Роуплей (Hunhan) Vampire and werewolf

*Видя как се приближаваш и вътрешно в себе си, се усмихна.Когато усети допира ти, затвори очи и започна да се гали в ръката ти.Не знаеше защо го прави, просто го искаше.Искаше да го почешеш, затова изръмжа съвсем леко и продължи да се гали в ръката ти.Чувстваше някаква връзка между вас, но нямаше да се предаде.Само за сега ще се остави на инстинктите си.Щом се успокоиш, отново ще стане същия Сехун, както преди.*

*Постепенно някак си Лулу започна да се отпуска, почеса те и на лицето му се появи лека усмивка. Сякаш забрави за всичо от по-рано, не знаеше какво му стана, но му хареса да те гали и чеша, а и ти се наслаждаваше. Макар да беше вълк пред него и да се поддаваше на инстинктите, Лухан наистина хареса тази твоя страна, беше като някое сладко и послушно кутре. Искаше да продължи да те докосва и милва, прокарвайки нежно тънките си пръсти през сивкавата ти козина, сякаш забрави за часа по география напълно*

*Отвори очи и те погледна.Легна на земята и с глава посочи, ако искаш да легнеш на гърба му.Искаше да те успокои и само това.Щом разбере, че наистина си спокоен, тогава ще стане стария Сехун, отново.Постави главата си на земята и затвори очи, като изскимтя леко.Чувстваше се добре в кожата на вълк.Беше по-свободен и това беше като неговото истинско аз.Харесваше му да е такъв.Не забравяше, обаче защо е тук.Трябваше да те убие.Не му се искаше много, много, но такава беше съдбата ви.Поне така си мислеше той.*

*По някакъв странен начин, Лухан разбра какво му предложи и направи точно това, беше хубаво, по-хубаво от колкото си мислеше, минутите се нижеха, а Лулу не помръдна. Крехкото му и нежно тяло се отпусна, а сълзите вече отдавна бяха изчезнали. Дори не знаеше името ти, а лежеше така, бе странно, но още по-странното е че му хареса. Дори забрави за думите ти, че ти искаше да го убиеш*

*Усети, че вече си спокоен и изръмжа в знак да слезеш от гърба му.Когато ти го направи, се превърна обратно в човек.Дрехите му бяха непокътнати.Никога не се късаха.Погледна те сериозно и студено.*Лухан, не си мисли, че като те успокоих, означава, че няма да те убия.Ще го направя, но няма да е сега.Не съм чак толкова безсърдечен.*Усмихна се самодоволно и се приближи до теб.Наведе се до ухото ти и прошепна.*Доскоро виждане, принцесо.*Отдръпна се и отключи вратата, като излезе.Реши да пропусне останалите часове и отиде на покрива на училището.Като стигна, седна на земята до стената и затвори очи, усещайки вятъра как вее около него.Беше прекрасно чувство.*

*Лухан тъкмо се беше успокоил,  когато се наложи да се отдръпне. Погледна те в очите и щом разбра че ти все още искаш да го убиеш, сякаш замръзна на място, а след като чу принцесо,  стария Лухан се върна. Дори да се плашеше че искаш да го убиеш,  ако това което ти казваше бе вярно,  то той сам би пожелал смъртта си. Не искаше да бъде чудовище,  не искаше да пие кръв и да наранява невинни хора. Изми лицето си и излезе от тоалетната. За разлика от теб,  Лухан се върна в кабинета и зае мястото си,  но изражението му бе различно,  след твоите думи,  вече нищо не е същото. През целия час бе разсеян.*

*Отвори очи и погледна нагоре към небето.Беше чисто и имаше тук там облаци.Усмихна се леко.Обичаше свободата, обичаше тишината, но най-много обичаше спокойствието.Когато беше около теб, тези три неща не съществуваха.Ти беше инат, крещеше много и му казваше какво да прави.Не чувстваше нито свобода, нито тишина, нито спокойствие.Но какво да се направи.Това беше негов дълг.Трябваше да те убие.Затвори очи и въздъхна.След няколко минути несъзнателно заспа.*

*Лухан обичаше музиката, обичаше да излиза с приятели и да се забавлява, противно на теб. След часа по география, беше време за любимия му час-Музика. Събра нещата си и буквално се стрелна към кабинета. Изобщо не обръщаше внимание че теб те няма, все пак не бе негова работа, дали ти си в час или не. Зае мястото си нетърпелив да почне часа, в стаята имаше едно огромно пиано, Лухан го погледна и се усмихна широко. Обожаваше да свири, беше нещо което правеше рядко, тъй като у дома нямаше пиано, но имаше огромен талант*

*Спеше спокойно, но скимтеше леко насън.Сънуваше някакъв сън, в който ти и той се влюбвате един в друг.Беше странно.Имаше война между двата клана, а вие бяхте разделени.Стресна се и отвори рязко очи, като примигна няколко пъти.Дишаше тежко и се облегна назад на стената, като затвори очи и опита да се успокои.По едно време чу отнякъде да идва музика.Беше толкова хубаво.Мелодията беше прекрасна.Стана от земята и тръгна към източника на музиката.Стигна до стаята по музика.Знаеше, че има час там.Не искаше да влиза, затова надникна през малкото прозорче.Видя, че имаше някой на пианото, но не разбра кой е, понеже човека беше с гръб.Нямаше си и представа, че това си ти.Въздъхна и седна на земята, подпрян на стената и се заслуша в мелодията.*

*Лухан седеше и свиреше на пианото. Пръстите му нежно докосваха клавишите и из цялата стая ехтеше нежна и някак прочувствена мелодия, беше затворил очи и просто свиреше. Сякаш ръцете му сами се движеха, още от малък имаше талант в свиренето, умееше да свири само на цигулка и пиано, но от друга страна бе наистина добър. Изведнъж докато свиреше в съзнанието му изникна твоя образ, но Лулу веднага го прогони и не обърна внимание. Не спря да свири, а мелодията сякаш те подмамваше и опитомяваше.*

*Слушаше внимателно мелодията.По едно време тя спря.Сехун отвори очи и въздъхна.Искаше да чуе още.Звънеца би.Той стана от земята и разроши леко косата си.Искаше със сигурност да намери човека, който свиреше на пианото.Опита се да го намери по миризмата.Веднага щом я намери, настръхна и изръмжа.Човека на пианото беше ти.Изчака пред стаята да излезеш.Не знаеше защо, но искаше да те подразни.Веднага щом те видя, се усмихна самодоволно и те хвана за ръката, като те заведе на покрива.Притисна те до стената и се приближи до теб.Сложи ръцете си от двете страни на главата ти.*Принцесо, не знаех, че можеш да свириш на пиано.Впечатлен съм.

*Страстта на Лухан към музиката се коренеше оше от детство, докато някои деца излизаха и играеха с приятели, Лухан ходеше на уроци по пиано и наистина се наслаждаваше на това. Щом свърши, всички го поздравиха и му ръкопляскаха. Той прибра набързо нещата си и взе раницата, тъкмо излезе и още преди да реагира бе завлечен от някого. Оказа се на покрива, опрял гърба си до стената за пореден път. Погледна те в очите и въздъхна щом чу думите ти* Не знаеш много неща за мен и спри да ме наричаш така, имам си име и наистина ме дразниш. Свиря на пиано и обичам да го правя, свиря и на цигулка, но това не мисля че те засяга, така че се дръпни. *Опита да те избута и изръмжа*

*Хвана ръцете ти и ги притисна над главата ти.Приближи лицето си до твоето и погледна към устните ти.Облиза своите и реши да те подразни още малко.*Чудя се, принцесо.Какво ли ще е чувството, ако те целуна?*Усмихна се самодоволно и се приближи още малко, като те целуна по устните и затвори очи.Чувството беше неописуемо.Пусна ръцете ти и уви своите около кръста ти.Не знаеше какво му стана, но искаше още.Твоите устни бяха толкова меки, толкова пленяващи.Знаеше, че това е грешно, но инстинктите му казваха, че не е.*

К-Какво?! Да не си посмял---! *Преди да каже още нещо, устните му вече бяха слепени с твоите, Лухан беше в шок, очите му се разшириха и размърда ръцете си. Щом ти ги пусна, постави своите на гърдите ти и се опита да те избуга от себе си, въпреки че не му се получи, все пак ти беше по-силен от него, та Лухан още не бе получил силите си. Не разбираше защо го правиш, той дори не те познаваше, а ако това което ти казваше бе вярно, вие бяхте заклети врагове, не можеше да ти позволи да го сториш, колкото и да му хареса целувката, а не бе малко. Всъщност...целувката за него бе първата, което до някъде го ядоса, защото не те познаваше, а ти правеше подобно нещо. Надяваше се да спреш, не искаше да го прави, меките му и нежни устни се сливаха с твоите, а тялото му потрепваше, не знаеше какво му става, искаше да се отдели, но и да остане така.*

*Продължи да те целува.Захапа леко долната ти устна, за да си отвориш устата и пъхна езика си в нея.Започна да си играе с твоя.Спусна ръцете си надолу по гърба ти и хвана дупето ти, като го стисна силно.Ти беше толкова привлекателен, че не можеше да се сдържа.Независимо дали беше грешно или не, той искаше това.Вълкът в него също.Изръмжа тихо и продължи да те целува.*

*Лухан не посмя повече да се възпротиви, колкото и да се дърпаше, нищо не се получаваше, ти държеше на своето, а точно в момента не бе в изгодна позиция да се противи. Усети езика в устата ти и напълно се предаде, крехкото му тяло се отпусна, а щом стисна дупето му, тихо изстена. Искаше да го пуснеш, колкото и да му хареса целувката, ти го стори насила, а това не му се хареса. Но знаеше че ако поискаш, можеш да го разкъсаш, за това не посмя да се противи*

*Отдръпна се и отново стисна дупето ти.Отиде до раницата си и я взе.Усмихна се самодоволно и те погледна.*Доскоро, принцесо.*Засмя се и си тръгна.Излезе от училището и се запъти към дома си, който родителите му бяха взели, за да е като обикновените момчета.Все пак семейния му дом беше доста голяма къща на два етажа.По пътя си мислеше за теб.По едно време изръмжа и хвърли раницата си настрани, като се преобрази във вълк.Намираше се до гората, която беше много близо до училището.Остави раницата си до едно дърво и започна да тича из гората, като се спря на един камък и започна да вие.Обичаше свободата.Това го правеше щастлив.*

*Изръмжа и наистина се вбеси, излезе и веднага тръгна към дома си. Лицето му бе почервеняло от гняв и от срам. Не можеше да си представи, че първата му целувка бе такава, и то с теб. Идеше му да се хвърли от някъде, съвсем щеше да се побърка. Излезе от училището и забърза крачките си, искаше да се прибере у дома, по най-бързия начин, да се излегне на леглото и да се сгуши в завивките, надявайки се думите ти, че не е човек, да не са истина. Искаше просто нормален живот, но явно и това беше много в неговата ситуация. По неговите мисли никога нямаше да преживее срама от това което стори и омразата към себе си, ако се окаже чудовище като теб*

*Макар и на разстояние от теб, успя да те надуши и отново започна да вие.Затича се в посоката ти.Понеже ти беше близо до гората.Когато те видя, седна до едно дърво и отново започна да вие.Знаеше, че ще го чуеш.Искаше да дойдеш при него.Искаше някак да ти се реваншира.Все пак не беше чак толкова безсърдечен.Не беше и чудовище, но за теб беше такъв.Не му харесваше, че го наричаш така, но се опитваше да го приеме.*

*Вървеше с бързи крачки към дома си, близо до гората, когато чу как ти виеш. Потрепна при този звук и бавно се обърна, поглеждайки към гората, не знаеше защо, нямаше ясна причина за него, защо тръгна навътре в гората, но го стори. Малко по-малко без той и ти да осъзнавате, се привързвахте един към друг както пишеше, Лухан щеше да бъде твой, но и щеше да те подчини. Оглеждаше се и се ориентираше по звука, вървеше все по-навътре докато не те видя, седнал до едно дърво и не се доближи*

*Погледна те с ярко жълтите си очи и стана, като се затича към теб.Спре и те облиза по ръката.Това беше в знак на извинение.Не искаше да се чувстваш чак толкова зле.Колкото и да му харесваше да те дразни, той знаеше, че този път прекали.Искаше да те заведе на любимото си място, където ходеше, за да гледа залеза.Захапа леко ръкава ти и започна да те дърпа към една скала, от която се виждаше всичко.Слънцето вече залязваше и гледката беше прекрасна.Пусна ръкава ти и седна на края на скалата, като започна да вие щастливо.*

*Остави се да бъде повлечен от теб, не искаше да ти се довери или по-скоро не смееше, прекали с докосването и онази целувка, прекрачи границата. За това когато стигна до скалата, седна но на известно разстояние от теб, за първи път от доста време замълча и не каза нищо, не искаше и да каже. Въпреки че трябваше да си признае, гледката наистина беше красива, а наоколо бе тихо и спокойно. Доближи се съвсем малко и плахо те погали по главата, прокарвайки пръстите си през сивкавата ти козина, но почти веднага се отдръпна, не знаеше защо го стори, просто му хареса да те гали, нищо повече. Обожаваше животните и може би това бе една от причините, мислеше те за сладък в тази форма.*

*Погледна те и изскимтя тихо.Легна към теб и постави главата си в скута ти, като се сгуши в теб.Обичаше когато го галиш.Не знаеше защо, но беше привързан към теб.Затвори очи и се отпусна напълно.В момента показваше слабата си и невинна страна пред теб, но не му пречеше.Все пак щеше да те убие.Нямаше проблем да видиш тази негова страна.*

*Изненада се от това, което ти стори, но не каза нищо и не наруши тишината, която цареше. Отново започна бавно и нежно да те гали, макар без сили Лухан изобщо не бе това, което ти очакваше и изобщо не приличаше на принц на вампирите. Бе мил, нежен, красив и невинен, а докосването му и свиренето му на пиано ти доставяше удоволствие. Красивото му и някак женствено лице се бе загледало в залеза, докато нежно те галеше в скута си*

*Изведнъж чу звук от гората и ушите му веднага се наостриха.Изправи се и погледна към гората.Помириса въздуха и усети много позната за него миризма.Това беше един от слугите на баща му.Най-вероятно го е видял с теб и сега иска Сехун да направи нещо в замяна на това, че той няма да каже на баща му.Изръмжа ядосано и тръгна да бяга навътре в гората.Надяваше се да не го последваш, иначе щеше да бъдеш свидетел на доста кървава битка.Видя вълка и за секунди се нахвърли върху него, като започнаха да се бият.Сехун хапеше и драскаше силно.Беше разранил врата на другия вълк.След няколко минути, Сехун победи, а слугата стоеше мъртъв на земята.*