Роуплей ( Make me love you )

Герои: Шуга ( БТС ) и вторият герой е без значение.
Сюжет:
Шуга е напълно нормално момче както всички останали. Обича да излиза с приятели, да спортува и да запълва времето си. Оценките му не са идеални, но не това е главният му проблем. Постоянно се спречква с друго момче, дори не са в един и същ клас, но между тях винаги е имало война и огромен сблъсък на характери. Те са пълни противоположности, но не случайно хората казват, че противоположностите се привличат. Един ден Шуга се събужда, но е на непознато място, оказва се в тялото на точно този човек, а той в неговото. Не е лесно да играеш роля, особено когато трябва да проникнеш в света на най-големия си враг и човека, който до скоро си мразел. Особено когато този човек, нахлуе в твоя и се окаже, единствения на когото можеш да споделиш.

* Чу досадния звук на алармата. Отвори бавно очи и без да поглежда заби ръката си върху телефона, за да я накара да спре. Изправи се бавно и мина към седнало положение. Примигна няколко пъти, след което измрънка нещо под носа си. Мразеше училището и най- вече досадните хлапета по коридорите. Винаги се случваше нещо, но той вече бе свикнал. Стана от леглото и отиде до гардероба. Набързо извади униформата си и се преоблече. Тръгна към банята. Влезе вътре и затръшна вратата. Минаха 10 минути и той най- сетне реши да излезе. Погледна часовника и с удоволствие разбра, че му остават 30 минути до училище. Набързо си оправи чантата и излезе от къщата, като заключи. Не закусваше никога. Нямаше и такова желание. Тръгна към училището си. Имаше 15 минути път, но на него не му пречеше. Обичаше разходките.*

*Ясната светлина на слънцето го пробуди. Бе заспал на земята до леглото, явно беше паднал. Поради дълбокият му сън не усещаше нищо. Повдигна главата си и разтърка бавно все още затворените си очи, които отвори след няколко секунди. Звънат на алармата от телефона сякаш го целуна за добро утро. Изправи се и плавно плъзна пръста си по екрана за да я спре. Издиша тежко, грабна хавлията си и влезе в банята. След като свърши нужното, се облече. Взе зарятното, което беше в контакта свързвайки го с телефона си. Имаше поне още 35 мин. до започването на първия час и отиде в кухнята. Пусна чешмата и наплиска лицето си, макар че скоро излезе от банята.  Спря кранчето и се обърна към хланилника, извади кроасан от вътре и отиде в стаята си слагайки го в раницата си. Обичаше студеното и твърдото, но не прекалено твърдо. Махна зарядното и погледна часовника висящ на стената над вратата му, при което се намръщи. Прибра телефона си в джоба, взе чантата си и се запъти към изхода на апартамента си. Спря се за момент и се замисли да не би да е забравил нещо. Е, явно не е било достатъчно важно. Отключи вратата и премина от другата страна. Затвори вратата и я заключи, като се обърна и тръгна към училището с голяма въздишка. Това не бе едно от най-приятните му места за посещение.*

* Най- накрая стигна до училището. Застана пред входа и огледа двора добре. Забеляза, че няма никой на него, което означаваше, че вече е закъснял. С бавни крачи се запъти към вратата. Мразеше да ходи на училище. Не заради учителите или ученето.. Просто мразеше децата в него, с изключение на един- двама съученика. Най- накрая стигна до входната врата и я отвори. Направи поздрав на охраната и се отправи към стълбите. Имаше да катери три етажа, но както винаги го предпочиташе пред часовете. Стигна до вратата на стаята и почука леко. Надяваше се да не са го чули, но се лъжеше. От вътре го извикаха. Въздъхна и отвори вратата, влезе и след това я затвори отново след себе си. Извини се на госпожата, след което зае своето място на последния чин. Остави си нещата на чина и погледна към дъската. Не му пукаше особено какво има там, но поне трябваше да слуша досадните речи на учителката.*

*Виждайки сградата махна слушалките от телефона си и ги пъхна в другия джоб. Както винаги влизаше от задния вход на училището, мина през двора и се качи по стълбите. отвори задната врата и се огледа. Мина по коридорите, като само въздишваше, защото бе забравил какъв час има. Качи се по стълбите към втория етаж и се отпръви към първата стая, открехна вратата, но бързо я затвори от чутия глас на учителката. Присви леко очи и тръгна по другите стаи. Стигна до последната стая, заобиколи я и се качи по стълбите. Видя съученик, който му показа стаята и се отпръви към нея. Беше сигурен, че е там. Отвори я и влезе, без да обръща внимание на учителката и забележките и'. Направи няколко крачки напред, но се обърна. Помръдна от правото си място и седна на последния чин до стената. Облегна се на нея и сложи единият си крак върху стола до себе си, извади от джоба си една близалка, отвори я и я пъхна в устата си. Изкара също и една тетрадка, учебника не му се стори нужно да го изважда. Виждаше реациите на учителката, но на него му бе все едно какво ще прави.*

* Чакаше търпеливо да свърши часа, който минаваше като часове. Мразеше този час и затова не реагираше нито на магариите на съучениците си, нито и на учителката му, която го викаше на дъската. Огледа стаята. Стените бяха оранжеви. Мразеше този цвят. Предпочиташе всичко останало. Имаше няколко картини по стената на известни личности. Не намираше смисъл в това, защото стаята беше по математика. Като цяло не намираше смисъл в ученето. Обичаше спорта и само това го правеше щастлив. Преживяваше часовете с мисълта, че след тях ще играе с футболния отбор в двора, а по- късно най- вероятно щеше да излезе с приятели, но все още не бе сигурен в това. Най- накрая чу приятния звук на звънеца и изхвърча от стаята за секунди.*

*Часът му минаваше в танъникане на различни мелодии. Химикалката му в ръката не пишеше нещата от дъската или продиктуваните неща. Обмисляше тексове, които да добави към мелодиите, но не след дълго прибра всичко. Обичаше да се занимава с това вместо да отваря да се разправя със хората около него, но понякога обичаше да прави интрини между хората, при което се смееше. Беше луднал по музиката, но не като повечето. След училище редовно отиваше в стаята по музика за някой урок на някой инструмент за няколко часа. Но в последно време бе станал доста раздразнителен, може би за това не му се получаваха нещата. Чувайки биенето на звунеца, стана от мястото си, заобиколи чиновете и излезе. Междучасието не бе дълго, но 10 мин. му стигаха за да се ориентира към следващата стая.*

* Когато излезе от стаята, забърза да отиде до следващата стая. Влезе в кабинета по биология и набързо стигна до своя чин. Остави си нещата върху него, след което поздрави госпожата и излезе с усмивка. Имаше достатъчно време да се отбие до съседната стая, за да говори с госпожата, но реши да не го прави, защото не се разбираше с някои ученици, които сега имаха час там. Вместо това се запъти към тоалетните. Влезе вътре и затвори след себе си вратата. Отиде до огледалата и се погледна, след което въздъхна. Погледна надолу и се обърна, като влезе в една от кабинките. Заключи. Когато си свърши работата, излезе и се запъти към мивките, за да се измие. Оплиска си лицето след това и се подсуши с една салфетка.*

*Погледна надписа на вратата в която трябаше да влезе, отвори я и хвърли раницата си на подследния чин. Раницата му беше доста лека, може би защото в нея имаше само химикал и тетрадка. Седна на чина и разроши леко косата си понеже му беше топло. Отвори прозореца зад себе си и седна на прага. Често го виждаха така учителите, но мълчаха, както и съучениците му. Малко хора успяваха да му нарят какво да направи, повечето се отказваха. Загледа се в ръката на учителката, която преместваше стъклени шишенца в килера. Химията му бе най-омразния предмет след Математиката и Физиката, но обичаше да гледа, когато учителката сбърка и сложи нещо друго в стъкленицата. Погледна към вратата забелязвайки няколко учителки в стаята, а той само им се изплези. Отвори опаковката на кроасана и отхапа, не след дълго го изяде и отпусна главата си назад върху стъклото*

* След като вече беше готов, излезе от тоалетните и се запъти към стаята. Влезе вътре. Вече бе закъснял, но какво да се прави? Извини се на учителката, а тя само кимна, като го подкани да влезе. Без да губи време, той я послуша и зае мястото си. Мина половината час, когато преподавателката го извика при себе си. Подаде му дневника и го запрати в съседната стая. Естествено ... часът по химия. Е, нямаше особен избор. Поне щеше да се измъкне от досадната история по биология. Взе дневника и излезе от стаята като въздъхна. Затвори вратата след себе си и едва едва се домъкна до кабинета. Отвори вратата и влезе вътре. Огледа всички, след което поздрави госпожата. Запъти се към нея и го видя. Най- големият му кошмар в училище- Чани... или поне така го наричаше той. Тръгна към госпожата, за да и даде дневника.*

*Беше се загледал в експеримента, но не след дълго погледа му бе отклонен от човека, който влезе. Отвори широко очите, а нещо в него пламна. Не му беше от най-приятните хора, но го търпеше. Ех, Йонги.. Очите му се засякоха с неговите, но бързо прекъсна контакта. Завъртя погледа си оглеждайки го. Слезе от чина, взе раницата си и се запъти към вратата без да пророни и думичка. Беше края на часа и не дължеше обяснение. Отвори я и излезе, след което не се обърна за да я затвори. Огледа се и зърна една пейка по средата на коридора, отиде бавно до нея и седна, като се облегна назад. Постоя съвсем малко и стана, слизайки на долния етаж. Имаше Физика. Явно днешният му ден бе с гадни предмети. Застана пред вратата и седна на земята зачаквайки;;

* Следеше те само с поглед. Не му пукаше особено, че излизаш. Даде дневника на госпожата и излезе, докато си говореше нещо под носа. Мразеше са се засича с теб, но трябваше да го изтърпи отново... Веднага след този час имаше през една стая от твоята.. Български. Поне господина беше печен и му даваше да прави, каквото си поиска, дори и да излиза от стаята и да се разхожда по коридорите. Обичаше този час, ако можеше да се нарече така. Затвори вратата след себе си и се запъти към стаята по Биология, за да си вземе чантата. Когато това стана, излезе от този кабинет и се запъти към следващия. Тогава звънеца би.*

*Изправи се щом чу звънеца и влезе вътре без да изчаква другите да излязат. Здрависа се с учителя и остави раницата си на бюрото му. Загледа се в изподразкания от него чин по средата да стаята, който бе пълен с графини и неприлични дейности, при което се засмя. Застана зад бюрото и дръпна шкафчето изваждайки пернаментен маркер сменявайки го с този за дъската, който прибра после. Излезе от стаята и се отправи в тази по Български. Седна на стола зад бюрото и качи краката си на дъската слагайки единият върху другия. Скръсти ръцете си и се загледа в учениците когато погледа му спря върху теб*

* Стигна до стаята по Български и влезе, като изчакваше съучениците му да минат първи. Когато те видя, извъртя поглед и зави на бързо. Заобиколи няколко чина и седна на последния, до прозореца. Сложи раницата си на него и започна да вади нужните неща за часа, а именно един химикал и тетрадка. Беше си забравил учебника сутринта, но какво да се прави. Свали чантата си от чина и я сложи на стола до него. В този час седеше сам. Мразеше някой да го притеснява по време на занятията му. Облегна се на стола и заби погледа си в теб, след което го отмести върху дъската. Стараеше се да не ти привлича вниманието или поне се молеше да не си го забелязал.*

*Подкашляше от време на време понеже нещо му засядаше в гърлото. Щом отмести поглед от него се посмихна и бавно се изправи от стола. Застана до теб, издърпа стола и седна на него обръщайки се към теб* Защо седиш самичък? Да не би да си нямаш другарче? *подпря главата си на ръката си гледайки те невинно постави другата си ръка на рамото ти* Ще си намериш, не се тревожи. Все пак си ми приятел, ще ти намеря. *погали те по бузата и се засмя, като махна ръката си*

* Гледаше как вървиш към него и се издразни. Когато седна до него и си сложи ръката на рамото му, му кипна. Извъртя се рязко към теб.* Не... Просто предпочитам да седя сам, за да не ми досаждат такива като теб, ЧАНИИИ. * Обичаше да те нарича така, а именно за да те дразни. Натърти нарочно на него и гледаше реакцията ти, като се усмихна дружелюбно.* И определено не ми трябва помощта ти и не си ми приятел.* Извъртя очите си към дъската и вече с нетърпение очакваше началото на часа, за да се разкараш от стаята.*

*Прехапа устнатата си леко издразнено и отмести поглед. Хрумна му нещо, в което беше сигурен. Погледна те и се облегна назад* Мисля този час да съм тук. Какво ще кажеш? *ощипа те по бузите и се засмя. За часа не му трябваше нищо, защото той не пишеше в часовете. * Познай какво? Няма да седиш сам. *намигна ти и качи краката си на чина. Извади пернаментния маркер и ти го подаде* Знаеш ли какво да правиш? *махна капачката и драсна по чина* Опитай.

* Скръцна със зъби. Рязко грабна маркера и надраска една голяма точка на китката ти. Изправи се от чина и те погледна злобно.* Съжалявам, но ти не оставаш в този час, а сега ме извини, но трябва да отида до едно място.* Обърна се и префуча извън стаята, като се запъти към тоалетните. Единствено там не те засичаше. Имаше чувството, че ходиш в женската, което си го подозираше отдавна. Влезе в тоалетната и застана пред огледалата. Беше издразнен и не го прикриваше. Започна да си мие ръцете и се опитваше да забрави, какво се случи в стаята.*

*Погледна те злобно и се изправи от стола. Мина през бюрото, като задраска леко бюрото, а след това излезе, като отиде в неговата стая и седна на един от чиновете. Обмисляше да пропусне часа, не му харесваше отношението на учителя, но колко самия предмет. Поклати леко краката си, макар че достигаше земята. Той не ме много нисък, даже въобще не беше. Харесваше му да гледа хората отгоре. Направи няколко линии, така че да се получи някакава рисунка. Беше се ядосал заради точката.*

* Забави се малко в тоалетната нарочно, но като чу звънеца веднага излезе от тоалетната и се запъти към стаята, в която имаше час. След малко стигна до нея и влезе вътре с известно закъснение. Погледна учителката с умолителен поглед, а тя само кимна и му посочи чина. Без да чака втора покана, зае мястото си. Нямаше търпение да свършва вече този ден. Искаше да се прибере по- скоро. След този час веднага щеше да си тръгне и да отиде в някое добро място, на което продават рамен.*

*Накрая реши да пропусне часа. Тъкмо учителят беше влязал и се засече с него на вратата. Без да говори с него, направо излезе. Чудеше се къде да отиде, нямаше доста любими места, за това облисляше даже да се прибере, но не точно в този момент. Излезе от сградата и се огледа. Нямаше много растителност, а и не обичаше. Мразеше тревата, но въпреки това, отиде до някакво местенце в тревата, хвърли раницата и седна върху нея. *

* Най- сетне часа свърши. Бързо си събра нещата и излезе от стаята. Започна с мъка да слиза по стълбите, но когато стигна двора на училището се усмихна. Тръгна веднага към изхода, без да се оглежда наоколо и не те забеляза, че лежиш там. Вървеше бавно и си правеше планове за деня. Най- вероятно след ресторанта щеше да се прибере вкъщи и да погледа телевизия, а след това да подремне малко. Нищо още не се знаеше за него.*

*Беше извадин кроасана, който вече почти се беше смлял в стомаха му. Огледа излизащите ученици, но без да те види. Изправи се и наметна раницата, тръгна към изхода и ихвъли опаковката в кошчето. Имаше магазин до училището и се отби вътре. Там винаги беше претъпкано, но винаги успяваше да се измъкне първи с храна. Промъкна се на първото място при продавачката и си купи баничка. Щом излезе я отвори, започвайки да си гризе от нея. *

* Излезе от двора на училището и се запъти към магазина за рамен. След малко вече беше вътре и си поръчваше за вкъщи. Поръчката му малко се забави, но той си беше търпелив. Накрая си я взе и излезе. Тръгна си към вкъщи. Пътят му минаваше през магазина, в който беше ти. Видя те, че излизаш и се засмя. Гледаше как гризеш от баничката и това наистина много го развесели. Подпря се на един стълб и те чакаше да се приближиш.*

*Преглътна няколко от хапките и повдигна главата си, като се огледа, но не видя никой. Хапваше голями хапки от баничката, за да я изяде по-бързо. Щом я изяде хвърли опаковката в кошчето. Мина прокрай стълба и те погледна* Не си ли виждал човек с баничка? *нацупи се и тръгна напред, като извади слушалките от джоба си и пъхна кабела в телефона*