You are mine and nobody else. (JongTae)

Беше шокиран когато Теемин му затвори, но не го показа. Въздъхна тихо и изключи телефонът си, като го остави на масата. Изправи се и протегна тялото си нагоре, отивайки към мрачната си стая. Когато влезе, затвори вратата. Свали дрехите си, всичките и се излегна на леглото. Беше тъмно и нищо не се виждаше. Затвори очи, размишляваше, а факта че Теемин му затвори телефона, просто се издразни много.

*Беше сутрин.Темин се събуди рано.Беше само 6:10.Отвори очи и се изправи в седнало положение.Потърка сладко очички и се прозя.Стана от леглото и въздъхна.Поредния скучен и изморителен ден.Отиде в банята и затвори вратата след себе си.Съблече се и пусна душа, като се изкъпа.Когато беше готов, си свърши работата и изми зъбите си.Изсуши косата си и уви една кърпа около кръста си.Излезе от банята и отиде до гардероба си.Избра си едни сини, накъсани и прилепнали дънки, заедно с един бял потник.Замисли се за това което беше казал Кибум, но реши да си се облича както иска.Нямаше да слуша човек, който дори не познава, независимо дали му беше шеф или не.Взе си нещата и отиде до входната врата.Обу обувките си и излезе, като заключи след себе си.Тръгна към фирмата.*

Вече сутрин. Оспа се, понеже не му беше добре. Мислеше да не ходи на работа, но когато му мина през ума, че Кибум искаше да види работата на Теемин, се сети че трябва да му помогне. Не се замисли дали му беше зле. Не искаше Теемин да се злепоставя пред Кий, тъй като Кий беше прям и високонамерен, не иксаше да накърни Теемин. Изправи се от леглото с голямо главоболие, беше настинал. Не се изкъпа, понеже нямаше сили. Изправи се и отиде в банята, като изми лицето си и зъбите. Свърши си работата и излезе от банята, като се върна в стаята си. Извади си този път тесни дънки, от вътрешната страна бяха по-меки, а от външната кожени - за да му е топло. Извади и един пуловер - облече се бързо и излезе от стаята. Взе си телефона който беше на масата, но не го включи, нямаше намерение. Излезе от общежитието, облякъл якето си, обул се, но без куфара. Заключи и се запъти към колата си, но гумата беше спаднала. Въздъхна тежко, живеееше близо до метрото и се запъти натам, а часът вече бе 13:34. [...] В 13:45 вече пътуваше с метрото към фирмата, а в 14:00 вече беше пред голямата сграда. [...] Влезе вътре и изчака асансьора, надяваше се Теемин да не му се е разсърдил, просто Джонг не се чувстваше добре, личеше си и от бледото му лице и безжизненият му поглед. Качи се в асансьра, а след 5минути бе на етажът. Излезе и се запъти към офиса, като натисна дръжката и отвори, видя те, и това някак го зарадва вътрешно. Не се съблече, понеже му беше студено.
– Добър ден.. - каза тихо, понеже нямаше много сили и отиде до кафе машината, като си пусна едно дълго кафе.

*Вече беше в офиса ти.Когато чу някой да влиза, се обърна и се нацупи леко.*Стоя и те чакам цял ден.Къде беше?*Изправи се от стола, на който беше седнал и скръсти ръце пред гърдите си, като те погледна сърдито.Можеше да си му учител и скоро негов шеф, но не го интересуваше.Не можеше просто ей така да си закъсняваш при положение, че той стои и те чака още от седем часа сутринта.Приближи се до теб и забеляза колко си блед.Леко се разтревожи и сложи ръка на рамото ти.*Добре ли си?

Вече свикваше с поведението му. Но когато се приближи към него, с лек разтревожен поглед, Джонг се почувства важен. Направи крачка напред и обви ръцете около раменете на Теемин, прегръщайки го не много силно, можеше да се усето студеното тяло на Джонг, което бе замръзнало, но топлите дрехи му скриваха студа. Що прегърна Теемин, леко се отдръпна и го погледна в очите, отново потъвайки в тях. Не знаеше какво му се случва, щом погледнеше очите му, просто онемяваше.
– Добре съм, спокойно. - повдигна ръката си и разроши косата му, като леко се отдръпна и тръгна навътре, към голямата маса, разглеждайки какво е правил пред това време.
– Днес Кий иска да види какво си направил. Ще ти дам задача, ще поиснам да направиш корица на една незавършена манга. Просто корица и да я оцветиш. Ще се надявам да се справиш.

*Погледна Джонгхюн и кимна леко с глава.Последва го, като отново седна на стола си.Погледна към масата и се усмихна леко.Докато го чакаше, довършваше мангата от трийсет страници, която той му даде да направи.Не мислеше, че е станала много добре, но като за новак в тази област, не беше зле.Надяваше се да му хареса.Малко се притесняваше, че ще трябва да прави корица на недовършена манга.Но още повече се притесняваше, че Кибум ще го оценява.Очевидно той не го харесваше.Темин нямаше нищо против него.Дори му се възхищаваше.*

– Изглеждат добре. Справил си се. - каза, като наистина го мислеше. Огледа хубаво нещата. Е, имаше един два тетайла, които не бяха съпоставени, друго липсваше, но за стажант беше много добре. Придърпа един стол към себе си и седна на него, кръстосвайки крака. Настани се удобно и погледна към Теемин.
– Хайде, сядай. - извади от куфара си една още неготова манга и я сложи на масата, на нея си бе готов картона, но липсваше облика и картината. Погледна го и му посочи листа, отново и то нарочно.
–Дйествай, имаш малко време.

*Настани се удобно на стола си.Погледна към листа и се нацупи.Издразни го, че го посочи отново и то нарочно.Взе го бавно и го разгледа.Въздъхна и го постави на масата, като започна внимателно да работи по него.Не можеше да се справи за кратко време с това.Притесняваше се и го беше страх да не разочарова Джонгхюн или Кибум.*

*Вече е 19:20. Седи си в кабинета и гледа някакви манги, който са му дали да разгледа. Обръща ръката, на която е часовника, за да види колко е часа. Време е да мине покрай офиса на Джонг да види работата на Темин. Взе разпиляните листове, подреждайки ги набързо. Слага ги в черната папка и я затвори. Става от стола и вдига ръце да си оправи бялото сако. След това вдигна ръце да си оправи черната врътовръзка. Взе черната папка от бюрото и тръгна към офиса на Джонг. През целия път до офиса си мисли какви ли ще са рисунките на Темин и дали изобщо е успял да направи нещо. Вратите на асансьора се отварят и излиза. Тръгва към офиса, продължавайки да мисли и да се подготвя за лошото. Застава пред вратата на офиса. Вдига ръката с часовника и вижда, че е точно 19:30. После надигна ръката към офиса и почука нито много силно, нито много слабо, а перфектно с кокалчето на показалеца и средния пръст, изчаквайки да му отворите да влезе.

През цялото това време, докато Теемин работеше, Джонг се бе отпуснал на стола до Теемин. Искаше да си почине и това направи, понеже главата още го болеше. Когато чу шум, бавно притвори очи, понеже дремеше слабо. Погледна Теемин, а след това часовника на стената и вече разбра кой може да е. Изправи кръста си, като все още стоеше на стола и се провикна силно, за да може да го чуе.
– Тук нямаме слуги, можете сами да влезете. - не рискува, тъй като не бе сигурен дали това е Кий.

*Въздъхва на изказването на Джонг. Сложи свободната си ръка на дръжката и я бута надолу, отваряйки вратата. Влиза вътре и лицето му е сериозно. Затваря вратата след себе си и тъкмо щеше да се скара на Джонг за неуважението, докато не погледна бледото му лице. Лицето му веднага стана загрижено и с бързи крачки се приближава към Джонг. Застава до него и слага ръка на челото му.*
–Добре ли си? Изглеждаш блед..*Гласа му е загрижен и не забеляза, че Темин е до Джонг. Започва да говори с загрижен и строг глас.* Защо си дошъл на работа, при положение, че си болен?

Не се изненада от реакцията на Кий, понеже въпреки, че беше сериозен и още по-труден характер от Джонг, го беше грижа, а Джонг знаеше това още от преди. Проследи движенията му и погледна право към ръката на Кибум.
– Мамо, кога пристигна? Успокой се, просто лека настинка. - каза тихо, понеже нямаше особено сили да го каже по-силно и погледна с крайчето на окото си към Теемин, за да види какво прави, но след това пак погледна към Кий.
– Готов е, според мен е успял да се справи, а и е нов в занаята.

*Темин разбира се, стоеше на страна и гледаше как си говорят.Когато видя как Кибум е загрижен за Джонгхюн, си каза, че сигурно са доста близки.Погледна надолу към работата си и се нацупи леко.Не я беше довършил все още и се притесняваше от мнението на Кибум.Не стига, че не го харесваше, но и сега да му каже, че не става за нищо, щеше да довърши Темин.*

*Нацупи устните си и сбръчка веждите. Маха ръката си от лицето на Джонг и  започна да говори отново строго със загриженост.*
–Просто настинка? Трябваше да си останеш вкъщи! Защо не ми звънна да ми кажеш, че си болен?! Каквато и важна работа да имаш, ще почака докато не оздравееш! Ставай веднага и се прибирай вкъщи на топло! Ще ти викна такси и без ''а'', ''б'', ''в''. Прибираш се! *Бързо бръква в задния джоб на тесните си бели дънки и вади черния си телефон. Отключва го и започва да набира някаква фирма за таксита. Изчаква докато му вдигнат и поръчва едно такси. След това връща телефона си мястото му и слага поглед върху Джонг.* Готово, поръчах ти. По-път мини през аптеката, аз ще платя таксито.

Гледаше Кибум с раздразнение от действията му, а най-вече и от думите му, все едно Джонг бе малко дете и не можеше да си плати таксито. Стрелна го с раздразнен поглед и му заяви с нисък тон.
– Щом си започнал от там да ми платиш таксите, ще му кипиш и лекарства, защото аз няма да го направя, но виж работата на Теемин. Сега това е по-важно. Потрудил се е, за да те впечатли. Нтц. - изцъка под носа си и затвори очи за миг, свъсвайки вежди, но след това погледна Теемин с крайчето на окото си, а после върна погледът си на Кий. Обърна се с гръб към тях и дори не поздави за довиждане, просто си взе нещата, облече си якето и се запъти към изхода на стаята, излизайки. Приближи се към асансьора и го повика, но бе на горен етаж, за това го почака известно време.

*Беше объркан.Не знаеше какво се случва.Изведнъж Джонгхюн излезе от офиса и Темин остана сам с Кибум.Чудеше се да тръгне ли след Джонгхюн или да остане.Накрая реши да стои в офиса, защото може би Джонг искаше да е сам.Малко се чувстваше некомфортно около Кий, но се опита да го прикрие.Искаше да направи колкото се може по-добро впечатление.Погледна надолу от притеснение и прехапа долната си устна.*

*Зарадва се, че Джонг го послуша. Остава сериозен и проследява с поглед как Джонг излиза. Разбира се, не беше забравил, че е дошъл за работата на Темин. След като Джонг затвори вратата си обърна глава към Темин и седна на стола където седеше Джонг. Вдигна единия си крак и го сложи върху другия елегантно. Постави черната си папка на масата. Слага поглед отново на Темин и леко нацупи устни. Забеля че, не е обърнал внимание на вчерашния въпрос за начина му на обличане. Въздъхва и отпуска устните си.*
–Искам да видя днешната Ви работа. *Говори равно и с леко раздразнен глас.*

*Преглътна тежко и погледна Кибум плахо, след това погледна към корицата, която трябваше да направи.Взе я с треперещи ръце и му я подаде.Отдръпна ръцете си щом той я взе и ги сложи на скута си, като отново погледна надолу.Очакваше да каже нещо лошо.Все пак той не го харесваше.Прехапа долната си устна и затвори очи, очаквайки мнението му.*

*Протегна най-спокойно ръка и взе листа. Усети, че трепери и се изненада, за първи път някой да му дава по този начин, по принцип стържантите имат повече самочувствие. Взе листа с две ръце и сложи поглед на него. Работата на Темин не е довършена, но е доста по-добре отколкото очакваше, но пак имаше тук-таме грешки, но е нормално да има. Очакваше много повече грешки. Връща поглед към Темин и се направи, че кашля, за да го погледне в очите. След като го поглед започва равно и спокойно да говори, разбира се физиономията му е сериозна.*
–За стържант е добре. Не е довършено и има грешки, но грешките са доста по-малко отколкото очаквах. Когато напишете първата си манга, желая да я видя и нямаш право на отказ.*Поглежда часовника си.* Аз ще тръгвам. Лека вечер. *Взима папката си и става от стола. Отива при вратата и излиза, като затваря вратата. Тръгва към офиса си, защото има още работа.*

Джонг вече пътуваше с таксито към общежитието си. Беше раздразнен. Не искаше да се прибира още, понеже не знаеше какво ще каже Кибум на Теемин и дали няма да го накърни някак си. Въздъхна тежко, а след пет минути вече бе пред домът си. Извади портфейла си, разбира се нямаше да позволи на Кий да му плати таксито. Даде парите на шофьора и излезе от колата, като тръгна към домът си, но нещо му мина през ума. Утре как щеше да иде на работа? Когато се прибра в общежитието и се оправи, събу се и се настани на дивана и извади телефона си, като набра номера на Кибум.

*Тъкмо се качи в асансьора и натисна етажа, на който му е офиса и телефона му започна да вибрира, а после се включи и мелодията. Бръкна в задния си джоб и извади телефона си. Сложи си го пред лицето и видя, че Джонг звъни. Усмихва се леко и плъзга зелената слушалка. Сложи телефона си до слушалката и започва да говори равно и спокойно
–Прибра ли се? *Знаеше, защо му звъниш. Не е заради да се увери, че се е прибрал, а за това какво мнение е дал на Темин. Вратите на асансьора му се отварят и излиза, като тръгва към офиса, продължавайки да държи телефона до ухото си, слушайки Джонг.*

*Както си и знаеше. Точно тези въпроси му зададе. Тъкмо застана пред офиса си и ти му каза да дойде и веднага се обърна към асансьора. Въздъхна, когато започва да отговаря на първия въпрос.*
–Недовършено. Има грешки, но са по-малко отколкото очаквах. За новак става.*Натиска копчето за асансьора и вратите се отварят. Влиза вътре и продължава да говори.* Кажи си адреса и какво искаш да ти донеса за хапване? Мина ли през аптеката? Да отида ли, ако не си? Нещо друго да искаш?*Гласа му звучи загрижен, когато зададе въпросите. Наистина се притеснява за Джонг и иска да е добре.*

Какво да се прави? Джонг познаваше добре Кий, не му направи впечатление. Типично е за Кий да се притеснява така за най-добрият си приятел. Леко се засмя на въпросите му, но след това му отговори ясно.
– Знаеш ми адреса. На същото място съм от три години, идвал си. А за храна? Просто вземи нещо което става за ядене. Китайско. - вмъкна веднага, понеже обожаваше китайската кухня, а и му се ядеше нещо, което ще го засити.
– Вземи и нещо за пиене. Отдавна не сме се виждали по браткси. - каза Джонг и не изчака Кибум да му отговори, просто му затвори телефона и си допуши цигарата.