There is no such thing as love..

* Лей въздъхна и прехапа устни, като проговори тихо. Знаеше, че все някога щеше да го питаш това и знаеше, какво точно да ти каже.* Всяка една от играчките ми има право да си избере ден в годината, в който може да си прави, каквото си поиска без да пита мен. За разлика от всички останали това при Мин си е всеки ден, но поне ме пита.. до някъде. Днес може да прави, каквото поиска или каже. И всички го слушат. Един вид ... За един ден можеш да си шефа. Така да се каже... Днес е денят на Мин. Имам 10 играчки- всеки един от тях има един ден. Всеки месец има само една играчка ден. Така сме решили ... * Загледа се през прозореца, като се подпря на вратата. Все пак той не беше чак толкова строг. Даваше свобода. Не е чак толкова коравосърдечен като Мин. Боеше се от реакцията ти. Надяваше се да не е толкова студена.* Дано да ти го обясних разбираемо, Рен...

Разбирам... но защо изобщо си такъв? За какво са ти тези играчки? Някога изобщо имал ли си нормална връзка? Честно теб никога няма да те разбера... отначало груб, а после ме целуваш и казваш, че съм прекрасен и че ще ме пазиш... *Рен сведе глава и въздъхна. А момчето до него погледна учудено към теб. Понеже ти никога не бе говорил на някого така, нито се беше държал толкова мило. Момчето тръгна да казва нещо, но се спря, реши че ще прозвучи странно, ако каже, това което му мина през ума. *

А-аз... Честно ли питаш? И аз не знам, защо съм такъв. * Помълча малко, но после продължи.* И нормална връзка? Страхува се, че никога няма да имам. Е може и това да е причината за всичко. * Облегна се назад и затвори очи. Искаше да помили, преди да каже още нещо.* Аз съм човек, който е мразен от всички. Дори и от родителите си. Обичан съм само заради парите и съм свикнал с това. Свикнал съм с факта, че никога няма да съм нормален. А за другото... Не знам, защо правя и това. Единственият човек преди теб, на когото съм казвал, че ще внимавам с него е момчето до теб. Но при него нещата са доста по- различни. Той ще се съгласи на всичко, което кажа. И този път не съм направил нищо, за да е така. Нито и Мин.* Отвори очите си и погледна тъжно. Беше свикнал да бъде такъв и знаеше, че няма друг избор.* Знам, че за мен няма друга опция и съм свикнал с това.

Напротив имаш просто не си срещнал правилния човек, това не означава че той не съществува или че си мразен от всички. Всеки сам избира какъв живот да води и може да се промени. Ти не си такъв... не се прави на нещо, което не си. За разлика от онова момче, аз не се боя да изразя мнението си и не се подчинявам. Това че не си изпитал любов, не означава че я няма. Тя.. идва неочаквано, някой ден ще разбереш какво иман впредвид. Някой ден ще се влюбиш.. *Погледна настрани и взъдъхна, не каза нищо повече. *

* Въздъхна. Не каза нищо известно време. Погледна те в огледалото и леко се усмихна.* Може и да си прав ... Но все пак мисля, че съм изпуснал своето време. Свикнал съм и сложно може някой да го промени... Аз съм ... Строг, точен, свикнал съм д получавам всичко, което искам. Накратко- аз съм прасе. И го знам много добре, Рен. * Затвори очите си отново. Усмивката му изчезна от лицето му. Той много добре знаеше, какво представлява. Може би вътрешно искаше малко да се промени, но навиците му пречеха. От доста време е такъв. Постави двете си ръце отстрани на седалката. Не отвори очите си и остана така. *

Не си прасе.. всеки човек е различен... това че ти си такъв, не означаваче някой няма да се влюби в теб,  така че не говори така. Дори и да не се промениш,  някой ще те хареса така.Тоест има всякакви хора някой ще хареса тази твоя страна,  не бива да си толкова неуверен в това... *Затвори очи и се отпусна на седалката. След няколко минути, пристигнаха. *

Дано да си прав Рен. Наистина се надявам... * В този момент колата спря и Лей отвори очите си. Мястото поне отвън изглеждаше доста оживено. Имаше дълга опашка от входа на сградата, а музиката бучеше силно. Изведнъж Мин отвори предната врата и погледна Лей, като се усмихна.*# Лей... Има опашка. Май отново трябва да говориш с охраната, тигърче.#* Лей не каза нищо, а само го изгледа злобно. Мин винаги го наричаше така, когато трябва той да се оправя с всичко. Слезе от колата, а пред нея вече чакаха останалите. Отвори твоята врата и ти подаде ръка, за да слезеш. След това направи същото и с момчето до теб. Тръгна напред, като те изчакваше да го последваш. Стигна до охрана и му каза 2-3 думи, след което той ни пусна вътре.*

Така е.. ще видиш... *Щом Мин отвори вратата и Мин те нарече така, Рен го изгледа накриво. Хвана ръката ти и слезе от колата, после веднага я пусна. Огледа заведениетои всички хора, които чакаха. Рен вървеше близи до теб, защото ти му беше казал така. Не се отделяше от теб, влезе вътре в заведението и въздъхна. Мразеше такива места, беше прекалено шумно, всички танцуваха и пиеха, забавлявайки се. Такива места не бяха по вкуса на Рен*

* Щом влязохте в бара, всички се разпръснаха. Естествено щяха отново да се съберат накрая на вечерта, когато Лей трябваше да плати всички питиета или за кашите, които са сътворили. Знаеше за това, защото не веднъж му се е случвало. Въздъхна и тръгна към бара. Когато стигна, седна на един стол, а до него ти и момчето с палачинките. Лей извъртя главата си към теб и те погледна.* Защо не отидеш да танцуваш? * Извика бармана и му поръча две води и бира. Когато той ги донесе ви подаде водите и си отвори бирата. Отпи и отново те погледна.*

Не обичам да танцувам и не мисля че съм добър, такива места не са по вкуса ми. Няма да се кълча там и да се излагам, освен това ти каза да съм до теб, това и правя. *Рен може често да избухваше и да се отваряше, но също така беше доста неуверен в себе си. Нямаше смисъл да танцува, Рен си беше самокритичен, каквото и да правеше, винаги можеше по-добре. Взе водата и отпи, седейки до теб. Погледа му се впери в теб. *

И аз съм такъв. Мразя тези места. Но трябва да съм тук. Мин каза така. * Обърна се с гръб към бара и се подпря на него. Огледа хората, които се кълчеха пред погледа му. Най- засрамващото беше, че сред тях бяха и хората, които живееха в неговата къща. Ужасно е. Не понасяше да гледа такива неща. Но за съжаление Мин каза, че ще дойдат тук. Слушаше го. Нямаше особен избор. Често го слушаше и не забелязваше да има нещо нередно в това. Той често вземаше думата в къщата. А Лей му позволяваше.*

*Рен седеше свит и пиеше вода. Не мислеше да танцува и определено също като теб, не харесваше такива неща и то изобщо. Момчето до него също си седеше, беше неловко. Рен не разбираше как някои хора харесват такива места и се наслаждават. Личеше си че и на теб не р ти харесва как се кълчат. Пуснаха бавна песен и масово хората спряха да танцуват, Рен отмести поглед от тях и подпря главата си с ръка*

* Лей си умираше от скука през цялото време. Оглеждаше всички, които си сядаха по местата на бавната песен и видя, че няколко от играчките му танцуваха заедно, но Мин се запъти към бара. Обърна се рязко към теб и те погледна. Разбра, че и те не се забавляваш особено много.* Рен... искаш ли да танцуваме? Само на тази песен. Или да отидем двамата някъде да се поразходим? * Усмихна се леко и съвсем малко се изчерви. Не беше казвал нищо подобно до сега. Нито на играчките си, нито на останалите хора. Очакваше с нетърпение отговора ти, а Мин седна до теб и си поръча някакъв алкохол след което те погледна и се усмихна мазно.*# Здравей, Рен. Да танцуваме?#* Лей въздъхна и си замълча. Поне Мин можеше да танцува като хората, за разлика от Лей.*

*Несъзнателно Рен се изчерви като чу че искаш да танцувате, тъкмо тогава предложи и Мин. Рен го изгледа накриво и веднага го отряза. Не би танцувал с Юин, дори живота му да зависеше от това* Не, благодаря, предпочитам да танцувам с Лей. *Рен рязко се изправи и грабна ръката ти, задърпа те към дансинга, оставяйки Мин да зяпа. Рен не се мислеше за добър в танците, но и без това скучаеше, реши че може да опита с теб, не му пукаше изобщо за Мин и уменията му по танци. *

* Лей много се изненада, че отказа на Мин. Все пак той беше доста добър по танците, а той- пълна боза. Усмихна се, когато го задърпа към дансинга и се обърна към Мин, който го гледаше раздразнено. Знаеше, какво означава това. Довечера нямаше да спи. Първо щеше да му се скара, че му е попречил на неговия ден, а после щеше да го измъчва по най- болезнения начин. Този факт, с кри усмивката му и се обърна към теб.* С-сигурен ли си? * Внимателно обви ръце около кръста ти и те придърпа към себе си. Погледна те в очите, като за момент забрави за Мин и за това, какво ще му причини довечера.*

*Прехапа долната си устна и в следващия момент се оказа в обятиятати. Не разбираше защо изобщо ти зададе този въпрос. Рен беше уверен, не би танцувал с Мин, Мин бе груб, арогантен. .. беше всичко което Рен мразеше. Обви ръцете си около теб. * Сигурен съм... нима би си помислил, че ще танцувам с Мин? Знаеш че го мразя.. *Бузите му леко се зачервиха и сведе глава, стоейки в прегръдката ти.*

Аз... Но ти мразиш и мен. Аз съм същия като него.* Погледна надолу и започна да се движи бавно в ритъма. Знаеше, че всички погледи на играчките му бяха впити в тях. Усещаше и известно напрежение. Въздъхна шумно. Мразеше да танцува. Мразеше да прави неща, които не можеше. Беше сигурен, че изглежда като идиот в момента. Последно беше танцувал на 5 годинки, когато беше на сватбата на някакви приятели на родителите му. Имаше ужасни спомени от тогава. *

*Рен усещаше че ти е неловко и че си напрегнат. Доближи се до ухото ти и прошепна. *Отпусни се.. аз също не съм добър.. просто се отпусни. *Постави главата си на гърдите ти и започна бавно да се движи в ритъм. Беше учудващо приятно, въпреки че усещаше погледите впити в теб и него. Особено Мин се дразнеше, защото очевидно постоянно зяпаше Рен*

Аз... Не мога, Рен. * Помълча малко. Не знаеше, защо но леко се изчерви от действията ти. Със сигурност Мин щеше да го убие. Тази мисъл не излизаше от главата му и се нервираше. Искаше да се махне от погледа му.* Искаш ли да излезем малко? Никой няма да идва с нас. Аз не мога да танцувам... * Отдръпна се леко от теб и се почеса нервно зад врата. Надяваше се да не те е издразнил с това, но такъв си беше Лей. Въпреки заниманията му, Лей си беше и стеснителен. Не разбираше как, но това си беше така.*

Д-да... добре... съжалявам... *Рен се почувства раздразнен и обиден до някъде, съжали че изобщо те е поканил. Отдръпна се и ти обърна гръб, тръгна към изхода на заведението без да казва нищо повече, дори не се обърна назад. Не разбираше защо си такъв, самият ти го покани, асега го разкарваш. Излезе навън, й където беше доста по-тихо и спокойно. Беше решил, повече няма да се доближава до теб. *

* Погледна тъжно. Знаеше до някъде, че ще реагираш така. Проследи те и излезе от бара. Дойде пред теб и те погледна.* Виж.. Аз съжалявам, но се чувствам прекалено неловка, когато танцувам. Особено, когато Мин ни гледа така, сякаш ще ме убие всеки момент. Ще ти се реванширам. Само кажи къде искаш да отидеш и ще те заведа.* Гледаше те наистина много тъжно. Не искаше да го разбираш грешно, но прекалено много се стесняваше пред толкова много погледи.* Искаш ли сладолед?

Нищо не искам, искам просто да се прибера, но очевидно няма как да стане... хайде, обичам сладолед.*Рен също беше стеснителен и все пак танцува с теб, все още беше нац упен, но не искаше да ти се сърди. Имаше си причини, а това че споменаваш Мин, го издразни. * Стига споменава Мин... писна ми от него. Искам сладолед. .

* Леко се усмихна и тръгна напред, като те изчака. Знаеше едно място наблизо. Продавачът му беше приятел, а и магазинчето работеше до късно. Погледна те и започна да говори тихо.* Рен... Защо не се опита да избягаш? Имам предвид... Имаше доста възможности. * Обърна отново погледа си напред. Беше любопитен, а и не измисляше друга тема за разговор. Облиза устните си, защото беше премрял от глад.*

Има ли смисъл да опитвам? Хипотетично дори и да избягам, Мин ще ме намери.. предпочитам да съм до теб.. имам ти доверие. Освен това аз не те мразя, вярно че съм труден характер, но не те мразя. *Проговори тихо и погледна настрани, вярно от начало ти беше ядосан, но ти изобщо не си такъв какъвто, Рен мислеше че си. Мразеше Мин, но не и теб. Издразни се че си го помисли. Рен нямаше нищо против теб. *

Може би си прав....Съжалявам за това, което сторих. Дори и да искам да се променя, ще е трудно. * Видя магазина пред тях, но не се усмихна. Този разговор беше съвсем различен от всички до сега за него. Обикновено разговаряше най много с Мин, а те винаги съдържаха думата ,,секс'' или ,,чукане", което беше едно и също. Пъхна ръцете си в джобовете си. Не знаеше, какво повече да каже. Беше объркан от действията си. *