Роуплей (Behind The Mask)

*Така изглеждаше къщата само на външен вид. Отвътре тя изобщо не бе цветна, подтискащото бяло сякаш задушаваше околните, но на Кук не му правеше никакво впечатление. Мебелите вътре бяха толкова малко че човек би си помислил че току-що се е нанесъл в къщата. Всяко нещо вътре беше изрядно, така сякаш никога изобщо не е пипано, бе прекалено чисто, подредено и скучно. Кук не беше мрачен, просто бе подтиснат и нямаше как да покаже другото си 'аз' крещейки за помощ вътрешно. Когато ти поиска да влезеш и каза как ще го наричаш, това никак не му се понрави* Куки? Това не звучи ли прекалено сладко? Не съм малко дете все пак, не че има значение. *Така или иначе Кук не те смяташе за приятел, та вие бяхте просто едни непознати, ти не знаеше нищо за него, както и той за теб. * Имам продуктите......влез, но не пипай нищо и без никакви въпроси повече, ясно? *Каза го студено, бръквайки в джоба на панталоните и вадейки ключа за да отключи. Щом го стори влезе вътре и те изчака и ти да влезеш. Нямаше намериение да се занимава повече с досадните ти въпроси, опитваше се да игнорира днешния ден, който стана още по-странен заради онази целувка. Все пак Кук не бе сторил нищо за да го целунеш, не разбираше защо ти го стори. Къщата бе толкова голяма, изглеждаше толкова скучно бяла и самотна, отразяваше начина по който се държеше Кук сега, безразлично*

*Замълча, защото не искаше да отговаря. Бе убеден, че ще пипне нещо или , че ще попита нещо, за това просто влезе и се събу. Погледна към краката си, осъзнавайки, че отново е с различни чорапи, но не се засрами от това, само се засмя сам на себе си. Вдигна поглед и веднага започна да оглежда всичко,но всъщност нямаше много за оглеждане. Чувстваше се като в болница, но поне миризмата на такава липсваше. Всъщност това ,което усещаше носа му беше лек мирис на какао и нещо друго ,което не можеше да различи. Влезе навътре, без да попита дали може или не, озовавайки се в хола. Видя дивана по средата и нищо повече. Обърна се към теб и повдигна леко вежди. * Нямаш ли други мебели , Куки? Ако дойдеш в моя дом сигурно ще ти се стори претрупано с такива, щом ти имаш само един диван в хола си. *След като се обърна на другата страна забеляза няколко снимки и любопитно се доближи към тях. За сега наруши само едното нещо ,което каза. Да не задава въпроси, както той вече беше задал. Но поне още не беше пипал нищо.
Можеше да те познае на снимките, изглеждаше много малък. А за самите снимки..те изглеждаха сякаш са ужасно стари. Сякаш са направени преди тридесет / четиридесет десетилетия. Не бяха нови и съвременни, каквито се предполагаше да бъдат. Това му се стори странно и тъкмо щеше да попита , когато те забеляза до себе си да го гледаш ужасно злобно. Стисна устни и щом ти тръгна към кухнята , той те последва. Нахално седна на другото по-малко диванче там и се усмихна,като започна да наблюдава приготвянето на този божествен горещ шоколад. * Това там беше семейството ти, нали? Бил си голямо сладурче като малък, омо~
Не казвам, че сега не си.. *Почувства се неловко, защото хем се беше изразил грешно, хем беше странно да признае и на себе си , че те мисли за сладък.* Но там изглеждаш триста пъти по-щастлив. Защо сега не си? Честно, мисля си, че устните ти са зашити така , за да не могат да помръдват и да се усмихват. Но пък говориш, за това не е възможно. Хмм..

*Навсякъде изглеждаше толкова празно, сякаш тук не живееше никой и за първи път някой влизаше. Малкото снимки, които имаше...на тях Кук изглеждаше едно очарователно малко момче, което е имало мечти, надежди за бъдещето, на снимката си личеше че не винаги Кук е бил такъв и че все пак има някаква скрита дълбоко в него добра страна. Но като се има в предвид, че той бе дух заклещен между двата свята, тази добра и жизнерадостна страна отдавна вече бе спряла да се показва.* Какво толкова странно има? Това ми е достатъчно, нямам други мебели в хола и не са ми нужни.* Снимките бяха толкова стари, на всяка една от тях си личеше, че не са правени кой знае колко скоро, а външно Кук изглеждаше на 19, което когато се замисли човек, изобщо не се връзваше. Когато Кук забеляза как си се загледал в снимките и знаеше че ще последва друг въпрос, те изгледа толкова злобно сякаш щеше да те изпепели с поглед. Определено не бе добра идея да питаш каквото и да било за тези снимки. Кук отиде в кухнята и започна да прави топлия шоколад, защо ли не се учуди когато ти за пореден път започна да задаваш досадни въпроси? Може да не те познаваше, но вече бе осъзнал че тези въпроси си бяха твоята специалност, не можеше без да говориш или поне така бе около него.* Да...това бе семейството ми. И определено не съм сладурче, нито съм бил тогава, нито сега. *Кук отговори студено, вътрешно обаче лъчезарното момче, което бе затворено без право на глас и на емоции, нямаше какво да стори, въпреки че знаеше че това мрачно държание не бе изобщо в негов стил. Нямаше какво да стори, никой не можеше да му помогне, никой друг не виждаше болката в очите му. Той не изпитваше нищо, нито бе тъжен, нито щастлив, нито гневен, всички емоции бяха заличени от съзнанието му с ясната мисъл че той не живее, а просто съществува приклещен между тези два свята. Понякога му се искаше онзи инцидент да не се бе случал, сега вече щеше да е доста по-възрастен, но щеше да живее...кой знае може би щеше да намери някой който да го обича и да бъде щастлив, но нищо от това не се случи. Той все още бе онова 19 годишно момче, с единствената разлика че я нямаше онази усмивка*

Как да не са ти нужни? * Възкликна веднага и със сигурност щеше да поспори за това. Ако трябваше да обзаведе дома ти по свой стил щеше да добави още сто неща в хола , които щяха да му паснат идеално. Сигурно и за другите стаи щеше да измисли нещо ,но все още не ги бе видял. * Сладурче си, мисля.. Майка ти е била много хубава, приличаш на нея. *Джимин имаше тази черта- като види нещо и веднага го запомня до всеки един малък детайл без дори да се налага да се взира в него с часове. Само от един поглед. Това му помагаше много в работата и в хобито му да рисува. Поради това го биваше и в танците ,но просто те не бяха неговата страст понеже си падаше по мързела.
С нетърпение изчака да му дадеш керамичната чаша пълна с шоколад. Още от малък не минаваше ден без да е пил поне една чаша топъл шоколад. Но до днес си го правеше сам, а не беше много опитен в тази сфера. Винаги оплескваше нещо и може би за това твоят го смяташе за божествен. Но и той наистина си беше, понеже е бил от други заведения и вкуса просто не е такъв.
Вдигна чашата, като я бе хванал за дръжката и отпи голяма глътка , оставяйки съдържанието в нея да спадне до половината й. Облиза устните си, наблягайки на горната понеже си бе направил мустаци докато бе пил. Погледна пак към шоколада влюбено, а след това към теб.* Колко дни в седмицата работиш? Всеки ден ли или само определени дни?

Много просто. Всичко друго ми е излишно. *Погледна те така сякаш това, което казваше беше напълно нормално. Колкото и студено да се държеше, Кук беше наистина сладък и това не можеше да се отрече. Каквото и да стори, беше наследил доста от чертите на майка си, ако не се бе случил онзи инцидент всичко щеше да е различно. Той бе мил и грижовен като майка си, обичаше животните, те бяха едно от малкото, ако не и единствените същества, които го размекваха* Сладък?...Може би, така е, майка ми наистина беше красива...понякога доста ми липсва. *Сведе глава, подавайки ти чашата и поклати глава* Работя почасово през седмицата, но през уикенда съм свободен, така или иначе нямам какво да правя, дори и да работех постоянно, пак нямаше да има особено значение, защо изобщо питаш? *Повдигна вежди, гледайки как пиеш шоколада с огромно удоволствие. За първи път виждаше човек, който толкова да се наслаждава на топлия шоколад, колкото теб. От една страна му харесваше, защото за първи път общуваше по този начин. Изведнъш се сети за целувката по-рано и несъзнателно докосна устните си. Веднага се осъзна и поклати глава, поглеждайки настрани. Домът му бе толкова бял и скучен, все пак обаче имаше нещо в Кук, което те влечеше, както и него към теб. Беше необяснимо, но Кук беше крайно объркан от факта че ти не се отказваше колкото и студен да беше и да те отблъскваше*

Да, да, мнооооого сладък. *Изпусна през устните си несъзнателно , а след това отново отпи. Чу за работното ти време и се усмихна. Той си вършеше работата вкъщи и за това можеше да си тръгва от офиса по-рано от другите. Но бе задължен да ходи от понеделник до петък , поне до обяд. Замисли се леко и се огледа , а след това за пореден път погледна към теб,забелязвайки как държиш ръка на устните си.Не знаеше защо го правиш, но това му припомни за целувката. Странно защо, но искаше пак да усети устните ти. Прехапа своите , докато си мислеше това. Хареса му и то доста.. когато ги усети сякаш беше в паралелна вселена , а самият допир беше ужасно приятен. Тръсна глава и отново се облиза.* Мислех си..дали може утре да отидем някъде? Или в други ден? Кога си свободен? Ходи ми се на кино, а сега ще дават интересен филм и не приемам "не" за отговор. Няма с кого да отида, а както каза, ти имаш много свободно време, което пропиляваш. *Изпи и останалото от чашата си, а след това се изправи и се доближи до теб. Изглеждаше сякаш се приближава за нещо друго ,но всъщност те заобиколи и отиде до мивката, оставяйки чашата там. Както винаги ти си замълча, а Джимин мина пред теб и се засмя леко.* Мълчанието е знак на съгласие, нали знаеш? И нека е утре, ще ми е по-лесно да се освободя от работа. В колко часа почваш работа сутрин? Ще намина за чаша топъл шоколад. *Предполагаше се, че сега трябва да си тръгне и се запъти към вратата като обу обувките си. * Ааааа и също така, утре има една изложба с мои картини. Ще посетим и нея,искам да получа мнението ти!*Тази изложба бе много важна за него и всъщност повечето от картините бяха негови. Беше видял онази в кафенето, която каза, че е твоя и наистина винаги бе искал да получи мнението на някой друг , който разбира от това. Но никога не бе получавал, защото не бе някой известен художник,а просто негов приятел организираше изложбата.
И също така, не само защото разбираш от това..той просто искаше точно твоето мнение. *

Чак пък толкова... можеше да се минеш и с просто 'сладък'. *Ти беше късметлия. Можеше да излезеш, когато поискаш, Кук работеше почасово, но не се изморяваше, чувстваше болка, реагираше на допир, изглеждаше напълно нормален, но всички други емоции бяха изчезнали. Точно тази целувка объркваше Кук тотално, той самия не знаеше защо. Целувката се повтаряше отново и отново в ума му като счупена грамофонна плоча. * Да отидем някъде? *Кук наклони главата си и точно както ти очакваше, замълча. * Утре съм свободен... *Това беше единственото нещо, което той промълви. Когато ти стана и се приближи сякаш за нещо друго, Кук изтръпна и замръзна за момент, но това не беше което очакваше или може би вътрешно се надяваше. *Кук въздъхна и отговори за пореден път на въпроса на Джимин. *Като се има предвид, че се успиваш, а аз започвам работа в 8 едва ли ще си налиния. *Каза го саркастично и скръсти ръце, запазвайки студеното си изражение. Щом чу изложба, веднага се възпротиви* Изложба? Аз изобщо не разбирам от изкуство, по-добре избери някой друг, когото да избереш. Моето мнение нито е професионално, нито значимо. *Това вече го обърка. Той не бе на ти с изкуството изобщо и някак си не се връзваше да искаш мнението му. Той нямаше никакво понятие от това, доближи се до теб за да те изпрати и да затвои вратата след теб*

*Щом чу , че си свободен се усмихна още повече и прехапа устна за пореден път тази вечер. Въздъхна тихо и за да се оправдае с нещо, реши да завърже връзките на обувките си,които по принцип само прибираше навътре, защото му харесваше да му е по-свободно. Наведе се и започна да се връзва , хипер бавно, гледайки към теб. * И без това започва точно след киното, ще ме придружиш, а после ще те изпратя. Ето, вече си имаме и план. Утре ще се освободя от работа и без това ми трябва малко почивка и развлечение. Ще си се наспя, ще дойда в кафенето по обяд и ще да забера от там направо? Съгласен? Надявам се да си! * Не ти даде да кажеш нищо, а се изправи и нахално те прегърна леко, а след това излезе и ти помаха. Започна да върви, а докато ти не затвори вратата се обръщаше още няколко пъти, за да помаха отново.
За да стигне до дома си трябваше да мине по улицата на която те бе целунал, а това му навя целият спомен за целувката. Вдигна ръка и силно натисна устните си с нея , представяйки си, че тя замества твоите. Затвори за миг очи,докато подмине, а след това продължи още малко надолу и влезе в кооперацията. Отключи своя апартамент и влезе вътре, настанявайки се на дивана като за начало. Звънна на шефа си, за да му съобщи, че си взима два дена отпуска, а след това се изтегна и отиде в кухнята. Отвори хладилника, но не знаеше дали изобщо е гладен или стомаха му се преобръщаше само заради мислите за теб. Качи се в стаята си,като не смяташе да спи все още. Просто легна на леглото си и сложи лаптопа на себе си, влизайки из социалните мрежи. Често би проверил дали имаш някакъв профил някъде, но от това ,което потърси нищо не намери. Със сигурност щеше да те попита и за това, трябваше да знае, ако имаш. Щеше да ти пише непрекъснато ,когато не е при теб.
Не знаеше защо имаше желание да го направи, по принцип не би се заинтересувал чак толкова от някого. Не би му се натрапил чак толкова и определено не би се обсебил толкова бързо от някого. Беше странно, но в крайна сметка заспа така.*

*Кук търпеливо стоеше и чакаше ти да завържеш връзките на обувките си. Не мислеше че има човек, който може да прави това действие толкова бавно. Едва ли не ти действаше като кустенурка и Кук нямаше представа каква е причината за това. Слушаше те внимателно, когато изслуша плана ти и тръгна да отговаря, изведнъж се озова в обятията ти. Макар да траеше кратко Кук стоеше като замръзнал. Докато ти се отдалечаваше, Кук за първи път си позволи да те огледа, всъщност ти изглеждаше повече от добре, просто обикновено не се интересуваше от такива неща. Затвори вратата и въздъхна, насочвайки се към спалнята. Кук не ядеше, защото фактически той дори не беше жив, не изпитваше такава нужда от храна. Всъщност тя изобщо не му влияеше по някакъв начин. Влезе в стаята си и се излегна на леглото. Докосна пак устните си, осъзнавайки че първата му целувка бе днес с теб и че това си бе среща както и да го гледаше. Не хвърли прекалено много време в размисли ами грабна лаптопа си влизайки във фейсбук. Единствената социална мрежа, която Кук ползваше. Имаше само около десетина приятели и рядко постваше нещо, но все пак си имаше доста снимки все пак профила го имаше от доста време. Бързо обаче се отегчи и накрая заспа. *

*Когато отвори очи на сутринта беше по-отпочинал от всякога. От прекалено много време насам не се не наспивал като хората,а когато погледна часа осъзна,че наистина беше спал до обед,но имаше достатъчно време да се оправи. Беше заспал с дрехите,а лаптопът седеше до него паднал на леглото. Взе го отново и реши да се разрови още и когато видя фейсбук профила ти му идеше да изпищи катп някое момиченце от щастие. Веднага прати покана и побърза да разгледа нещата,които бяйа публични. В неговият профил нямаше много интересни неща. Имаше снимки на негови картини,няколко негово снимки докато рисува и някои по-различни,които му бяха служили за профилни. Нямаше снимки с колегите си ,защото до сега нито веднъж не бе канен с тях някъде. Остави компютъра на леглото си и ср изправи. Съблече дрехите си и веднага влезе в банята,пускайки душа. Обичаше всичко свързано с водата ,но сега не смяташе да се заиграва и да взима дълъг душ. Изкъпа се набързо и сложи кърпа на кръста си.
Отиде до гардероба си и го отвори,търсейки си подходящи дрехи. На работа ходеше само с костюми,но иначе Джимин обичаше да разнообразява гардероба си.
Изкара черни дънки,които изглеждаха по-официално и бяла риза. След това щяхте да посетите и изложбата ,не можеше да облече анцуг. Загащи ризата в дънките,а последните ѝ две/три копчета остави разкопчани. Не пропусна да се напръска с любиния си парфюм. Запретна ръкавите на ризата,взе си всичко необходимо,обу обикновени черни кецове и излезе от дома си. Тръгна към кафенето,а на лицето му бе заседнала голяма лъчезарна усмивка.
Щом стигна влезе вътре и се огледа,а след като те видя се доближи в гръб и постави ръка на рамото ти. * Куки! *Целия вид на Джимин изглеждаше някак мъжествено,но от престилката,която носеше ти ,не можеше да види какво си облякъл. * Чаша топъл шоколад,моля! С повече захар!

*Учудващо Кук също спа добре, обикновено доста често му се случваше да има проблеми със съня, често да не може да заспи поради необяснима причина дори за него. Сега обаче не бе така, стана рано за работа с типичното студено лице, взе лаптопа си и отвори фейсбук, често го правеше преди да тръгне за работа, защото винаги ставаше доста по-рано. Това което видя бе че някой му бе пратил покана, осъзна че това си ти, когато разгледа снимките ти, но ме объркан. Как изобщо си намерил профила му? Все пак много малко хора знаеха за фейсбука му и не бе особено социален. Все пак обаче прие поканата ти, защото реши че няма да навреди, нямаше кой знае какво качено така или иначе, просто снимки на него и приятели, но те си бяха от преди години. Изкъпа се набързо, облече се небрежно както обикновено: тесни, прилепнали, черни дънки и черна тениска. Това бе едно от обичайните неща, които носеще, все пак подчертаваше фигурата му. Когато отиде на работа, както обикновено всичко си бе нормално, заради престилката, която носеше, естествено не се виждаше какво е облякъл. Изтръпна, когато чу 'Куки' и усети ръката ти на рамото си за пореден път усети едно странно чувство и се обърна към теб* Добре. Идва след минута. *Огледа те от глава до пети без да каже нищо както обикновено. Ти така или иначе знаеше че е мълчалив и че реакцията му щеше да е нещо подобно. Докато останалите които работеха в кафенето обслужваха другите, Кук правеше топлия ти шоколад. Черната му коса небрежно се разпиляваше по лицето му, а очите му бяха все така тъмни и далечни*

*Седна на единствената свободна маса, осъзнавайки, колко хора всъщност имаше. Чудеше се дали при такава клиентела изобщо ще те освободят от работа, за това започна да брои останалите,които носеха престилка като твоята, за да знае колко друг персонал има на работа. Изпука пръстите на ръцете си и се усмихваше след като те видя да носиш шоколада му. Оранжевата коса на Джимин му създаваше вид на човек, който не се отнася толкова сериозно към нещата,но всъщност му седеше перфектно, а щом облечеше костюм това дори не създаваше особено впечатление. Щом усети аромата от чашата ,която сега беше пред него се усмихна и я хвана между пръстите си и я надигна. Отпи веднага, дори не се съобразяваше изобщо, че наистина изгаряше езика си. * Ммм. * Винаги облизваше устните си много старателно след като е свършил с глътката си. * Готов ли си? Удобно ли ти е да си тръгнеш сега? Виждам, че има много хора, ако искаш може да отидем на късната прожекция на филма, но се боя , че ако изложбата протече по-дълго ще го изтървем. *Вгледа се в теб, чакайки да кажеш нещо. Нямаше как да не отговориш на това. Джимин се облегна назад доволно, а шоколадът бе сгрял цялото му тяло. * Но, ако можеш да се освободиш сега,давай, защото ако се помотаем още малко ще изтървем прожекцията. Имаме и път до там .* Надигна отново чашата, изсипвайки на веднъж съдържанието й в гърлото си и леко се поизправи от мястото си, минавайки отстрани на масата.*

*Очевидно имаше доста хора, кафенето се пълнеше постоянно с нови и нови хора, но за сметка на това имаше достатъчно персонал че да няма никакви проблеми с обслужването. Точно Куки обслужваше теб, за разлика от другите той не се усмихваше, но ти бе свикнал с това. Имаше нещо, което не можеше да отрече, ти определено бе наистина мъжествен и секси. За момент се учуди какво изобщо правиш, опитвайки се да си с някой като него. Нямаше как да не отговори на въпроса ти* Готов съм. Другите ще се справят, освен това ти казах че работя тук отдавна, няма да е проблем да ме пуснат. Щом каза това, погледна чесе изправи и махна престилката, макар да нямаше толкова стегнато тяло като твоето, Кук също си имаше своя чар. Тялото му не наистина добре оформено и тесните панталони подчертаваха фигурата му, косата му небрежно се спускаше по лицето му. Заради начина по който ти говореше и се усмихваше, всички си помислиха доста грешни неща поне според Кук. Дори се появи собственика с който Куки бе приятел, който коментира: Ще тръгваш ли? А, това трябва да е приятеля ти, защо не си ми казал? Вървете, ние ще се оправим, няма да изпускате филма. ' Каза той определено бе дочул думите ти. Това за Кук беше прекалено, почувства нещо странно... срам? Преди дори да може да отрече и да се оправдае, вече бе късно и мъжът бе изчезнал отново. *

Хайде! *Наистина не желаеше да закъснявате, за това несъзнателно хвана ръката ти и те дръпна към себе си, а след това излезе от кафенето, но не намери за нужно да те пусне, а само преплете пръстите си с твоите. Нямаше нищо лошо в това да държиш ръката на някого нали? Дори дечицата в детската градина ги карат да се държат така , нямаше нищо нередно. Или поне Джимин това си повтаряше и на това се надяваше. Огледа се , за да погледна и колко е часа. Чудеше се дали да не извика такси, но имаха достатъчно време, за това просто закрачи, но с по-бърза крачка. * Нямам търпение! * Обърна главата си към теб, усмихвайки се широко. Беше..щастлив. Нямаше търпение да прекара деня си с теб, да продължи да споделя и да задава въпроси, за да споделяш нещо и ти. Да те почерпи нещо, да разгледате картините му, да държи ръката ти, накрая на деня пак да докосне устните ти със своите..
Чакай..При мисълта за последното лицето му стана някак по-сериозно, защото мислеше за това, а дори не се бе осъзнал. Прехапа устната си и преглътна тежко, като продължи по-тихо.* Взел съм билетите. Не знаех къде обичаш да седиш докато гледаш филм, за това взех към крайните редове, има ли проблем?

*Кук не намираше нищо лошо или нередно във факта, че ти държеше ръката му, въпреки че определено не бе свикнал с физическия контакт. Макар сега да бе с теб и това да си бе среща, Кук запазваше своето ледено изражение. Знаеше много добре че ти няма да спреш да задаваш досадни въпроси, а на пръв поглед Кук очевидно бе забравил за целувката вчера. Вървеше доста бързо заедно с теб за да не закъснеете. * Аха.... аз също. *Кук отговори просто и монотонно. Той не планираше такава целувка да се случи отново, а за филмите... рядко гледаше филм, надяваше се само да не си избрал някой романтичен. * Няма значение къде ще седя... крайните редове ме устройват. *Кук не беше човек, който да се поддава на емоции, фактически бе лишен от такива, всичко което ти правеше сега, искайки да прекарате време заедно, бе мило, но Кук не искаше и не смяташе това да прерасне в нещо повече Той не гледаше често филми, дори не беше човек, никога не се и чувстваше такъв, не можеше да си позволи да обича и да бъде щастлив. Изобщо не виждаше какво може Джимин да е видял в него. *