There is no such thing as love..

* Кимна и се усмихна. Погледна надолу към члена си и преглътна. Искаше да е максимално мил, за това внимателно отърка члена си във входа ти, след което проникна в теб бавно. Наведе се и застана над теб, като сля устните си с твоите. Не искаше да те боли. Ти беше тесен и толкова нежен като цяло. За първи път щеше да го направи с теб, за това и внимаваше колкото може повече.*

*Изпита лека болка, но тя бързо изчезна, отдаде се на целувката и обви ръцете си около врата ти. Сега повече от всякога, Рен се бе привързал към теб, не го интересуваше какво прави, стига да е до теб и ти да го искаш. Изстена в целувката и страстно ти отвърна, затягайки хватката около врата ти. Харесваше му и определено беше убеден, че иска да е твой и нищо нямаше да му попречи.*

* Усмихна се, когато отвърна на целувката и обви ръцете си около него. Внимателно започна да се движи бавно в теб. Задълбочи целувката, за да не обръщаш особено внимание на болката. Искаше те само за себе си и нямаше да те даде на никой друг. Беше сигурен, че ще направи всичко, за да си остане така и за да останеш при него. Много леко забърза движенията си. Отдели се от целувката и започна внимателно да хапе и целува врата ти.*

*Рен се отдели от целувката и изви тялото си. Не можеше да спре стоновете, леещи се от устните му, за разлика от преди, тези стонове сега бяха от удоволствие и огласяха стаята, на Рен вече не му пукаше за нищо, в момента го интересуваше само ти. Захапа силно долната си устна, разкървавявайки я леко, врата му целия беше в червеникави петна, оставени от теб*

* Чуваше стоновете ти. Бяха силни и пълни с удоволствие. Забърза движенията си. Сложи едната си ръка върху зърното ти и започна да си играе с него. Другата си ръка сложи върху члена ти и започна да я мърда бързо, за да ти достави максимално удоволствие. Обичаше те и затова го правеше по такъв начин. Това му беше първият път, в който внимаваше толкова много. *

*Знаеше че си нежен заради него, знаеше и че не винаги ще е така, все пак познаваше чертите на характера ти, но не го интересуваше, беше се влюбил в теб, знаейки какъв си, опознавайки те. Тялото му гореше и трепереше от удоволствие, накрая свърши и част от течността се разля по ръката ти, лицето на Рен беше пламнало.*

* Забеляза, че свърши, но Лей не спря да се движи. Продължи и да засилва движенията си, докато накрая не свърши надълбоко в теб. Наведе се и облиза течността ти по корема ти и легна изтощено на леглото о теб. Дишаше тежко и едва си поемаше въздух. Това наистина много го изтощи. Затвори очите си и се усмихна доволно. Чувството беше страхотно.*

*Отпусна се на леглото и те погледна, дишаше тежко и накъсано. Прехапа долната си устна и се обърна към теб, обви ръцете си около теб и се усмихна леко. Затвори очи и се опита да нормализира дишането си, за него беше повече от прекрасно, хареса му.*

* Погледна те и усмивката на лицето му, стана още по- голяма. Зави те с одеялото и тихо проговори.* Искаш ли закуска? Ще помоля да ти направят, а после ще излезем, за да потърсим къща.* Изправи се леко в седнало положение. Главата го тресеше. Това показва, колко му е било хубаво. Разтърси я леко и те погледна отново. Изглеждаше наистина много сладко така.*

*Рен се протегна и се изправи в седнало положение за теб. Примигна няколко пъти и те погледна сладко, все още завит, придърпвайки завивките, все пак имаше и срамежлива страна, която показваше рядко* Да...гладен съм...искам да хапна, а после ще излезем. *На лицето му изгря лека, но и някак срамежлива усмивка, русите кичури коса се спускаха по лицето му*

* Лей кимна и стана от леглото. Запъти се към вратата и излезе от стаята. Слезе долу, а там го очакваха всички със забит поглед в него. Те най- вероятно вече знаеха за плановете му. Но това го издразни и не им обърна внимание. Влезе в кухнята, а там седеше Мин, като чели го чакаше. Той стана и отиде пред него, като обви ръцете си около кръста му и го придърпа към себе си. Започна да му шепне в ухото, като дъхът му се разбиваше по кожата му.*# Лей... Искам те. Нали няма да ме оставиш заради него? #* На Лей му прималя от думите му. Мин го стискаше силно и се беше долепил до него. Усети, че е възбуден и това изобщо не му хареса.*

*Рен се изправи все още изчервен и взе дрехите си които беше приготвил. Облече ги и седна на крайчето на леглото да те чака, предположи че може да те забавиш и седеше, чакайки те. Напълно беше забравил за Мин и за това, че той никога не се отказва, не знаеше защо може би просто беше щастлив и не искаше да мисли за Мин*

* Лей едва обели думите си от устата. Беше стреснат много от това.* К-какво? * Избута го и разтърка ухото си, защото беше изтръпнал. Не искаше и да си помисля това говедо да го докосва.* Аз не те искам, Мин. Ти си жесток и арогантен. През всичките тези години... Май по- скоро аз ти бях играчка, не мислиш ли? ... * Тръгна да го задминава, но Мин отново го хвана, като този път постави ръцете си на дупето му и стискаше.# Може би... Но си беше доста добра играчка, Лей. Дори и по- добра от тази горе. Между другото... Той доста силно стене. Май добре се справи току-що... #* Лей съвсем беше забравил, че е все още чисто гол. Това го накара да се изчерви от срам. Не искаше Мин да го докосва така.*

*Рен скучаеше, но не смееше да излиза от стаята, това не беше негов дом. Накрая се престраши и излезе, слезе по стълбите и видя как Мин те държи, дъха му сякаш секна, а сърцето му се разби на хиляди парченца* Аз... съжалявам че.. ви прекъсвам.. *Погледна те тъжно и тръгна обратно нагоре към стаята*

* Лей се стресна и се обърна бавно назад. Когато те видя, сякаш сърцето му спря да бие. Не искаше да си помислиш нещо лошо. Веднага избута Мин и го заряза в кухнята със самодоволна усмивка. Качи се горе в стаята и дойде при теб.* Рен... Не си помисляй нещо лошо... Моля те... Не беше това, което изглеждаше.. Аз... Наистина... Той ме хвана неподготвен, но нищо не сме правили... * Имаше леки сълзи, които напираха да излязат навън. Не можеше да повярва, че го видя така. Все пак не беше виновен той.*

Не изглеждаше много да се противиш... забрави, върви при Мин, очевидно за теб той е повече от колкото някога аз ще бъда... а аз глупака, повярвах, че може да изпитваш нещо... *Натъжи се и погледна настрани* Искам да си вървя вече, не съм ти нужен, дай ми ключа и да се приключва с всичко това. Върви при Мин, сигурно те чака. *Очите му леко се насълзиха, честно беше ти ядосан, но и се чувстваше гадно, искаше да се махне*

* Въздъхна. Не искаше това да става, но щеше да ти обясни всичко, преди да си тръгнеш. * Рен... Нищо не сме направили. Той ме хвана, като исках да отида до кухнята. Започна да ми говори всякакви простотии, точно като снощи... Говореше ми, че ме иска и какви ли не измишльотини... Казах му да престане и че просто си измисля. Казах му, че през всички тези години, по- скоро аз му бях играчка, а не той на мен... А Мин го потвърди... Тогава ме хвана и ме стисна за дупето и ти влезе... Нищо не е ставало, Рен.. Моля те. Не искам да губя. За първи път се влюбих и не искам да загубя този шанс... Искам да се изнеса от тук и да отида някъде с теб.* Доближи се леко и хвана леко брадичката ти, като те накара да го погледнеш в очите.* Само с теб, Рен.

Нима аз искам да те изгубя? Не съм обичал никой друг, но съм ужасно ревнив, осъзнаваш ли как се почувствах когато ви видях така? Почувствах се ненужен... може да си му бил играчка, но сте били дълго време заедно, очевидно е бил любимата ти играчка, аз... познаваш ме от скоро, не съм като него, ревнив съм, неуверен съм, не мога да бъда друг... *Захапа силно долната си устна и хвана ръката ти, отдръпна я от брадичката си и отново сведе глава*

* Въздъхна и по подобие на теб- сведе главата си, като погледна надолу. Искаше толкова много неща да ти каже. Определено не те чувстваше като такъв и щеше да направи всичко, за да не те загуби. * Рен... Ужасно много грешиш. Аз му бях играчка... Е вярно е, че преди си мислих, че е обратното и че преди да те срещна ми беше любима играчка, но... * Приближи се малко до теб и сложи едната си ръка на рамото ти.* когато те срещнах... всичко това се промени. Не изпитвам нищо към него, и за това съм готов, да го оставя, заради човека, който обичам. Теб, Рен. Не ми пука за никой в тази къща....Искам само теб. Моля те. Остани с мен. Още сега ще отида и ще намеря подходяща къща, за нас двамата.... Далеч от тук. Ще ходиш на работа и ще живееш своя си живот, но с една малка промяна... с мен..

*Рен направо остана без думи щом те чу, та той те обичаше, не му трябваше много, за да забрави за станалото, а и искаше стария си живот, работата, излизането, с малкото допълнение-теб. Доближи се и плахо те прегърна* Искам само теб... искам далеч от тук с теб... стария си живот но с теб... искам да се будя сутрин до теб и да си лягам до теб.. нищо друго....Не ме интересува никой друг, просто не искам Мин или някой друг да те доближава, ревнив съм, а ти си мой.. ако някой ще те докосва, то това ще съм аз и никой друг..

* Тези думи и действия го накараха да се усмихне. От очите му се стекоха сълзи, но от щастие. Не можеше да повярва, че плаче. Та той от толкова време не го беше правил. Беше изключение снощи. Обви ръцете си около кръста ти и леко прошепна в ухото ти.* Винаги ще съм с теб, Рен Не искам да те губя и особено не искам никой да ни пречи. Махаме се оттук, още сега... * Колкото и да искаше да те прегръща, се отдели от теб и веднага отиде пред гардероба. Отвори го, извади едни сакове и започна да си прибира нещата в тях. Беше сигурен в думите и искаше да действа веднага. Нямаше да прости на Мин за всичко това. Знаеше много добре, че го направи нарочно. Не искаше да стой повече тук.*

Л-Лей... а.. ам... ще ти помогна.. *Чувстваше се неловко, не знаеше какво да каже, защото никой не му бе говорил така, не допускаше хора до себе си. Дистанцираше се от всички, но теб те допусна, започна да събира нещата ти и да помага. Точно в момента беше засрамен, но и сладък. Искаше да се махне от тук заедно с теб. *

* Докато прибираше нещата си, извади едни дрехи за него и за теб. Сложи твоите на леглото и започна да се облича. Облече едни бели накъсани и прилепнали дънки и един черен потник с бял надпис. Когато беше готов с прибирането на дрехите, отиде в банята и си прибра четката за зъби. Отиде до едно шкафче в спалнята и го отвори. Там държеше голяма част от парите, които не бяха в банката или някъде другаде. Взе един портфейл от там и затвори вратичката. Погледна те и изчака д се облечеш, след което взе двата сака и излезе от стаята, следван от теб. Щеше да се махне от тук и нямаше кой да му попречи. Не и след като научи, че той е бил играчката през цялото време.*

*Рен се облече и щом ти бе готов и бе взел всичко, излезе след теб от стаята. Не каза нищо, не задаваше никакви въпроси. Искаше само да се махне, а и ти имаше доверие, нямаше намерение повече да се инати, да те дразни или да те ядосва. Учудващо искаше само да е с теб, нямаше търпение да излезе и да се махне от тази къща. Ако не бе ти, в нея нямаше нищо хубаво, нещата които преживя там далеч не бяха прекрасни, но Рен беше решен да ги загърби. Въпреки че определено щеше да е странно да живее с някого и то с шефа си, особено с неговото несериозно поведение към работата, все още си беше такъв относно работата. *

* Изненада се, че не казваш нищо. Реши да не те пита, защо. Продължи напред и след малко се намираше вече в хола. Всички го гледаха странно. Все пак бяха свидетели на сцената от преди малко. Прехапа устни. Не беше подготвен и не знаеше, какво да им каже. Изведнъж от кухнята излезе Мин и огледа и двама ни много добре.*# Значи все пак ще си тръгнеш ... Но както ти казах снощи, докато принцесата спеше ... Не идвай после при мен, да се молиш да се прибереш. #* Лей само сведе глава, без да каже нищо. Беше наистина потресен от всичко напоследък. През всичките тези години използваха него, а не обратното. Хвана ръката ти и те дръпна към вратата. Започна да се обува и когато беше готов, се изправи, изчаквайки те да направиш същото.*