There is no such thing as love..

*Рен беше щастлив, че го харесваш и обичаш, но се чувстваше и някак виновен. Заради него ти променяш живота си, заради него останалите те гледаха така, все още ти си беше същия Лей, но другите не го разбираха. Рен изгледа злобно Мин и изръмжа. * Не съм принцеса... не си играй с огъня. *Обу се и се нацупи леко, мразеше някой да го сравнява с момиче или да го нарича принцеса, това го вбесяваше, въздържа се само и единствено заради теб. * Лей, да вървим, преди да му избода очите..

* Погледна те леко на криво, но все пак не можеше да се отрече, че и той го искаше. Дори и не обърна внимание на пронизващият поглед на Мин и отвори вратата, като излезе от къщата. Изчака те и ти да го направиш, след което затвори след теб. Тръгна бавно напред, като те изчакваше. От доста време мислеше, къде да търси къща и се сети, че един негов приятел продаваше една от своите. Лей често ходеше там преди. Реши все пак да отиде и да провери, дали все още е възможно да я вземе. Леко се обърна към теб и те погледна.* Имам приятел, който най- вероятно продава една къща. Виждал съм я и наистина е доста привлекателна. Ще отидем първо там да проверим, ако искаш.

*Рен го искаше и дори ти да го беше спрял, пак щеше да се изкаже, не можеше да си мълчи, не беше такъв характер, опълчваше се и изразяваше мнението си такова каквото е, без да овърта. Излезе след теб и те изслуша, след което се усмихна нежно сякаш нищо не е станало* Да, както кажеш, няма проблем, да вървим. *Съгласи се веднага, което те учуди, но от друга страна Рен все повече се привързваше и нямаше причина да не ти има доверие, така че спря да ти се противопоставя и да задава въпроси.*

* Лей наистина се учуди много на отговора ти. Помисли си, че ще имаш някакви претенции или нещо подобно. Въздъхна и изяви желание все пак горе- долу да ти обясни, как изглежда къщата. Спря на едно място и се обърна изцяло към теб.* Рен... Искам да ти я опиша, за да ми кажеш, ако нещо не ти харесва, за да не се разкарваме напразно до там, а е доста далеч... Има 3 етажа, като последният е нещо като таванска стая. Има огромен двор, около цялата къща, а отзад има голям плувен басейн. Вътре в къщата, в таванската стая има и джакузи. Не знам, какво друго има, но само това си спомням. Имаш ни някакви проблеми с това?

Звучи доста добре, Лей, нямам проблем с това. Където и да е щом и ти си там, ще е добре, нямам претенции стига да не съм в тази къща, както казах още малко и щях да избода нечии очи. Някои хора ме изкарват извън контрол, колкото до мен, не се протеснявай толкова. Нямам претенции и го знаеш. *Засмя се и погледна към теб, а после настрани* Хайде, да вървим.

* Лей кимна и тръгна бавно напред, като те изчакваше. Тези твои думи бяха просто прекрасни, изречени от твоята уста. Нямаше търпение да купи къщата и да заживее заедно с теб. Обичаше те и щеше да направи всичко, за да си щастлив. Не му се чакаше и за това веднага извади телефона си от джоба, като набра един номер и звънна. Номерът беше на приятелят му. Искаше още по телефона да я купи, за да може, като стигнете там, да се чувствате като у дома си и на правилното място. Слава богу човека вдигна и Лей го поздрави, след което започна веднага да разпитва за къщата. За щастие, не е продал къщата. Тя е прекалено голяма и скъпа, за това никой не я е искал. Лей веднага му каза, че я взима и затвори телефона, след което те погледна.* Готово.. къщата е наша.

Радвам се.. *Изчерви се леко и хвана ръката ти, доближи се и те целуна по бузата. Можеше Дда се каже, че беше щастлив и за това го стори. Не знаеше какъв ще е живота от сега нататък, трудно щеше да свикне да живее с някой друг, но го беше решил, искаше да е с теб в онази къща и нямаше да позволи никой да му попречи, както бе казал по-рано обичаше те и искаше да е с теб, да не те оставя и никой да не те докосва освен него. Притесняваше го само работата, не беше ходил от няколко дни, а сега когато беше с теб, определено щеше да е неловко, особено заради поведението на Рен спрямо работата. Рей знаеше че си стриктен и изпълнителен, пълна противоположност на него самия*

* Изчерви се леко, когато го целуна. Преплете пръстите си с твоите и погледна напред. За разлика от теб, Лей изобщо не се притесняваше от това, как ще вървят нещата на работа. Нямаше да изисква много от теб, но все пак нямаше да те остави без работа. Беше различен на работа и у дома. Никога не смесваше личния си живот с работата. Просто леко щеше да намали очакванията. Не искаше да те натоварва или нещо подобно. Разбра, че ти се случи много през тези дни и нямаше намерение да продължава с държанието си от преди да те срещне. Знаеше, че е бил арогантен и непоносим и че ти няма да го забравиш лесно, но щеше да направи всичко. Спря се на едно място, щом вид едно приближаващо такси и го спря. Отвори ти вратата и се качи след теб. Каза адреса на къщата и колата потегли бързо натам. Все пак наистина беше доста далеч, както ти искаше и нямаше как да стане пеша, освен ако не ти се искаше да се върви цяла нощ.*

*Видя как ти се изчерви и се засмя, качи се в таксито и погледна към прозореца, мразеше онези дни в онази къща, мразеше хората вътре, с изключение на теб, искаше да се махне и никога да не се върне. Единственото нещо което го задържа през тези два дни беше ти, а сега се махаше, това го успокояваше. Не знаеше какъв ще си относно работата, но всe пак щеше да имаш известни изсквания, и нямаше да оставиш Рен да върши каквото иска, в това беше убеден, все пак те познаваше малко или много, не знаеше как изобщо се забърка във всичко това и защо изобщо се влюби в теб*

* Лей също не знаеше, как се влюби в теб. Просто се случи. Държеше се различно с теб. Обикновено след Мин веднага беше той. И така беше докато и двамата не задоволят нуждите си. Но той те остави. За първи път изчакваше преди някой сам да поиска. Това наистина си беше доста ново за него. Нямаше никакво намерение да ти налита преди ти да го поскаш. Облегна се на седалката о теб и въздъхна. Изпъна врата си назад и се отпусна, като затвори очите си. Нямаше търпение да разбере, какъв ще е новият му живот- без играчки и груби игри. Трябваше да бъде нежен с всяко едно нещо и действие от своя страна. Изведнъж си припомни за момчето с палачинките. Горкия. Сега сам трябваше да се справя с всичко. Лей му беше осигурил сом и защита от всички в тази къща, а сега трябваше сам да се оправя с всичко. Мин желаеше най- много него след Лей и вече теб.*

*Рен от друга страна, загърби всичко в онази къща, не искаше никога да се връща или да си спомня, не го интересуваше Мин, все пак той остана в къщата с останалите, ако искаше щеше да си играе с тях, интересуваше се само от това, той да е далеч. Рен забелязваше че ти се опитваше да се промениш и това му харесваше, защото знаеше че той е причината, въпреки че искаше да бъде с теб такъв какъвто си, не искаше да те кара да се променяш насила, все пак те беше обикнал въпреки характера ти и грубостите*

* Лей нямаше намерение да се връща там. Знаеше, че новият му живот щеше да бъде прекрасен, заедно с теб. Просто забрави за тях. Погледна през прозорчето, а колата спря. Виждаха се едни високи стени. Оградата беше дълга. Очевидно и дворът беше огромен. Виждаше се малко от къщата, която по- скоро приличаше на палат. Вратата автоматично се отвори и колата влезе вътре. Дворът наистина беше голям, а по средата имаше огромен фонтан, около който имаше нещо като кръгово, по което мина и колата. Спря се малко след него. От имението излезе някакъв господин, официално облечен. Това най- вероятно беше прислугата. Лей слезе от колата и ти направи път да минеш, като ти задържа вратата.*

*Видя домът, фонтанът, за бога та дворът бе толкова голям, а за имението да не говорим. Не очакваше точно това, знаеше че си богат, но това определено беше прекалено. Очите му се разшириха и слезе от колата. Огледа се наоколо и после погледна към теб. Това беше прекалено за човек като Рен, живеещ в малък апартамент, изведнъж всичко това* Лей...не мислиш ли че това е прекалено? Та това си е цял палат... не е нужно...

* Погледна те учудено. Повдигна едната си вежда и леко наклони сладко главичката си на една страна. За това време, в което бяхте заедно, Лей беше забелязал, че си скромен, но не беше нищо особено за него. А и искаше най- доброто за теб. Освен това никой не я искаше. Или щеше да е за вас или просто щеше да бъде изоставена, заедно със слугите вътре.* Спокойно... Както казах не е нищо особено. Знаеш, че за мен няма проблеми. * Усмихна се сладко и хвана ръката ти нежно, след което тръгна бавно напред. Искаше да ти покаже и вътрешността.*

*Рен беше скромен, не се нуждаеше от много за да бъде щастлив или да се чувства добре. Това че хвана ръката му по този начин и това колко сладко изглеждаше в момента, накара Рен да се усмихне. Беше очарователно дори Рен не мислеше че имаш такава сладка и мила страна или може би по-скоро не беше свикнал да те вижда такъв, но знаеше и беше убеден че иска да живее с теб и да те опознае дори още по-добре*

* Влезе в къщата, заедно с теб и се огледа. Отдавна не бе идвал тук. Всичко беше някак си по- различно. Подредбата, цветът на стените. Абсолютно всичко. Беше и доста изненадан от това. Приятелят му мразеше ужасно много промените. Повдигна рамене си и веднага те поведе на горния етаж, където бяха стаите. Искаше да ти покаже първо вашата стая. След няколко мъчителни стълби, Лей отвори една огромна врата и влезе вътре, заедно с теб. Стаята беше огромна. Имаше два гардероба. И двата бяха огромни. Леглото беше в средата и изобщо не се различаваше по- големина от гардеробите, взети заедно.*

*Влезе вътре и започна да оглежда къщата, държейки ръката ти. Гледаше всичко с огромно любопитство, къщата определено беше огромна и просторна, определено Рен трудно щеше да свикне да живее тук, беше като в палат, а той не беше свикнал с подобни неща. Щом влезе в стаята и видя колко е огромна, започна да оглежда и нея, всичко беше прекалено хубаво, все едно сънуваше, беше толкова странно и нереално, да бъде с теб и то в такъв дом*

* Лей определено забеляза, че и по стаите са правени промени, но не им обърна внимание. Дойде до теб и те хвана за ръката. Нежно те дръпна към леглото. Повдигна те и те сложи на него и легна върху теб. Застана между краката ти и те целуна нежно по устните. Задържа малко така, но после се отдели, гледайки те право в очите.* Рен... Това вече ще е нашият дом. Искам да остана тук с теб завинаги. Обичам те много. Ако искаш нещо или се нуждаеш.. каквото и да е.. Просто ми кажи, чу ли?

*В първия момент се стресна, но после се отпусна на леглото и отвърна на целувката. * И аз те обичам... ако имам, ще ти кажа, но наистина не е нужно... не ми е нужно много за да съм щастлив... всичко е повече от прекрасно..

Радвам се, че е така.. Искам да си щастлив. Нали знаеш? * Излегна се плътно върху теб и те целуна нежно по челото. Обичаше те и щеше да направи всичко. Щеше да направи така, че да забравиш за онова ужасно място. Не искаше да си спомняш и една секунда от там, освен, когато го направихте с чувство. Легна до теб и те погали по бузката. Не искаше вече да се отделя от теб. Прекалено много държеше на теб.*

Д-Да... и аз искам ти да си щастлив.. *Зачерви се сладко и обви ръцете си около теб. Сгуши се и зарови лицето си във врата ти, топлия му дъх се разбиваше по кожата ти, Рен беше щастлив, просто не знаеше какво да каже, а ти го засрамваше. Искаше да забрави за онова място, за Мин, за всичко останало и щеше да го стори, беше убеден че ще успее да забрави, благодарение на теб. *

* Затвори очите си. Не искаше нищо повече. Само теб, дом и да го обичаш. Не би те заменил за нищо на света. Нито теб, нито и едно от изброените. След малко заспа в прегръдките ти. Само това искаше. Да заспива до теб. Щеше да спи спокойно цялата нощ. Вече бе спокоен и не се съмняваше, че животът му ще бъде прекрасен. С теб. Отново имаше слуги, но този път имаше и жени, което страшно много се допадна от Лей.*

*Рен беше спокоен и щастлив, беше далеч от това място и нямаше нещо което да го направи по-щастлив от това да бъде до теб и да лежи в прегръдката ти. Бавно затвори очи и се унесе, животът му щеше да се промени, знаеше го, но се надяваше че ще е към по-добро, ти го правеше щастлив*

* През цялата нощ, Лей не помръдна. Чувстваше се прекрасно. Тялото ти го топлеше. Ти му въздействаше по уникален начин. Лей никога не се е чувствал така. На сутринта, отвори очички и се прозя. Внимателно се изправи в седнало положение, за да не те събуди. Погледна към теб. Лицето ти беше толкова красиво. Едва отдели погледа си и се изправи. Отиде в банята, съблече се и пусна душа, като започна да се къпе. Обичаше водата да се стича по тялото му рано сутрин.*

*Рен също не помръдна, просто защото дори и обикновено, той рядко шаваше. Нямаше намерение да става толкова рано, той не можеше да стане рано, дори живота му да зависеше от това. Дори за работа закъсняваше поради същата тази причина, макар слънчевите лъчи да проникваха и да огряваха лицето му, Рен изобщо не отваряше очи. Щеше да се събуди, но когато се наспи, а това определено щеше да...отнеме време*