Роуплей (Hunhan) Vampire and werewolf

Преди две седмици?!*Погледна те шокирано и не можеше да повярва какво чува.Дръпна леко блузата си, така че да се вижда по-добре врата му и те погледна.*Лухан, пий.Не искам да умираш.Разбра ли?*Притесняваше се за теб и нямаше да ти даде да умреш.Знаеше, че е рисковано да ти предлага кръв, понеже вампир, който не се е хранил от толкова време, може дори да убие, за да се засити с кръв.*

*Лу Хан се изчерви и погледна към оголения ти врат, който някак го изкушаваше. Бавно облиза устни, не беше пил кръв от толкова време, че наистина беше луднал, до сега беше пил от кръвта ти само веднъж и наистина му хареса. Искаше да опита пак. Доближи се до врата ти и бавно го облиза, очите му се промениха и зъбите му се издължиха, впи ги във врата ти, отдавна не те беше усещал близо до себе си и му хареса.*

*Прехапа долната си устна, защото си болеше, но не беше чак толкова колкото Сехун си представяше.Изведнъж болката се превърна в наслада, обаче Сехун усети как кръвта му бързо изчезва от тялото му.Ти пиеше прекалено много кръв и на Сехун започна да му се вие свят.*Лухан, спри.

*Лу Хан полудя от вкуса на кръвта ти, хареса му и сякаш не можеше да спре, въпреки думите ти, Лулу продължи да пие от кръвта ти, просто му хареса толкова че не искаше да спира, искаше да засити глада си, но вече наистина прекаляваше с количеството кръв, което пиеше от теб*

Лухан..*Опита се да ти каже да спреш, но не успя.Започна да вижда петна и всичко му беше размазано.Усещаше как губи съзнание и едвам се държеше буден.Изведнъж всичко стана черно пред очите му и изгуби съзнание.Просто ти наистина прекали с количеството кръв, което изпи.*

*Лу Хан усети как ти се отпусна и изгуби съзнание, осъзна че е прекалил и отдели зъбите си от врата ти, по брадичката му се стичаха капчици кръв, наистина не знаеше какво да стори. Обожаваше кръвта ти и не искаше да те нарани, просто не беше пил толкова дълго, че вампирското в него надделя и не успя да се спре, когато ти му каза. Всъщност все още му се пиеше, но не посмя повече да те докосне*

*Сехун знаеше, че ти трябва спешно кръв, затова се съгласи да и даде.Знаеше, че може и да го убиеш или да припадне от недостиг на кръв, но беше готов да го направи.И ето го сега в стаята ти в безсъзнание.Нямаше да ти се сърди.Все пак това бяха инстинктите ти.Не можеше да те спре.Или по-скоро не искаше.*

*Лу Хан не беше прекалил, знаеше че ще се възстановиш, но ти трябваше време и редовно хранене. Повдигна те съвсем леко и те постави по гръб на леглото, зави те съвсем леко и те погледна макар и леко притеснен. Зъбите му отново станаха нормални, облиза кръвта от устните си и нежно те целуна по челото. Такива бяха инстинктите му, не можеше да ги спре*

*След няколко часа, Сехун започна да се събужда.Отвори бавно очи и се изправи в седнало положение.Сложи ръка на главата си, понеже леко го заболя и изръмжа.Наистина се чувстваше, като пребит в момента.Беше ужасно.Болеше го главата и му се виеше леко свят.Добре че, беше на легло.Огледа се и те вида до него.Усмихна се леко и сякаш болката му изчезна.*

*През тези няколко часа, Лу Хан не се отдели от теб, единствено за малко за да ти приготви супа за да хапнеш, когато се събудиш, беше оставил подноса на шкафчето до леглото* С-Сехун...добре ли си? *Погледна те загрижено, личеше си че не е искал да те боли или да прекали, но просто не успя да се сдържи, обожаваше кръвта ти, тя го подлудяваше. Връзката му с теб беше станала толкова силна, че както пишеше, беше готов да бъде само твой и да изпълнява всичко, стига ти да си до него.*