Vkook / Teach me about love

*Едва ли щеше да се разбира с теб, но беше длъжен да се постарае. Думите ти го засегнаха, но и натъжиха. Не разбра защо изпита такова чувство. [...] Вървеше към домът си, а дъждът го валеше. Стигна бързо, целият подгизнал. Щом се прибра в блока, влезе в апартамента си и веднага свали моктире дрехи, изсушавайки и се стопли, обличайки домашни дрехи. Направи си чай, при което го изпи топъл и се шмугна под топлите си завивки. Щеше да си легне рано, за да се наспи, а и днес му беше изморително, особено мислите му.*

*Не мигна през цялата нощ, в ума му беше ту ти и целувката, ту думите ти за него като цяло, не те харесваше, но поради някаква причина се почувства наранен от думите ти. Поради начина по който ти се държеше макар в яда си, Кук се чувстваше ужасно и жалък, не че не беше свикнал, голяма част от детството му бе такава и все пак искаше да загърби миналото и си мислеше че бе успял, но явно не беше така. Беше се увил със завивките, но дори това не го топлеше, утре щеше да е ужасен ден.*

*Успя да заспи едвам едвам, в умът му беше само ти, а това беше прекалено странно за него. Изправи се рязко в седнало положение и се блъсна по гравата, като след това я разтърси* Глупак, спри да мислиш! *каза с висок тон и отново изръмжа, като се зави през глава и опита да заспи, а след час- час и нещо успя да се унесе и заспа*

*На сутринта, досадната аларма събуди Кук, но той буквално едвам се извелече от леглото. Изобщо не му се ставаше, а щом го стори отиде и изми лицето си. После се върна и се облече, взе раницата и излезе от дома си. По лицето му си личеше че изобщо не е спал, прозя се и вървеше към училището с бавни крачки, кихаше и определено предишния ден беше настинал.*

*Ким имаше слаба имунна система, но като за почудо не се бе разболял. Щом стана /имаше навика да се буди без аларма, странно/. Щом се изправи сънен, веднага се зае да се облече. Облече си кожени дънки и дебела блуза, а отгоре си облече якето, като излезе от стаята си. Влезе в банята и се оправи, а след това излезе и отиде към коридора, като се обу и излезе. Запъти се към училището с нормално темпо*

*Имаше първи час отново при теб, нормално имаше няколко часа на ден. Домъкна се в училището и всички го гледаха странно, но и загрижено, личеше си че е болен. Вече имаше няколко ученика в стаята, Кук отиде и зае мястото си, просна главата си на чина и затвори очи, не беше спал, а и бе болен, ужасна комбинация.*

*Пристигна бързо в училището. Качи се в учителската стая и взе днневника на класа си. Отиде в кабинета си и още с влизането всички ученици го поздравиха, без теб. Не се усети и те потърси с поглед. А щом те намери дойде до теб.* Защо спиш на чина? *ти го погледна, щом видя изражението ти, разбра че не си добре. Лицето ти беше бледо, а под очите беше син. Ким беше винаги грижовен. Разтревожи се и бързо те накара да се изправи* Ставай, защо си дошъл на училище в това състояние? Да си докараш проблеми ли искаш? Пребирай се и се лекувай! Глу... *щеше да каже нещо, но се спря, усети се навреме. Повдигна ръка и я постави на челото ти, а след това те хвана за китката* Трябва да идеш до сестрата! Хайде, изглеждаш ужасно. *тръгна заедно с теб към изхода на стаята* След малко се връщам. *каза на учениците и се запъти към сестрата, като влезе в кабинета й заедно с теб. Избута те леко да седнеш* Прегледай го. Не ми изглежда никак добре, и му дай нещо да пие!

А-Аз съм си добре...щом искам ще идвам на училище. *Измрънка и възрази, целия гореше и се остави да бъде замъкнат от теб до сестрата. Седна послушно за да го прегледа, а теб след вчера не те поглеждаше, беше свел глава* Върви при останалите, защо изобщо ти пука? *Каза това и кихна, говореше тихо и привидно не изглеждаше добре, как изобщо очакваше да се прибере в дома си и без това живееше далеч*

Трябва да се пребираш. *постави клекна пред теб. Игнорира напълно думите ти и не каза нищо. Повдигна ръката си и я сложи на челото ти, а щом усети ужасната топлина която излъчваше се стресна* Как дойде в това положение на училище? Глупак.. *не се сдържа. Беше ти ядосан отново, но този път от загриженост, която дори се виждаше в очите му. Изправи се и извади телефона си, като се обади да го заместят. Всъщност си беше такъв. Винаги ако имаше проблем дори не негов, той беше загрижен, отлагаше всичко останало. Затвори телефона, днес и без това имаше четири часа.* Студено ли ти? Как може да се облечеш толкова леко? Тц...

*Кук прехапа устни. Не искаше да тревожи никого, особено теб, изобщо не беше в добри отношения с теб, а след вчерашната целувка, не искаше дори да те вижда. Трепереше, лицето му беше бледо, а бузите му зачервени. В момента искаше у дома. * Д-Добре съм... върви при останалите...

*Не можеше да остави човек в такова състояни, още повече пък теб. Не знаеше защо. Искаше да остане и да ти помогне с каквото може.* Хайде, ще ти помогна да се прибереш, не бъди инат. *подате ти ръка и те повдигна, слагайки едната ти ръка на рамото ти* У вас има ли кой да се погрижи за теб? Лекарства имаш ли? *дори само в говорът му си личеше колко бе разтревожен*

*Кук се изправи и те погледна, поклати глава* Не...живея сам, освен това аз съм си инат, не е нищо ново. *Отмести поглед от теб и тръгна напред, чувстваше се зле, нямаше как да се прибере сам, а и нямаше да остане тук, целия гореше, а лицето му си бе все така червено.*

Спри ината си, дразни ме вече. Ще ти помогна, кажи ми къде живееш, вече се освободих и няма как да се върна, така че си длъжен, т.е. аз съм длъжен, учител съм ти, а щом нямаш родители върша работата и на твой наставник. *протокола наистина беше такъв, ако учителят бе съгласен, можеше да бъде наставник на ученик докато завърши. И без това се бе трогнал от думите ти вчера. Сложи едната си ръка на кръста ти, но след това се усети, ти наистина не бе добре облечен. Пусна те за момент и те подпря на стената, като свали якето си след това и те дръпна леко, обличайки ти го* Така ще ти е по-топло.

А-Аз...просто майка ми е в Япония, а с баща ми не поддържам връзка...живея сам. *Подпря се на стената и щом облече якето, тръгна отново напред. Не каза нищо повече, защото обикновено не говореше много, предпочиташе тишината и сега не беше по-различно, не каза нищо повече за родителите си, защото миналото си е минало, не искаше да се връща назад. Не разбираше защо го правиш, вярно учител си му, но нищо повече, освен това Кук постоянно те дразнеше и то съзнателно, а след думите ти в парка, много добре знаеше какво е мнението ти за него.*

*Беше твърдо решен да те изпрати поне. Дойде до теб, за да ти е като опора* Дръж се за мен и върви внимателно. *Не го интересуваше дали го мразиш, беше длъжен да ти помогне, а и си беше такъв. Щеше да ти помогне. След като слязохте по стълбите, излязохте от училището и той те последва, придържайки те*

*Кук вървеше бавно към дома си, прозяваше се, целия гореше и му се спеше, опираше се на теб понякога, но гледаше да не е прекалено близо, след като знаеше какво мислиш за него, бе решил че няма смисъл да разбива сърцето ти и че ти дори не би се влюбил, не че се изненадваше, макар всички връзки, които е имал, никога не е бил истински влюбен, всичко бе просто игра. Никога сърцето му не е било бързо за някого, дланите му да се потят и дори да се засрами от свои думи, може би за това се държеше така, целия му живот беше лишен от любов.*

*Вървеше близо до теб. Разбираше защо го мразиш. Искаше да промени това, искаше да успее да се сприятели с теб. Ким не бе такъв, какъвто го бе видял ти, но все пак. Най-накрая стигнаха до домът ти. Помогна ти до отвориш и клекна пред теб, като събу обувките ти* Имаш ли лекарства? Някакви?

Н-Не...спи ми се, искам просто да си легна.. *Щом се събу, тръгна към стаята си и потърка очите си сънено, отвори вратата и буквално се пльосна върху леглото. Беше му лошо, не му се ядеше, не искаше нищо, само и единствено да спи. Едва ли някога щеше да разбере милото ти държание и защо си такъв сега, след всичко казано, но точно в момента не го интересуваше, дори бе забравил за целувката*

*Ти вече си бе удома. Лежеше спокойно и Ким нямаше работа там. Но се качи след теб и влезе в стаята ти, доближи се бавно и те зави хубаво, като постави ръка на челото ти. Температурата ти не спадаше. Беше мислил да се пребира, но ти беше прекалено зле.* Ако искаш вода ми кажи! Ще видя какви лекарства имаш.. *исправи се и отиде към кухнята, като отвори няколко шкафа, и най-накрая намери кутията с лекарства. Дойде до теб с една чаша вода и шише вода, за всеки случай. Изнамери парацетамакс и го начупи на малки пърченце, повдигайки те леко. Подаде ти водата и хапчетата* Пий, ще ти смъкне температурата.

*Кук бавно се изправи, изобщо не се чувстваше добре. Спеше му се, гореше, а очите му бяха замъглени. И той не знаеше какво му знава, чувстваше се ужасно, не беше на себе си. Взе водата и хапчетата, изпи водата заедно с хапчетата и остави чашата настрани сви се отново на леглото*

Кук, имаш ли нужда от помощ? *седна на леглото до теб, като те гледаше разтревожено. Не знаеше какво ти има, мислеше да извика лекар, ти беше наистина зле.* Студено ли ти е? *постави длан на рамото ти и го разстри леко* Искаш ли да те намачкам, да се сгрееш?

Д-да...студено е.. *Сви се на леглото и точно в момента изобщо не изглеждаше така както обикновено или такъв, за какъвто го мислеше. Кук рядко изглеждаше безпомощен, защото не искаше да допуска хора до себе си или да показва чувствата си, за да бъде наранен. В момента изобщо не мислеше за нищо.*

*Беше полудял от притеснение. Не знаеше защо толкова много се бе притиснил за теб, но ти изглеждаше толкова зле.. Обърна те по корем и се подпря с колене на леглото, надвесвайки се над теб. Започна бавно и леко, не с много сила да разстрива тялото ти, за да можеш да се сгрееш*

*Легна по корем и лицето му стана още по-червено, все пак ти му беше учител, не беше нужно да правиш всичко това, колкото и загрижен да беше. Заби лицето си във възглавницата, защото точно в момента лицето му не беше червено само от температурата, прехапа долната си устна и не каза нищо. В стаята цареше пълна тишина.*

*Бавно и нежно разстриваше цялото ти тяло. Искаше да ти помогне с нещо, не го интересуваше, че не му бе това работата, или че ти бе само учител. А и е нов в занаята. Глупави действия вършо, но в момента беше сигурен, че иска да ти помогне. Започна да разстрива раменте ти, а след това стигна и до кръста* По-добре ли си, Кук?