BaekLay / Resistant -저항하는 / ♥

* Лей не обичаше да закъснява за училище. Заради това беше навил алармата си за 6:00, а часовете започваха от 7:30. Все още беше тъмно, но той си беше нощна птица. Живееше сам, а и така му беше по- добре. Когато чу приятният звук на алармата, се изправи бавно от леглото. Протегна се и примигна няколко пъти. Стана и се запъти към банята, като едва не се преби по пътя. Влезе вътре и затвори вратата. След като си свърши работата отново излезе. Застана пред гардероба, с надеждата да открие хубави дрехи, въпреки че не винаги ги запазва до последно. Беше си непохватен.*

* Най- накрая намери подходящи дрехи. Навлече ги с триста зора. Въпреки че беше примерен ученик, мразеше униформите в училище. Разтърси глава, защото беше още сънен и погледна часовника. Беше 6: 25. Въздъхна и се запъти към кухнята, като си взе раницата. Тя беше готова още снощи, за да не бърза в последната минута да си оправя нещата. Слезе на долния етаж и зави в дясно. Влезе в кухнята, като си хвърли раницата на масата. Отвори бавно хладилника и извади първото нещо, което видя. Върна се и седна на масата. Започна да яде бавно. Мразеше закуските, но искаше да има сили за целия ден. Когато изяде всичко, отново погледна часовника, който сочеше 7:10. Точно навреме. Взе си раницата, остави чинията в мивката и се запъти към вратата. Заключи и с усмивка се запъти към училището. Когато стигна влезе в класната стая и зае мястото си в 7:28, както винаги.*

* Гледаше учителката право в очите. Записваше абсолютно всичко, което пишеше на дъската. Не обичаше да е център на внимание, за това рядко излизаше на дъската и седеше на последния чин. Огледа се наоколо. Минаваше вече половината час, а теб те нямаше. Типично. Вече бе свикнал, за това само извъртя очи и се обърна отново към дъската. Когато влезе, Лей заби погледа си в теб. Учуди се, че въобще си дошъл днес. Проследи те как сядаш на мястото си и поклати глава неодобрително. Търпеливо изчака да свърши часа. Когато това стана, започна бавно да прибира нещата си в раницата, за да може всички да излязат от стаята, след което се обърна рязко към теб и въздъхна.* Отново ли закъсняваш?

* Отдръпна се още повече от теб. Не го заболя нищо. Погледна те в очите и въздъхна.* Съжалявам...* Погледна надолу към обувките ти и се загледа в тях. Бяха модерни, дори и повече от неговите. Мразеше заниманята ти и винаги следеше какво правиш. Не знаеше защо, просто го правеше. * Нищо просто... Може да те изключат, а това не е добре, Бек.* Обърна се рязко и тръгна към вратата на стаята. Вече бяхте сами, а само в такива моменти можехте да разговаряте спокойно. Загледа се в дъската и с радост научи, че не е пропуснал нищо, което е казано в часа, не че той не го знаеше, но обичаше да бъде за пример за другите*

* Когато чу думите ти се обърна към теб, но ти вече беше излязал от стаята. Намръщи се малко, но после видя момчетата с теб. Разтрепери се леко. Мразеше компанията ти и го беше страх от тях, но когато те помъкнаха на някъде се разтревожи. Тръгна бавно след вас, като се стараеше, да не издава и звук. Познаваше тези момчета. Не бяха особено от предпочитанията на Лей. Неговите приятели бяха мирни и всички учители ги обичаха, накратко- зубъри. Изненадваше се от факта, че е приятел с такъв като теб. Не спираше да ви следи. Не отричаше, че умира от страх, но си беше любопитен по природа.*

* Когато излязохте от двора, започна да се съмнява в действията си, но после видя, как влизате в някаква уличка и любопитството му надделяваше. Пресече улицата внимателно и веднага се скри зад стената, като се умоляваше да не сте го забелязали. Надникна леко и чу какво им каза. Разбра, че веднага трябва да се изнесе от тук, но беше вече късно. Усети как го хвана за китката и му правиш знак да не говори. Преглътна силно и кимна. Последва те до двора на училището, а щом влязохте дръпна китката си рязко, за да го пуснеш. След това я разтърси, защото го заболя и те погледна.* Т-ти какво си мислиш, че правя? Просто се разхождам...

* Направи намръщена физиономия и тръгна след теб. Настигна те и застана пред теб, като те спря. Огледа те от глава до пети, като не спираше да се мръщи.* Не ми ли вярваш? И защо да ти благодаря? * Погледна те в очите ядосано и стисна юмруци. След няколко секунди ги отпусна, защото се успокой. Отпусна се и отново проговори нормално и тихо.* Ако ме бяха хванали какво щеше да стане? Просто се разхождам... Какво лошо има в това, Бек?

* Слушаше те внимателно, но не обръщаше особено внимание на думите ти. Не издържаше да те гледа с онези типове. Помнеше момчето много добре, все пак беше един от най- добрите му приятели. Станалото с него беше ужасно, но и това не го накара да те послуша. Когато го удари и влезе в училището, леко изруга. Последва те и влезе в часа. Извини се на госпожата мило, след което си седна на мястото, което отново бе на последния чин. Извади си учебниците. Не беше в настроение за речите на госпожата, затова заби главата си в чина. Не искаше да слуша нито една нейна дума.*

* Усети как го настъпа и леко изстена, като се обърна рязко към теб. Погледна те лошо и се озъби.* Не спя! Това си е твоя работа. * Обърна се напред и отново заби глава в чина си. Не искаше да стой вече в това училище. Не му беше добре. Веднага след този час щеше да поиска да го освободят, не че щяха да го направят, но трябваше да опита. Прекалено много му беше за днес. Искаше да се прибере и да се излегна на леглото, а можеше и да поспи, още преди да се е свечерило. Не можеше да спи добре през нощта. Не бе в негов стил, още откакто беше бебе. Протегна се леко и остави ръцете си на чина. *

*Постави лакът на чина и подпря главата си на длан, като се отпусна. Пресегна свободната си ръка и ти взе химикала. Пусна ръката си надолу по кръста ти и през целият час не те остави намира, като те ръчкаше в ребрата нарочно, за да се дразниш, а след като и поредният час свърши, на Бек му стана скучно и реши да се прибере. Хвърли химикала по главата ти и си взе чантата, като излезе от стаята и се запъти към изхода на самата сграда*

* Лей не ти обръщаше особено внимание, освен че не спираше да се мърда. Мразеше да го докосват така. Веднага след часа отиде при учителката и след 5 минутни моления, тя по чудо го пусна да се прибере вкъщи. Върна се на чина си и с усмивка започна да събира нещата си. Видя те, че излизаш от стаята и се намръщи. Когато събра всичко, включително и химикалката, която се бе приземила на земята, си взе чантата и се изнесе от стаята. С мъка слизаше по многото стълби, но накрая като стигна до изхода на училището си отдъхна. Протегна се и се почеса зад врата. Направи още няколко крачки и вече бе в двора на училището, като се бе запътил към вкъщи.*

* Вървеше и за негова радост или не, те видя. Не ти обърна внимание и планираше незабелязано да мине покрай теб. Вървеше бавно. Когато стигна до теб и чу думите ти рязко се извъртя към теб и те погледна на кръв. Все още не можеше да преосмисли думите ти.* К-какво? * Извъртя очи и се усмихна незабелязано, като просто те подмина и зави наляво, към къщата си. Искаше да се прибере, колкото се можеше по- бързо, но не можеше да отрече, че и той беше гладен. Не си личеше особено от фигурата му, но това беше истината.. ядеше като не видял.*

* Вървеше си най- спокойно към тях. По едно време усети нещо и при следващата секунда се озова на земята. Погледна объркано напред, но после те видя до него и погледът му стана заплашителен.* Не става. И не се опитвай да ме заплашваш, Бек, защото не ти се получава. Ти не ме плашиш, за разлика от твоите приятели.* Леко потрепна, но после се успокой. Намигна ти и се изправи набързо, като бутна ръката ти от рамото му. Разтърси глава за да се свести и продължи по пътя си. Мразеше да го карат да прави нещо на сила. Забърза крачките си, като целеше да го оставиш на мира.*