There is no such thing as love..

* Лей се забави в банята. Обичаше дългите душове. Тогава оставаше сам и можеше да мисли на спокойствие. Дали щеше да е за работа или просто за живота, както повечето правят. След около 30 минути най- сетне излезе и те погледна на леглото усмихна се и отиде пред гардероба, като започна да си избира дрехи. След като си избра, хвърли старите в коша за пране и облече новите.*

*По едно време Рен започна да се разбужда, сети се че имаше важна работа във фирмата, а ти си имаше друга работа. Въздъхна и отвори очи, изправяйки се. Прозя се сладко и щом те видя се усмихна, отиде до гардероба и си взе дрехи* Лей, имам малко работа, нали не е проблем да изляза за около един час? *Остави дрехите на леглото и те погледна в очите*

* Погледна те учудено. За момент си помисли, че той те е събудил, но после леко се усмихна. Приближи се до теб и те целуна нежно по устните. Обви ръцете си около тялото ти и отново те погледна.* Разбира се, че не. И аз имам работа тук. Все пак трябва да оправя документите за къщата.* Прехапа леко устните си, а усмивката му стана малко по- широка от преди.*

*Отвърна на целувката и облиза устните си, щеше да се погрижи за това, което бе забравил и да се върне, или поне такива бяха плановете му. Обви ръцете си около теб и постоя така няколко минути, после се отдели и започна да облича костюма си, мислеше да отиде във фирмата и да се погрижи за някои документи, в отсъствието си имаше доста работа*

* Лей много не разбираше. Все пак ти често закъсняваше, това поне беше забелязал той. Не знаеше, дали си стриктен в работата си. Нямаше възможност да научи за това. Повдигна раменете си и започна да си оправя косата. Винаги държеше да изглежда добре.* После може да дойда във фирмата, за да проверя, как е свършена работата.

Добре...колкото до работата, знаеш, понякога може да закъснявам, такъв съм си, всички ме знаят. *Предупреди те и се облече. Върза дългата си руса коса на опашка, пооправи се и те целуна по устните съвсем леко* До после, Лей. Обичам те. *Бузите му леко се зачервиха и се усмихна. Излезе от стаята*

* Лей продължаваше да гледа странно. Може би, защото не те бе виждал такъв. Дори и не успя да ти каже навреме, че те обича. Ти вече бе излязал от стаята. Повдигна вежди и се обърна към огледалото, като до оправи косата си. След това отиде при нощното шкафче и се напръска с парфюма, който беше поставен върху него. Не беше Лей, но не пречеше да се напръска. Излезе от стаята малко след теб и слезе в трапезарята.*

*Рен слезе по стълбите и за пореден път се огледа в едно огледало, не случайно изглеждаше така. Не беше повърхностен човек, но отделяше нужното внимание на вида си. Пред имението което за Рен, беше цял палат чакаше една черна кола, Рен естествено се качи, фирмата беше далеч, нямаше как да стигне пеша до там.*

* В трапезарията го чакаха едни типове, а сред тях беше и приятелят му, който му даде къщата. Здрависа се с него и ги придружи до масата. Седна на нея, а останалите направиха същото. Един от „мутрите" му извади някакви листи и постави един пред Лей, а останалите даде на приятеля му и на един друг човек, който приличаше на съвсем обикновен. Това беше адвоката. Започнаха да говорят за къщата и да разглеждат всяка една точка от списъка.*

*Рен каза на шофьора на къде да кара и колата потегли. Компанията беше далеч, Рен се надяваше да свърши бързо работата си, още от както започна работа, бе несериозен към работата си, а сега бе отсъствал няколко дни. Със сигурност имаше доста работа, бюрото му вероятно бе затрупано*

* Лей обсъждаше доста сериозно темата за къщата. Все пак трябваше да я купи или наеме. Най- вероятно щеше да е първото, защото той искаше това да е само вашето място. Не искаше никой друг да се разпределя с неговата собственост. Разгледаха абсолютно всичко- самият имот, двора, колите, всичко което беше в къщата, дори и слугите- Лей трябваше да реши, дали да ги запази или да ги разпусне, но той естествено реши да ги задържи. Не искаше да загубят работата си. Щом прегледаха всичко, Лей най- сетне трябваше да подпише документите. Работата му беше сложна, дори и когато работеше вкъщи. Гледаше по- бързо да свърши, за да може да отиде във фирмата си. Все пак той беше шеф и бе длъжен да следи за изпълнението на работата в нея.*

*Когато най-сетне стигна, слезе от колата и влезе в огромната и така позната вече за него сграда. Насочи се към асансьора и го повика, след което зачака. Изведнъж чу познат глас, който го накара да замръзне на място, а това бе именно гласът на Мин. Рен винаги се отваряше пред него и изглеждаше меко казано издразнен, но това беше когато ти бе наоколо, а сега само като чуеше този глас, изпадаше в ужас.*

* Поставиха и последния документ пред него. На бързо го разгледа и после подписа. Сложиха някакъв странен печат върху него, който Лей не разбра изобщо какъв е. Не го и интересуваше особено от това. Всички станаха, за да си тръгват. Лей ги изпрати учтиво до вратата. Всички се усмихваха, сякаш нещо прекалено хубаво се е случило. Все пак продадоха тази огромна къща. Иначе просто щеше да изчезне, не че на Лей му пукаше особено. Когато стигнаха до вратата, с приятеля му се здрависаха, а после и прегърнаха. Това беше нормално за тях. Все пак се познават от деца. Когато всички излязоха, Лей се запъти към стаята си, за да се оправя. Искаше да отиде веднага във фирмата.*