Роуплей (Hunhan) Vampire and werewolf

*Усети присъствието ти и започна да ви разтървава за втори път, нямаше да ти позволи отново да провалиш всичко, искаше да е щастлив, щом не може с теб, поне с друг, но явно и това не можеше* Сехун, за бога какъв ти е проблема?! Остави го намира! Блъсна се в теб, голяма работа, стига вече! *Очите му се промениха и беше готов да те нападне*

*Сехун изръмжа отново.Не му харесваше факта, че ти каза името му.Сега момчето знаеше какъв е Сехун.Погледна те и се опита да се нахвърли отново на момчето, но ти беше на пътя му.Очите му проблеснаха, сякаш ти казваше да се отдръпнеш, но ти така и нямаше да го направиш.*

*Лу Хан инатливо препречваше пътя ти, вече не те наричаше по сладкия начин по който преди, не се доближаваше, не те галеше, нямаше нищо от това, преди и все пак не те бе забравил...все още, само се опитваше. Ако искаше да се нахвърлиш, трябваше да минеш през Лу Хан*

*Сехун отново изръмжа и се преобрази в човек.Нямаше какво да губи.Момчето вече знаеше какъв е и какъв си ти.*Лухан, махни се от пътя ми.*Очите му все още бяха с този ярко жълт цвят, обаче зъбите му бяха нормални.Не искаше да те нарани.Ината ти го дразнеше и то много.*

Сехун, много добре знаеш, че няма да го сторя. *Момчето избяга и Лу Хан въздъхна* Писна ми вече...наистина искам да умра...защо никога не мога да съм щастлив?! Доволен ли си?! Ако искаш всички да разберат?! Той се изплаши...за пореден път се убеждавам че съм чудовище... *Погледна те студено, но и някак тъжно. Подмина те и тръгна към дома си, ядосан от случилото се*

*Гледаше те как си заминаваш и се ядоса.*Мамка му..*Удари дървото до себе си и го ритна един път.Взе раницата си и тръгна в посоката на дома ти.Сехун малко по малко разбираше, че е сгрешил.Не искаше да се връща в дома си и при семейството си.Не искаше да те убива.Най-накрая беше разбрал, че баща му цял живот го е лъгал за теб и като цяло за целият ти клан.Искаше да оправи нещата, но не знаеше как.*

*Лу Хан беше ядосан, обиден, разстроен, озлобен, всички тези негативни чувства се бяха насъбрали, напоследък дори не се хранеше, от както ти се появи, нямаше желанието. Преди това убиваше и се хранеше от когото му падне, но сега се чувстваше доста слаб, въпреки всичко не искаше. Щом влезе в дома си, отключи, тръгна към стаята си и влезе вътре, захвърли раницата настрани*

*Стигна до къщата ти.Погледна я и въздъхна.Беше решен да оправи нещата.Не искаше вече да прави такива грешки.Може би ти нямаше да му простиш, но Сехун искаше да опита.Понеже вратата ти беше заключена, той реши да използва силата си.С един ритник отвори вратата и влезе, като я затвори след себе си и тръгна към стаята ти.*

*Лу Хан беше задрямал вече, излегнал се на леглото, тъй като спеше дълбоко, дори шумът не го събуди, единствено се излегна по гръб, но нищо повече. Понякога спеше толкова дълбоко като пън и трудно човек можеше да го събуди*

*Стигна до стаята ти и отвори бавно вратата, като влезе вътре.Видя те как спиш и се приближи до теб.Седна на другия край на леглото и въздъхна, като погледна надолу.*Лухан, искаше ми се да върна времето назад.Искаше ми се сега да ме чуеш какво ти казвам.Знаеш ли, когато се върнах при семейството си, всеки ден мислех за теб.Не знам какво ме накара отново да те намразя.Може би, това че баща ми казваше толкова много лъжи за теб, които дори не са верни.Искам само да ти кажа, че не искам да сме в лоши взаимоотношения.Искам да сме си както преди, но знам, че няма как да стане.Знам, че няма да ми простиш и ще ме мразиш до края на живота си, тоест да си го кажа направо-завинаги.Просто исках да ти кажа, че изпитвам чувства към теб , които не съм изпитвал към никой друг.Извинявай за всичко.Ако можех щях да се затрия от лицето на земята и да премахна спомените ти за мен.Не искам да страдаш заради глупак като мен.Толкова много грешки съм правил през живота си, но да те изоставя беше най-голямата грешка.Не искам да я повторя.Обичам те, Лухан.*Една сълза се стече по бузата му, като затвори очи и наведе още повече главата си.*

*Лу Хан усети позната миризма, и осъзна че това си ти, заслуша се в думите ти с все още затворени очи. Искаше да ти поварява, все пак и той имаше чувства, но се страхуваше че това ще се повтори, че ти може пак да го оставиш и той отново да е наранения. Все пак живееше вечно, нямаше някой който да го обикне или да остане с него. Щом чу че имаш чувства, потрепна и бавно отвочи очи. Впи ги веднага в теб сякаш всичко това беше един сън, не мислеше че някога ще кажеш нещо подобно. Не мислеше че някога наистина ще изпиташ нещо като него. * С-Сехун?! К-Какво говориш... ти каза че всичко е лъжа... *Странно но не попита защо си нахлул в дома му, в момента това му се стори маловажно* Мислех че ме познаваш... но явно не е така, щом си повярвал на всичко по мой адрес... *Лицето му бе бяло като платно, защото не се бе хранил от доста време*

*Повдигна главата си и те погледна с насълзените си очи.Не знаеше, че си чул всичко това.*Лухан, аз... аз те обичам.. Знам, че сигурно не искаш да говориш в момента с мен или дори да ме вижда, но исках да знаеш всичко това, защото си много важен за мен.*Отново погледна надолу и прехапа долната си устна.*

Ядосан съм...ядосан съм че си повярвал на това което са ти наговорили за мен...какво толкова са ти казали, че да ме намразиш така? Не знаеш какво ми е...от както си тръгна всеки ден ми липсваше, всеки ден ходех на онова място, исках да се върнеш... но когато ти го стори за пореден път ме разочарова... *Стисна ръцете си в юмруци и погледна настрани, слънцето вече залязваше, осветявайки бледото му лице*

*Отново те погледна и видя бледото ти лице.Не можеше да отрече, че се притесняваше за теб.*Лухан, обичам те.Ако искаш ми вярвай, ако искаш не, но бих върнал времето назад, ако можех.Просто не искам да страдаш.

Какво значение има какво изпитвам аз? Какво значение има, че те обичам? Връзката ни е невъзможна и ти го знаеш...ако останеш с мен, никога няма да ти го прости семейството ти...колкото до моето, аз дори не ги познавам, но със сигурност и те няма да стоят със скръстени ръце...само ще страдаш ако бъдеш с мен, Сехун..

Лухан, не ме интересува.Ако трябва ще се изправя срещу целия свят, за да бъда с теб.Толкова много те обичам, че дори бих се самоубил.*Усмихна се тъжно и погледна надолу.Не знаеше защо те обича толкова.*

*Отначало не ти повярва, но дълбоко в себе си искаше да повярва на думите ти, искаше всичко да е както преди да си тръгнеш, не искаше повече да е далеч от теб, осъзнаваше че дори да опита не можеше да го стори* Без последното...няма да се самоубиваш.. *Доближи се до теб и повдигна главата ти. Вгледа се в очите ти.*

*Погледна те в очите и въздъхна.*Лухан, съжалявам.*Не искаше да го мразиш.Не искаше да страниш от него.Искаше да си в прегръдките му.Да може да те целува и докосва, когато си поиска, но знаеше, че няма как да стане.*

*В очите ти се четеше тъга и Лу Хан я виждаше, искаше всичко да е както преди, искаше да има нормална връзка с теб, макар че знаеше че няма как да стане.. не и докато върколаците и вампирите воюват. Сведе погледа си и плахо хвана ръката ти, поглеждайки настрани, леко засрамен от действието си*

*Усети ръката ти върху неговата и се усмихна съвсем леко.Хвана ръката ти и преплете пръстите ни.Погледна надолу и продължи да се усмихва.*Лухан, отново искам да ти кажа, че съжалявам.Ако искаш да ме оставиш, сега е момента.Не искам да те правя нещастен.Знам, че се притесняваш какво ще каже семейството ми и твоето също, но никой не е казал, че трябва да им казваме.Ако разберат, разберат.Каквото и да става, аз винаги ще съм до теб.*Стисна леко ръката ти и те погледна.*

Аз...не искам да те оставям, Сехун...знам че ме нарани, знам и че семейството ми макар да не ги познавам, ще са против това, но...имам чувства към теб и това не мога да го отрека. Знам, че прекарахме малко време заедно, но...те харесвам, въпреки всичко. *Все още гледаше засрамено настрани без да смее да те погледне право в очите*

*Хвана нежно брадичката ти и обърна главата ти към него.Погледна те в очите и се усмихна съвсем леко.Не можеше да повярва, че ти изпитваш същите чувства към него.*Лухан, обичам те.Извинявай за всичко.*Приближи лицето си до твоето и сля устните ви в целувка.Придърпа те в скута му и уви ръце около кръста ти, като затвори очи и се наслади напълно на целувката.*

*Лу Хан се настани в скута ти, не можеше да повярва, че отново е толкова близо до теб, от както теб те нямаше, Лухан се чувстваше самотен, въпреки всички хора около него, особено като знаеше че е различен от всички тях.Целувката беше изпълнена с емоции и доста неизказани думи, Лулу също се наслади, отдавна не те бе усещал до себе си и за това сега не искаше да те пусне*

*Отдръпна се от целувката и те погледна в очите.Погали те нежно по бузата и се усмихна.Изведнъж усмивката изчезна от лицето му и махна ръката си от бузата ти.*Лухан, кога за последно си пил човешка кръв?*Сехун знаеше, че когато един вампир е толкова блед, означава, че не се е хранил редовно.Притесняваше се за теб, защото знаеше, че ако този вампир не пие кръв един месец, може да умре.*

*Почуди се защо усмивката ти изчезна така изведнъж и прехапа долната си устна, поглеждайки настрани, знаеше че не се храни редовно, но не беше свикнал с това да е вампир, още повече че докато те нямаше трябваше да напада невинни хора, това беше нещо, което не искаше да прави* А-Ами...преди около почти две седмици... *Нищо чудно че Лу Хан беше блед,изобщо не се хранеше и не си набавяше нужната кръв, въпреки че това беше доста опасно*