Just sex , okay?

Главни герои: Тао (Хуанг Зи Тао) , Крис (У И Фан)
Сюжет: Тао е обикновенно момче , завършващо гимназия. Живота му е прекрасен ,или поне той така си мисли. Има си всичко нужно. Макар и без семейство, той си води нормален и спокоен живот. Донакато в училището му не пристига нов учител. По така "любимия" му предмет, а именно география, У И Фан- млад учител. Добър в работата си. Обаче за жалост и то доста строг. Когато работи е концентриран , но нещо започва да го разсейва. А именно- Тао. Проблемите му с предмета по който преподава Крис ,не се харесват на учителя. И защо не ,просто да накаже немирния ученик? Но как? Просто секс в класната стая , нищо повече. Научен урок, без повече грешки. Само и единствено , ако Тао не се бе влюбвал.

*Тао отвори очите си и се огледа наоколо. Не му се ставаше от мекото легло върху което спеше до сега. Бе му много приятно ,а леглото дори не бе неговото. Фактически беше,но той просто спеше там. В стая на петия етаж на общежитие от училището където учеше. Чудеше се пинякога.. Това бе последната му година с гимназията. Къде щеше да живее след това? Нямаше да си има дом. Нямаше семейство. Майка му и баща му бяха починали в автомобилна катастрофа. Имаше някаква баба в Китай ,но така и не я потърси. Знаеше ,че ще се наложи да се премести. А не искаше да напуска Сеул. Тук бяха всичките му приятели и познатати. Изправи се бавно от леглото и погледна към все още спящия си съквартирант. Не го понасяше и се радваше ,че той скоро се изнася. Изключваха го от училище. Тръгна към банята ,за да си вземе душ. След като се изкъпа излезе и набързо облече черни скъсани дънки с бяла широка тениска. Обу марковите си кубинки и излезе ,заключвайки. Погледна часа на телефона си. Имаше време ,за това тръгна към покрива на общежитието ,където ходеше често. Горе бе занемарено ,но си бе неговото място. Ходеше там за да се отърве от другите или просто да испуши някой фас.*

*Тъкмо бе станал от леглото поради звънящата му аларма. Преди няколко дни беше получил нова работа в престижно училище с хубава заплата, която го удовлетворяше. Трябваше да е на време, за това стана от леглото. Цялата му коса бе разпиляна на всякакви страни. Стаята му беше в цигарен дим. Обичаше да пуши. Раздвижи врата си и се изправи. Влезе в банята за да се изкъпе. След като свърши работата си излезе и нахлузи боксерки. Взе си от гардероба риза, която напръска с парфюм. Вдигна яката си, така че да може да сложи черна и дълга вратовръзка. прави яката и нахлузи черен панталон. Сложи колан и го закопча. Отби се до кухнята за да си направи кафе. След няколко минути беше готово, сипа го в чаша. Отиде на тератаса и запали цигара слагайки я в устата си, а кафето на малката масичка. Опря се на парапета заглеждайки се в пейзажа.*

*Бръкна в джоба на дънките си ,вадейки кутията с цигари заедно със запалката. Извади една цигара и я мушна между зъбите си ,палейки я. Дръпна силно ,гълтайки въздуха. След това през носа си издиша останалия и се усмихна. Протегна тялото си ,а след това се наведе и седна накрая оставяйки краката си да висят. Имаше още около половин час до първият учебен час за тази година. Как се радваше ,че бе последната и щеше да се отърве от мъките. Но пък и го притесняваше факта ,че буквално след това оставаше на улицата. Трябваше да намери къде да живее. Може би у някой приятел като за начало ,докато не си купи или наеме собствено жилище. Изпуши набързо цигарата си и се изправи като слезе отново при другите които също вече се бяха разшавали. Всеки се бе запътил нанякъде ,но повечето към училището. Влезе в стаята си и просто грабна марковата Gucci чанта и излезе. Съквартиранта му още спеше ,но нямаше да си прави труда да го буди. И без това трябваше да се изнесе от стаята до няколко дни. Тръгна към сградата на училището която беше точно срещу тази на общежитието в което бе настанен той. Първи час имаше география. А изобщо не му се влизаше ,мразеше я. Но трябваше. Имаше география почти всеки ден и вече пет години се чудеше защо по дяволите записа да учи нещо с такъв профил. Чак се дразнеше ,но нямаше какво да направи. Поне щеше да закъснее малко. Пошляя се из двора и най-накрая се качи до кабинета ,като учтиво почука. Закъсняваше вече с петнадесет минути. Влезе и се предвижи до мястото си ,на последния чин ,без дори да забелязва новата фигура седяща зад бюрото.*

*Вече беше време да тръгва. Оправи се и взе куфарчето си. Излезе от апартаменто и дръпна вратата, като я заключи. Слезе по стълбите и се запъти към училището. Живееше близо и не беше нужно да се качва в колата си за да отиде. Първо трябваше да се качи до учителската стая. Щом влезе там, им се представи. Седна на един от столовете и започна да си говори с тях. Разбра доста неща за другите, както и за учениците. Той не вярваше на нещата, докато не се увери сам. Чу първият звънец и се изправи. Отиде до дневниците и взе нужния за часа. Излезе от стаята и се огледа. Не след дълго вече беше в стаята по География. Поздрави учениците и им представи както себе си, така и изискванията му за часовете. Надстани се удобно на стола зад бюрото и започна да разпитва за лисващите ученици. Погледна часовника си и започна да преподава новият урок. След няколко минути се обърна към минаващия ученик през стаята и повдигна вежда* Господине, вие възпитание нямате ли? Това ли е уванието ви? *изправи се и отвори куфара си изваждайки лист. Взе го и отиде до него поставяйки листа на чина* Сега ще направиш тест. Ще преценя дали оценката ще я прибавя към другите. *обърна се и се запъти към бюрото си* Ако закъснявате за часовете ми или ми шумите, ще получавате писмено изпитване без изключения. *застана зад бюрото и взе пръчката си продължавайки с урока*

*Тъкмо седна на чина и се обърна към дъската когато забеляза как непознат за него човек се добшижава. И излеждаше видимо ядосан. Погледна към листа който остави пред него и се засмя. По принцип не позволяваше на никой да се държи така с него. Изправи се и пооглади блузата си* Имам възпитание,ами вие? Кой сте? Как имате правото да ми говорите така? Моля ,приберете си листа. Ще правя входно със всичко останали. *Усмихна се някак подло и победоносно като хвана листа и го смачка на топка ,хвърляйки го нанякъде. Всички погледи бяха върху него ,но това не му правеше особено впечатление. Всички в училището бяха свикнали с характера и държанието му,а учителите-осонено предишната госпожа по география,изобщо не го закачаха. Настани се по-удобно ,слагайки единия си крак върху чина ,а другия сви в коляното. Зачака отговор. Бе му любопитно ,кой по-точно се държи така. Не знаеше колко годишен си ,но на него лично му изглеждаше като някой на неговите години. Е да,Тао бе по-голям от другите в класа си поради факта ,че бе повтарял няколко пъти. *

*Изслуша те и се засмя леко, стори му се смешно това поведение от твоя страна и се приближи към теб с пръчката в ръката си. Усещаше напиращия смях в себе си, но се стараеше да не го показва. Беше свикнал с такива ученици и не му правеше впечатление.* Аз съм новия ти учител. Ще ти говоря, както пожелая. Не виждам друго келеме наоколо без възпитание и уважение към учителя, който е пред него. *удари те с пръчката по краката за да ги свалиш, след което те шляпна зад врата* Не си позволявай много тук. Няма някакъв пикльо да ми държи сметка. *обърна се и отиде до бюрото отваряйки дневника. Проследи номерът ти и го постави в отсъствия. * Тук командвам аз, а не ти. *погледна те сериозно докато държеше химикалката готов да пише още*

*Щом усети болезненото чувство от удара по краката си веднага ги свали , но нямаше да седи просто така. Изправи се и тръгна след теб , като все още обмисляше думите ти. Не вярваше , че си му учител. За него бе прекалено млад , за да имаш толкова знания. * Вижте какво господин..? *повдигна въпросително вежди понеже дори не знаеше името ти и се засмя отново.* Както и да ти е шибаното име. Тук , трябва да има уважение. Аз не получих такова и вие няма да получите! *погледна към дневника и видя написаното отсъствие. Подсмихна се и просто тръгна към вратата , за да излезе. * Името ми е Хуанг Зи Тао, със сигурност ще го запомните. *Излезе от стаята и тръгна към двора на училището. Седна на една от пейките до оградата и изкара цигарите си , като запали една от тях. Имаше навика да пуши често. Прекалено често. Бе като комин , дори му бяха давали такова определение , но не се интересуваше много. Получаваше стипендия , и имаше пари да си ги осигури. Общо взето Тао бе отличник , но имаше един предмет който му бе непонятен. Не го разбираше и не знаеше нищо , а именно- Географията. *

Даже ще го сънувам. *изръси преди да излезеш, а след това продължи с урока си. Чу звънеца, взе дневника и излезе от стаята. Имаше свободен час и се почуди какво да прави през това време. Излезе от училището забелязвайки те, погледна те за кратко, а след това обърна погледа си напред. До училището имаше кафене към което се отправи. Седна на една свободна маса поръчвайки си кафе. Беше голям любител на кафето. Пиеше го като вода, даже само това поемаше в гърлото си. Облегна се и извади цигара, като я запали. Приемаше дима, като свой приятел. Изчака няколко минути и не след дълго кафето му дойде*

*Изправи се ,понеже бе време за следващия му час. Хубаво ,че той беше рисуване. Не го биваше да рисува ,а часовете по рисуване винаги минаваха като свободни. Почти никой не влизаше ,а учителката бе стара. Дори нямаше да забележи отсъствието му в часа ѝ. Огледа се наоколо чудейки се накъде да тръгне. Излезе от пределите на училището ,а тогава те забеляза. Подсмихна се. Видя как държиш цигарата и се загледа в пръстите ти. Бяха доста дълги ,а това за миг го накара да прехапе устна. Тао чисто и просто си бе перверзник. Разтърси глава,за да се отърве от тези мисли и тръгна към теб. Застана до масата ти и дръпна стола срещу твоя ,сядайки най-нахално. Погледна и взе цигарата която ти бе оставил за момент в пеплника мушкайки я между зъбите си ,дръпвайки от нея.* Хубави са. Имаш вкус ,поне за това. Но не мисля,че за друго съществува у вас.

*Повдигна погледа си към теб, като се загледа в цигарата без да обръща внимание.* Съществува за повече неща, отколкото си мислиш. Доста си голям трън в задника или така ми се струва? *въздъхна и се облегна назад гледайки те. Повдигна чашата от кафето и отпи доста голяма глътка, а след това я върна на предишното му място, като се подкашля леко. Взе цигарата от устата ти дръпвайки си от нея, преглъщайки дима. Понякога му харесваше да го прави. *Нямаш работа тук. Марш в час. *направи знак с пръсти, след което ги постави на масата.*

*Изслуша те и след като вдигна ръка отново се загледа в пръстите ти. Наистина бяха доста дълги , а това го накара да оближе устни.* Трън в задника е меко казано. Предупреждавам ви да не се занимавате с мен. *Облегна се назад и изкара от своите цигари. Погледна те леко и макар да имаше запалка в джоба се усмихна и леко се доближи към теб.* Огънче? * повдигна леко веждите си , чакайки да запалиш цигарата му , а след като го направи веднага дръпна и пак се облегна назад.*Обещавам ви , че до края на годината вие няма да работите в това училище. Не ви харесвам. Противен сте ми.

*Крис наблюдаваше всяко твое действие, като се посмихна леко след като отправи предупреждението си към него. Подхвърли ти запалката си и продължи да слуша идиотщините, които ръсиш. След като те изслуша и те изчака да приключиш се изхили мазно.* Пхахахах... Ей, дребен, въобще не си отправяй глупавите заплахи към мен, защото после ти ще съжаляваш. *Смигна ти и си взе запалката от ръката ти, прибирайки си я в джоба.* Изпушвай си цигарата и марш в час, ясно ли ти е? *Усмихна ти се иронично и стана от масата, тръгвайки към сградата на училището. Крис дори и за миг не потрепна от "заплашителните" думички, които Тао му бе отправил. Игнорира го напълно и се замисли, кой ще изхвърчи първи? Дракона или пандата? Крис си беше дивак по начало. Не му пукаше за чуждото мнение и трудно някой можеше да го накара да се отметне от желанието си и целта която си бе наумил.*

*Засмя се леко и щом видя , как се изправяш, веднага стана по теб. Дръпна от туко-що запалената цигара и се спря до теб, като обърна глава към лицето ти и устните му се изкривиха в лека усмивка. Загледа се в очите , които седяха срещу неговите... бяха толкова... дори сам не можеше да ги опише. Просто бяха така тъмни и така искрящи. * Та не разбрах, как е името ви? *Повдигна леко вежда и прибра едната си ръка в джоба на дънките си , до колкото бе възможно да я напъха там. *

*Обърна се към теб и се загледа в погледа ти.* Попитай съучениците ти. *каза и продължи напред без да изчака да му отговориш. Повдигна високо дясната си ръка и ти помаха с нея, докато се усмихваше на себе си и вървеше по пътя си с бавна крачка. След като беше вече пред входа на училището погледна телефона си, проверявайки часа. След което пъхна ръце в джобовете на панталона си и се качи в хранилището по география изчаквайки да бие звънеца за започването на следващия час.*