There is no such thing as love..

* Когато чу това, сякаш нещо го удари от вътре. Настигна те и те прегърна в гръб, като обви ръцете си около теб. Започна да шепне на ухото ти.* Рен... Не искам Мин... Искам само теб. Мисля че изпитвам нещо, което не мога да си обясня. Никога до сега не съм изпитвал... чувства към някого. Не искам да си тръгваш. Все някак ще се оправя с него. Моля те...* Топлият му дъх се разбиваше върху кожата ти. Наведе се малко и леко те целуна по врата.*

Напротив...ти водиш напълно различен живот от моя, какво значение имат чувствата? Мин никога няма да остави нито теб, нито мен намира...и съм сигурен че и ти си наясно с това. Аз няма да го изтърпя, а за теб не знам...всичко това е една огромна грешка. Искам да си вървя.*Опита се да прозвучи студено, въпреки че беше трудно, когато ти беше толкова близо, а устните ти по врата му. Отблъсна те от себе си и продължи напред, беше прав, нямаше как да бъде с теб, дори и да имаше чувства, ти си имаше Мин и останалите ти играчки, а той беше никой, просто част от групичката.*

* Прехапа устни. Нямаше да се откаже от теб. Настигна те отново, но този път застана пред теб. Обви отново ръцете си около кръста ти и те притисна до себе си. Погледна те в очите тъжно Не искаше да си тръгваш. И беше готов на всичко. Преглътна тежко и започна да говори тихо, като леко запъна.* А-аз ... Не искам да си тръгваш Рен. Готов съм на всичко и... Дори ще зарежа всички в онази къща. И без това аз не се възползвам от тях, а Мин. На мен не ми трябват.. Искам само теб. Ще зарежа всички и включително онази къща... Моля те Рен.* Прегърна те силно и постави главата си на рамото ти. Не искаше да го оставяш. Тъкмо беше уверен, че онова, което му каза в колата най- после се е случило.*

*Бавно и плахо обви ръцете си около теб, имаше чувства към теб и не можеше да ги отрече, дори да опитва. Тялото му потрепна и се сгуши в теб, не искаше много, просто не искаше Мин да докосва него или теб, защото знаеше че има чувства, а това би разбило сърцето му. Искаше просто живота му да продължи както преди, да се върне на работа, да има напълно нормален живот, а не да бъде нечия играчка или като затворник в онази къща* Просто ги изгони...онази къща е домът ти, не можеш да ги оставиш да правят каквото поискат особено Мин...искам те, но ако те останат няма как да бъда с теб....Виж ги само, сутринта ревнуваха и ме гледаха злобно само заради една прегръдка...

Аз... * Въздъхна. Радваше се, че изпитваш същото и че искаш да си с него, но той си имаше и проблем.* Рен... Никои от тях няма, къде да отиде. Най- вече момчето, което седеше до теб колата. Ще им оставя къщата си. Ще си взема нова. Не ми пречи. Нека да останат там. Иначе ще ми е съвестно, че съм ги изгонил на улицата.. * Затвори очите си и вдиша от аромата ти. Ухаеше толкова добре. Не искаше да се отдели от теб.*

Добре...стига ми те да не се доближават до мен или теб... *Рен въздъхна, той също не искаше да ги оставиш на улицата, не беше правилно, а и после щеше да се чувства гузен, така беше най-добре, а и ти бе богат, можеше да си купиш друга къща. Рен се съгласи и се обърна към теб, поглеждайки те в очите. Не знаеше какво да каже, беше нетипично за теб да говориш така, по този начин*

* Погледна те в очите и леко се усмихна. Продължи да държи ръцете си около кръста ти. Беше доволен от отговора. Наистина се радваше, че няма да го зарежеш. И той беше доста изненадан от държанието си, но когато Лей изпитва някакви чувства ги показва и не ги крие. Въпреки че до сега е показвал само лоши.. Той не беше толкова лош, за колкото го мислеха всички, включително и ти в началото.* Ще се постарая Рен... Обещавам ти, че няма да те докоснат.* Подпря челото си на твоето и затвори очи.*

*Макар Рен да беше учуден от държанието ти, хареса му как не криеше чувствата си и начина по който се държеше, знаеше че имаш и друга страна, той самия я беше изпитал, но въпреки нея те хареса, беше те прегърнал и не искаше да се отдели. Не знаеше колко време измина, просто остана така, сякаш чакайки ти да се отделиш, защото Рен нямаше да го стори. За първи път изпитваше такива чувства към някого.*

* През цялото време, Лей не спря да се усмихва. Беше решен да си тръгне от онази къща. Не знаеше, как ще реагира Мин или останалите, но нищо нямаше да го спре. Бавно се отдели от теб и те погледна.* Рен.. Искаш ли да се прибираме? * Не искаше да спира прегръдката, но знаеше, че не може да стои така цяла вечност. Щеше отново да те прегърне и може би целуне, когато си отиде вкъщи. А още утре сутринта щеше да потърси нова къща.*

*Рен се отдръпна и кимна* Да, хайде..вече е доста късно и другите сигурно ще питат защо сме се забавили..да вървим. *Погледна надолу и хвана ръката ти, чувстваше се някак щастлив до теб и виждаше че и ти изпитващ същото, това го радваше. Не искаше да те оставя, нито да си тръгва.*

* Само кимна и се усмихна. Преплете пръстите си с твоите и погледна напред. Наистина се радваше, че е с теб. Изпитваше неща, които до сега не е. Беше нещо ново за него, но беше щастлив, че е точно с теб. Все пак ти си този, които започна да го променя към това. Знаеше, че ще направи всичко, за да те опази от Мин и останалите. Освен това вече нямаше да те принуждава да седиш само в къщата или близо до него, въпреки че искаше.*

*За Рен беше много странно да се чувства така, никога до сега не бе обичал някого, но от друга страна не можеше да отрече, че точно в момента се чувстваше щастлив. Продължи напред и влезе заедно с теб в заведението, където се бяха вече събрали останалите и очевидно чакаха само тях*

* Когато влезе в заведението, срещна погледите на всички. Нямаше още много хора вътре, защото вече бе късно. Отиде на бара, но още като седна на стола, Мин го задърпа към ъгъла на сградата. Спря го там и му прошепна нещо в ухото, след което Лей го избута силно от себе си и му проговори тихо, за да не чуят всички. Заобиколи го, като го остави с учудена физиономия на лицето и отиде отново на бара. Усмихна се на момчето с палачинките и извика бармана, които му даде някаква сметка. *

*Рен не знаеше какво сте си говорили или защо Мин гледа така, но това както винаги не водеше до нищо добре, знаеше че няма да е толкова лесно. Той стоеше при другите момчета, изчаквайки да платиш сметката и да тръгнат, честно беше късно и на Рен вече доста му се спеше. Искаше да се прибере и да си легне, защото умората в него вече надделяваше.*

* Очите на Лей за малко да изскочат, когато видя сметката. Беше сигурно двойна от миналата. Въздъхна и извади портфейла си, като даде пари на бармана. Погледна те и леко се усмихна. Изчака търпеливо рестото и дойде при теб, като те хвана за ръката и тръгна напред бавно. Следваха ви другите момчета. Не поглеждаше назад, а само напред. Видя колите и забърза леко крачката си към тях.*

*Както преди Рен се качи в колата на задната седалка, а до него седна момчето с палачинките. Никой не каза нищо, Рен си мълчеше, но от време на време те поглеждаше с лека усмивка на лице, оправяйки кичур от косата си зад ухото, някак срамежливо. Загледа се през прозореца и изчака да потеглят*

* Затвори вратата ти и отвори тази на предната седалка. Точно преди да седне, Мин го хвана и отново му прошепна нещо в ухото. Лей не се стърпя и го бутна.* Това си е моя грижа, Мин..* Усмивката му изчезна от лицето и се качи в колата. Затвори ватата и си сложи колана. Облегна се назад. Шофьорът изчака и Мин да се качи във втората кола и потегли напред. Лей не каза нищо. Затвори очите си и се отпусна на седалката.*

*На Рен не му се хареса, че Мин пак ти говореше нещо и очевидно на теб не ти се хареса. Изръмжа тихо и продължи да гледа настрани, по някое време в колата обаче умората надделя и Рен затвори очи, отпускайки се на седалката, беше изморен. Както винаги изглеждаше адски сладко докато спи, кичури коса се спускаха по лицето му, дишаше равномерно и определено беше заспал.*

* Не се бърна назад през целият път. Не искаше да го виждаш леко притеснен или ядосан. Същност и той не знаеше, как се чувства в момента. Не искаше и да си помисля за това. Въздъхна и погледна към водача. Както винаги изглеждаше ужасно сериозен и като чели се „ отдаваше" на работата си. Извъртя очи и се подпря на прозореца, като погледна през него. Искаше само да се прибере. Този ден, както и очакваше не мина добре.*

*Рен от друга страна, не знаеше че си ядосан, надяваше се да си щастлив, поне той бе такъв. Не беше обичал никого до сега, ти беше първия, към когото Рен изпитваше такива чувства, не искаше да си ядосан, но нямаше как да те види, защото беше заспал дълбоко, не знаеше защо, но се чувстваше доста уморен. Не издаваше нито звук, беше необичайно тихо през целия път, нетипично, защото Рен говореше доста, но естествено когато спеше, беше спокоен*

* Лей изобщо не обърна внимание, на това че е тихо. Когато най- сетне колата спря, Лей слезе от колата и отвори вратата ти. Хвана те, защото ти тръгна да падаш. Усмихна се леко и те вдигна на ръце. Направи път да излезе и другото момче, след което затвори вратата. Погледна останалите, които гледаха странно, но не им обърна внимание. Когато извъртя погледа си напред, видя Мин, който седеше точно пред вратата на пътя му. Беше изненадващо бърз. Тръгна напред и спря пред него.* Дръпни се.* Мин го послуша и се дръпна леко, но после ни последва чак до стаята. Остави те на леглото, а Мин го хвана за ръката и го обърна към себе си.*# Ти наистина ли? Ще го направиш? Не мога да те позная... Спомни ли си, какво ти казах, преди да влезеш в колата? Запомни го Лей... После сложно ще те приема обратно. #* Излезе от стаята, а Лей само го гледаше, без да каже нищо. Не знаеше, какво. Седеше с гръб към теб и зяпаше затворената врата.*

*Рен лежеше и спеше, дори не беше разбрал какво се е случило, но беше спокоен, след думите ти по-рано, знаеше че може да ти се довери. Спеше учудващо спокойно, когато насън промълви името ти и се обърна на другата страна, беше му топло, за това не искаше да се завива. Усмихна се насън, явно сънуваше нещо хубаво.*

* Беше наистина доста объркан и стоеше дълго време без да мърда. Когато чу името си, се обърна леко и на лицето му се изписа усмивка. Дойде при теб и те целуна по челото внимателно и те зави с одеялото. Съблече си дрехите, като остана само по боксерки и се качи на леглото до теб. Обърна се с гръб и заспа след малко. И той беше изморен, въпреки че не знаеше, от какво.*

*Рен не помръдна през цялата нощ, лежеше с гръб към теб, без да знае какво изобщо сте си говорили с Мин, беше спокоен и ти имаше доверие, искаше да е с теб, единственото което го притесняваше бе Мин. Искаше отново да се върне на работа, да върне живота си такъв какъвто беше с малко допълнение-ти.*

* Спеше леко нервно. Нещо го мъчеше. По едно време през нощта се обърна към теб и те прегърна. Това го накара да се усмихне. Сякаш знаеше, какво прави. Стоеше така през цялата нощ и не помръдна повече. Беше му топло и приятно. На сутринта си продължаваше да спи по същия сладък начин, долепен до теб и спокоен. Беше изритал одеялото настрани, но ткъв си беше. Много шаваше през нощта.*