You are mine and nobody else. (JongTae)

Учуди се. Всъщност не много. Погледна след теб и се извика силно.
– Не е хубаво да замеряш хората с моливи! - провикна се издразнен, но когато видя, че избяга засрамен, веднага си взе нещата и изтича след теб, като те хвана за лакътя, спирайки те и застана точно пред теб.
– Успокой се! - изръмжа те и несъзнателно стисна лакътя ти, понеже не искаше да си тръгваш все още.

*Погледна те шокирано и изсъска леко, като стисна лакътя му.Опита се да се дръпне, но не успя.*Аз съм спокоен.Сега, ако обичаш ме пусни.*Нацупи се и отново се опита да се отдръпне, но безуспешно.Удари те леко по рамото със свободната си ръка.Беше се изчервил отново.Не му харесваше да си толкова близо до него.Беше го страх да не го целунеш отново, не че не му харесваше.*

*Асансьора спира пред двамата младежи. Отварят се двете врати в противоположни посоки. В асансьора стой мъж, горе долу колкото Джонг. Облечен е с бели тесни дънки и бяло сако. Не обича да носи официални пантало. Черна вратовръзка с бяла риза. На едната ръка има черен часовник. Държи някаква папка. Прави две крачки напред, колкото да излезе. Вратите веднага се затварят. Поглежда първо Джонг и леко се усмихва, после обръща поглед към Темин. Връща поглед към Джонг и започва да говори с равен тон.*
- Здравейте. *Поклони се леко към двамата, но най-вече на Джонг, защото е обърнат повече към него.*

Когато асансьора се спря и познато лице излезе от него, Джонг се изненада. Беше му толкова познато това лице. Погледна към Теемин и пусна лакътя му веднага, за да не прави лошо впечатление и отново погледна към Кибум, като веднага се сети кой е. Лека усмивка се появи на лицето му и проговори с равен и нисък тон.
– Ти какво правиш тук? - не бе по поздравяването. Беше директен винаги, а Теемин беше до него.

*Погледна първо към Кибум и след това към Джонгхюн.Нямаше си и представа кой е това и какви взаимоотношения имаха двамата.Отдръпна се леко от тях и погледна надолу.Почувства се леко гадно.Сякаш Джонгхюн говореше с Кибум по по-различен начин от колкото с него.Тръгна бавно към асансьора, като се надяваше, че никой няма да го забележи.Искаше да се махне от там без никой да разбере.*

-Както винаги директен. *Леко се засмива.* Преместиха ме от друго място тук, но пак съм със същата длъжност като миналото място – шеф на отдел яой манга. *Отговори бързо и равно на въпроса, който му беше зададен. С крайчето на окото си забеляза, че Темин тръгва нанякъде. Обръща глава към него и леката усмивка продължава да седи на лицето му.* А вие, кой сте? Извинете ме, нов съм в компанията. *Продължава да говори със същия глас.*

Странно. Това беше странно, че най-добрият му приятел ще е негов шеф, изуми се. Изцъка с език, а когато Кий проговори на Теемин, Джонг се обърна и забеляза отдалеченото момче. Издразни се, че така се измъква. Изкашля се, пречиствайки гърлото си и погледна Теемин право в очите, сериозно.
– Ти да не ми се измъкваш? - свъси вежди. Буквално се издразни, но отпусна нервите на лицето си и погледна към Теемин, някак по-мило.

*Подскочи леко и се обърна, като ви погледна и двамата.Засмя се неловко и се обърна към Кибум, като се поклони в знак на уважение.*Аз съм И Темин, сър.Новия стъжант.*Усмихна се леко и дори не отговори на въпроса на Джонгхюн.Погледна надолу и се засрами леко, че го хванахте така да се измъква.Не искаше да създава лошо впечатление, но се чувстваше неловко около вас.Все пак вие се познавахте от отдавна и бяхте близки.*

*Засмя се леко на Темин и се обърща леко тялото към него.*
-Стържант? На кой? *Започна да го оглежда от глава до пети. За първи път вижда някой да се облича с потник на работа. Дори и сако нямаше. Усмивката му промръкна. Опита се да я задържи за добро впечатление, но не успя. Погледа му стана сериозен. Характера на Темин е доста по-различен от начина му на обличане. За дънките не му правят проблем, защото и той самоя носи тесни дънки. Нямаше как да си замълчи за потника.* И на предишната Ви работа така ли се обличахте? *Гласа му е равен и сериозен.*

*Подскочи леко и вдигна плахо глава.Не знаеше как да отговори.Обичаше стила си на обличане.Винаги се е обличал така.Никой до сега не му бе правил забележка за облеклото.*Д-да..*Промърмори тихо и погледна отново надолу.Умираше от срам.Темин не беше много запознат с официалното облекло.Обичаше по-свободни дрехи.Дрехи по неговия вкус.*

Нещо го накара да се издразни на Кибум за забележката му към Теемин. Обърна се към Кий и се опита да сдържи раздразнения си вид.
– Остави го, Кий. Не всички са толкова изискани като теб. - намигна на Кибум, но го гледаше раздразнен. Приближи се към Теемин и прокара пръсти през косата му, като я разроши и му се усмихна.
– Ако искаш се прибирай. Аз имам още малко работа. - сериозният му поглед се върна. Отново искаше да направи сцената от по-рано, но Кий беше тук и просто се сдържа.

*Погледна към Джонгхюн и кимна леко с глава.Отдалечи се от вас и влезе в асансьора.Вратите се затвориха след него.Въздъхна и се подпря на стената.Сети се за Кибум и за забележката му.Настръхна леко и погледна надолу.Чувстваше се някак виновен.Може би трябваше да е като Кибум.Все пак Джонгхюн му беше казал, че е изискан.Леко завиждаше на Кий.Той беше красив и се обличаше добре.Пък и Джонг го харесваше.Все пак бяха близки.Не знаеше защо въобще мисли за това, но не можеше да си го избие от главата.*

*Наистина не му харесва как се облича Темин. Обръща глава към Джонг и го изслушва внимателно. Разбира се, че вижда раздразнения му поглед. Познава го доста добре. Продължава да гледа сериозно и следи с поглед как Джонг прокара пръсти през косата на Темин. Това го накара да нацупи леко устни. Усеща, че няма да се разбират добре с Темин. Обръща глава на страни и отпуска усните си. Изслушва разговора и нямаше нужда вече да пита отново въпрса: На кой е стържант?. Изчака мълчаливо Темин да се качи в асансьора. След като асансьора затвори врати веднага се доближи до Джонг и все още изглежда сериозен, но от вътре има чувството, че ще се пръсне от и той не знае какво. Застана пред Джонг и започна да говори спокойно, но с лека раздразнен глас.*
-Това ли е стържантът ти?

След като изпрати Теемин, а асансьора се затвори, Джонг спокойно се обърна към Кибум и обходи фигурата му само с просто око, като се застопори на лицето му. Много се бе променил от преди това момче. Вече не беше момче, можеше да се каже, че е истински елегантен мъж, което направи впечатление на Хюн. Повдигна ръка и прокара пръсти през косата си, като се спря на очите на Кий.
– Да. Не си ли личи, че е мой стажант? - изцепи се най-спокойно, с равномерен тон. Като че ли раздразненият му вид изчезна.

*На Джонг му изчезна раздразнението, но на Кибум не. Се едно се е прехвърлило раздразнението като вирус. Отново леко нацупи устни и стисна леко папката в ръката си.*
-Мхм..*Отовори на въпроса ти бързо, ясно и безразлично.* Не те ли дразни облеклото му? Та..той по потник идва. Това ме дразни. Поне едно сако от уважение трябва да сложи. *Въздъхна тежко и гледа сериозно.* Та..поне работата му поне добра ли е?

Думите ти го издразниха. Просто онова сериозно изражение отново се върна на лицето му. Не искаше така да говориш за Теемин, просто целият потрепваше от нерви, споменавайки името му в лош състав от думи. Доближи се до теб и постави ръката си на рамото ти, заставайки в профил. Скулите му се очертаваха идеално под този ъгъл от лицето ти. Размърда устните си и проговори с нисък тон, опитвайки да е спокоен.
– Ако имаш проблем с това момче, още от сега се откажи. Справя се много по-добре от колкото очаквах и аз самият. Недей да го закачаш, или ще си имаш работа с мен. - наклони леко глава, поглеждайки те и се усмихна леко, макар и да знаеше, че ти си по високостоящ от него, Джонг би защитил на всяка цена Теемин, просто го чувстваше така.

*Сложи поглед на ръката ти, която е на рамото му леко извъртайки глава. След това отново вдигна поглед към очите ти. Толкова са дълбоки. Дори не мига, само гледа очите ти. Лицето му седи все така сериозно. Изобщо не чу какво му каза. Само забеляза накрая как леко накланяш глава и се усмихваш. Само вдигна единия си край на устата.*
-Искам да му видя работата и нямаш право да ми отказваш.*Засмя се леко и отпусна вдигнатото крайчице на устата си и отново стана сериозен.* Утре към края на работното време искам да му видя работата, която е свършил. Ще намина в офисава ти.

Не изпусна нито, ама нито едно твое движение. Изслуша внимателно всяка една твоя дума, а след това, след това се отдръпна леко и пусна ръката си плътно до тялото, пооправяйки вратовръзката си.
– Добре, добре. Ясно, шефе. Променил си се на външен вид, но характерът ти е все още същия. - повдигна малко ръката си, с която оправи вратовръзката и я размара леко пред лицето си, все едно искаше да се оттърве от лоша миризма, но не бе с такава цел. Усети се, че ще се прозява и сложи ръка пред устата си, като извърши дейността и изчака да казваш каквото имаш, понеже ти му бе близък приятел, и имаше уважение към теб.

*Мигва един път и свежда поглед към ръката която махна от рамото му. Следи внимателно с поглед движенията ти. Лека усмивка се появи на лицето, щом започна да си оправяш вратовръзката. Сваля поглед надолу, а после нагоре, оглеждайки те добре от глава до пети. Слага отново погледа върху твоя и те изслушва мълчаливо.*
-Знам. Бялото ми отива. *Изкикоти се леко за миг, а леката усмивка продължава да седи на лицето му. Забеляза движението, което правиш под носа си и махва усмивката. Изчака да се изпрозяваш и докато чака погледна часовника на ръката си. Като видя часа въздъхна, защото има работа и трябва да тръгва. Вдигна поглед към теб и се усмихва леко.* Утре ще намина към 19:30 да видя работата му, а сега трябва да тръгвам, че имам работа.

Също спря погледът си на твоя. Не можеше да повярва, че човекът с човекът пред него, някога са си играели в парка на пясъчника, а сега той му е нещо като шеф. Въздъхна тихо. Беше изморен, а явно и щеше да се разболява, тъй като два пъти го изми хубаво обилно дъжда, а пък днес дори бе на студено.
– Хм. Добре. Ще се видим утре. - каза най-спокойно, като се обърна към асансьора и го повика, Когато той спря и отвори вратите си, Джонг влезе вътре, а те се затвориха след него. Извади телефонът си и потърси номерът на Теемин, за да разбере как е, къде е или какво прави. Отвори на съобщения и започна да пише най-спокойно.
''– Къде си? Прибра ли се вече у дома? Ех, така и не ми каза къде живееш. Какво правиш? Спиш ли?'' - чакаше с нетърпение да му отговори, тъй като беше много нетърпелив. Прибра телефонът си в джоба, а асансьора спря и отвори вратите си. Излезе от него и се запъти към изхода, излизайки. Насочи се към колата си, а когато стигна я отключи и се качи в нея, пускайки я да загрее, за да му стане топло.

*Вече се беше прибрал и в момента се намираше на леглото в стаята си.Все още не беше заспал.Мислеше си за това, което се случи по-рано този ден.Изведнъж чу телефона си да вибрира и го взе, като го отключи и погледна екрана.Видя, че има съобщение и се учуди.Отвори съобщението и видя от кого е.Въздъхна и започна да пише отговора си.* ''Добре съм.Прибрах се.'' *Изпрати го и остави телефона си на шкафчето до леглото му, където се намираше и преди.Излегна се отново на леглото и се загледа в тавана.Днес определено беше изморителен ден.*

Когато прочете краткият отговор се издразни. Искаше да го види, да види Теемин. Просто го искаше. Но за жалост, едва ли щеше да е днес. Все още в устата си имаше вкуса от кожата по врата му. Така лесно запомнящ се вкус, който искаше отново да опита, но уви. Когато колата се загря, той потегли към домът си, понеже искаше да си почине. Докато караше, не спираше да мисли за Теемин, но в главата му беше и Кий, понеже с него бяха добри приятели, и не са се виждали отдавна. Той се бе променил много, станал е сериозен и строг. Което му беше смешно на Джонг. Не след дълго се прибра. Паркира колата и слезе, като взе куфарчето си и заключи. Качи се по стълбите, под навеса и отключи стаята си, влизайки вътре. Свали жилетката си и я закачи на закачалката. Кихна един-два пъти, явно щеше да се разболее.

*Темин все още си лежеше спокойно в леглото и си мислеше за днешния ден.Сети за целувката днес и за устните на Джонгхюн по кожата му.Изчерви се и се загъна през глава с одеялото.Не можеше да си позволи да мисли за такива работи.Подаде леко главата си изпод одеялото и се обърна на една страна.Въздъхна и бавно затвори очи, като накрая започна да се унася и заспа, мислейки си за Джонгхюн.*

Събу обувките си и остави куфарчето облегнато на стената, до закачалката. Влезе на вътре, като се настани на дивана. Не му се гледаше телевизия. Искаше тишина, за да може да се осамоти и да помисли. Взе телефонт си и се спря на номера на Теемин. Искаше да му се обади. Не подузираше, че ще е заспал. Но все пак изпитваше това желание. Докато мислеше, дали да звънне, директно го направи, защото знаеше, че ако му звънне, ще се чувства зле. Набра номерът му и приближи телефона до ухото си, изчаквайки.

*Спеше си спокойно, когато по едно време безценният му сън беше прекъснат от звъненето на телефона му.Отвори бавно и сънено очи и протегна ръка към телефона си.Взе го едвам, едвам и погледна екрана.Като видя кой му звъни, веднага се нацупи и затвори.Спря звука на телефона си и го постави обратно на шкафчето.Легна на леглото и затвори очи, като отново заспа.*