BaekLay / Resistant -저항하는 / ♥

* От очите му отново потекаха сълзи, но този път от радост. Хвана блузата ти и я стисна силно. Не искаше да си тръгваш изобщо. Прекалено много му харесваше компанията ти. Отдели се от теб внимателно и те погледна в очите.* Б-благодаря ти, че си до мен, Бек... * Избърса сълзите си и се усмихна. Постави ръцете си върху краката ти и затвори очи за малко. Въздъхна и отвори отново очите си, като погледна надолу. Не искаше никой друг да го докосва, по такъв начин. Искаше му се да беше прост сън, но за жалост не беше така. *

* Леко се стресна от думите ти, но знаеше какво имаш предвид. Изчерви се още, ако беше възможно. Не можеше да отрече, че и той го искаше. След тези думи и действия, Лей ти се беше отдал напълно. Затвори очи и се усмихна. Само това искаше да чуе от теб.* Ще се опитам, Бек. Но не можеш да ме опазиш от всичко...* Сложи едната си ръка на врата ти и те погали леко. Отвори очите си и те погледна право в твоите. * И-искаш ли нещо, Бек? Например за пиене ... * Не искаше да си тръгваш и измисляше причини, за да останеш, колкото се може повече при него. Както се опитваше и да смени темата. Знаеше, че не можеш. Лей е прекалено невнимателен, чувствителен и всички негови качества пречеха да изпълниш казаното от теб.*

* Зарадва се много на думите ти, въпреки че все още смяташе, че е невъзможно. Усмихна се. Наистина искаше, да бъде само твой. Изтръпна веднага, когато целуна врата му. Винаги го правеше и това никога не оставаше незабелязано. Допира ти не му се отразяваше добре, но в добрия смисъл. Обичаше докосванията ти, но винаги изтръпваше. Беше прекалено притеснен. За разлика от него ти беше свикнал да те докосват. Задържа дишането си за да се успокой и после пак започна да диша. От страни сигурно изглеждаше странно, но такъв си беше Лей.*

* Излегна се на дивана, когато го бутна. Започна да се изчервява все повече и повече, докато целуваше лицето му. Чувстваше се добре- Харесваше му. Примигваше бързо. Дори и не успя да каже нещо. Изтръпна и изскимтя, когато ухапа бузата му. Не го заболя. Просто не го очакваше, а и му беше някак си приятно. Не си е помислял някога, че нещо такова ще му хареса. Гледаше към тавана, без да знае, защо. Усмихна се. Най- нахално постави ръката си в най- долната част на кръста ти, като се засрами.*

*Усети ръката ти, тогава и той самият се засрами леко, но не помръдна. Отпусна се върху теб и облегна лактите си от двете страни на главата ти. Наведе се леко и целуна устните ти нежно, а след това се отдели от тях, но се замисли за момент. Искаше отново и отново да те целува. За това не се поколеба и сля устните си с твоите бавно и едва.*

* Усмихна се широко и отвърна на целувката ти. Сложи и другата си ръка там и те стисна малко по- силно. Целувките ти бяха божествени и изпълнени със страст. Леко ухапа долната ти устна, но за разлика от миналия път не се отдръпна, за да се извинява. Искаше да е с теб. Искаше те като цяло. Беше наистина спокоен вече. Не само заради целувката, но и заради думите ти. Те го накараха да се чувства защитен. А това, че го нарече „глупаче мое", просто го съживиха. Искаше да е твои. И е твои.*

*Усмихваше се глупаво и небрежно през целувката, коята буквално го завладяваше. Притвори устните си и не се замисли, плъзна топлият си език в устата ти и я обходи с него, а след това се заигра с твоя нежно. Всяко едно твое докосване го караше да се подкоси, харесваше му повече отколкото си и мислеше до преди малко. Прокара пръсти през косата ти и стисна няколко кичура, като леко помръдна тазът си, а с другата ръка хвана едната твоя и я спусна по дупето си.*

* Погледна шокирано. Дърпането на косата беше едно, но когато спусна ръката му по дупето ти, Лей изгуби ума и дума. Не можеше да повярва. Наслади се на целувката, като и отвърна. Започна да си играе с езика ти. От време на време по- грубо, но се надяваше да нямаш нищо против. Обожаваше начина, по- който го целуваш. Ти му беше първия, за който можеше да каже, че се е влюбил. Просто не искаше утре да отива на училище. Искаше да си седи вкъщи с теб по цял ден.*

*Потрепна от усещането, което му хареса. Буквално впиваше устните си в твоите и си играеше с езикът ти, но след минутка се отдели на мелиметри. Прехапа долната си устна и се загледа в твоите. След миг пусна устната си и те погледна в очите, като се усмихна в единият край.* Обожавам тези устни, хьонг. *облиза се и целуна мястото където се образуваше сладката ти трапчинка*

* Когато чу тези думи се изчерви ужасно много. Въпреки че Лей беше по- големият, ти беше много по- уверен и смел от него. Облиза устните си и те погледна в очите миличко.* Т-така ли? Нали знаеш, че са само твои? * Усмихна се леко. Щеше да ти даде всичко, което поискаш. Беше прекалено привлечен към теб. Обичаше те и нямаше да го отрече никога. Просто хлътнал, като малко детенце.*

Хьонг, знам това. *усмихна се доволен от думите ти и се наведе близо до ухото ти. Той също искаше да прекара дни с теб, и без това училището не го интересуваше, макар за миг да бе забравил за онзи който се е опитал да ти причини нещо - Бек щеше да го намери някак си и да му даде урок. Прошепна тихо в ухото ти* Искам да стоим на топло тук, а може и у нас. Не искам да мърдам никъде без теб, но в училище не мога да те се радвам, хьонг. *целуна леко и нежно ухото ти, а след това и бузата ти, чакайки отговора ти или поне реакцията ти*

* Реакцията му? Тя беше каквато обикновено- изчервяване, ако това беше възможно вече и потрепване. Ушите и врата му бяха най- чувствителното място в цялото тяло. А отговора му се състоя само една широка усмивка, с показване на малко зъбки и прехапване на устни. Колкото и да му се искаше, трябваше да ходи на училище.* Съжалявам, Бек. И аз много го искам. Но на училище отиваме. Знаеш, че съм примерен и не искам да си развалям репутацията. Когато не сме на училище можем да правим каквото пожелаеш. * Погледна те миличко. Не искаше да изпуска и един час от училище. Не бе забравил за онзи. Нямаше и лесно да забрави и определено не искаше да се занимаваш с него, за да не си навлечеш проблеми.*

*Естествено се издразни от отговора ти. Бек беше прям, казваше каквото мислише, и имаше чувството, че може да направи всичко. Раздразнен, седна върху теб и те погледна някак.. злобно, но не усобено, понеже не му се получаваше, когато гледаше теб.* Хьонг. Лей. Само един ден. Днес е събота, утре неделя и понеделник, а във вторник ще идем. Обещавам... *замисли се за момент, и веднага поправи думата си, понеже знаеше, че няма да го стори* Т.е. от вторник, ще те придружавам във всеки час и ще внимавам. Хайде хьонг, моля те! *не беше типично за него да се моли, но настояваше, беше сериозен.*

* Погледна те сериозно, но като помисли малко, дълбоко въздъхна и леко се усмихна. Изобщо не му се пропускаше, но щом е заради теб реши, че за последен път ще го направи. Извъртя очи и погледна настрани, като скръсти ръце пред гърдите си.* Добре.... Но какво ще правим два дни? * Не обърна погледа си към теб. И той обикновено не се съгласяваше толкова лесно. Беше си ново за него. Но мразеше скуката. Въпреки, че всички го наричаха „зубър" и да наблягаше върху уроците си, Лей не понасяше да стои на едно място дълго време.*

*Бек се замисли над въпроса ти, но пък вътрешно се зарадва, че ти се съгласи с него. Сигурно ти беше ясно, Бек не бе от най-невинните. Падаше си по мрасотиите, грубостите. Всичко знаеше, особено с хората които се движеше. Повдигна леко тазът си, като се подпря на колене и отдели ръцете ти една от друга, слагайки ги от двете страни на главата ти и те погледна* Какво ти се прави на теб? Аз искам да те усещам. *не се засрами от думите си, а просто те пронизваше с чаровните си очи, погледа си, но от друга страна би направил всичко което му кажеш.. е не точно.*

* Погледна те стреснато. Не знаеше, какво да разбира под тези думи. За разлика от теб, Лей не беше чак такъв. Не харесваше грубостите. Плашеха го. А понякога- много. Той не знаеше, че ти ги харесвал или поне не го бе подозирал. Погледна в очите ти и погледът му се успокой. Очите ти бяха завладяващи и Лей усети, как просто го изкарват от кожата му. Дишането му стана по- учестено. Чувстваше странно чувство, което не можеше да си обясни.* На мен ми се правят много неща, Бек... Едно от тях е същото като теб. * Прехапа леко устните си.*

*Беше видимо доволен от думите ти, просто си личеше по леката мо, но и доволна усмивка. Пусна бавно ръцете ти и отново седна върху теб, като мина бавно с език по устните си* Сигурен ли си? На мен също ми се правят много неща, а едното включва само и единствено теб, без дрехи и без нищо. Разбираш ли ме? *сладка и уж невинна усмивка грейна на лицето му, но айде моля, всички знаехме, че зад тази усмивка се криеше дяволче.*

* Този път Лей наистина се стресна доста. Не беше го правил до сега и не знаеше какво да отговори, но отново погледна в очите ти, а те го накараха да се усмихне. Макар и несигурно, Лей кимна леко с глава. Не помръдна ръцете си, а само огледа тялото ти. Не можеше да отрече, че го искаше. Даже си умираше за него, но не знаеше, как по друг начин да го каже. В момента можеше само да кимне. Надяваше се, че го разбра с това. Леко прехапа устни връщайки погледа си отново към очите ти.*

*След това съгласие, просто ти нямаше как да се оттървеш. Бек се усмихна широко и доволна, като хвана ръцете ти и те издърпа да се изправиш, а след като го направи, помести отново ръцете ти на дупето си. Обви краката си около кръста ти, а ръцете си около врата ти, като те стисна здраво и се залепи плътно за тялото ти* Носи ме в стаята ти, хьонг. *усмихна ти се мило и доближи лицето си до твоето, като целуна нежно устните ти*

* Не знаеше, какво да каже. Не знаеше изобщо, какво да прави. Реши просто да те слуша. Стисна дупето ти и стана бавно от дивана. Отвърна на целувката ти и се запъти към стаята си, като внимаваше да не те изпусне. Качи се по стълбите и отвори вратата. Влезе вътре и затвори. Не знаеше, защо. Просто му беше по- удобно. Седна на леглото, като все още те държеше в себе си. Не те беше виждал такъв, но някак си му харесваше. Не знаеше защо, след като не го е правил или мрази грубости, въпреки че ти не беше груб изобщо.*

*Седеше в скута ти срещу теб. В стаята беше топло и му помагаше да се отпусне, понеже мразеше също студа. Намести се по-удобно в скута ти и отдели ръцете си от теб, но не и погледа си. Изви леко врата си на една страна и започна бавно да разкопчава ученическата риза с която беше. Бавно разкопча всички копчета и я свали, като остана само по тесните си дънки. Усмихна се заради погледа ти. Всъщност нямаше търпение да те усети, не само външно, но и вътрешно да е изцяло твой.*