Роуплей (Hunhan) Vampire and werewolf

*Изправи се и погледна случайно през прозореца.Видя те вътре и незнайно защо се натъжи.Защо те мразеше?Та, ти дори не беше такъв за какъвто баща му те представяше.Спомни си малкото моменти, които имахте заедно и учудващо една сълза се стече по бузата му.Той самия беше шокиран.Избърса сълзата си, но изведнъж започна да плаче и сълзите се стичаха неконтролируемо.Гледаше те и плачеше.Осъзна грешката си.Разбра, че не е трябвало да се поддава на лъжите на баща си.*

*Лу Хан се отказа да се бори, ти дори нямаше да го изслушаш, нямаше смисъл да казва думи неща като "Обичам те" и "Липсваше ми" Пред теб се правеше на силен, но характера му не беше такъв, той самия не бе такъв, беше лесно раним, всички твои думи го пробождаха и го нараняваха, но той понасяше всичко сам, не знаеше че го виждаш и не искаше да показва слабост към теб. По бузите му се стекоха сълзи, няколко руси кичура закриваха красивото му лице, моментите с теб, го измъчваха след като ти каза че всичко е само една лъжа.*

*Когато те видя как плачеш, сърцето му се разби на малки парченца.Превърна се във вълк и започна да вие.Беше нещастен.Ушите му бяха извити назад.Продължи да вие.Надяваше се да го чуеш и да му обърнеш внимание.Искаше да те успокои.Искаше да си щастлив.Може би отново се привързваше към теб.Или просто никога не е спирал да бъде привързан към теб.*

*Изведнъш се сепна и чу как виеш, погледа му се спря на прозореца. Бавно стана от леглото, все още се стичаха сълзи, но Лу Хан просто ги избърса с ръка, прехапа долната си устна.* С-Сехун? *Лухан никога нямаше да ти прости толкова лесно, щом му обърна гръб веднъж, щеше да го сториш отново, не можеше да ти има доверие*

*Спря да вие и погледна към прозореца с ярко жълтите си очи, които бяха пълни с тъга.Видя те и за момент се зарадва, но след това отново се натъжи.Той знаеше, че няма да му простиш лесно.Дори не искаше да му прощаваш щом не можеш.Просто искаше да си щастлив.Искаше да те успокои и след това, ако поискаш щеше да си тръгне.*

*Лу Хан те погледна през прозореца, очите му бяха пълни с тъга. Нямаше да бъде щастлив и го знаеше, не искаше да се доближи защото го беше страх че ще го нараниш, но от друга страна не искаше да си тръгнеш, отвори прозореца и те погледна объркано. Виждаше тъгата в очите ти, но не разбираше защо, все пак ти каза че всичко бе лъжа, дори за втори път го стисна за гърлото, нямаше как да прости лесно*

*Без да те предупреди, скочи през прозореца и се приземи в стаята ти.Погледна те тъжно и се приближи до теб.Побутна ръката ти с носа си и се отдръпна.Искаше да се усмихнеш.Не искаше да страдаш.Отиде до леглото ти и се качи отгоре, като легна на него.Вдиша от аромата ти.Беше хубаво чувство.*

*Просто не можеше да се усмихне, преди когато бе с теб, го правеше често, но тогава вярваше в чувствата си, а сега...не беше убеден в нищо, беше неуверен и усмивката му се беше изпарила. Седна на края на леглото, мълчаливо, без да каже нищо, а очите му се бяха зачервили и леко подпухнали. Беше объркан от държанието ти, мислеше че го мразиш, самият ти се държеше така, нямаше как да мисли друго.*

*Погледна те и леко изръмжа.Изправи се и се приближи до теб, като те побутна отново по ръката с носа си.Изскимтя тихо и постави главата си в скута ти.Всичко се повтаряше, като преди, само че този път, ти нямаше да му простиш толкова бързо.Дори Сехун не знаеше дали ще му простиш въобще.*

*Лу Хан се отдръпна, не искаше да го прави, но трябваше. Това не бе редно, не биваше да се оставя на чувствата си и да ти позволява да го правиш, не трябваше толкова лесно да се отдава на сърцето си, а не на разума* Сехун...по-добре си върви...

*Изръмжа отново и се изправи.Не искаше да си тръгва, но нямаше друг избор.Ти така искаше.Отиде до прозореца и отново скочи през него.Приземи се на земята и започна да тича в посоката на гората.Понеже беше вечер и никой не го забеляза.Когато стигна до гората, отиде на любимото си място и започна да вие от мъка.Утре също е ден, но не смяташе да се държи мило с теб.Щом ти не искаше, нямаше да го прави.*

*Лу Хан искаше да си мил, обичаше те, но не искаше да си играеш с него или да е причина за смърта ти, реши че е по-добре ако не е близо до теб, защото иначе нямаше да издържи и щеше да се поддаде на емоциите си, а това бе грешно. Страхуваше се, че ти ще го нараниш или дори убиеш. Легна си и затвори очи, но воя ти, който Лулу чуваше го натъжи*

*След един час виене, Сехун реши да се прибира.Преобрази се отново в човек и тръгна към дома си.Когато стигна, отвори вратата и затвори след себе си, като я заключи.Събу обувките си и отиде в стаята си.Остави си нещата и отиде в банята, като се съблече.Пусна душа и започна да се мие.Все пак цялото му тяло беше в кръв.Трябваше да се измие.Когато беше готов, уви една кърпа около кръста си и излезе.Отиде до гардероба си и извади нови боксерки с една дълга черна тениска.Обу си боксерките и си сложи тениската.Легна на леглото и се зави, като скоро заспа.*

*Нощта мина кошмарно за Лу Хан, бе добре докато ти не се появи отново в живота му, връхлитаха го спомените и времето прекарано с теб, болеше че не може да е до теб, но не беше редно и той го знаеше. Не биваше да бъде близо до теб колкото и много да го искаше, не можеше да си го позволи. Цяла нощ не мигна*

*На сутринта.Сехун се събуди учудващо рано.Отвори очи и се изправи в седнало положение, като се прозя и се почеса леко по главата.Стана от леглото и отиде в банята.Свърши работата си и изми зъбите си.Не се изкъпа, понеже го беше направил снощи.Отиде до гардероба си и го отвори, като започна да си търси дрехи.Най-накрая си избра едни бели, накъсани и прилепнали дънки с една черна риза.Облече се и нагъна ръкавите на ризата до лактите си, така че част от татуировките му да се виждат.Взе си нещата и отиде до входната врата.Обу си черните кецове и излезе, като заключи вратата след себе си.Имаше доста време.Около два часа още до училище.Реши да мине през любимия си фризьорски салон и да боядиса косата си в бял цвят.Преди беше черна, но му омръзна този цвят.Влезе вътре в салона и поздрави фризьорката.Седна на стола и тя започна да работи по косата му.След около един час беше готов.Стана, плати и излезе от салона.Тръгна отново към училище.*

*Лу Хан стана доста късно от обикновено, можеше да се каже че се беше променил не си даваше зор да стане, а щом го стори, облече се набързо и изхвърча от дома си. Не искаше да закъснява, но вече не му бе проблем дори и да го стори, не се интересуваше. Щом стигна в училище седна на мястото си и малко след това урока започна*

*Сехун беше закъснял за часа.Влезе в училище и се запъти към стаята.Когато стигна, влез вътре и се усмихна самодоволно на учителката.Приближи се до нея и и прошепна нещо, с което тя му каза, че няма да му пише закъснение.Отново стана сериозен и отиде до вина ти, като седна до теб.Погледна през прозореца и се загледа навън.Дори не обръщаше внимание на урока.*

*Лу Хан през целия урок не внимаваше, говореше си с едно момче, с което бе станал близък от както те нямаше. Искаше да бъде с друг за да те забрави, все пак мислеше че всичко с теб, колкото и хубаво да е, толкова е и грешно. Точно за това не ти обръщаше внимание изобщо.*

*Часа скоро свърши.Сехун си взе нещата и излезе от стаята.Докато вървеше към следващия си час, едно момче се блъсна в него и му направи проблем, като каза, че Сехун е този, който се е блъснал.Изнерви се и нападна момчето, като започнаха да се бият.Разбира се, че Сехун беше по-силен и то много.Все пак беше върколак.Проблема беше, че очите му станаха ярко жълти, а зъбите му станаха по-дълги и остри.Можеше всички около тях да забележат това.Беше опасно за Сехун, защото всъщност хората не трябваше да знаят за съществуването на вампирите или върколаците.Сехун продължи да удря безмилостно момчето.Дори не му пукаше, че може да го убие.*

*Лу Хан трябваше да се намеси, естествено под претекст че не бива да се бият, а и точно с това момче разговаряше рано, действията ти бяха неоснователни и нелепи. Застана пред момчето и те погледна студено* Сехун, спри се! *Изръмжа и очите му пробляснаха. Искаше да те забрави, а действията ти за пореден път го отдалечиха от теб*

*Погледна те с ярко жълтите си очи и изръмжа тихо.*Лухан, не се меси!*Сехун не обичаше лъжите.Не му харесваше, това че момчето излъга.Все пак не Сехун се блъсна в него, а момчето го направи.Не можеше да повярва, че ти заставаш на негова страна.*

*Лу Хан те избута и задърпа момчето, със себе си, а теб те подмина сякаш не съществуваш. Нямаше намерение да се разправя с теб, знаеше какъв си и че ако започне със своя инат, цял ден ще спори. Не му пукаше вече или поне така мислеше, мислеше единствено как да те забрави, беше му приятно да разговаря с онова момче, а ти бе готов да го пребиеш до смърт*

Тц.*Очите му отново станаха кафяви, а зъбите му-нормални.Пъхна ръцете си в джобовете на дънките си и тръгна към изхода на училището.Излезе и се запъти към гората.Там единствено можеше да се чувства добре.Можеше да е спокоен и да не мисли за нищо и за никого.Когато стигна, както винаги, хвърли раницата си до едно дърво и се преобрази във вълк.Започна да тича из гората, като от време на време виеше от щастие.Чувстваше се свободен.*

*Денят на Лу Хан премина както обикновено, бягаше от някои от часовете, в други присъстваше, прекарваше времето си с онова момче, а теб...избягваше изобщо да се сеща за теб, пое по различен път, нямаше нужда или право да мисли за теб и това как си. Все пак ти никога не бе показвал загрижеността си по някакъв начин, а преди Лу Хан правеше всичко макар малкото време което прекарахте. Щом свърши училище тръгна към дома си, минавайки покрай гората със същото момче*

*Сехун прекара целия си ден в гората.По едно време усети позната миризма и една, която принадлежеше на момчето от днес.Изръмжа и издаде вой, като тръгна в посоката ви.Нямаше да остави нещата недовършени.Искаше да научи момчето на един урок, за да не лъже повече.Когато се приближи достатъчно, изръмжа отново и се нахвърли върху момчето.*