There is no such thing as love..

*Рен изпитваше неуписуема болка, тялото му трепереше, а по бузите му се спуснаха сълзи, не искаше изобщо да погледне нито Мин, нито теб. Когато отдръпна Мин, Рен те погледна учудено, но сълзите все още се стичаха, искаше и беше готов да ти противоречи, но от друга страна, не искаше ти да го заключваш, нито онзи Мин да се връща, точно за това не посмя да каже нищо, болеше го и наистина не искаше повече, искаше само да се прибере, нежното му тяло, което не беше докосвано до сега...едвам го чувстваше, Мин определено беше груб и беше прекалил, особено като се има в предвид че на Рен му бе за първи път. Плачът му беше приглушен, а писъците и стоновете от болка спряха, когато Мин излезе от стаята. В момента Рен се чувстваше ужасно, използван, унижен. А омразата му към теб се засилваше с всяка секунда в която ти го гледаше и го държеше вързан. Още щом те видя в компанията нещо не му допадна в теб, но точно в момента изпитваше ненавист, всъщност ако не беше грубостта на Мин, Рен едва ли някога би си замълчал при положение на начина по който ти и онзи се държахте с него, та той просто беше закъснял за работа, а това го правеше често. Всички знаеха какъв е, меко казано несериозен. Китките му бяха разранени заради непрестанните опити да се измъкне, а лицето му беше пребледняло. Не смееше да каже нищо, само за да не го заключиш или за да не се върне онзи, беше меко казано изплашен от държанието ти.*

* Не чу отговор от твоя страна и той го прие, като „да". Кимна с глава и се изправи от леглото. Видя кашона с играчките до леглото и го взе. Отиде до гардероба и го прибра на най- горното чекмедже. Не искаше да използва още нещо върху теб, при положение, че Мин току- що е проникнал в теб. Затвори гардероба и те погледна. Огледа добре тялото ти и леко се усмихна. Харесваше му гледката. Тялото ти беше божествено, но когато стигна до китките ти, въздъхна.* Не биваше да се дърпаш чак толкова. Знам, че боли... Това го е правил и на мен. Груб е. Ужасно много. Но го пуснах да те докосне, защото само така ще разбереш, че шега с мен не бива. За разлика от него, аз не съм толкова груб, но използвам много повече неща. * Дойде до теб, на леглото и отвърза краката ти, след което се отдръпна. Излезе от стаята и след 5 минути се върна, заедно с едно друго момче.*

А ти какво очакваше? Аз не го искам, искам само да си тръгна от тук, нищо не съм ти сторил, вярно мразя надути богаташчета като теб, но нима мислиш че само заради онзи Мин ще спра да се държа така? Аз съм такъв и ти няма да ме промениш, не ми пука какво използваш, имаш си други играчки. *Изръмжа срещу теб, макар че развърза краката му, китките все още го боляха и ръцете му бяха вързани, а и дори и да не бяха, наистина го болеше, едва ли беше в състояние да избяга. Въпреки всичко, което се случи, не искаше да виждаш тялото му, не искаше някой като теб изобщо да го докосва. Погледна объркано към другото момче което доведе и се сви, все още завързан, русата му спусната коса закриваше красивото му лице, а очите му все още бяха насълзени.* Нямаш право да се държиш така с мен!

* Не обръщаше никакво внимание на думите ти. Нямаше намерение да те слуша. Сега ти беше негова собственост. Съмняваше се, че ще извика отново Мин, но щеше да го направи, ако се опиташ да избягаш. В това беше сигурен. Тръгна към леглото и седна до теб. Момчето заедно с него също дойде до леглото. Беше облечен с черни тесни дънки и един бял потник. Носеше някаква чанта със себе си. Тялото му беше стройно и доста привлекателно. Личеше си, че е още един от играчките му. Момчето се качи върху леглото от другата страна. Взе чантата си и я отвори. Докосна внимателно члена ти, а после и отвора и китките ти. Не казваше нищо, а изражението му беше съвсем нормално. Беше свикнал да вижда всичко това. От друга страна и го е изживял. Не му харесваше особено начина на Мин, но си беше факт, че в къщата всички си умираха по Лей и Мин. Бяха най- издръжливите, сериозните и властните, въпреки че Мин принадлежеше на Лей, той беше единственият на който му беше позволено да чука Лей, когато си поиска. А още по- странното е, че беше и единственият, който го чукаше, а не обратното.*

*Рен беше наистина объркан от държането ти. Той не беше ничия собственост, не искаше да стане като това момче, което сега бе в стаята, не искаше да бъде твой и щеше да направи каквото е нужно, само за да си тръгне от тук. Изгледа злобно момчето и изръмжа* Не ме докосвай! Яя... *Макар да го болеше и Мин да бе груб, Рен си беше все същия инат и лесно се ядосваше, мразеше теб и всички други в тази къща. Мислеше те за разглезен и извратен, изобщо не му пукаше за мнението ти*

* Когато видя как изгледа момчето и му отговори, Лей се ядоса. Никой нямаше право да говори или да се държи така с играчките му. На всичкото от горе, това момче беше най- послушната и милата. Беше последният преди теб. За кратко време са научи да слуша, въпреки че беше точно като теб.* Ей! Казах ли ти да си мълчиш? Ако кажеш още една дума, ще стоиш на тъмно тук. Не разбираш от дума! * Извика силно и после погледна към момчето до теб, което гледаше Рен с ужас. Разбираше те как се чувстваш, но не беше правилно така да отговаряш. Явно имаш кураж, въпреки че не знаеш на какво е способен.* Продължавай... * Момчето погледна Лей и кимна. Извади от чантата си някаква кърпа и нещо като крем. Постави кърпата върху корема ти. С едно пръстче взе малко от крема и сложи върху отвора ти и китките.* Това е крем... Успокоява кожата и лекува. След малко няма да те боли толкова. Винаги става така след Мин. Той обаче повече няма да те докосне, ако ме слушаш. И на всичкото отгоре още не си чул условията. * Момчето нанесе обилно количество около отвора ти, защото беше доста разранен. Когато приключи излезе от стаята, без да каже нищо.*

За бога....кажи ми условията за да се махна най-сетне, имам чувстовото че се задушавам в тази стая, колкото до него, ще му говоря както искам, не обичам да ме докосват независимо поради каква причина. *Рен имаше и мила страна, но рядко я показваше, а в момента нямаше причина, та той ти беше бесен. Искаше само да чуе условията и да се прибере, все още беше чисто гол и му беше неловко, а болката не отшумяваше, едва ли точно този момент беше най-подходящия да те изслуша. Той рядко слушаше, а сега беше толкова бесен на теб, че си мислеше само как да се разкара от тук. Имаше остър език, а яростта му не стихваше, не беше лесен характер и определено ти лазеше по нервите*

* Погледна злобно. Мразеше да му говорят така. И все пак Лей не беше толкова строг. Когато му се подчиниш в каквито и да е отношения, той е мил. Огледа те отново. Въздъхна и погледна очите ти.* Няма лесно да се измъкнеш от тук. Ако искаш ще ти дам дрехи и ще слезем долу. Ще те нахраним, ще се запознаеш с другите, но те естествено няма и да те докоснат, когато съм с теб. Ще седнем на масата и ще поговорим като нормални хора. Ако се опиташ да избягаш- няма да успееш. Както казах, всичко се заключва. Какво ще кажеш? Ако не- ще седиш тук. Вързан. Нямам ти доверие. Всеки ще може да те посети. По всякакви причини. Ти си решаваш.* Стана от леглото и отиде до гардероба. Тази стая беше специална. Тук държеше играчките си, докато не ги научи. Ти беше първият, който ще излезе, преди да е изпробвал някоя от неговите възможности. Не знаеше, защо, но все пак ти съчувстваше. Мин е груб. Обикновено не му пукаше особено за това. Извади някакви дрехи и ги остави на леглото.*

*Рен изръмжа и въздъхна, изгледа те някак накриво* Пропускаш няколко основни неща. Първо:Още съм с вързани ръце, как очакваш да се облека? Второ: Да избягам? Аз дори не мога да се довлека до долу, осъзнаваш ли колко боли? Трето: Пак повтарям, няма как да сляза долу. *Гледаше те наистина накриво и иронично, това беше определено някакъв кошмар. Искаше да си отиде у дома, веднъж щом се оправи ,беше убеден че ще избяга, нямаше начин да остане тук и да се подчинява на човек като теб, но естествено не каза това, защото нямаше да има особена полза, нямаше как да разговаря с онези хора като нормален човек, та той дори не ги познаваше, а след всичко което преживя искаше само да се прибере у дома, но осъзнаваше че ти няма да го пуснеш.*

* Въздъхна и също те погледна накриво. Мислеше си, че го базикаш.* Осъзнаваш, че още си с вързани ръце, защото в момента ти казвам условията, при които ще слезеш долу нали? Второ: Ще слезеш долу, дори ако трябва да те нося. И да- знам много добре, колко боли. Преживял съм го прекалено много пъти. И ако не бях аз, щеше да свърши в теб. Което не би трябвало да е облекчение. Когато той свършва, го вкарва целият рязко и забързва още. По- болезнено нещо не си изпитвал. Трето: Вече ти отговорих, че ще слезеш долу, ако не го направиш- Мин ще дойде. Без аз да го карам. Той те хареса. Личеше си. Ти си първата играчка, която гледа така.* Искаше да ти помогне. Ако Мин се беше качил, щеше да те изчука, без да се сдържа. Щеше да го направи, без аз да знае. За него това беше лесна задача.* Въпреки че ми е играчка, съм му дал разрешението да чука, която си поиска. Той е жесток, но на мен това ми харесва, така че. Последно- ще дойдеш или не? * Повдигна едната си вежда. Щеше да те отвърже, само ако се беше съгласил.*

Първо: Не искам някой като теб да ме носи и второ:Ще дойда само за да не остана в тази проклета стая, не си и помисляй друго, никога няма да съм като играчките ти, които те слушат послушно и безусловно, колкото до Мин, докосне ли ме още веднъж ще се подсигуря да го кастрирам така че да не може да чука никога повече в живота си. *Изсъска и те погледна толкова злобно сякаш всеки момент щеше да ти се нахвърли, колкото до това с кастрирането, беше напълно сериозен, ако не бяха завързани ръцете му и ако не се намираше в това положенеие, Мин отдавна да е съжалил жестоко за действията си, същото важеше и за теб. Ненавиждаше те и това си личеше по погледа му, въпреки че се съгласи, те мразеше, а само Мин да припареше, което щеше да се случи, тъй като Мин беше харесал Рен, щеше да го убие с голи ръце. Все пак Рен не бе чак толкова слаб, нито толкова беззащитен, за какъвто го мислеха всички.*

Това са силни думи малкия. Ако направиш това на Мин ... Ще стане страшно. Забрави за него и толкова. Ако си с мен няма да те докосне. Тогава може да те изчука единствено с поглед. В момента всички са долу и ни чакат. Ще те отвържа, а ти ще се облечеш. Предупреждавам те. Като слезем долу бъди послушен, ако не искаш всички да ти хвърлят по някое око. Изглеждаш добре и фигурата ти е страхотна. Добра партия си и със сигурност Мин е казал някоя добра дума за теб долу. Стой плътно до мен. * Отвърза ръцете ти внимателно, за да не те заболи и отиде до вратата, като те изчакваше. Дрехите бяха прости- една дълга бяла тениска и едни черни боксерки. Все пак в тази стая имаше дрехи единствено за играчките. Подпря се на вратата и скръсти ръце. Чакаше те да се облечеш. Като слезете долу само щеше да те запознае с останалите и щеше да поговори с теб. Нищо лошо, ако не мърдаш от него. Долу си имаше и секс машини и какви ли не типове, които Лей едва е подчинил. Сега са му като кученца.*

*Рен се облече с доста мъка и под доста имам предвид ДОСТА, не му пукаше какво има в тази стая, искаше само да излезе и да се махне от тук, проблема беше че дори не можеше да стане, е можеше да опита но с неговата непохватност най-много щеше да се пребие и измрънка тихо* Мразя те... *Скръсти ръце недоволно, знаеше че фигурата му е хубава, че е строен, а лицето му е прекрасно, а с такива хора, като тези с които щеше да се срещне, това никак не му помагаше. Все пак искаше да избяга и щеше да използва всеки удобен момент, не искаше да ти бъде играчка и да ти се подчинява, той беше индивидуалист, свободен по природа и дори бунтар, рядко се вслушваше в думите на някого.*

Така ли? Еми не си първият който ми го казва. Сега ще се срещнеш с доста от тези хора. Всеки ме наричаше по различен начин...* Дойде до теб и те повдигна.* Можеш да ме наричаш както си пискаш. Не ме е особено грижа. Но ти не ме мразиш за друго, а че просто разреших на най- голямата курва, с най- големият член, който е желан от всички да те чука. И сега той те иска и ще ме моли по всякакъв начин да те дам. На него. Тогава ще поискам отново да чуя тази дума „ мразя те". Тази дума ще реши дали ще те дам. Ако искаш си променяй държанието. Това е твоя работа и със сигурност ти ще си си виновен. * Лей беше прав. Той и Мин са най- желаните. Но за разлика от него, Лей беше малко по- мил в леглото. А колкото до Мин- Щеше да чука до припадък Лей, за да те отстъпи. Но на него това му харесваше. Обичаше начинът на Мин. И в двата случая нямаше да загуби. Решението с беше твое.* А сега? Сега ще трябва да слезеш по стълбите. Или искаш да викна някой да те вземе?

Добре тогава, "Надут пуяк" такъв, как очакваш да сляза по стълбите? Освен ако не искаш да се пребия? Въпреки че това не е лоша идея, или аз ще се хвърля по стълбите или ще бутна теб и двете ме устройват в момента. *Изгледа те тъпо, заради идиотския ти въпрос, та той не можеше да ходи, а ти питаше дали ще слезе по стълбите, беше просто нелепо, не знаеше как да ти го каже на прост език, Рен си беше такъв, заяждаше се за всичко, колкото до това как те нарече, възползваше се от това, че може да те нарича както си поиска, не му пукаше за теб или хората, които го чакаха долу, та той просто искаше да си отиде у дома и беше готов на всичко, не му пукаше особено, ако не успееше винаги имаше вариант наистина да се пребие по стълбите*

* Извъртя очи и дойде пред теб.* Казах ти вече няколко варианта за слизане по стълбите. Ти трябваше само да избереш, но щом се правиш на ударен, така да бъде.* Хвана те и те вдигна като булка. Отиде до вратата и я отвори, някак си. Слезе по стълбите. Виждаше се една маса в средата на стаята. Имаше един голям диван и няколко табуретки около нея. Всички места бяха заети. Върху тях седяха момчета на същата възраст като нас. Бяха облечени нормално, но и модерно, с прилепнали дънки, всеки с различно цветове, но повечето бяха черни, и с тениски или потници. На всички телата бяха от първа класа. Момчетата бяха готини и сладки. Забиха погледите си в слизащите момчета. Повечето се усмихнаха, но най си личеше усмивката на Мин. Погледът му казваше „ Иска ми се да ти разкъсам девственото дупе за втори път". Лей му отговори с леко строг поглед, когато остави Рен пред тях. Отиде и седна в скута на Мин. А той от своя страна обви ръце около него и захапа врата му, а после и мекото на ухото му, като не спираше да те гледа. Лей пък само изстена, защото грубостта на Мин е голяма във всяко едно отношение. Огледа останалите момчета и с радост разбра, че всички са тук.*

Тц...знам, за толкова тъп ли ме мислиш? Но като гледам защо ли питам? Коефициента ти на интелигиентност едва ли е висок...май и щраус с мозък колкото грахово зърно ще те надмине по тази категория. *Засмя се иронично и се остави да го носиш, беше ти ядосан и му доставяше удоволствие да те дразни, а и вдействителност го мислеше, не е като да беше лъжа. Зае мястото си и извъртя очи, без да се интересува от действията на Мин* Тц...ако ще се натискате отидете другате, аз и без това още обмислям варианта със стълбите. *Скръсти ръце и започна да оглежда останалите момчета*

* Повдигна едната си вежда, когато чу това. Издразни се и скръцна със зъби. Останалите само те зяпаха като паднали от небето.* Хлапе.. това е моята къща. Мога да правя каквото си поискам и с когото си поискам. Не можеш да ми кажеш къде да отида. Ако си поискам мога и да разкъсам дрехите на Мин и пред теб да ме изчука. Тогава може би и ще разбереш, от какво те спасих. * Мин се изсмя злобно. Харесаха му тези думи. Постави едната си ръка върху члена на Лей и започна бавно да движи ръката си по дънките. Продължаваше да поставя какви ли не белези по врата му, а Лей не спираше да стене. Останалите просто се наслаждаваха на гледката. Повечето от тях не го виждат всеки ден. Едно от момчетата се обади. Тонът му беше нормален. Обърна се към Рен и го погледна, като скръсти ръце.*# Как се казваш момче? #*Всички погледнаха към теб. Всеки искаше да знае името ти. Мин се направи, че не го интересува и пъхна палавата си ръчичка в панталона на Лей, който издаде по- силен стон. Най- вероятно Мин здраво мачкаше мъжеството му.*

*Рен повдигна вежди и се изсмя на отговора ти* Ама ти сериозно ли? Сякаш ми пука какво правиш, ако искаш и от втория етаж скочи, даже още сега може да отидем и да те метна какво ще кажеш? Аз съм навит пък за теб не знам. *Продължи да се отваря и да те дразни, извъртя очи и изобщо не се интересуваше от теб и Мин. Погледна към момчето, което зададе въпроса и после към останалите. Отмести един немирен рус кичур и проговори студено* Името ми е Мин Ки, но повечето ме наричат Рен. *Имаше много просто държание, просто щеше да те дразни и да те игнорира в същото време*

* Лей се усмихна, когато чу отговора ти. Мин хвана брадичката му и повдигна главата му колкото може по- нагоре. Продължаваше да смуче жадно врата му и да хапе. Ръката му се движеше яростно в панталона на Лей. Той пък от своя страна съвсем беше забравил за теб. Беше му толкова хубаво. Останалите се възползваха. Едно момче се изправи и отиде зад теб. За една секунда ти сложи едни белезници и хвана ръцете ти за да не мърдаш. Другата си ръка плъзна по тялото ти и повдигна блузата ти нагоре, след което бавно пъхна ръката си в боксерките ти и започна да я движи. Всички ви гледаха с голямо любопитство и удоволствие. По този начин разгледаха тялото ти подробно. Усмихна се и още няколко момчета се изправиха и дойдоха от всичките ти страни. Сложиха си ръцете по тялото ти и започнаха да те опипват. Лей в момента изобщо не забелязваше това, защото се намираше в свой собствен свят. Мин гледаше как те опипват, но не направи нищо. Дори и не спря за да каже на Лей. Наслаждаваше се на момента и леко отъркваше члена си в дупето на Лей, който беше затворил очи.*

*Лицето на Рен пламна, защото останалите оглеждаха тялото му, а момчето най-спокойно го опитваше, ръцете му обаче бяха закопчани с белезниците, което не му помагаше и то изобщо. Изведнъж около него се насъбраха още няколко момчета и всички започнаха да го опипват, Рен несъзнателно изстена и ги погледна злобно* П-Престанете.... извратеняци... *Изсъска отново, опитвайки се да ги отблъсне и да махне ръката на едното момче, която беше в боксерките му, това просто преля чашата. Не го интересуваше какво правиш ти, но когато започнаха да опипват него по този начин и то толкова хора, това го вбеси*

* Колкото и да му беше приятно от работата на Мин, това не спря думите ти да достигнат до ухото му. Рязко свали главата си и те погледна. Леко се стресна, но после целият гняв се насъбра в него. Скочи от скута на Мин и веднага тръгна към теб.* Какво правите бе? Някой да ви е разрешил да го пипате? Махнете мазните си ръце от него на секундата! * Извика колкото можеше по- строго. Всички го погледнаха уплашено и заеха местата си. Той погледна към Мин, който се направи, че не знае нищо по въпроса.* Ще се разправяме по- късно Мин! * Момчето извъртя глава и леко се усмихна. Това означаваше секс. Як секс. На него не му пречеше. Лей се обърна към теб и се надвеси над стола ти, като се подпря на рамото ти.8 казах ли ти да не се отделяш от мен? Казах ти, че ще стане така. Сега млъкни и влез в кухнята зад теб е. Там има маса. Седни и ме изчакай. Никой няма да дойде при теб.* Изчака те да влезеш и се обърна рязко към останалите. Гледаха го някак си уплашено. Нормално. Погледна Мин, който си седеше най- спокойно и реши да ги накаже.* Мин.... Всичките са твои. Не е нужно да внимаваш. Това ви се пада, когато закачате моя лична играчка. Никой от вас няма правото да го пипа! Ако още веднъж някой го докосне, ще се погрижа да не може да сяда с месеци напред! * Обърна се. Те вече се качваха по стълбите, в стаята от преди малко. Мин сега щеше да ги чука. А най- вероятно после и Лей. Влезе в кухнята при теб.*

*Рен се изненада от тона и това колко строго и студено звучеше ти. Изправи се и те погледна* Както виждаш аз съм тук, ти просто беше зает да се натискаш с него... още един път ме наречи твоя лична играчка и сам ще те завлека и ще те хвърля през втория етаж. Ясно? Аз не съм ничия играчка и никой няма да ме докосва... извратеняци такива. *Изръмжа и отиде в кухнята, само за да не е при теб и Мин. Беше бесен отново заради думите ти, определено денят бе гаден и изморителен за него. Седна на един стол и подпря главата си с ръка. *

* Влезе и седна срещу теб. Масата не беше много голяма, но беше достатъчна, за да се съберат всички на нея. Погледна те в очите и започна да говори с тих и умерен тон, но сериозен.* Първо: Казах плътно до мен. Това означаваше да седнеш до мен. Тогава никой нямаше да посмее и да те погледне. Второ: Нарекох те лична играчка, защото си само мой. Това означава, че никой няма право да те докосва. Личните играчки са само на един човек. Ако искаш ще те наричам само играчка... Тогава вече всички ще те нападнат. Трето: Мога да се натискам с него, когато си пожелая. Не че сега много го исках, но не знаеш колко е приятно това, което ми правеше. Дори и да е грубо. Четвърто: Не можеш да го направиш. Не знам, защо се правиш на толкова отворен и уверен в себе си, но това може да ти докара доста проблеми в тази къща... Тези, които не се подчиняват се наказват. От мен или Мин. * Изведнъж в цялата къща се разнесе един много силен вик. Не съвсем от удоволствие.* На това е способен Мин. Не искам да го прави и на теб, затова ще ме слушаш, когато ти говоря. Играчка си, докато се намираш в тази къща. И не сме извратеняци. Просто обичаме секса. Преживяли сме много и сме опитали от всичко. Ако и ти опиташ някои неща и на теб ще ти хареса... Не че имаш особен избор.* Облегна се на стола и скръсти ръце пред гърдите си.* Както казах... трябва да ме слушаш, ако искаш да оцелееш от Мин. А това не е лесно, ако си сам. Дори и да излезеш от тази къща, Мин ще те намери. Той те е набелязал и си държи на неговото. Не можеш да се справиш сам. Не знаеш на какво е способен.

Честно не знам по какъв начин вече, да ти обясня, че не съм ничия играчка, нито твоя, нито на Мин, нито на някой друг в тази къща. Аз не съм като вас и не би ми харесалп това, което правите. Не искам да съм близо до теб, в момента искам просто да се прибера у дома. Не може да се държиш с мен, сякаш съм затворник, аз съм такъв. Инат съм, отворен съм, не се подчинявам, вместо да ми държиш сметка за това, по-добре, свиквай. *Изправи се и се прозя, не му пукаше нито за теб, нито за думите ти, нито за Мин. Беше изморен и искаше просто да си почине. Всичко това му дойде в повече, а само като, си спомнеше за Мин, се вбесяваше. Наистина мразеше теб и него, не искаше и не можеше да ви разбере, въпреки че в момента му се спеше, едва ли би спал спокойно тук след всичко, което се случи. Чувстваше се като затворник без право на мнение, сякаш се задушаваше. *