You are mine and nobody else. (JongTae)

Забеляза те когато мина покрай него. Запали колата и внимателно се измъкна из между осаналите коли, излизайки от паркинга. Точно ти да пресечеш улицата, спря колата си пред теб и смъкна джама на вратата от към твоята страна.
– Влизай, ще вали. - то наистина времето се разваляше и щеше да вали. Облаците станаха мрачни и сгъстени, нищо чудно в следващите минути да се изръси пороен дъжд.

*Вървеше си спокойно.Тъкмо щеше да пресича улицата, когато пред него спря една кола.Погледна я и веднага разпозна на кого е.Видя, че джама се спуска надолу и погледна вътре.*Казах ти, че не искам, значи няма.*Изправи се и скръсти ръце.Нямаше да се качи в колата ти.Независимо какво ще направиш или ще кажеш, нямаше да тръгне с теб.Разбира се, че беше забелязал, че ще вали, но все пак искаше да си се прибере сам.Не искаше от никой помощ, особено от теб.*

Това издразни много Джонг. Изведнъж започна да се сипе дъждът, който така или иначе, беше ясно че ще вали. Отвори вратата на колата и слезе от нея, като мина от твоята страна и хвана китката ти, отвори вратата и те избута да се качваш, за да не се измокриш. След което пак заобиколи и се качи на своето място, затваряйки колата. На вън си беше доста студено, а Джонг бе само по жилетка. Включи парното на колата, тъй като замръзваше и потегли по улицата, без да прави впечатление какво ще му кажеш.
– Виждаш ли сега? Ако не бях аз, щеше да се намокриш и да се прибереш в този студ, а утре нямаше да дойдеш на работа, защото щеше да си болен! - изцепи се с малко по-висок тон Хюн и се изкашля.

*Усети как дъжда започва да го вали.Изведнъж се озова в колата ти.Нацупи се и скръсти ръце.Чу как му повишаваш тон и изведнъж се изпусна.*Сякаш много ти пука за мен.*Също повиши тон и се облегна назад на седалката.Погледна през прозореца и видя как капките дъжд се спускат по него.Навън валеше доста силно и донякъде ти беше благодарен, че предложи да го закараш.Не му беше много приятно да е около теб, но трябваше да се примири с това за сега.*

Не каза нищо след думите ти, тъй като и самият той не осъзнаваше, защо изобщо се загрижи за теб. Дали ще настинеш или нещо подобно. Почувства се странно и продължи да кара. Колата бързо се згря и така Джонг се отпусна по-спокойно, понеже обичаше му е топло. Погледна те с крайчето на окото си, а цигарата която бе взел по-рано, я бе сложил на таблото, така и не успя да я запали от толкова разсеяност.
– Къде живееш? Нали не мислиш, че ще карам ей така в кръг?

*Чу въпроса ти и те погледна.*Смяташ ли, че аз ще ти кажа къде живея?*Извъртя очите си и отново погледна през прозореца.Не би дал адреса си на някой, който познава от един ден.Особено, ако не се разбира с този човек.Дори и да му беше учител, нямаше да ти каже къде живее.*Спри колата.Мога и сам да се прибера.*Промърмори съвсем тихо и отново погледна към теб.Очакваше да спреш колата, но разбира се, че ти не го направи.Раздразни се и се нацупи, като малко дете.Мразеше такива хора, като теб.*

– Няма да ми кажеш адресът си? Да не мислиш, че знам къде живееш? Ти идиот ли си? Не виждаш ли как въли дъжд или си сляп? Хлапе такова! - кипна му и те свири на място. Ти не му остави друг избор, освен да те откара в общежитието, в което се е нанесъл Джонг. Потегли натам, без да ти каже и дума, а не след дълго пристигнаха пред сградата. Макар и да не бе беден, Джонг нямаше собствена къща в Япония. Спря колата и си свали жилетката, като слезе и затвори. Заобиколи и отвори твоята страна, като те придърпа да се изправиш и затвори вратата. Повдигна жилетката си над главата ти, за да не се намокриш и те придъпна по стълбите под навеса, а първата врата бе неговото общежитие. Отключи бързо и отвори вратата, като влязохте вътре и затвори. Отдъхна си, а жилетката му стана вир вода. Насочи я към теб -
– Виждаш ли какво щеше да стане с теб? Като утихне дъжда ще се прибереш. - но това едва ли щеше да стане скоро, а на вън си бе тъмно. Отиде в банята и изтиска водата от жилетката си, пъхайки я в коша за дрехи и се върна при теб, подавайки ти кърпа, тъй като жилетката не те предпази усобено от дъжда.

*Влезе в общежитието ти след теб, макар и да не искаше.Беше целия мокър.Погледна към теб, през мократа си коса и взе кърпата щом му я подаде.Започна бавно да трие косата си.По едно време кихна и потърка сладко носле.Остави кърпата на един от шкафовете до себе си и погледна отново надолу.*Благодаря ти.*Прошепна и затоври очи, като отново кихна.Добре, че го беше докарал с колата.Знаеше, че не трябваше да ти отказва, но беше голям инат.Радваше се, че ти не се отказа и накрая му помогна, иначе сега щеше да е болен.*

Беше взел кърпа и за себе си. Потърка косата си и се опита да я изсуши, но тя все още си бе мокра, а твоята коса? Забеляза, че все още капят капчици от нея. Доближи се и с кърпата която втриваше на своята коса, я сложи на главата ти и започна да търка меката ти коса. Тъй като бяхте почти на един ръст, Джонг се спря на очите ти отново, и отново потъна в тях. Отдръпна се и премигна няколко пъти, за да се осъзнае, а след това избърса капките по лицето ти.
– Виж се, целият си мокър. Ще ти дам дрехи, а ти се преоблечи, че наистина ще настинеш!

*Надигна леко главата си и те погледна.Взе кърпата от ръцете ти и я пусна на земята.*Не ми трябват дрехи и не беше нужно да го правиш.Мога и сам да се оправя.*Нацупи се и тръгна напред, като разгледа общежитието.Беше добре подредено.По едно време се спъна и падна на земята.*Айш.Аз и моите два леви крака.*Опита се да се изправи, но беше навехнал глезена си и отново падна на земята.*

Това беше. Ти буквално го вбеси и те прати по дяволите. Не го интересуваше какво ще правиш след това твое поведение, тъй като се опитваше да ти помогне, но ти си знаеше твоето. ''Инат'' помисли си Джонг, а в следващият момент чу как нещо се строполи на земята. Изправи рязко и те погледна на прага на стаята му, да стоиш на земята. С бързи крачки дойде до теб и клекна, поглеждайки те леко разтревожено.
– Добре ли си? Какво направи пак? Така и като не ме слушаш! - сложи едната си ръка на гърба ти, а с другата хвана твоята ръка, за да те задържи здраво. Повдигна те леко, а след това смъкна ръката си на кръста ти. Повдигна твоята ръка и я сложи зад тила си, за да може да те държи, понеже не беше никак лек. Опита се да ти помогне и с бавни крачки отиде до леглото, бавни - понеже ти не можеше да ходиш. Постави те да седнеш и се отдръпна, клякайки пред теб.
– Боли ли те? Къде?

*Погледна те и след това погледна надолу.*Изведнъж много тръгна да се притесняваш.*Промърмори тихо и се отдръпна от теб.Болеше го много глезена, но не искаше да ти казва.Не те харесваше.Още от първия път, като те видя и не те хареса.Това, че не се разбирахте, го караше да не те харесва още повече.Вдигна краката си на леглото и се сви, като постави главата си на колената си.Уви ръце около краката си и въздъхна.Мразеше някой да е загрижен за него, понеже знаеше, че не го е грижа наистина.*

Джонг не очакваше да реагираш така. Изправи се рязко и те погледна студено в очите, погледът му беше смразяващ, типичен, просто се възмути. За пореден път ти помага, но ти му отвръщаш или с лоши нападки или лошо поведение.
– Теме! - ритна дървената основа на леглото и се обърна с гръб към теб, излизайки от стаята и тръшна вратата след себе си. Това го вбеси. Тръшна се на дивана и си пусна телевизора, търсейки нещо което да му хареса, но не намери такова нещо.

*Стресна се, когато ти трясна вратата и подскочи леко.Разтрепера се и започна да плаче тихо.Все пак не беше направен от камък.Не стига, че го болеше ужасно глезена, но и ти го изплаши до смърт.Легна на леглото и се сви на топка, като започна да трепери още повече.Затвори очи.Започна да плаче по-силно.Чуваше се извън стаята.Дори ти можеше да го чуеш.Хвана чаршафите и ги стисна.Не знаеше защо се изплаши толкова.Може би, заради студения ти поглед или заради силата, с която трясна вратата.Не знаеше.*

Естествено чу плача ти. Първоначално се заслуша, за да разбере какво се случва, но разбра, че това беше плач. Изправи се от дивана и с бързи крачки се доближи до вратата, натискайки бравата и открехна леко вратата, притваряйки я. Гледката пред него, беше ти. Лежеше на леглото сгушил се в себе си, изглеждаше толкова болезнено и самотно, плачеше. Нещо проблесна вътрешно в Джонг и се загледа в теб, но ето че отново се отърси и влезе в стаята. Произнесе името ти с нормален, но и тих тон.
– Теемин? Добре ли си? - доближи се повече до теб и седна на леглото, като постави ръка на главата ти и те погали нежно, опитвайки се да те успокои.

*Отвори очи и те погледна.Все още плачеше, а по румено червените му бузи, се стичаха сълзи.*Въобще грижа ли те е за мен?*Изправи се в седнало положение и избърса сълзите си, но беше напразно, понеже нови сълзи започнаха да текат от очите му.Погледна надолу и закри лицето си с ръцете си.*Остави ме.Не те познавам.Защо си загрижен така за мен?*Не разбираше защо те е грижа за него.Та, вие се познавахте едва от днес.Дори не бяхте в добри взаимоотношения.

Джонг от друга страна чувстваше, че те познава отдавна, от преди да се запознаете. И той самият не разбираше защо започна да се грижи за теб, но го искаше, неразбираемо беше. И самият той не можеше да си го обясни. Просто искаше да вижда красивото ти лице, но не и в този вид. Сякаш камък натежа на плещите му, когато видя влажните ти очи и се разочарова от себе си. Повдигна брадичката ти с показалец към себе си и те погледна право в тези твои прекрасни очи.
– Човешко същество си. Имаше нужда да се погрижа за теб. Ако не го бях направил, щеше да боледуваш. Не мисли за това толкова много. Не плачеш заради това? Нали? - гледаше те притеснено и с искри на загриженост. Повдигна ръката си по бузата ти и я погали с длан. Обхвана лицето ти в шепа и с палци мина по клепачите ти, стараейки се да избърше сълзите, които продължаваха да се лея.
– Моля те, спри да плачеш. Притесняваш ме така. Защо плачеш?

Мразя те, знаеш ли?Мразя това, че си прекалено добър.Мразя това, че не се отказваш от мен.Мразя всичко в теб.*Промърмори и погледна отново надолу.Продължи да плаче и затвори очи.Не те мразеше наистина.Просто не беше свикнал да се държат така с него.Хвана ръката ти и я отдръпна.Погледна те и избърса очите си.*Не е нужно да се грижиш за мен.Аз съм просто твой ученик.Сигурно си го правил за всеки твой ученик, но аз не искам да го правиш за мен.Мога сам да се оправям.Достатъчно съм голям да се грижа за себе си.

Едвам повярва на думите ти, но наистина не се отказа. Пое си дълбоко дъх и без да каже нищо се приближи още по близо, обвивайки ръце около раменете ти, прегръщайки те. Прокара едната си ръка, пръстите си по косата ти и те погали нежно, опитвайки се да те успокои, защото наистина не искаше да те гледа такъв. Прегърна те здраво, но не със сила.
– Не съм го правел за никой друг, така че се чувствай специален.

Защо за мен?С какво съм по-различен от другите?*Отвори леко очи и се сгуши в теб.Не знаеше защо, но му харесваше да го прегръщаш така.Харесваше допира ти.Харесваше да го галиш така, но това не означаваше, че все още не беше ядосан.Бавно започна да се успокоява, като накрая спря да плаче.Повече не се стичаха сълзи по румените му бузки, а лицето му си върна жизнения цвят.Вече не беше чак толкова бледо.*

Не знаеше как да ти отговори, защото самият той не знаеше отговорът на въпросът ти. Може би щеше да го разбере скоро, и то колко скоро. Въпреки, че ти се успокои, Джонг не се отдели от теб. Продължи да те прегръща все така здраво и да те милва по главата. Допря своята глава до твоята, усети топлината ти, също така и сладникавият ти аромат, което му хареса и успокои и самият него.
– Така по-добре ли е? Как си? Боли ли те нещо?

Д-добре съм.*Каза тихо и се отдръпна от теб, като отиде на другия край на леглото.Все още не беше свикнал с теб.Не искаше да се привързва толкова бързо към някой.Реши, че е най-добре да стоите на разстояние един от друг.*Може ли да си вървя вече?*Навън все още валеше силно, но Темин не го интересуваше.Искаше да се прибере в дома си и да забрави за всичко това днес.*

По-големият нямаше думата. Скоро щеше да утихне, а часът приближаваше към единадесет часа. Категорично отказа, като поклати отрицателно глава.
– Утре ще се прибереш. А и от одеве не можеш да ходиш, на вън още вали. Няма да те безпокоя, спи спокойно, ако има нещо ме събуди или си вземи сам. - въздъхна тежко и леко възмутено. Изправи се от леглото и отново излезе от стаята, като този път затвори вратата по-леко. На леглото му бе неговото одеяло, всичко с което спеше той, личеше си, тъй като всичко ухаеше на него. Протегна се и отново се излегна на дивана най-спокойно, телевизорът се отпечатваше на лицето му и част от тялото му, тъй като навсякъде беше тъмно. Вратата бе заключена, а ключа както винаги в портфейла му. Отпусна се удобно на дивана, не беше зле, тъй като беше мек, а Джонг се унесе бързо.

*Въздъхна и реши да си легне.Зави се с одеялото.Всичко наистина миришеше на теб.Беше някак си успокояващо.Вдиша от аромата ти и затвори очи.Беше прекрасно чувство.Прза се и скоро се унесе, като заспа.През цялото време си мислеше за теб, незнайно защо.Не можеше просто да си те избие от главата.В стаята беше тихо.Леко се чуваше телевизора от хола, но това не му попречи да заспи.*

Скоро и той заспа, дълбоко и непробудно, понеже винаги спеше така. Мразеше да става, а утре пак щяхте да сте на работа. Сложи ръце под главата си и сви краката си в коленете, отпускайки още одеве тялото си. Нощта си минаваше, а утрина наближаваше, но малко трудно би станал, понеже много му се спеше и бе свикнал да спи в мрачната си стая.