Vkook / Teach me about love

Герои: Ви и Джонгкук (BTS)
Джонгкук е момче на 18 години. Известен в училището като плейбой, постоянно излиза с момичета, също така някои момчета и после ги зарязва, щом му стане скучно. Има добра репутация, не е идеален, но всички в училище го обичат. Но когато един (определен) учител, му казва какъв човек всъщност е в лицето, той решава че трябва да стори нещо. Да накара своя учител да се влюби в него и да му разбие сърцето...е или поне такъв бе плана, но нещата никога не вървят по план.
Ще разбие ли сърцето на учителя си, както на всички останали? Или вместо това ще научи себе си, какво е да обича?
Или може би просто те не са един за друг и съдбата ще предопредели бъдещето им.

*Беше поредния ден на училище. Както вини Джонгкук стана рано сутринта към 7 часа и започна да се оправя. Отиде в банята и си взе кратък душ, щом се изкъпа излезе от банята с кърпа около кръста, отиде до гардероба. Взе си един бял потник и едни черни, прилепнали дънки, винаги се обличаше по този начин. Грабна раницата си и изхвърча от дома си, макар да не беше идеален ученик, не обичаше да закъснява. Въпреки че понякога си навличаше проблеми заради нехайството си, можеше да се каже, че винаги му се разминаваше леко, а всички в училището го обичаха*

*Досадеш шум. Това беше алармата му. Естествено, алармата му, за новата му работа. Изправи се от леглото с мрачен поглед. Мразеше да става рано, но започна тази работа, за да взема повече пари, а и бе завършил художествена гимназия и имаше визия. Естествено, работеше в друга НХГ, като учител на ''Историята на изкуството'' и ''Живопис'. Запъти се към банята, естествено, едвам не се препъна. Влезе вътре и си свърши набързо работата, измивайки лицето си и зъбите , предната вечер се бе къпал, за това се отказа тази сутрин. Върна се в стаята си, изрови си от гардероба костюм, но в по-усобен тип, прилепнали панталони и сако, риза с вратовръзка. Изглеждаше брилянтно с него. Облече се и веднага след това си потърси чорапи,а когато това стана и си намери ги обу. Взе си една папка А4 под ръка и излезе от стаята си, запътвайки се към външната врата. Обу обувките си, които си подхождаха с костюма и се запъти пеш към училището, понеже живееше на две-три крачки от него*

*За разлика от теб, Кук живееше далеч от училището. Вървеше с бързи крачки за да не закъснее и след около десетина минути вече виждаше сградата, в която учудващо обичаше да идва. Нямаше причина да мрази училището, все пак всички го обичаха дори учителите, а и имаше вече връзка продължаваща повече от три седмици. За съжаление на момичето, Кук беше решил да скъса по-късно през деня с нея. Дори не знаеше че ще има нов учител, влезе в сградата и както винаги приковаваше погледите. Насочи се към стаята за първия час, за негово щастие имаше още няколко минутки до началото на часа. Зае небрежно мястото си до прозореца и зачака часът да започне*

*Не след дълго, пристигна в училището, в което бе започнал работа - твоето. Влезе вътре, а учителките веднага го поздравиха, той беше единственият млад учител, а и беше много красив. Качи се на вторият етаж. Имаше с твоят клас ''История на изкуството'', много хубав предмет, а и много интересен. Влезе в стаята, преди биенето на звънеца с кафе в ръка, учениците го приветствахте, като се изправихте и поклонихте. Той се усмихна и постави кафето си на бюрото, като се обърна към всички* Добро утро, аз съм новият ви учител по технологии //история на изкуството///, дано да се разбираме. А ако има проблеми с някои от вас - нищо чудно да затвори вратата от другата страна. *топла усмивка се появи на лицето му и свали якето си, като го сложи на облегалката на стола и огледа всички. Все още не знаеше имената ви, за това щеше да направи следното* Аз съм Ким Таехюнг, ще се представите един по един сега и вие. *каза и посочи момичето на първата редица - започна се от нея и така всичките*

*Кук се беше зазяпал през прозореца както обикновено когато видя, че ти влизаш в стаята. Изправи се и те поздрави заедно с всички останали, а после си седна отново на мястото. Беше му доста странно да има учител, който е толкова млад, а нямаше как да отрече че си и красив, гледаше те с някакъв неопределен поглед, зад който може би от части се криеше и любопитство. Момичето, което ти накара да се представи първо, беше всъщност и момичето, което Кук щеше по-късно да зареже, защото тя му бе омръзнала. Когато дойде неговият ред не вложи особено старание в представянето си, останалите го мислеха за готин, може би защото често се правеше на такъв* Аз съм Джонгкук. *Не каза нищо повече, нямаше и нужда, но не влагаше особен интерес в предмета или да обръща внимание на това, което останалите говорят.*

*Ти не му направи усобено впечатление. Бе свикнал да попада на хора, които се правят, на, нещо повече, или просто са си такива. Мина на следващият, и така всички казаха имената си. Ким огледа класната стая, а след това и прожектора с бялата дъска за него. Естесвено ще трябваше да я ползва в останалите часове. В този просто седна на стола си, на бярото с лице към всички. Събра погледи в себе си, особено на момичетата. Нищо ново. Пое си въздух и започна да разказва, за началото, просто за преговор. Този предмет беше лесен. А на всичкото отгоре, Ким бе новият класен на този клас. Щеше да се сблъска с много работи. Но и щеше да свикне. ''Едва ли е трудно.'' каза си на ум и проведе един обикновен час, но по-леко, не изпитваше нито нищо, просто един обикновен преговор. Досадно, но това му беше работата.*

*Досада. Това беше единственото нещо, което Кук си помисли в часа ти, определено нямаше да свикне с теб, вярно, нямаше никакъв проблем с теб, но часа ти бе толкова скучен, че по едно време имаше чувството че ще заспи. Докато момичетата се прехласваха по теб, Кук те гледаше някак странно, но и втренчено, не разбираше защо ти си станал учител, беше красив, приблизително на неговата възраст и умен, беше странно да има учител на неговите години, но в момента това за което мислеше е как после ще разкара онова момиче, естествено веднага щеше да си намери друга, или дори друг, доставяше му удоволствие когато някой му омръзне, да го зарязва. Не се размекваше от думите му, нито от сълзите, емоциите бяха излишни точно в такива моменти. Часът мина нормално, макар на няколко пъти Кук наистина да беше готов да заспи*

*Часът и на Ким му се стори скучен. Е, в Живописа бе много интересно, понеже се работата беше с бои, а и беше приятно да се рисува. Забеляза те веднага, когато само ти остана в стаята, отпуснал се на чина. Доближи се до теб и постави длан на чина ти, прехвърляйки част от тежеста си на ръката. Пречисти гърлото си и те погледна* Нямаш ли друг час или е свободен? *държеше се нормално, не бе свикнал да е официален, понеже бе почти на вашата възраст, понеже бе започнал по-рано училище, а и бе прескочил някои класове. Беше умен и то много. Изправи се и те погледна, не знаеше все още кой с какъв характер е от вас, но тепърва щеше да разбере, все пак ви бе класен*

*Кук несъзнателно се беше отпуснал и затворил очи, унасяйки се, но гласът ти го изкара от така сладкия му сън. Рязко отвори очи и се изправи*Имам часове, господин Ким. Ще вървя. *Без никакво обяснение, без да казва дори още една дума, грабна раницата си и изхвърча от стаята за да настигне онова момиче, трябваше да си оговори среща с нея, след училище в парка, все пак трябваше да я зареже. Колкото до характера му, макар да се правеше на готин, всъщност беше доста мил и се усмихваше, но славата му на плейбой се носеше из цялото училище, нямаше как и ти да не разбереш много скоро за това. Кук никога не се беше влюбвал, всичко за него сякаш бе като игра, въпреки че знаеха какъв е, всяко момиче в училището и дори някои момчета го желаеха.*

*Беше чувал от ученици, че имало много известно момче, което много от тях го харесвали. Беше му интересно да се запознае с него, не подузираше, че това бе ти. Въпреки всеки да те познаваше и да знаеше какъв си, никой не те наричаше плейбой, макар и да го признаваха. Все още не бе чувал лошо за този човек, тоест теб. Въздъхна тихо, този час му бе свободен, а следващият с други ученици, днес имаше малко часова и това му бе добре. Искаше като се прибере да се наспи. Но имаше и отговорности. Върна се на бюрото си и седна на мекият стол, като се отпусна спокойно и се облегна, затваряйки очи*

*Макар и да беше плейбой, никой не говореше лошо за него, все пак въпреки това че зарязваше всеки и не е имал сериозна връзка, определено беше приветлив характер и с него лесно се общуваше, не си бе навличал сериозни проблеми заради това че е такъв, но славата му се носеше из цялото училище. Отиде в стаята за следващия час- Биология. Доближи се до момичето и съвсем леко я целуна по устните, покани я на среща в парка, след училище, а момичето естествено се зарадва, тя беше с него вече три седмици, може да се каже най-дългата връзка на Кук до сега. Естествено не знаеше, че Джонгкук имаше план и вече обмисляше как да скъса с нея*

*Измина и този час, който беше отнет от времето му за спане. Започна и останалият, прекара го с по-големи ученици, и естествено привлече не само женско, ами и мъжко внимание. Не беше странно или нещо ново, той наистина изглеждаше много повече от добре. Свърши му и този час. Отиде в учителската стая за дневника на класа си и прегледа отсъствията, утре щеше да поиска обяснение от някои от отсъстващите. За да види дали ще има смисъл да ги извини. Свърши си работата бързо и излезе от учителската стая, като тръгна по коридора. Щеше да се прибере отново пеш, през парка, винаги минаваше от там, а сега нямаше да е изключение*

*Щом свърши училище, взе раницата си и излезе от училищната сграда, веднага се насочи към парка в очакване да се срещне с онова момиче. Вървеше бавно и не бързаше, защото парка не беше далеч, а и не го интересуваше особено дали ще закъснее, просто щеше да си измисли оправдание. Щом стигна в парка, видя момичето и се доближи до нея, обви ръката си около кръста й, и я погледна в очите* Трябва да поговорим.

*Вече бе излязъл от сградата и тръгна към изхода на двора. Ходеше съвсем нормално, с насока към парка. Излезе от училищният двор и се запъти към парка. Мислеше си за учениците. За първи път бе учител и май не се справяше особено добре, но щеше да свикне. Вече бе близо до парка, реши като стигне, да седне на една ппейка, за да си почине, искаше да подиша чист въздух. Така и направи. Когато стигна, седна на една пейка и се огледа наоколо, видя две познати лица, но от далече не успя да си спомни имената им. Т.е. ти и момичето*

*Момичето погледна за момент объркано към Кук, той се наведе и я целуна продължително по устните, а после се отдръпна* Ние сме до тук....късаме. *Очите на момичето се разшириха и по бузите й се стекоха сълзи, може би защото тя мислеше, че Кук наистина я харесва и се е влюбил, от друга страна лицето на Джонгкук беше все така пропито с безизразност. Нямаше да каже нищо повече, знаеше че ще си намери друга, а това момиче му омръзна, все пак бяха заедно от цели три седмици, това си беше буквално нов рекорд за него. Отдръпна ръката си от кръста й, а тъгата в очите й беше примесена донякъде и с гняв. Определено беше очевидно за теб, че Кук е плейбой по природа, личеше си по начина по който заряза момичето*

*Въпреки това, блоковете които бяха около парка, го стесняваха и му придаваха ехо. Дори не много ясно, Ким чу всичко. Нещо му приседна, момичето плачеше, а Кук стоеше отстрани и не правеше нищо. Изправи се рязко и се запъти към вас, това беше ужасно грубо. Вече разбираше що за човек си. Когато ви стигна те погледна издразнено, леко ядосан.* Хей, какво е това държание? *не ти бе запомнил името, но чувайки как момичето реве се обърна към нея* Добре ли си? Успокой се.. *говореше тихо, но когато момичето видя младият си учител, леко се поуспокои и го погледна, лицето й беше червено от сълзите и от факта че Таехюнг я бе видял в такъв вид. Тя не издържа и побягна на някъде, просто изчезна от периферието ви. Учуди се, не очакваше това* К-какво става тук?

*Кук остана видимо учуден, чше си видял всичко, засмя се и сякаш не му пукаше за чувствата на момичето, все пак той никога не бе обичал истински. За него тя бе просто играчка, не зачиташе чувствата й и това че тя е наранена и засрамена понеже ти я видя* Какво ви засяга господин Ким? Просто скъсах с нея, омръзна ми, все някога щях да я сменя, не виждам проблем. *С това си държание определено не ти направи добро впечатление, всъщносто дори те ядоса*

*Таехюнг наистина се ядоса. Обърна се към теб, погледът му бе изпълнен с гнял и съжаление към теб. Съжаляваше те. Теб и това твое мислене. Явно ти никога нямаше да разбереш какво е любов или какво е да обичаш някого, а той теб не. Стисна ръцете си в юмруци, смяташе да ти го каже и го направи* За теб тези сърца са просто играчка? Караш някого да се влюби в теб и го заблуждаваш? Това ли е за теб игра, вместо да си стоиш вкъщи пред компютъра? Никога, ама никога няма да разбереш и да почувстваш любов. Никога. Ти си едно жалко момче, което наистина си играе с хората, жалко подобие на плейбой, защо не идеш в някой бар и не работиш като ''плейбоя на бара''? Тогава никой нямаше да те обича така и щяха да си играят с теб. *наистина беше бесен. Та ти така грубо се държеше с момичето. Идеше му да те удари, това смяташе и да направи. Повдигна ръката си и те зашлеви по едната буза, като допълни преди да си тръгне* Няма да се разбираме с теб явно, не плейбой, а жиголо. *не го интересуваше как ти говори, все пак бяхте извън училището. Обърна се с гръб към теб, надяваше се поне малко да ти бе влял нещо в главата или поне сърцето. Искаше да се прибере и да забрави двете лица. Едното на нараненото момиче, другото - твоето, което гледаше все така студено*

Виж не ме интересува какво мислиш, аз съм си такъв. *Очите му се разшириха щом ти го удари, никой не си го беше позволявал. Докосна бузата си и изръмжа, беше ти ядосан заради думите и държанието ти* И това ми било учител.. *Макар да изглеждаше студен, поради някаква странна причина, дълбоко в себе си се почувства наранен. Никой не го разбираше, имаше си причина да бъде такъв, но не позволяваше на никого да се доближи до него емоционално. Не споделяше с никого, а миналото му далеч не бе цветно. Бе пребиван от баща си всеки ден, докато един ден просто не изчезна. Нямаше нито богато семейство, нито грижовни родители. За него беше по-добре, когато той наранява, а не бива наранен, но ти преобърна всичко. Онзи шамар върна обратно болезнените спомени и Кук се озлоби към теб. Беше крайно решен да те накара да се влюбиш в него и да те зареже, не знаеше защо но наистина се почувства зле от думите ти. Обърна ти гръб и тръгна към дома си. В ума му изплуваха спомени от детството, а от тях болеше*

*Не спираше да мисли за инцидента. Раздразнен, угорчен и ядосан. Това бяха чувствата му в момента. Тръгна към домът си, т.е. отсрещният блок. Не беше кой знае колко богат, живееше в голям апартамент в жилищен блок и това му беше много добре, можеши защото беше и на най-горният етаж. След малко се прибра. Качи се в асансьора и той го откара на последният етаж. Излезе от него и отиде към вратата ти, а съседът му тъкмо излизаше, щом го видя и двамате се поздравиха. Ким се усмихна леко и отключи, като влезе вътре, а след себе си заключи. Събу се и свали ядето си, като го закачи на закачалката и влезе в големият си хол, който беше много интересен ,настани се на диванът си и пусна телевизора, но не смяташе да гледа много, понеже беше изморен, а утре пак бе на рабта.*

*Кук продължи към дома си, беше меко казано ядосан, наранен и разгневен. Искаше да ти го върне, искаше да те заболи. Щом стигна дома си и отключи, апартамента беше малък, нищо особено. Въпреки че веднъж щом го опознаеш Кук бе лесен характер и доста мил, никой не го бе опознал достатъчно. Макар в училище да бе известен и всички да го обичаха, нямаше нито един човек на когото да сподели. Нито един на когото да може да разчита. Отиде в стаята си и захвърли раницата, беше в ужасно настроение, ти определено го беше ядосал, не знаеше нищо за него, но говореше така. Вярно, беше плейбой и постоянно зарязваше хората, но нито веднъж не се влюби, нито веднъж не се почувства обичан, нито веднъж не се бе борил за някого. Макар около него да имаше доста хора, истината е че се чувстваше сам. А думите ти бяха болезнени, точно от това се опитваше да се предпази... да бъде наранен. Искаше и теб да те боли. *

*Ким не се отличаваше по нищо останало от другите, но не се бе влюбвал истински, може би защото дори не се е опитвал, но пък е имал сериозни връзки в колежа. Никога не си бе играел с чувствата на някого, беше нараняван, но всъщност беше силен и не го показваше особено много, макар и да имаше периоди в които се бе затварял в себе си, заради носталгията и болката която бе изпитвал, въпреки това, не смееше да си играе с никого. Не беше такъв. Знаеше как боли и за това не си го позволяваше и не можеше и без това. Стана от дивана и изключи телевизора. Дори и десет минути не се бяха минали, но беше раздразнен, сякаш чувсваше болката на момичето. Отиде в стаята си и затвори след себе си. Свали си дрехите, обичаше да спи по бельо под топлото одеяло. Легна и се зави веднага, като затвори очи. Искаше да се наспи, надяваше се, че утре няма да помни толкова добре и ще му е малко по-спокойно.*

*Кук беше затворил очи и постепенно се унесе. Заради миналото което го преследваше, сега той бе такъв. Утре щеше да те дразни, да си изпроси наказание, искаше те и за личен учител, за да прекара време с теб и да те накара да се влюбиш, а когато го сториш, да бъдеш наранен от същия човек, когото удари. Нямаше да се оплаква, щеше да се прави сякаш нищо не бе станало, все пак умееше да прикрива чувствата си, знаеше че ако прекара време с теб, щеше да се влюбиш, замисли се защо изобщп искаш да се влюбиш, все пак можеше да те нарани и по други начини, но не получи отговор на въпроса си*

*Дори не знаеше какво си скроил. Спеше дълбоко вече, а нощта си течеше ли течеше. Не сънуваше нищо, когато сппеше дълбоко или поне не помнеше какво е сънувал. Винаги беше така. Мисли за нещо, а когато заспи - всичко отминава. На сутринта се събуди рано, на време. Лесно се разсънваше, макар и да мразеше да става толквоа рано. Изправи се от леглото и без да се замисли влезе в банява, като свали бельото си. Застана пред огледалото и изми зъбите си, а след като си свърши и работата, влезе под душа. Обичаше да наглася водата си, докато тя го облива, макар и в началото да беше гореща или студена. Изкъпа се бързо, нещо типично за него. След минути спря душът и взе кърпа като я уви около кръста си. Излезе от банявата и пак се върна в стаята си, изкарвайки си отново прилепнали дрехи, черни дънки и една блуза с негова любима група. Изсуши тялото си и се облече, като избърса леко косата си, колкото да не капе и излезе от стаята си, отивайки към коридора.*