There is no such thing as love..

*Изръмжа и започна да дърпа ръцете си, мърдайки тялото си срещу твоето* Не ми пука, аз пък не искам да оставам! Имам си живот, не искам сделки, не искам да съм тук и определено не искам да ме докосваш, разбираш ли? Не искам повече да виждам нито теб, нито Мин, нито някой друг живеещ в тази проклета къща. Не се прави на мил... *Извърна поглед настрани, притиснат до стената. Не искаше да си толкова близо, но ти изобщо не се отказваше*

* Свъси вежди. Не искаше да чува точно тези думи. Определено не се правеше на мил. Искаше да бъде такъв.* Аз не се правя, Рен. Искам да съм такъв с теб. И защо трябва да споменаваш Мин? Забрави го вече... * Отдели си от теб, леко издразнен, от това, че мислиш постоянно за него.* Сега имаме друг проблем... Приготви се бързо и излизаи. Когато дойдеш в стаята, ще ти дам дрехи и ще слезем долу. Би трябвало да ни чакат.* Пусна ръцете ти и тръгна към вратата. Спря пред нея и си взе дрехите, като започна да се облича. Когато беше готов, излезе от стаята и отиде до гардероба, като започна да се рови в него за дрехи.*

.....Не ми казвай какво да забравя и не ми нареждай. Защо изобщо да те слушам и защо да ни чакат? *Взе една кърпа, която уви около кръста си и излезе мокър от банята. Не те разбираше изобщо, защо ще искаш да си мил, след това което стори, нямаше логика и определено Рен не искаше да си какъвто и да било, а просто да си тръгне, за съжаление едва ли това щеше скоро да стане*

* Игнорира въпроса ти и продължи да рови из гардероба. Накрая извади два чифта прилепнали дънки и остави едните. Направи същото и с двата дълги потника, които намери. Свали боксерките си. Не му пукаше, че се преоблича пред теб. Искаше и да си добре облечен, въпреки че това може да ти създаде известни проблеми. Обичаше да се облича така, а и това бяха негови лични дрехи, които не даваше на никой, дори и на Мин. Надяваше се да ги харесаш, поне малко. Опитваше да избегне въпроса ти, а и без това щеше скоро да разбереш. Взе нов чифт боксерки и ги обу.* Дано да ти харесат дрехите. Нямам нищо по- различно.

*Рен хареса дрехите, нямаше нищо против начина ти на обличане, въпреки че тези прилепнали дънки, които щяха да се лепнат на фигурата на Рен, определено можеха да са проблем. Нацупи се леко, понеже ти отбегна въпроса му, а Рен си беше любопитен. Извърна поглед и игнорира факта че се преобличаш пред него. Махна кърпата си и взе дрехите, които ти му остави. * Нямам против дрехите. *Облече ги и се усмихна леко. Дънките се впиваха и очертаваха идеално всяка извивка от тялото му. Застана пред огледалото и върза дългата си, руса коса. *

* Лей се усмихна, когато се преоблече пред него и каза тези думи. Дънките ти стояха страхотно. Голото ти тяло го оставяше без думи, но и когато носи толкова прилепнали дънки е просто божествено. Захапа долната си устна, за да се сдържи да направи някои неща. Не че не искаше, а просто нямахте никакво време.* Хайде. Вече закъсняваме. * Тръгна напред към вратата, като те изчака да го последваш. Отвори вратата и я затвори отново след теб. Когато слязохте и от стълбите, всички погледи бяха вперени във тях. По подобие на другите, Мин хапеше жадно устните си, докато оглеждаше цялото тяло на Рен. Лей разбра, че наистина ще е сложно да му попречи днес. Обърна се леко към теб и започна да ти шепне, без другите да го чуят. Беше забравил да те предупреди.* Рен... Стой плътно до мен. Този път ме слушай и в никакъв случаи не се доближавай до Мин, нито не го поглеждай.* Не изчака отговор и отиде пред тях, като остана прав.*

*Рен прехапа долната си устна, слизайки по стълбите. Беше му неловко заради всички погледи върху него, видя как Мин го погледна и извърна поглед към теб, вслушвайки се в думите ти. Обикновено не би те чул, но изобщо не харесваше Мин, а начина по който го гледаше не му хареса изобщо. * Добре... *Каза това доста тихо и отиде при тях. Остана послушно до теб, но имаше чувството че всички го зяпат, а това не му харесваше. Надяваше се да разбере защо е трябвало да слезе и за какво да се подготвят.Мълчеше и изобщо не поглеждаше Мин. *

* Погледна те и с радост разбра, че си го послушал. Обърна се към тях и погледна Мин. Изобщо не му харесваше, как мазно се усмихва и хапе устни.* Готови сме... Какво реши да правиш днес Мин? * Мин само извади още по- широка усмивка и стана от стола. Дойде до теб и подхвана брадичката ти, като я повдигна леко, за да го погледнеш.*# Каквото всяка година ... Знаеш много добре. #*Лей се стресна от действията му и както ти обеща- Щеше да те пази от него. Хвана внимателно ръката му и я спусна надолу, като го отдръпна от теб и го погледна леко злобно.* Всяка година едно и също, Мин... Вече ми омръзна. Да излезем някъде. Предпочитам го пред това да седим вкъщи и да ти давам една по една играчките си... * #Мин прехапа устни и леко скри усмивката си. Все пак го слушаше.# Добре.... Но аз ще избера мястото. #* Отново се появи усмивка на лицето му, а Лей само отмести погледа си към теб. Само с него го молеше да не казваш нищо или правиш. Във всеки един момент Мин можеше да промени решението си. Видя те, че трепериш и постави ръка на рамото ти, като започна да ти шепне, докато Мин се връщаше на мястото си.* Не казвай нищо. Само слушай. Моля те.

*Рен се стресна,  когато мин обхвана брадичката му. Наистина трепереше,  не искаше да го докосва. Не поглеждаше Мин,  както ти му беше казал. Очакваше да разбере,  кое е мястото,  но не харесваше усмивката на Мин,  тя никога не беше на добре. Погледна те несигурно и кимна. Не знаеше какво да каже или стори. Мин продължи да се усмихва,  а това че Рен не го поглеждаше,  очевидно го дразнеше. Рен стоеше близо до теб и не се отделяше. Знаеше че иначе Мин ще му стори нещо,  бе предпазлив. Чудеше се кое ли място ще избере Мин. Стигаше му да стои далеч от него. *

* Изчака Мин да заеме мястото си и го погледна любопитно.* Е Мин... Кое място си избрал. Знам какви са предпочитанията ти, но все пак внимавай. Не искам да се мъкна по гей клубове с играчките си и Рен. Никой не може да ги пипа освен мен, знаеш го. А там дори и няма да питат дали може. Те го правят. Помисли си добре... * Лей го гледаше леко злобно. Молеше се само да не избира такива места отново.*# Мин се усмихна още по- мазно. Обичаше да дразни Лей, но все пак не прекалено. Огледа останалите, които също го молеха с поглед да не го прави. Въпреки че те обичаха да ги докосват. Мин върна погледа си на двамата, които седяха прави и огледа добре Рен.# Лей... Знаеш, че играчките ти нямат нищо против да бъдат докосвани и чукани... И освен това, никой няма право да ги пипа освен теб и МЕН. Помниш ли, че ти ми позволи? А колкото до Рен... На него също ще му хареса. Но все пак и на мен не ми се иска днес да ходя там. Какво ще кажеш за някой по обикновен бар? #* Лей те погледна любопитно и после каза тихо.* Става...

*Рен потрепна като чу гей бар, той изобщо не искаше да ходи по барове. Никога не ходеше, а и дори и да ходеше, винаги хората го сваляха или го караха да пие. На Рен алкохола меко казано не му понасяше, за това избягваше такива места. Щом чу думите на Мин, не се сдържа и го изгледа злобно. * Не би и няма да ми хареса никога. *Изръмжа злобно и после погледна към теб. По изражението му си личеше че не иска да ходи, а и Мин все още се усмихваше, това не беше на добре. Знаеше че Мин ще използва всяка възможност да се доближи до него и точно за това не искаше да идва* Колкото до бара, аз не мисля да ходя... можете и без мен. *Прехапа долната си устна и постави един рус, немирен, кичур зад ухото си. Мразеше Мин и идеите юму зад които винаги имаше замисъл. *

* Не свали погледа си от теб. Беше благодарен, че Мин не ти отвърна на думите. Застана пред теб и сложи ръцете си около кръста ти, като те придърпа колкото се можеше повече към него, за да не го чуят останалите. Започна да ти шепне.* Не мога да те оставя тук сам. Не знам, какви глупости ще вършиш. Ще трябва да дойдеш с нас. Пак ти повтарям, че ако си плътно до мен, никой няма нищо да ти направи. Няма да те караме да пиеш. Аз също няма да го направя. Но е изключено да те оставя тук. Още повече, че Мин може по всяко време да се измъкне от бара и да дойде тук, при теб. Помолих те да ме слушаш. Моля те. Не искам да ти направи нещо л...* Думите му бяха прекъснати от Мин, който гледаше с леко възбуден, но и любопитен поглед.*# Между другото... Лей... Малката кукличка.. в твоята стая ли е спала? #* Лей леко се стресна от въпроса и те погледна умолително, за да не казваш нищо. Пусна те и се обърна към него.* Да... Нямаше да го оставя сам... Знам много добре, че щеше да отидеш в стаята му. За това и помолих момчето да заключи всички останали, без да поглежда вътре.* Под „ момчето", Лей имаше предвид дребният с палачинките. *

*Рен се почувства неловко,  понеже ти го придърпа така в обятията си. Изслуша те и реши,  че трябва да те послуша,  иначе Мин щеше да му стори нещо,  пък и като се замисли,  не искаше да остава сам. Издразни се от това че Мин го нарече "кукличка",  идеше му да го убие,  ако не му беше казал ти,  да мълчи,  веднага щеше да отговори. Не разбираше проблема на Мин,  но някак се чувстваше спокоен че ти го пазиш. Погледна настрани и си замълча, сдържаше се да не избухне,  Мин му лазеше по нервите,  но поне ти каза че ще го пазиш и че няма да пие,  това му стигаше. Колкото и да искаше да каже нещо,  си замълча. Заигра се с пръстите на ръцете си. Все още стоеше близо до теб и не се отделяше.А ако останеше тук, Мин можеше да се върне и кой знае какво да стори, вече знаеше от личен опит че е груб и че очевидно иска да се домогне до Рен. *

Помолил си го да заключи? Лей... Нали знаеш, че имам ключ от всички стаи? И може би си прав, че щях да отида при него. Но имах един проблем. Прекалено много се изморих от чукането на всичките ти кукли, освен Рен и момчето... Това можех и да го преглътна и а събера някакви сили и за Рен, но тогава дойде ти. Леле Лей... Изобщо не си се променил в леглото. Винаги свършвам толкова мощно в теб. А забеляза ли, че те разкървавих? # Мин се усмихна злобно. Знаеше много добре, какво говори. Винаги завършваше така с Лей.#* Лей замълча. Не каза нищо. Не знаеше, какво. Той беше прав. Разбира се, че го е разкървавил. Все още го болеше ужасно много, въпреки че се стараеше да не се забелязва. Погледна в пода, някак си засрамен. Никога Мин не е говорил така пред другите за него.* Да тръгваме Мин... * Хвана те за ръката, все още гледайки надолу и тръгна към вратата.*

*Рен преглътна тежко и гледаше настрани. Не му беше приятно да слуша какво сте правили, не го засягаше, все пак Мин ти беше играчка. * Никой не се интересува какво сте правили, задръж си го за себе си, Мин. *Погледна към ръката си, която ти държеше и те погледна объркано, за първи път те виждаше толкова засрамен и смутен. Тръгна с теб към вратата без да казва нищо повече, ненавиждаше Мин, но просто не можеше да си мълчи. Все пак лесно се плаше, не отдръпна ръката си и бе близо до теб. * Ако искайте се чукайте, но нека това си е между вас, аз изобщо не се интересувам. *Беше му неловко да слуша глупостите на Мин и за това го каза. *

* Лей те погледна. Не искаше да говориш. Това само щеше да предизвика Мин. Стигна до вратата и те пусна, като започна да се обува. Погледна останалите и те вече бяха станали и идваха насам.* Рен... Тихо... Остави го да говори. Все пак всичко това е истина. Моля те мълчи си. Този ден все пак той може да прави абсолютно каквото си поиска, без дори и да ме пита. Страх ме е да не ти направи нещо.. * Погледна леко тъжно. Все още го болеше и не искаше да си представя, че това може да ти се случи и на теб. Не знаеше, защо. Но не искаше това да става. Подаде ти някакви обувки и те изчака да ги обуеш. Другите вече бяха стигнали ди вратата и също се обуваха. Мин все още се усмихваше. Най- вероятно се наслаждаваше на лицето на Лей. Обичаше да го гледа, докато чувства болка. Лей стисна очи силно, а после те погледна умолително.* Моля...

Рен не можеше да повярва че си такъв, та Мин беше просто едно надуто копеле, което искаше само секс. Обу обувките си и се доближи до ухото ти* Разочароваш ме, Лей... държиш се нелепо пред него. *Топлия му дъх се разбиваше в ухото ти. Честно изобщо не можеше да приеме, че ти си такъв, ако зависеше от Рен никога не би се държал така, напротив. Не можеше да поверява че ти му позволяваш да говори така и не правиш абсолютно нищо. * Писна ми, искам да си вървя.

* Леко изтръпна заради дъха ти. Гъделичкаше го. Обви ръце около кръста ти и те прегърна, като те притисна до себе си. Започна да шепне в ухото ти. * Разочаровам ли те? Защо? * Постави главата си на рамото ти. Гледаше, как другите правят физиономии зад гърба ти. Дразнеха се или по- скоро ревнуваха. Лей знаеше защо. Никога не е имал такива отношения с някой от тях, нито пък с някой друг.* Не искам да си тръгваш, а и не можеш, докато не обедя Мин да те остави намира. Моля те имай търпение. * Стисна те малко по - силно. Искаше да му дадеш време. Ако си далеч от него, Мин може много лесна да ти направи нещо лошо. Не знаеше, защо, но не искаше той да ти навреди.*

Защото не те смятах за такъв, държиш се пред него като послушно кученце, позволяваш му да говори каквото иска.. не бива да е така. *В следващия момент се озова притиснат в прегръдката ти, крехкото му и стройно тяло сега беше в обятията ти, а лицето на Рен постепенно доби розови отенъци, видя как другите ги гледаха, а погледите им определено издаваха че ревнуваха от близостта му с теб.* Добре...но не съм от най-търпеливите... *Прехапа долната си устна и те погледна в очите, макар да му беше неловко, сметна действията ти за мили от твоя страна, осъзнаваше че ти просто искаш да го защитиш от Мин*

* Учуди се много от думите ти. Наистина ли беше като кученце? Това го обърка много. Наклони главата си на една страна и те погледна любопитно.* Кученце? Какво имаш предвид? Не чакай... * Отдели се малко от теб, за да не те дразни или нещо подобно. Знаеше, че се дразниш лесно. Вече го забеляза.* Искаш ли да поговорим за това в бара? Там никой няма да ни чуе..* Говореше тихо, за да можеш само ти да го чуеш. Усмихна се леко и погледна другите. Вече бяха готови и чака търпеливо, скръстили ръце пред гърдите си. Мин пък беше повдигнал едната си вежда. Изглежда беше доста любопитен, за темата, която водите.*

Много добре ме разбра, но както и да е, да вървим. *Погледна към другите, които ги чакаха и излезе от къщата заедно с теб и останалите. Дразнеше се че се държиш така пред Мин, той не бе като теб, има ли нещо което иска да каже, го казва, не го интересуваше Мин или някой друг. Такъв си беше Рен, опърничев характер, труден за разбиране и подчиняване, но си заслужаваше заради тялото и външния вид. Не случайно всеки го искаше, беше си привлекателен.*

* Чу думите ти, но реши да си замълчи за сега. Щеше да ти зададе въпроса пак в бара. Проследи те навън. Там чакаха няколко коли. Спряха пред тях. Всички се качиха в тях, а Лей ги изчакваше, държейки те до него. До вас останаха Мин и момчето с палачинките. Единствената празна кола остана първата. Момчето се качи вътре, след което Лей ти направи път да се качиш до него. След като го направи, Мин се хвана за вратата на колата и тръгна да се качва до теб, но Лей го спря.* Мин... Не можеш да се качиш тук. Отиди във втората кола. Там има предостатъчно място за теб.* Мин извъртя очите си и въздъхна, като му се усмихна мазно. Лей затвори вратата и влезе отпред. На задната седалка бяхте само ти и момчето, а от пред Лей и шофьора.*

*Рен се качи в колата на задната седалка и погледна към момчето до него. Изгледа накриво Мин, а после погледна към теб. Вече не се притесняваше за пиенето или че някой може за пореден път да се опита да го сваля. Просто щеше да бъде близо до теб и далеч от Мин, така беше решил, а и ти така искаше, замисли се за момент защо изобщо му пука какво искаш, та все още не бе забравил държанието ти, когато се запознахте.*

* Качи се в колата и тя тръгна, следвана от другите коли. Обърна се рязко назад и погледна момчето до теб.* Защо им каза? * Говореше спокойно, но беше леко ядосан, защото ако те не знаеха, нямаше да те гледат така. Момчето се стресна и леко подскочи. Лей знаеше, че той не говори много и е страхлив, затова чакаше търпеливо отговора.*# А-аз.... Не съм... Б-бях леко и-изненадан и М-мин го забеляза. Х-хавана ме и ме принуди да му к-кажа... С-съжалявам много.#* Лей отвори широко очи. Беше шокиран. * Как те накара? * Момчето мълчеше и гледаше надолу притеснен. Лей знаеше, какво означава това. Заплашвал го е да го изчука. Естествено...Лей се обърна напред. Не искаше да чува повече за това.* Забрави... Ако не беше неговият ден, щях да го накажа. Не искам изобщо да знам, защо не ми каза веднага, но това да не се повтаря. Ако той ти направи нещо, ще ми казваш. * Момчето само кимна, въпреки че Лей не го виждаше.*

Неговия ден? Какво имаш впредвид? *Рен все още не разбираше нищо, нямаше нищо против момчето до него, до някъде го разбираше, въпреки че се дразнеше че то е толкова плахо, трябваше да е по-уверено. Рен например никога не свеждаше глава, беше труден характер, но това си беше до някъде и предимство. Не се подчиняваше, понякога честно плашеше се от Мин, но ти вярваше, и точно за това стоеше близо до теб, не искаше Мин да се възползва ако Рен не е до теб*