Vkook / Teach me about love

*На сутринта Джонгкук стана учудващо бодър, беше крайно решен да изпълни плана си и нищо нямаше да го спре. Както винаги отиде в банята и си изми лицето, реши да не се къпе сега, защото щеше да закъснее. Излезе от банята и си взе дрехи, които да облече. Една риза и едни прилепнали, черни, кожени панталони. Щом се облече пооправи косата си, която винаги беше рошава рано сутрин, взе раницата си, която беше предварително подготвена и изхвърча от дома си. Лицето му както обикновено не показваше особена емоция, но вътрешно нямаше търпение да пристигне в училище и да те види. Искаше да страдаш.*

*Пристигна в училището бързо, е естествено, живееше на 3-4 минути от него. Щом влезе отново се качи по стълбите и всички млади и възрасни дами, заедно с някои по-възрастни учителя поздравиха младежа, с случая Ким Таехюн. Отиде до учителската стая, за да разбере какъв час ще има, щом разбра си отиде в кабинета. Въпреки че му казаха, че ще има живопис, той не разбра с кой клас. Просто седна на бюрото и се отпусна на стола облягайки главата си назад и затвори очи, чакаше класа който щеше да има при него, можеше и да сте вие, не знаеше.*

*Първи час- Живопис при теб, идеален случай да те влуди с постоянни въпроси, да те дразни, да си заслужи наказание, а и личен учител, освен ако ти не искаше да се провали по предмета ти, знаеше че ще го предложиш. Щом се добра до училището тръгна към стаята и влезе вътре, учудващо все още нямаше никой освен теб и него. Изгледа те напълно нормално сякаш бе забравил за думите и шамара, след което зае мястото си без да обели нито дума, дори не те поздрави. Днес определено щеше да е интересен ден поне за него.*

*Дори не те чу че влезе в стаята. Беше се унесъл, но учи, след пет минути се изтърсулиха и останалите с гръм и трясък. Бяха като малки деца, момичетата викаха из коридорите и се караха или споделяха тайни, а момчетата - ВИДЕО ИГРИ и порно. Уеу, нищо необичайно. Подскочи, понеже се стресна от големият шум и веднага възкликна* Ай, ай, не можете ли по тихо? Влизайте по-живо! *изправи се и отиде до вратата, след което като влязоха всички я затвори, а часът започна. Огледа всички и зададе типичен въпрос* Отсъстващи има ли в класа днес? *върна се до бюрото си и отвори дневника*

Да, аз. Въпреки че може и ти да излезеш, няма да имам против да отсъстваш. *Говореше си напълно спокойно и неформално с теб и то нарочно, искаше да те вбеси и знаеше че рано или късно щеше да го стори.*Бих си излязал още сега, но как да се пропусне такъв "интересен" час? *Направи въздушни кавички и те изгледа студено, после качи краката си на чина, две от копчетата на ризата му бяха разкопчани, а косата му леко рошава, момичетата си умираха по него, зяпайки го и възкликваха колко е готин, както обикновено*

*Естествено това твое поведение го издразни и проговори с нисък тон* Значи така, търсим... *едно момиче каза името ти, произнесе ''Кук'' като се бе обърнала към теб и не спираше да те гледа, а Ким я погледна с топла усмивка* Благодаря те, момиче. *потърси името ти, а щом го видя и видя кой номер си, естествено ти написа отсъствие и се изправи* Това са само отсъстващите? Вашият клоун идол и други няма както виждам. *обърна се към теб, искаше непременно да те изгони от часа, понеже беше млад и лесно се палеше. Доближи се до теб и отново облегна дланта си на масата ти, поглеждайки те и свъси вежди* Можете да си вървите съвсем спокойно, ще изчакам бележка за отсъствието ви. А преждевременно се научете на маниери. Това да не ви е някое заведение за простаци? Или искаш и наказание?

Ще се държа както си искам, не съм ти длъжен, ясно ли ти е? *Кук също лесно се палеше, не помръдна от мястото си и те изгледа накриво* Виж, ти си клоуна тук, защо просто не се откажеш? Не ставаш за учител...о, я виж, той се ядоса и какво? Ще ме удариш както вчера ли, а? *Плана му както очакваше сработи, щеше да си заслужи наказанието, което означаваше малко време само с теб, естествено щеше да си заслужи и теб за личен учител. Очите на останалите се разшириха, когато разбраха че си го ударил и те погледнаха невярващо*

*Не очакваше това от теб, но всъщност си имаше лошо предчувствие още след вчера.* Нехрани майко като теб, който се отнася толкова безкорисно и наранява хора, какво трябваше да сторя? Букет да ти подаря, за това? *момичето се разстрой, но всъщност й хареса младият и привлекателен учител да я защити. Всъщност никой освен теб не мислеше часовете му за скучни, дори и да бяха такива, понеже всички бяха втренчени в него. Избута с една ръка краката ти и се обърна с гръб към теб отивайки към чина си* След часовете те искам в кабинета. Имам само 3 часа днес. Ще те чакам. *каза спокойно, но вътрешно гореше от гняв. Беше ти бесен и отново искаше да те удари. Да се влюби в такъв човек? Явно щеше да ти е малко по-трудно.*

*Знаеше, че си бесен, осъзнаваше много добре колко много те дразни и честно вътрешно му доставяше удоволствие, искаше да те дразни, искаше и да страдаш. Мразеше такива хора като теб, които съдеха без да знаят нищо за съответния човек* Ами няма да откажа и букет, все едно, ще се видим след часовете. *Кук стана от мястото си и взе раницата, излезе от стаята без да каже нищо повече и се кажи на покрива. Излегна се и затвори очи, а вятъра подухваше съвсем леко, беше приятно*

Най-накрая. *каза, отдъхвайки си Ким и пооправи вратовръзката си, имаше чувството,че го стяга, но веднага прикова погледите на останали върху себе си, които все едно бяха забравили за теб, когато видяха как си оправя вратовръзката. Странно. Но нищо необичайно. Проведе един интересен час. Всъщност имахте три часа при него, понеже бяхте такава паралелка. Минаваше и помагаше на всичко по стативите, а след това започнаха и с бои. Беше забавно и приятно да се рисува. Тогава Ким показваше добрите си и наистина привлекателни страни. Беше грижевен към всяко едно произведение, понеже обичаше изкуството. Сякаш бе забравил за теб.*

*Джонгкук от друга страна, мразеше изкуството, цветовете...рисуването. Живота му от край време е черен и просто с нюанси на сивото. Изминаха и трите часа, които класа му имаше при теб, но естествено Кук така и не се появи, остана си на покрива и дори беше заспал. Събуди се по някое време и се изтегна, стана и потърка очи, часовете които имаха бяха свършили и трябваше да се срещне с теб в кабинета ти. Тръгна натам и влезе най-спокойно, вътре вече нямаше никой друг освен теб.*

*След всичките му чаове имаше време докато ти дойдеш, за това отново се бе отпуснал на стола си. Не беше особено изморен, но нещо в него искаше сън. Беше уж затворил очи за момент, но заспа на стола отново, и отново дори не те бе чул. Сякаш забрави, че щеше да стои още допълнителни часове с теб.*

*Кук се доближи до теб и видя че спиш, надвеси се над теб и се чудеше как може да си толкова красив и в същото време толкова да те мразеше заради държанието ти и начина по който съдиш хората. Все още беше облечен по същия начин с тесните кожени панталони и ризата, доближи се и прошепна до ухото ти* Ставай, спяща красавице.

*Спеше си толкова спокойно, когато чу тези думи, нещо му приседна. Отново не сънуваше нищо, но му се явиха разни образи пред очите. Сбръчка нос, а след това бавно притвори очи, още беше сънен и не виждаше нищо, но след като премигна няколко пъти успя да те фокусира. Все едно още ти бе раздразнен когато те видя.* Значи все пак дойде.

Да, дойдох, както виждаш съм тук. *Изправи се и се отдръпна от теб, седна на един от чиновете и сложи краката си отново на чина, не го интересуваше особено че е тук, всичко си беше част от плана, ще го прави колкото е нужно, ще прекарва колкото се може време, но ще те накара да се влюбиш, бе твърдо решен в това.*

*Нещо му проблесна, раздразни се още повече, когато се сети как го нарече* Ти кого наричаш ''спяща красавице''? Как смееш да си го позволяваш? Още наказания ли си просиш? *беше се изправил и подпря длани на чина ти, навеждайки се леко и свъси вежди, гледайки те с гняв в очите*

Тц...нима се ядосваш за нещо такова, красавице? *Повдигна вежди и се усмихна, за първи път от както ти го видя, Кук се усмихваше макар и леко. Свали краката си от чина и се наддигна съвсем леко, доближавайки се до лицето ти* Толкова лесно ли се палиш? Ако заради нещо подобно се ядосваш, какво ли би сторил ако направя това? *Изведнъж допря устните си до твоите и облиза устните ти. Знаеше че не го очакваш, но му беше наистина забавно и интересно как се палиш и да те дразни, рано или късно щеше да се влюбиш.*

*Първоначално се стресна, не знаеше как да реагира, особено защото ти беше момче. Въпреки всичко, лицето му пламна, вече беше бесен. Ряско се отдръпна и те хвана за яката, като те повдигна малко повече. Вече наистина го вбеси* Какво си позволяваш бе, хлапе? *повиши тон. Ти го вбеси. Не очакваше това от теб, не очакваше тези твои действия.* Побъркан ли си??

*Засмя се и те погледна в очите, без да го интересува че си бесен* Какво има? Нима красавицата се вбеси? Май приключихме за днес. *Хвана ръката ти и грубо я стисна, отдръпна се от теб и се усмихна отново, облизвайки устни* Колкото до това по-рано...да, просех си наказание, може и да съм побъркан, но и ти не си идеален. Научи се да не съдиш за книгата по корицата, не знаеш нищо за мен.

Не смей да ме наричаш така, тееме! *отново повиши тон, идеше му да те удари и стисна силно юмрук, а другата ръка която ти беше стиснал го заболя доста. Отдръпна се рязко и те погледна злобно* Не използвай фрази, които не разбираш. Беше ми достатъчно да те видя в онзи ти блясък, колко коравосърдечно същество можеш да си? Толквоа си груб. Нима мислиш, че ще се опитам да те погледна одвътре, за да разбера същността ти? Нима останалите са ти виновни за това какъв си ти? Глупак. *не се сдържа. Ти буквално го вбеси, а Ким лесно се палеше, от най-малкото нещо.*

Да...точно те са виновни, нямаш представа какъв съм и защо съм станал такъв, нямаш представа колко кошмарен е бил живота ми, нямаш представа че заради вчерашния ти шамар, не успях да спя като хората, че с него върната старите рани...но защо ли ти говоря? На теб изобщо не ти пука и няма да ти пука, за теб аз съм коравосърдечен, но си има причина да съм такъв. Нямаше право да ме удряш, след като не си преживял и частица от това, което аз съм преживял. Проучих те, от заможно семейство си, но въпреки това се правиш сякаш това няма значение, ти си просто едно богаташче, което уж живее нормално и не претендира с парите си, но бърза да съди всеки друг, без дори да знае какъв е. *Сведе глава и след тези думи излезе от стаята, сърцето му се късаше, само като споменаваше миналото*

*Въпреки всичко, разбираше, че думите ти бяха верни. Не трябваше да прибърва, но това което бе видял, не можеше да си помисли други. Не му направи друго впечатление тогава, освен лошо, а сега и продължаваш.* В момента и ти съдиш по корицата, не ме познаваш. Може всичко в семейството ми да е наред, но не знаеш характера ми, а аз твоя вече го научих. *допълни преди да излезеш и се върна на стола си. Беше се засегнал. Опитваше да се отпусне, но не успя, още повече, ве онзи момент с целувката и как облиза усните му, се бе забил в главата му, опитвайки се да го изтрие, дори не знаеше защо мисли за това.*

Аз поне не ти ударих шамар....и ти си същия като баща ми.*Излезе от училището и се насочи към дома си, нямаше желание повече изобщо да общува с теб, ти никога нямаше да го разбереш. Всичко през което беше преминал, го бе направило такъв какъвто е днес, правеше се на студен, но беше лесно раним, точно в момента изпитваше толкова много смесени чувства. Кук също си мислеше за целувката, но после отвя мислите настрани, не биваше да си мисли за това, още от начало беше очевидно, че ти не го харесваш, той нямаше право да си мисли за целувката или за устните ти. Макар баща му вече отдавна да бе история, поддържаше връзка с майка си, която ръководеше семейната фирма в Япония, тя го чакаше да вземе решение, все пак Кук бе тук от една година, а майка му настояваше за уреден годеж, Кук отдруга страна дори не поглеждаше момичето, не искаше да се връща в Япония, макар да поддържаше контакт с нея. Беше те вбесил, това му стигаше, реши че няма смисъл повече изобщо да се доближава до теб, защото единственото, което щеше да получи са още обиди или поредния шамар.*

*Ким не бе такъв. Изобщо не бе такъв, какъвто ти си мислеше. Беше мил и грижовен, но ти едва ли щеше да го опознаеш. Тогава ти бе ударил шамар точно заради това, ти нарани момиче, а това беше ужасно в очите на Ким. Въздъхна, реши да се успокои и да подходи по-леко с теб, все пак си му ученик и щеше да те вижда всеки ден. Въздъхна тихо и се изправи/ Бяха се минали часове в размисли. На вън се стъмни и бе започнало да вали. Въпреки това, Ким щеше да се прибере пеш, живееше близо. Излезе от стаята и я заключи, като се запъти към изхода на училището. Беше студено, но нямаше как иначе да се прибере.*

*Щом се прибра, съблече се и влезе в банята, пусна водата и тя се стече по тялото му, водата беше топла, защото имаше чувството че навън бе премръзнал. Тъй като живееше далеч, докато стигне до дома си беше целия вир вода, щом се изкъпа, излезе от банята обу си едни боксерки и се шмугна на топло под одеялото. Кихна няколко пъти и затвори очи, изобщо не искаше да ходи на училище утре, но почти никога не пропускаше часове, днес бе изключение, защото искаше да те дразни, а и наистина не разбираше изкуството и не му харесваше.*