Re: BaekLay / Resistant -저항하는 / ♥

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 1:59 pm

* Леко се стресна на тона ти, но не се обърна. Когато го изпревари и му каза това, тропна с крак и се обърна на ляво. * Уфф.... * Стисна ръцете си в юмруци като дете. Запъти се към къщата си. Нямаше намерение да те следи повече. И ти имаше право на лично пространство. След малко вече беше пред къщата. Отключи и влезе вътре, без да заключва отново. Никога не го правеше. Влезе в кухнята и отвори хладилника, като извади някакъв сандвич и седна на масата, като започна да яде. И той си беше доста гладен.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 2:57 pm

*Не се наслъждаваше усобено на рамена, понеже ти се беше изнервил, но се отпусна. Всичко в него стана горещо, заради врелият рамен и Бек се стопли доста. Изяде си рамена набързо, трябваше да се види с момчетата, имало някаква пратка която трябва да предаде на един тип, който е в друг град. Тази работа трябваше да я свърши за днес и утре, за това се бе измъкнал толкова рано от часовете. И той самият не знаеше каква е пратката. След като се бе наял, стана от стола и излезе от закусвалнята, като се запъти към една стара къща, където се събираха момчетата. Не след дълго, около двадесет минути бе там. Поговориха си, за да бъдат сигурни, че никой няма да се меси. Бек трябваше да изключи телефонът си, но му и трябваше да знае за часът, за това носеше часовник. Взе пратката, много странна, увита и опакована в жълт плик. Чу се шум пред къщата, яко стържене на гуми - дрифт. Всички излязоха, Бек държеше пратката и трябваше да се качи в колата - така и направи. Надяваше се да не създава проблеми на Лей, а и едва ли, тъй като нямаше да разбере. Колата потегли с Бек и някакъв странен мъж, всъщност, пратката беше за приятел на баща му, и вместо баща му да ивърши тази пратка или някой от неговите хора, Бек му вършеше мръсната работа.*

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 3:16 pm

* Изяде сандвича и стана от масата. Качи се на горния етаж и влезе в стаята си. Съблече се и остана само по боксерки. Мразеше да стой в къщи облечен. Дразнеше го. Пусна компютъра и седна на него. Започна да играе някаква тъпа, зарибяваща игра. Беше му скучно. Не му хареса изобщо как се държа днес с него, но се опита да не мисли за това, въпреки че му беше доста сложно. Разтърси силно главата си и се съсредоточи върху монитора. Нямаше да ходи утре на училище. Не искаше. Утре беше петък, а обикновено страшно го мързи тогава. Щеше да мързелува. Постепенно забрави за всичко и играеше, без да му мигне окото. Не забеляза, кога стана вечер. Цял ден е бил на тъпия компютър. Най- после реши да стане. Огледа се, а стаята му беше мрачна. Извъртя очи и изключи компютъра хвърли се на леглото и няма 5 минути вече беше заспал, без да се завие. На сутринта се събуди, някъде към обяд. Разтърка очи и се изправи в седнало положение. Стана бавно от леглото и отиде в банята. Оправи се на бързо и излезе. Слезе в кухнята и извади от хладилника палачинки. Седна на масата и започна да яде. Съвсем беше забравил, за станалото вчера.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 3:41 pm

*От друга страна, Бек не бе мигнал цяла нощ. След като пристигнаха в града, по-скоро селцето и остави пратката, остана да дежури нощеска пред домът на този човек, заедно с още един, който му помагаше, понеже Бек още малко и щеше да заспи. Стана сутрин. Всичко бе минало гладко и вече се връщаше към Сеул. Докато бе в колата, си извади телефона и го включи, изчаквайки го да зареди. Набра твоят номер. Искаше да те чуе и да чуе къде си, понеже искаше да те види. Набра те и изчака да му вдигнеш.*

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 3:49 pm

* Телефона му беше в стаята и той изобщо не го чуваше. Продължаваше да си яде. Когато беше готов се протегна, стана и сложи чинията в мивката. Отиде на дивана и седна на него. Пусна си телевизора и игнорира целия свят. Помисли си, че ще пропуснеш училище. Ти почти никога не отиваше на училище и това го дразнеше. Почти не те засичаше. След малко вече беше спрял да мисли за теб и да се притеснява. Ти беше по- отговорен от него и можеше да се грижиш за себе си, въпреки че дружиш с твоите приятели. Заспа на дивана. Спеше му се ужасно много.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 4:00 pm

*Когато не му вдигна се издразни. Затвори телефонът си и го прибра в задния джоб. Реши просто да се помотае с Дейл и Марк, други момчета от компанията му, понеже му беше скучно, а и ти не му вдигна. Слезе от колата на оговореното място и се засече с момчетата. Решиха да идат в нощният клуб. Там щяха да са и останалите. Никой не помнеше случката с побоя над Бек, понеже тогава бяха мъртво пияни. Сега едва ли щеше да е по-различно. [...] След като стигнаха пред нощният клуб, пуснаха ги естесвено, нищо, че Бек не бе пълнолетен, скоро правеше 18. Влязоха вътре и веднага намериха останалите, настанявайки се при тях. [...] Всичко мина добре. Пиеха и се забавлязаха, кой знае какво са правели? Отново бяха пияни, но не чак колкото миналият път. Минаха се часове, на вън се стъмваше, ставаше късно и Бек реши, че ще се прибере. Плати си сметката, поздрави момчетата и се изниза от бара, като си викна такси. Естествено се качи в него, макар главата да му бе замаяна и да залиташе, съобщи къде трябва да го закара, там и отиде. След като спря таксите, Бек даде и на човека някакви пари, след което слезе от колата и влезе в къщата си. Затвори вратата след себе си, всички лампи беше светнал, не знайно защо. Събу се и отиде в хола, като седна на дивана. Чудеше се какво да прави. Още беше замаян а алкохолът го държеше буден. Пусна си телевизора и реши да гледа някаква комедия, за да се разсея от всичко, така и стана, смееше се шумно, силно, на всяка една сцена от комедийният сериал*

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 4:13 pm

* Потрепна леко и се завъртя. Спеше много сладко и сънуваше нещо. Подсмихваше се в съня си и се изчерви. След време се събуди. Изправи се бавно от дивана и отиде до кухнята, за да разбере колко е часа и дали може да хване поне последния час в училище, но се оказа, че е спал цял ден. Потърка очите си, за да види по- ясно часовника, но беше прав. Никога до сега не е спал толкова много. Сега нямаше да мигне цяла нощ. Въздъхна и реши да се поразходи малко навън. Отиде в стаята си и започна да си търси някакви прилични дрехи. Извади едни накъсани и много прилепнали дънки и един бял потник. Облече ги с триста зора. Взе си телефона, без да поглежда дали някой му е звънял и слезе на долния етаж. Може би щеше да отиде в парка. Обичаше да ходи там. Дишаше чист въздух. Имаше си специално място. На вътре в гората. Там никой не ходи. Обу се едва- едва и се огледа наоколо, след което излезе и затвори вратата след себе си. Заключи и тръгна бавно напред.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 4:21 pm

*Мислеше че дори след един час гледане на комедия или изобщо излъчващата светлина от телевизора, няма да му се доспи, но не бе така. Прозя се и потърка едното си око. Вече беше капнал. Цяла нощ не бе мигнал. Изправи се едвам от дивана и излезе от стаята, дори и телевизора не изключи, а лапмите си светеха. Качи се в стаята си, таванският етаж и затвори след себе си. Пусна си електрическата печка, която бързо стопляше цялото помещение и на Беки му стана топло. Свали си блузата и дънките, понеже не спеше с дрехи, с които бе излизал - в чистото си легло. Излегна се и се зави с одеялото, затваряйки очи. Не след дълго малкият заспа дълбоко, изглеждаше безобиден. Но всъщност, знаем си го какъв е. Отпусна се спокойно, дори главоболието му спря, когато беше легнал на леглото и бе затворил очи. Вече спеше, а стаята беше топла.*

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 4:31 pm

* Стигна до парка и бързо се запъти към своето място. Там имаше една пейка до малката пътечка, която всъщност не се знаеше, защо е там, като никой не идва тук. Пейката той сам си я направи, заедно с един негов приятел, но той отдавна не живее в този град. Седна на пейката, а след това легна. Загледа се в звездите. Стоеше така сигурно вече два часа. Наистина обичаше да ги гледа и можеше да го прави цяла нощ, но не след дълго заспа. Беше изненадващо. Не вярваше, че ще може. Рано сутринта, близо в 5 часа, Лей усети, че нещо пипа мъжеството му и се стресна изправи се бързо. Ръката обаче не се отделяше от него. Първоначално си помили, че си ти. Не знаеше, защо но така си помисли. След известно време обаче, гледката му се разясни. Това не беше ти, а някакво момче, приблизително на неговите години, но с около 2-3 по- голям. Изплаши се много, защото той започна да разкопчава панталона му. Успя да реагира и го изрита в члена навреме. Момчето падна на земята, като се държеше за между краката. Лей се възползва и се изправи. Закопча панталона и на бегом излезе от парка. След близо 10 минути вече беше в къщата си. Още с влизането, той само затвори вратата и падна долу. Дишаше тежко и трепереше. Беше много уплашен.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 4:45 pm

*Спеше си спокойно. Нищо не подузираше. Вече, близо коло единадесет и нешо, Бек се събуди. Потърка очите си и погледна тавана, веднага му изникнаха спомени от по-миналата вечер, когато спеше заедно с теб, беше му приятно. Изръмжа тихо, понеже си и припомни как не му вдигна вчера. Обърна се на една страна - на рамото си и изсумтя тихо, като въздъхна. Вече гръбнакът го болеше от лежене и се изправи в седнало положение, като се огледа наоколо отново, имаше странно желание да рисува. Искаше да изрази много неща в рисунка, но не знаеше какви и защо изобщо имаше такова желание. Бек много обичаше да рисува, но го правеше рядко. Отдръпна одеялото от себе си и се изправи, като се приближи до бюрото си и взе скицникът си, заедно с графитни моливи.Седна обратно на леглото си, малката му колонка бе на масичката до него. Включи я и започна музика, силна музика от любимият му стил, метат. Обичаше да когато мисли нещо, да е на музика и то определена. Седна по турски и облегна гърбът си на леко на дървената стена, а главата бе навел на листа, като се заед първо със скици*

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 5:30 pm

* Лей седеше на земята вече часове. Плачеше и не спираше да трепери и хълца. Беше обвил ръцете си около краката си,, а главата беше поставил между тях. Не спираше да си припомня случката. Умираше от страх. Колко мисли му минаха през главата. Представяше си какво му прави онзи и какво можеше да му направи. Започна още по- силно да трепери. В съзнанието му изплува твоя облик.* Б-бек.... * След това, отново си припомни всичко. Ревът му огласяше сигурно цялата къща. Не искаше и не смееше да помръдне от земята. Страхуваше се, че онзи го е проследил или нещо подобно. Това не беше така, но прекалено много се страхуваше, а когато се чувстваше така, въображението му работеше на макс.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 6:09 pm

*Вече ден не те бе виждал. Стори му се като цяла седмица. Изпитваше носталгия към теб, която не можеше да си обясни. Усети тъга в себе си, искаше да те види много. Вече бяха свършили часовете, Бек бе завършил рисунката си и реши да те види, понеже наистина му липсваше. Изправи се от леглото и заряза всичко така, както си беше. Извади си дрехи, тъмно морско сини дънки и една синя блуза, понеже не бе особено топло. След като бе готов се огледа в огледалото и си оправи косата, беше рошав. Слезе по стълбите и отиде в коридора обувайки се. Не смяташе да ти звъни, понеже ти беше леко бесен, че не му вдигна. Излезе от къщата си и заключи, като се запъти към твоят дом. Знаеше къде живееш, понеже от малки се познавахте и преди когато Бек не бе такъв, прекарваше време у вас. [...] Вървеше по преки, за да стигне по-бързо и когато вече бе пред домът ти, почука на вратата, чуваше някакъв слаб шум, понеже вратата беше здрава и изолирана. Почука по-силно и проговори* Лей? Тук ли си?

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 6:24 pm

* Продължаваше да реве. Когато те чу се стресна много. Веднага скочи от земята и отиде на дивана, като се покри със завивките. Разтрепери се повече и извика с цялото си гърло.* Не! Моля те страх ме е.* Помисли те за онзи тип от парка. Не мислеше добре и не беше на себе си. Очите му бяха ужасно червени, от плача и беше много блед. Сети се, че не е заключил, но се опита да не мисли за това. Съмняваше се, че ще влезеш. Покри се през глава с одеялото и легна, като се сви на топка.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 6:29 pm

*Когато чу това, сякаш на Бек му призля. Какво се е случило? Веднага отвори дръжката, не подузираше че е отворено, но и не мислеше за това, как е влязъл. Чуваше плача ти, чувстваше и болката ти, понеже Бек бе прекалено привързан към теб. Когато влезе в хола, опътстван от гласа ти, при гледката, той наистина се почувства ужасно. Доближи се бързо и със сила хвана одеялото и го дръпна, още с виждайки лицето ти, Бек просто се вбеси, но и усети гняв...* Какво е станало? Защо си в този вид? Лей! Добре ли си!? *Бързо седна върху теб и постави длани на бузите ти, не знаеше какво ти се е случило. Избърса очите ти и хвана ръцете ти след това, придърпвайки те да се изправиш в седнало положение, а когато това стана, те прегърна силно. Нещо го изгаряше отвътре, когато те бе видял така. Стискаше те силно, искаше да му обясниш, но и да се успокоиш* Спокойно Лей, тук съм, аз съм тук. Какво се е случило? *говореше съвсем тихо, до ухото ти, за да не те стряска и те милваше по главата*

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 6:47 pm

* Стресна се, когато дръпна одеялото и едва събра кураж да те погледне. Когато го направи, леко се успокой, че си до него, но продължаваше да плаче. Не можеше да се успокой. Изправи се в седнало положение и сложи главата си върху рамото ти. Не спираше да трепери и не можеше да каже нищо. Едва си поемаше дъх. Беше много чувствителен, а това което се случи в парка го травматизира напълно. Едва едва обви ръце около врата ти и леко успокой дишането си. Прегръдките ти му харесваха много.* Н-нищо... * Потърка очите си в рамото ти. И започна леко да хълца. Спря да плаче, но все още се страхуваше много. Не искаше да си спомня онзи, но лицето му се беше забило в съзнанието му у не излизаше от там. Нямаше да го забрави лесно.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 6:51 pm

Лей, успокой се, моля те. *продължаваше да говори тихо. Целуваше нежно главата ти и прокарваше ръце по гърбът ти, галейки те. Опитваше да те успокои. Искаше да разбере какво се е случило и смяташе да разбере. Леко се отдели и повдигна брадичката ти към себе си, карайки те да го погледнеш.* Лей! Кажи ми какво е станало! *не викаше, просто беше сериозен, искаше да разбере кой те е накарал да рониш така сълзи, и ако рабереше кой е, щеше да го направи на нищо. Беше бесен вътрешно, но и загрижен*

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 7:09 pm

* Погледна в очите ти и се успокой. Реши да ти каже абсолютно всичко, колкото и да го болеше. Трябваше още веднъж да мине през това, за тази цел. Стисна силно очи, за да не те гледа. Чувстваше се ужасно засрамен.* А-аз.... О-отидох в п-парка на м-моето място и без да з-забележа з-заспах. К-когато се с-събудих, н-нещо ме п-пиша по.... * Замълча, защото отново си припомни ситуацията. Реши да не го казва и продължи нататък, като не спираше да хълца. Все още беше със затворени очи.* С-стреснах се и б-бързо се и-изправих, но не с-спираше да ме докосва. П-погледнах човека, в о-очите. З-запомних лицето м-му. Т-той започна да р-разкопчава п-п-панталона ми. У-успях да избягам, к-като го изритах и т-тогава се п-прибрах.... * Стисна по- силно очите си. Беше ужасно да каже всичко това.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 7:17 pm

*Бек се досети. Чувайки всичко това, просто му призля. Беше бесен. Не знаеше как да реагира, понеже лесно се палеше, а това просто го вбеси, повече от всичко. В погледът му личеше колко е изнервен, гневен и бесен. Прегърна те силно, просто не се сдържа, видът ти го притесняваше. Не те пусна, искаше да разбере кой е този човек, който си е позволил нещо подобно..* Лей.. опиши ми го, моля те!

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 7:23 pm

* Когато му каза това, той изобщо не издържа. Не искаше изобщо и да си помисля за онзи човек, а ти го караше да го описва.* К-какво ? Не... не мога. Не искам. Не... Моля те.. Не искам да си го спомням... не ... * Отдръпна се от теб и закри лицето си с ръце. Започна отново да трепери силно. Беше го страх, но и искаше да знае, защо искаш да го описва. Това с какво ще му помогне? С нищо. Не искаше да има нищо общо с онзи човек.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 26, 2015 7:32 pm

Лей искам да знам. Само това ми кажи и ще накарам всичко да ти мине.. Просто ми каже.. Ще го накарам да си плати ако го намеря! Обещавам ти! Никога повече няма да ти се случи повече да изпитваш страх, щом си с мен. Никога, Лей! *Беше сигурен в думите си. Постави ръце на твоите и ги раздели, отдалечавайки ги от лицето ти и постави длани на музите ти. Целуна челото ти нежно и обви ръце около врата ти, прегръщайки те* Как изглеждаше? Моля те.. кажи ми.

by **LayYixing** Съб Сеп 26, 2015 7:39 pm

* Чу думите ти и му олекна. Накараха го да се почувства много по- добре. Преглътна силно и махна ръцете си, като ги сложи върху бедрата си. Погледна те в очите и преглътна силно.* Д-добре.... * Прехапа устни, за да потисне страха си.* И-имаше черна коса и светли очи. Може би зелени... Беше висок, може би колкото мен. Беше на нашите години. Сигурен съм. Поне така ми изглеждаше.... * Стисна очите си силно. Образът му отново се появи в съзнанието му.* Имаше и тръпчинки. Личеше си от мазната му усмивка... Явно беше и страшен первезник... Не мога да ти кажа нищо повече... съжалявам.... не гледах добре... * Не си отвори очите. Мислеше, че ще му се скараш, заради това.*

by **Баек Хюн** Пон Сеп 28, 2015 3:54 pm

*Бек въздъхна тихо. Не му описа точно нещата както трябва, но и това беше нещо. Искаше да те разведри. Постави длани на бузите ти и повдигна лицето ти към себе си, като потърка бузите ти с палец и те погледна в очите* Обичам те Лей, нищо няма да ти се случи. *Наведе се леко и сля устните си с твоите, това му липсваше толкова много. За тези два дена не ги бе вкусил и носталгията към теб го обзе*

by **LayYixing** Пон Сеп 28, 2015 7:47 pm

* Погледна шокирано, когато му каза това. Не знаеше как да реагира. Наслади се малко на целувката, като започна да мърда леко устните си. След малко се отдели и те погледна в очите, като няколко сълзи се спуснаха от очите му. Вече не го беше особено страх. Почувства се на сигурно при теб.* О-обичаш ме? * Усмихна се леко, като все още не можеше да повярва на думите ти. Затвори си очите и усмивката му стана малко по- голяма.*

by **Баек Хюн** Пон Сеп 28, 2015 9:43 pm

*Смени гримасата си с лека усмивка и те погледна в очите. Беше искрен. Осъзнаваше колко много е привързан към теб и това не бе само привързаност. Би дал всичко за теб. Познавашете, ти беше толкова непохватен и емоционален, изпитваше нужда да те пази. Обви поздраво ръце около врата ти и те притисна в себе си, целувайки челото ти* Да глупчо, обичам те, повече от всичко. *последното го каза малко по-тихо, понеже не бе свикнал да говори подобни неща, дори ти бе първият, на който признава, че обича. За него това бе голямо постижение и крачка напред, но дали щеше да е напред или назад, никой не знаеше*

by **LayYixing** Пон Сеп 28, 2015 9:48 pm

* Изчерви се ужасно много. Не очакваше точно това от теб. Затвори очи и те прегърна силно, като обви ръце около кръста ти. Той също се чувстваше по същия начин и едва събра сили, за да ти го каже.* И-и аз Бек... * Усмихна се и постави челото си на рамото ти. Беше много засрамен от това. Той също не го е казвал преди. Чувстваше се странно, когато е около теб. Никога до сега не е изпитвал нещо подобно. За миг забрави за онзи от парка. Не искаше и да си спомня за него. Само го беше страх, да не го срещне отново.*

by Sponsored content