, на няколко пъти щеше да се пребие, но все пак той си беше непохватен. Стигна пред бюрото, както винаги нищо ново, всичко беше в скучно бяло, а там нямаше никой. Дойде до работното си място и седна зад бюрото си, очакваше това да бъде поредния скучен ден, макар че много хора искаха работата му, Рен не я оценяваше, не беше нещо, което би работил винаги, а може би само временно. Не знаеше че има нов шеф, който очакваше да е доста по стриктен*

* Чакаше известно време поне едно кафе. Накрая се ядоса и погледна през прозореца. Разбра, че най- сетне си се появил и му кипна. Дори и не дойде да направиш обяснение за това. Излезе с гръм и трясък от кабинета си и дойде пред бюрото ти, като постави ръцете си на него и те погледна много ядосано в очите.* Вие ли сте секретарката ми?* Повдигна едната си вежда и осъзна, че въпроса му е доста тъп. Разбира се, че си ти, щом седиш там. Изправи се и се запъти бързо към кабинета си.* Ако не искаш да правим циркове, по- добре се размърдай и ела веднага в кабинета ми.

*Седеше си най-спокойно на бюрото, а няколко руси кичура се спускаха пред лицето му, стресна се като те видя така, защото ти изглеждаше привидно ядосан и се изправи. Това което разбра е че очевидно ти лесно се палиш, въпреки че Рен си знаеше че тази работа е гадна и не е за него* А вие кой сте изобщо? И за какви циркове ми говорите? Случва се, човек да закъснее. *Свъси вежди и нацупи устни, стана от мястото си и се запъти след теб в кабинета ти, не мислеше да се засрами или да се извини за постъпката си, никога не го правеше и не би се извинил особено за подобно нещо, особено като ти го нарече секретарка, та той ти бе секретар, поредния човек, който го мислеше за момиче, просто прекрасно начало на деня*

* Когато чу въпросите ти, рязко се обърна и те погледна заплашително. Изчака да влезеш в кабинета му и тресна вратата. Помисли си, че още малко и щеше да я разбие, защото беше стъклена, но това не се случи. Хвана те за ръката и те обърна към него, като те притисна до стената. Не смяташе нищо да ти прави, защото те мислеше за момиче. Най много щеше да те уволни. Друго щеше да е, ако беше момче. Погледна те право в очите, но спазваше дистанция между вас.* Аз съм новият шеф на тази компания и определено не търпя закъсненията. Особено ако не ми се донесе кафе. * Успокой се малко и те пусна. Отиде на стола си и постави ръцете си на бюрото, като взе едни папки с имената на служителите си, понеже трябваше да знае имената на всички. Все още не беше ги разгледал.* Този път ще ти се размине, но да знаете госпожице, че от утре не приемам никакви закъснения. Сега отидете да ми донесете кафе със захар и сметана.

*Допря гърба си до стената и за момент се стресна от действията ти, но знаеше че ще го пуснеш, а и не се интересуваше от мнението ти, ако го уволниш, просто щеше да си намери друга работа и без това тази не му допадаше. Доближи се до бюрото ти и щом чу думите ти сякаш му кипна, това преля чашата, не стига че си надут и определено арогантен, ами и го мислиш за момиче, определено нямаше да остави нещата така.* Първо, наречи ме още веднъж "госпожице" и ще изтръгна езика ти, аз съм момче!! И второ, не ми нареждай така, ако искаш ме уволни но нямам намерение да съм секретар на такъв надут пуяк като теб, вземи си кафе сам! *Наистина се беше вбесил и тръгна да излиза от кабинета ти, голяма работа, просто щеше да го уволниш, не му пукаше за това, просто искаше да си тръгне. Беше нелепо как може някой като теб да се държи така с него сякаш е нищо повече от просто твой подчинен, все пак на първо място бе човек, а не бездушен предмет, но ти очевидно не разбираше това*

* Погледна те доста изненадано от това, което му каза, но когато чу че не си момиче, една огромна, широка усмивка се показа на лицето му. С бързи крачки дойде до теб. Хвана те за ръката и те издърпа вътре преди да излезеш. Пусна щорите на прозорците, включително и на вратата, като я заключи. Обърна се рязко и дойде до теб. Долепи те отново до стената но този път беше притиснат до теб. Сложи ръцете си над главата ти, като държеше там твоите. Не ти позволяваше да мърдаш изобщо. Доближи се колкото възможно по- близо до теб. Допря челото си до твоето, а устните му бяха на милиметри от твоите.* Първо... Това, че си момче, изобщо не ти помага. Второ ще ти нареждам така, защото съм ти шеф. Извън компанията мога да се държа и по други начини. Трето няма да те уволня, но мога да направя друго. Четвърто, ако ме наречеш пак пуяк ще си имаш много проблеми. Но кой знае... може и да ти хареса. Зависи дали си послушен.... * Усмивката му стана още по- голяма, ако беше възможно. Сещаше се за хиляди начини да промени мнението ти.*

*Рен изтръпна, усещаше топлия ти дъх, който се разбиваше върху устните му. Беше в шок от действията ти, за момент не посмя да помръдне, но после се осъзна и започна да се дърпа, за да освободи ръцете си* Ти наистина не си добре, пусни ме веднага или ще ти стъжня живота, надуто богаташче. Знам какви са хората като теб, смятат че всичко им принадлежи, е не си познал, ако ти не ме уволниш, аз ще напусна, просто е, а сега ако обичаш ме пусни, нямам желание повече да идвам тук. *Изръмжа и наистина се вбеси, нямаше да позволи на някой като теб да му говори така* Ти си едно голямо нищо без парите си, просто едно разглезено хлапе.О, почакай грешка, парите на баща ти, те дори не са твои. Аз не съм просто някой служител в компанията, който послушно ще тича след теб, ще ти се подчинява и ще ти се мазни, а сега се разкарай!

* Изръмжа силно. Не понасяше това държание. Хвана те за китката силно и те дръпна. Отиде пред вратата и я отключи. Излезе отвън, като заряза всичко така. Слезе надолу по стълбите и отиде на рецепцията, или поне там където преди питаше за кабинета си. Все още не знаеше какво е това. Каза им, че не се чувстваш добре и ще те заведе в болницата. Не изчака отговора и излезе от сградата. Отвън го чакаше кола. Отвори вратата и те бутна вътре. Влезе след теб и каза на шофьора си да го заведе у дома. Естествено той също беше един от слугите му. Изпълняваше всичко, което му се каже. Виждал е новите играчки и вече не му правеше впечатление. След малко, колата спря пред къщата. Излезе и те дръпна. Не ти позволяваше да издаваш звук или мърдаш през цялото време. Влезе вътре и веднага се качи на втория етаж. Влачеше те пред очите на слугите. Те не смееха да кажат нищо. Ти беше просто една нова играчка. Вкара те в някаква добре обзаведена стая, различна от неговата, защото беше подредена и влезе също. Затвори след себе си. Бутна те на леглото и веднага те завърза за него. И краката и ръцете.* Сега вече ще се подчиняваш... * Усмихна се и отиде до гардероба.*

*Въпреки всичко, което ти правеше, Рен упорито държеше на своето и не спираше да се дърпа, в колата седеше мирно, но вътрешно му идеше да ти забие шамар, който да запомниш. Погледна те наистина объркано, не разбираше какъв ти е проблема. Искаше да се махне колкото се може по-надалеч и щом слезе от колата се, опита, но естествено не успя, оказа се завлечен от теб в дома ти, щом влезе видя че има и други момчета, приблизително на неговата възраст, мрънкаше и се дърпаше, но нищо нямаше ефект. Наистина му беше писнало от хора като теб, които се мислят за много важни сякаш са центъра на вселената и светът се върти около тях. В следващия момент обаче се оказа завързан за леглото, без да може да помръдне. Опита се да се освободи, но въжетата бяха здраво стегнати около китките и глезените му* Шибано копеле, пусни ме веднага! Никога няма да ти се подчиня!! Какви си ги мислиш за бога??!

* Не обърна внимание на думите ти. Знаеше много добре, че това ще стане. След малко издърпа някакъв кашон от гардероба и го замъкна до леглото. Качи се върху него и се надвеси над теб и седна отгоре ти. * Е принцесо... Сега ще се позабавляваме. Пък кой знае? може и да ти хареса... * Целуна те жадно по устните и ги захапа силно. Спусна се надолу и спря на врата ти. Засмука го силно и оставяше големи и болезнени белези. Смъкна ръцете си надолу. Изправи се за момент и погледна тялото ти. Облиза устни и разкъса блузата ти, а сакото само го разкопча. Отново се зае с поставянето на белези. Всеки един от слугите му имаше поне един. Това беше нормално за него.*

*Рен не можеше да повярва на случващото се, не искаше изобщо някой като теб да го докосва, не искаше да е просто една от играчките ти, но колкото и да се опитваше да се измъкне, не се получаваше, единствения резултат бе че китките му се разраниха. Нямаше избор, ти правеше каквото си поискаш, болеше, не му харесваше грубостта ти, всъщност като се замисли не харесваше нито едно нещо в теб, нито едно твое действие, нито една твоя черта. Мразеше държанието ти.* Н-не ме наричай принцеса, пусни ме веднага!! *Дори не знаеше името ти, а ти му причиняваше това, нежната му и гладка порцеланова кожа биваше белязана от теб, Рен хапеше устни и присви очи*

* Все още не ти обръщаше внимание. Продължаваше със своята си работа, когато реши, че вече си достатъчно посинен, се спусна надолу. Стигна до зърната ти. Облиза едното, а после и го захапа, но не прекалено силно. Усукваше езика си около него, а с другата ръка, си играеше с другото грубо. Знаеше много добре, че това доставя удоволствие, което дори и ти би харесал. Спусна едната си тъка и погали члена ти през панталона. Със сигурност ти беше една добра играчка на външен вид и със сигурност и беше доста тесен, което му хареса. Искаше да изпробва от сочното ти и на пръв поглед стегнато дупе. Знаеше много добре, че си девстевен. Личеше си.*

*Беше повече от ядосан, беше ти бесен заради това, което ти правеше, но дори и да го кажеше нямаше да има полза, ти изобщо не го слушаше. Гърчеше се безпомощно пред теб, а опитите да се отвърже и да избяга, бяха безуспешни. Рен не беше позволявал на никого да се държи така с него или да го докосва, въпреки че на външен вид бе доста красив и доста хора се лепяха по него, той ги отрязваше. Проблемът бе че сега той нямаше избор, тялото му беше настръхнало и се беше възбудил, не искаше ти да го докосваш, но знаеше че каквото и да му сториш, няма да се огъне както другите ти слуги и играчки, той беше различен, инатът му пречеше и нямаше да се съгласи или да те послуша за нищо. Едно нещо беше сигурно, беше убеден че веднъж щом си тръгне, ще напусне компанията и никога повече няма да те види или поне така си мислеше той. Свободно спускащата му се руса коса, се разпиляваше и няколко кичура закриваха красивото му лице, Рен не си позволяваше да издава никакви звуци, просто защото знаеше че така само ти ще си доволен, а той не искаше това. Искаше точно в момента да те пребие, толкова много, но въжетата му пречеха. Затвори очи, надявайки се това да е някакъв кошмар, от който ще се събуди и всичко ще е само един лош сън, а следите от теб по тялото му няма да ги има, но уви не беше така.*

* Искаше да те опита бързо. Знаеше, че ще се пречупиш, дори и да не е скоро. Абсолютно всички негови играчки или слуги бяха като теб. Сега тичат при него и го молят да ги чука. Беше ги превърнал в секс „машини" и винаги бяха на линия. Знаеше много добре, какво да ти направи и нямаше намерение да те пуска извън тази къща. Освен, че слугите му щяха да те спрат, защото му бяха верни, а и цялата къща е „ запечатана". Всяка една външна врата се отваря с ключ, който притежава единствено Лей и едната му слуга. Един вид любимеца му. Казваше се Мин. Всичко, което правеше Лей се харесваше от него. Не искаше да губи време и слезе още надолу, минавайки корема ти със смучки. Изправи се и разкопча колана ти. Свали ципа на дънките и развърза въжетата, за да свали и самите дънки и боксерките ти. Когато това стана отново те върза и огледа чисто голото тяло под себе си. Облиза устни и заби погледа си в члена ти.* Надървен си. Май все пак ти харесва, а? Не се тревожи. Ще има още много такива.* Засмя се подло и пое члена ти с уста, като задвижи главата си бързо. Сложи едната си ръка върху едното ти зърно и започна да си играе с него, а с другата галеше вътрешната част на крака ти нежно.*

*Рен наистина се стресна, в момента беше възбуден, но в очите му се четеше само страх, не искаше да е твоя играчка, искаше само да си тръгне. Щом пое члена му и го огледа по този начин, лицето на Рен пламна, никой не си беше позволявал да се държи с него така сякаш беше някакъв предмет и ти принадлежеше, колкото и силно да хапеше устни, колкото и да не го искаше, нямаше как да сдържи стоновете си. От устните му се отделиха тихи стонове, а Рен измести поглед настрани със затворени очи, изобщо не искаше да те поглежда. Беше засрамен от всичко това и ти беше ядосан, защото не го искаше* Млъкни по дяволите и ме пусни!!! Няма начин това да ми хареса!! *Изръмжа и инатливо не се вслушваше в нито една твоя дума, ако имаше инат, който да не те послуша каквото и да кажеш то това беше Рен. Нямаше да ти позволи просто така да си играеш, веднъж всичко да свършеше, бе толкова бесен че му идеше да те убие.*

* Харесваше му стоновете ти. Отдели се за момент и те погледна, като започна да движи едната си ръка по члена ти.* Миличък.... Самият факт, че си толкова надървен и че издаваш такива сладки стонове, които ме подлудяват до краен предел, означават, че това ти харесва.* Ухили се мазно и отново се зае с члена ти. Увеличи колкото се можеше повече движенията на главата си. Усещаше как ставаш все по- надървен и че след малко ще свършиш. Когато ти свърши в устата му, Лей преглътна всичко. Изправи се и се усмихна.* И все пак свърши... Но нищо имаме още доста да се позабавляваме. * Мина с ръце по цялото ти тяло и се изправи. Съблече сакото си, а после и ризата. Направи и същото с панталона и боксерките си. Остана чисто гол пред теб. Искаше да те опита. Изглеждаше толкова добре и колкото и да му се искаше да изпробва още неща върху теб, искаше вече да проникне. Качи се на леглото и се намести добре. Погледна те и се усмихна отново. Облиза устни. Все още не ти даваше изобщо да помръднеш.*

*Накря Рен не издържа и свърши в устата ти, чу думите ти и те погледна наистина злобно и ядосано* Не ме наричай така! Не съм ти "миличък" не съм никой за теб!! *Присви очи ядосано и щом ти започна да си сваляш дрехите, погледна настрани защото не искаше да те вижда, изобщо не искаше да вижда тялото ти. Знаеше и усещаше че не му харесва, всичко това беше насила, Рен не го искаше и нямаше да го поиска. Беше убеден че след като си поиграеш ще го оставиш, имаше и други  слуги, можеше просто да го пуснеш и да забравиш за него. Мин Ки беше адски озлобен към теб, не те познаваше, дори името ти не знаеше, а ти си позволяваше да се държиш така...това го изкарваше извън релси.* Веднъж да се измъкна ще те убия, копеле!! Извартеняк такъв!

* Чу думите ти и се издразни силно. Хубавото беше, че си е свикнал и не обръща особено внимание на всичко това. Погледна те любопитно. * Ще трябва доста да направиш, за да се измъкнеш... Ако искаш ще говорим на тази тема, като приключим. Има и условия, при които можеш да си тръгнеш. А сега..... * Погледна към члена си. Отърка го хубаво във входа ти и отново те погледна.* Сега е време да се позабавляваме истински... * Усмихна се злобно и тъкмо щеше да проникне, когато някой влезе вътре. Лей рязко се обърна ядосан, от факта че са го прекъснали, но се усмихна широко. На вратата седеше Мин и гледаше с голямо любопитство и желание. Беше само по кърпа, обвита около кръста му. Сякаш излизаше от банята.„ Май имаш нова играчка, Лей. Може ли да я опитам за теб? " Момчето на вратата се усмихна широко, а Лей само се засмя и се изправи от леглото. Мин затвори вратата и хвърли кърпата на земята. Дойде на леглото и се качи отгоре, като застана в същата поза, като Лей. Отърка члена си грубо и рязко проникна в теб. Все пак трябваше да му помогне да те подчини. Почти с всички играчки го правеше, а той беше доста груб в леглото. " * Лей се настани на един стол и започна да гледа. Честно казана му беше малко гадно. Искаше той да е първият, който ще разкъса девственото ти дупе.*

*Рен беше готов да изслуша всичките ти условия, искаше чисто и просто да си тръгне, но помръкна щом чу че това ще е след като свършат. Присви устни и тъкмо щеше за пореден път да те обиди, когато някой влезе в стаята и Мин Ки умря вътрешно от срам, дори не знаеше кой е онзи човек на вратата. Очите му се разшириха и изскимтя,  погледна към непознатото момче към себе си* За бога.....вие сте откачени......оставете ме---- *Преди да каже още нещо, усети как Мин грубо проникна и изскимтя от болка, а очите му се насълзиха, все още разбира се, се опитваше да се измъкне, не искаше да остава тук. Беше убеден че ти имаш някакви психични отклонения, не беше нормално просто така да си седиш и да оставиш този непознат да прави нещо подобно. Та Рен не познаваше нито един от двама ви, мислеше че това ще е просто, обикновен ден на работа. Стенеше, но го болеше понеже Мин беше груб, а на Рен му беше за първи път.*

* Стоеше и гледаше, как Мин с мъка се мъчи да вкара изцяло масивният си член в теб. Изтръпна леко, защото още докато търкаше члена си във входа ти, разбра, че наистина си много тесен. Явно ти беше за пръв път. Самият Лей е опитвал от този на Мин и въпреки че му е свикнал на грубостта, която всъщност харесваше, и на големината му, Лей винаги е скимтял от болка.*# Мин едва вкарваше и изкарваше члена си. Чудеше се как не е заседнал в теб. Беше си наистина доста тесен. Усили темпото тройно, като направо скачаше върху теб. На него му харесваше прекалено много. Усмихваше се злобно и събираше сили да свърши мощно в теб.#* Лей стискаше ръцете си в юмруци, защото чуваше силните ти викове от болка, които сигурно стигаха до другия край на града. накрая не издържа на напрежението, защото дори и той чувстваше болката ти. Настръхна и скочи от стола, като дойде на леглото. Точно преди Мин да свърши в теб, Лей го дръпна. Мин легна на леглото и Лей пое члена му с уста, след което той свърши в него. Отдели се и преглътна всичко.* Мин. Излез от стаята веднага.* Лей му каза най- нормално, а Мин като послушно кученце излезе, усмихвайки се дяволито.* Това беше Мин. Любимата ми играчка. * Погледна те в очите, като видя сълзите ти.* Не ми крещи и да не си посмял да кажеш и една обида. Ще ме слушаш сега, ако не искаш отново да го викна. Знам, колко е груб леглото и колко те боли в момента. Затова ще ме слушаш и ще отговаряш. Имаш право да ми задаваш въпроси, но пак повтарям.... Ако започнеш да ме псуваш, или ще викна обратно Мин или ще те заключа тук, без да ти казвам възможностите, които имаш.