Vkook / Teach me about love

Д-Да...*Започна да се згрява и отговори тихо, определено нямаше как да се засрами повече от това. Усещаше ръцете ти и цялото му тяло потрепваше* С-Стига...няма нужда..*Отдели лицето си от възглавницата и погледна назад към теб, зачервен като домат.*

*Усмихна се леко, че е успял да ти помогне поне малко, а когато видя лицето ти, нещо потрепна в него и се загледа, но когато се осъзна веднага погледна настрани, а лицето му придуби лек руж.* Г-гладен ли си? Трябва да хапнеш.

Н-Не... *Обърна се и отново легна по гръб, а ти все още беше надвесен над него.* В-Вече можеш да се мръднеш... *Погледна неловко настрани, Кук обикновено изобщо не беше такъв, а сега само от едно твое действие, лицето му пламваше, не знаеше какво да каже. Видя че и ти се изчерви, но не каза нищо, въпреки че ти беше изчервен все още беше надвесен над Кук и му беше неловко*

*Погледна те и не след дълго се осъзна, че все още бе над теб. Засрами се още повече и рязко се изправи на крака, като погледна надолу в ръцете си, чудейки се с какво да ти помогне* Чай? Искаш ли чай? *повдигна погледът си и те погледна със съвсем лека усмивка*

Да...благодаря ти...Техьонг... *Кук изобщо не беше на себе си, осъзна как те нарече, но все пак сега не беше в училище и не се поправи. Обърна ти гръб, за да скрие зачервеното си лице и сякаш имаше чувството че се побърква, защо изобщо трябваше да се разболее и точно ти да се окажеш в дома му. За него беше неловко, а очевидно и за теб, но отчасти Кук си беше виновен, защото все те дразнеше, а и онази целувка... *

С-сам си и няма кой да те гледа в такова състояние, сам не можеш да се грижиш за себе си сега..Знам, че ме мразиш заради думите ми и действията ми, но нека остана поне за тази вечер, ако утре си по-добре ще си ида. *Каза тихо, като те гледаше в очите, а тревогата му си личеше. Не искаше да те оставя в такова състояние. Носеше отговорност за теб, а и той беше човекът който те изведе от училището.*

*Стресна се като чу че искаш да останеш, ти беше прав, Кук все още те мразеше, все още думите ти боляха сякаш го пронизваха с нож и все още си ги спомняше, едва ли щеше да ги забрави. Погледна те в очите и кимна, ти беше прав, нямаше как да откаже, а и Кук беше сам, определено не бе в състояние да се погрижи сам за себе си* Добре...можеш да останеш..

А-Ако имаш нужда от нещо ме повикай, аз съм в хола. Нищо няма да пипам, спокойно. *каза с нормален тон, но по-тихо и излезе от стаята ти, като затвори след теб. Беше вече в хола и седна на дивана, беше му скучно, но за него това в момента нямаше значение. Извади телефона си и започна да играе някаква игра, а не след дъл легна на дивана, но краката му все още бяха стъпили на земята, само тазът му до главата му бе на мекият диван. Беше изморен, спеше му се. Несъзнателно се унесе и изпусна телефона си на пода, но не чу нищо.*

*Кук остана излегнат на леглото, но по някое време му се дояде и стана от леглото. Излезе от стаята си и тръгна към кухнята, видя те как си заспал на дивана и леко се усмихна. Отиде в кухнята, стъпвайки тихо, надявайки се да не те събуди. Отвори хладилника и го огледа добре, имаше останала от снощната пица. Взе чинията с няколкото парчета и седна на масата за да хапне*

*Изобщо не те чу. Спеше спокойно, личеше си, че бе изморен. Изглеждаше още по-красив, когато спеше. Това детинско лице.... А бе с няколко години по-голям от теб. Беше му спокойно, но изплуваха спомени от вчерашната целувка. Стресна се и веднага махна този облик от очите си, като опита да мисли за друго, успя. Отново както винаги не сънуваше, а просто спеше дълбоко*

*Щом се наяде и изяде двете парчета останали от пицата, остави чинията в мивката и тръгна отново към стаята си. Погледна съм теб, спящ на дивана и бавно се доближи, загледа се в лицето, изглеждаше толкова примамващо красив, но и някак млад, чак беше трудно да се повярва че беше с няколко години по-голям. Доближи се до лицето ти и се вгледа в теб, изведнъж обаче се осъзна и примигна няколко пъти* "Айш, какво ми става?!" *Развика се на себе си, наум, не искаше да те буди*

*Дори не те усети. Наистина спеше дълбоко и непробудно. Не му беше студено, понеже в хола беше топло, а и той все още си бе с якето. Помести се леко, да му стане по-удобно и продължи да спи все така спокойно*

*Отдръпна се от теб и изръмжа, тръгна към стаята си. Едновременно те мразеше и те харесваше, ако това изобщо беше възможно. Не знаеше какво да прави, беше необичайно объркан, но поне беше по-добре. Чудеше се как изобщо спиш и то толкова непробудно, дивана беше доста неудобен, самият Кук понякога заспиваше на дивана и на сутринта се будеше, все едно не бе спял цяла нощ.*

*От друга страна, Ким беше изморен и навсякъде би му било удобно, даже и на дивана в момчента се чувстваше добре. Утре беше събота, не беше на работа, а ти не беше на училище. Цялата нощ спеше в едно положение, странно, понеже Таехюнг се въртеше много, а тази нощ беше изключение и то огромно.*

*Кук от друга страна беше легнал на леглото, понеже му беше топло си беше съблякъл тениската и се бе шмугнал под завивките. Той изобщо не се въртеше, нямаше навици да шава в леглото, обикновенно винаги спеше дълбоко и сега не бе изключение. Едва ли имаше нещо, което да го събуди, винаги през уикенда спеше до късно.*

*Ким беше същия, винаги обичаше да си подремва до по-късно през почивните дни. Стана сутримн, все още спеше, минаха се часове, наобед. Осъзна се, изведнъж му изплуваха спомени, че беше в чужда къща. Рязко се изправи и разтърси глава, като погледна сенният часовник и видя часът. Видя телефона си на земята и го повдигна, потърка очите си и влезе в стаята ти. Дойде влизо до теб, беше тих за да не те събуди. Постави нежно ръка на челото ти, температурата ти бе спаднала леко. Наведе се и прошепна тихо, надявайки се да го чуеш* Май си по-добре. Ако имаш нужда ми се обади, ще си вървя.

*Кук се прозя сладко и чу думите ти, замисли се за момент и така или иначе те мразеше, реши да те подразни. Отвори очи и рязко грабна ръката ти, бутайки те върху себе си на леглото, обви ръцете си около теб и те погледна в очите* Тц, тц...можеше поне добро утро да кажеш, и това ми било учител. *Кук определено изглеждаше по-добре, беше се наспал и ти беше благодарен за грижите, но не би пропуснал шанса да те подразни.*

*Определено се стресна при действията ти и падна върху теб. Беше на милиметри от лицето ти, засрами се веднага. Спомни си за онзи ден и целувката, а лицето му стана по-червено, като изръмжа тихо и се опита да изглежда сериозен* М-млади К-Кук! К-Какво правиш?!!

*Избухна в смях, при вида на зачервеното ти лице* Млади Кук? Така ли ще си говорим вече? Леле...как се изчерви само, безценна гледка. *Все още беше обвил ръцете си около кръста ти и не те пускаше* Ужасен си, можеше поне да ми кажеш добро утро или че си тръгваш, дори бележка...но да ми шепнеш така, ами ако не бях се вече разсънил? Мислиш ли че щях изобщо да те чуя и да ти звънна ако има нещо? Тц...колкото си красив, толкова си и глупав понякога.

*Ким свъси вежди, наистина се издразни, а лицето му все още беше червено. Подприя се на лакти и опита да се изправи, почти успя де.* М-момченце! В-внимавай какви ги говориш! *но уви, ти все още го държеше, когато почти се отдели от теб - залитна и отново падна върху теб, като изръмжа бесен на себе си, че е толкова непохватен* Щ-щях да..н-нямаше, н-но.. *заекваше, не знаеше какво да каже, опитваше да състави изречение, но безуспешно.*

*Смехът на Кук отекваше в стаята, просто не можеше да се сдържи. Изглеждаше толкова сладко и засрамен. Нарочно се доближи до устните ти, на милиметри от тях. Топлия му дъх се разбиваше в устните ти, а хватката му не отслабваше* Хах...освен че си красив, но глупав, си и непохватен. Какво има, езика ли си глътна? *Нямаше да те остави просто така, ситуацията просто беше идеална, едва ли би имал друга възможност, да те дразни по този начин. Отново допря устните си до твоите, подсмихвайки се*

*Лицето му не бе само червено, ами и се сгря цялото, когато усети устните ти върху своите. Беше в шок, за втори път се случва, облещи очи и опита да се измъкне, като присви устните си навътре и ги захапа заедно. Отново направи опит да се измъкне и този път успя. Изправи се леко и избърса устата си* Н-непохватен? А-аз ли съм н-непохватен!????? *беше раздразнен от факта, че се засрами, а и ти винаги успяваше да го дразниш, а пък и самият Тае беше лесен за повдигане на нерви.*

*Кук измрънка и издаде сладко долната си устна, стана от леглото и веднага се усмихна. Доближи се и боцна с пръст бузата ти* Да, точно ти си непохватен, не се ли изясних? Или трябва да ти го повторя два пъти за да схванеш, а? Толкова лесно се засрамваш....как да не се изкуша? *Изплези се сладко, тъй като му беше топло през нощта, беше свалил блузата си, но ти чак сега забеляза. Тръгна към гардероба. Макар да говореше и да се държеше така, беше невинен, тоест никога не е имало нещо повече от целувка между него и предишните му приятели и приятелки.*

*Забеляза, че си без тениска и веднага отмести поглед, но преди това бе огледал тялото ти и прехапа долната си устна. Потърка бузите си, опита да се отпусне, почти стана.* А-аз ще си вървя.. А-ако има нещо, ми се о-обади.. *обърна се с гръб към теб и излезе от стаята ти, като тръгна към коридора, за да се обуе*

*Взе един потник, който облече и въздъхна щом чу думите ти. Нямаше номера ти, но какво да очаква от теб, ти очевидно беше нелепо разсеян, все едно идваш от друга планета, можеше да те издразни пак, но си замълча и отиде при теб за да те изпрати*