Роуплей (Behind The Mask)

Джонгкук е момче на 18 години. Води тежък живот, баща му го пребива още от крехка възраст, а майка му умира още при раждането. Сигурно се питате как е сега? Мъртав... Дали е възможно? Определено.  Всеки от вас е чувал история за духове-хора, които не са успяли да преминат в отвъдното поради недовършена задача, нещо което не са успяли да свършат приживе. Джонгкук е едно от малкото изключения. Той съществува редом с хората, но не живее. Загива когато навършва 18 и остава млад...съществува но не живее истински. Ходи на училище, но няма приятели, не се храни, не пие вода. Просто защото той съществува под формата на материя, докосва но не чувства. Не изпитва болка, любов, тъга. Лицето му е замръзнало в миналото и останало безизразно, дали всъщност има човек, който може да промени това? Да го върне към живота и да го накара да забрави болезненото минало. Да му даде втори живот и да го накара отново да чувства? Тогава когато той е изгубил надежда, вглъбен в миналото, изоставен от всички и лишен от емоции.

*Беше рано сутринта. Джонгкук чу алармата и се изправи в седнало положение, през малкия прозорец проникваха слънчевите лъчи, които осветяваха лицето му. Макар да се бе събудил рано лицето му бе напълно лишено от всякаква емоция, все пак не бе като другите, това в колко ще стане и в колко ще легне изобщо не го късаеше. Изправи се и тръгна към банята, изми лицето си и си свърши работата. Излезе и влезе отново в стаята си, която не бе особено голяма. Взе си дрехи от гардероба и набързо се облече, застана пред огледалото. Лицето му беше бледо, което изобщо не бе чудващо. Пооправи рошавата си коса и погледна към часа. Бе рано, само 6:35*

*Джимин бавно и тромаво отвори очите си. Повдигна ръце нагоре и леко ги потърка. Чувстваше се доста изморен , все пак си бе легнал доста късно предишната вечер. Работата го изморяваше. Не , не работеше кой знае колко много , но все пак това изискваше стоене до късно. Бе секретар на някакъв богаташ. Поогледа се наоколо и се изправи в седнало положение. Стените на стаята му сякаш го притискаха. Толкова бе задушно , а прозореца бе отворен. Трябваше да направи ремонт или поне да пребоядиса. Това избледняло морско синьо вече чак го дразнеше. Изправи се и се запъти към банята. Изми лицето си , след това и зъбите. Ползваше паста с вкус на лимон. Не харесваше мента. Лютеше му, а и от нея му се пиеше много вода. Погледна се в огледалото. Изглеждаше толкова отпаднал. Може би , трябваше да си вземе почивка , но нямаше да има тази възможност. Трябваха му пари , каквито за момента нямаше. Обичаше да се охарчва , а това бе проблем. Парите не се задържаха дълго в джоба му. Излезе от банята и набързо се облече. Официален костюм , все пак работеше в престижна фирма. Взе чантата с нещата си, обу обувките си и побърза да излезе от този малък, занемарен апартамент в който живееше. Тръгна надолу по улицата. Беше рано, но трябваше да стигне пеша до сградата в която работеше. Нямаше пари за друг вид транспорт. Вървеше спокойно и се оглеждаше , докато не забеляза едно кафене. До сега не го бе виждал. Помисли си, че трябва да намине довечера. Да се почерпи с нещо хубаво , след като му дадат заплатата.

*Кук живееше в малък апартамент в един блок, бе под наем и едвам свързваше двата края, но все пак успяваше да живее нормално. Понякога се чудеше защо изобщо живееше така, но тогава осъзнаваше. Бе дух, бе мъртъв и нямаше как да изчезне от тази планета, не му оставаше нищо друго освен да съществува. Дори да искаше да изчезне не можеше. Всеки ден ставаше и излизаше от дома си, отиваше в кафенето, в което работеше и стоеше до късно вечерта. Един и същ еднообразен сюжет на неговия безкраен живот, не говореше много, обичаше тишината. Ако имаше едно желание то бе да не бъде заседнал между двата свята. Отдавна бе спрял да чувства болка или друг вид чувство или емоция, беше като празна черупка. Излезе от апартамента си и слезе по стълбите на сградата, живееше на втория етаж. Излезе от блока и се запъти в кафенето в което работеше, намираше се на няколко пресечки от дома му.*

*Без да осъзнава се бе спрял пред кафенето , взирайки се в него. Трябваше да тръгне, иначе щеше да закъснее за работа, но бе пленен от нещо. Носеше се аромат на топъл шоколад. Това което той обожаваше най-много. Направи крачка напред и влезе вътре следвайки миризмата. Щеше да си вземе един за по път и да го изпие почти на един път след като изстине малко. Обаче не можа да намери точно от къде се носеше тази блажена миризма. Нацупи се леко и вдигна ръка. Трябваше да погледне часа върху часовника на ръката си , но за съжаление разбра , че го е забравил на нощното шкафче вкъщи. Имаше чувство , че сутринта му отива по дяволите, а това не бе добре. Щеше да е кисел цял ден. Добре , че в фирмата не общуваше с никой. Просто отиваше , сядаше зад малкото бюро в една почти заличена стая в края на коридора на четвъртия етаж на сградата. Обърна се и излезе , забравяйки за аромата на нещото което щеше да оправи сутринта му. Отново с бавни крачки тръгна, обаче гледаше да забързва крачката. Нямаше телефон , не знаеше колко е часа. Надяваше се само да не закъснее , заради глупостта си. Как можа да си забрави часовника?*

*Кук тъкмо беше пристигнал в кафенето и бе облякъл униформата си, когато видя някой да влиза. Погледна те безразлично и въздъхна, точно когато тръгна към теб ти погледна за да видиш часа, но бе забравил часовника си и си тръгна. Кук както винаги гледаше студено и не прояви никакъв интерес. Започна да забърсва масите в кафенето, еднообразна работа и сиво eжедневие, което за него нямаше край. Не можеше да си представи да прави това завинаги, всички около него се променяха, но той си оставаше все същия, видимо на 18 години. Макар че всъщност вече повече от 30 години бе мъртъв. Изглеждаше като всички други, но всъщност бе по-специален от колкото си мислеха останалите.*

*Дори не бе забелязал момчето което подмина. Вече ходеше доста бързо и вече виждаше сградата в която работеше. Влезе вътре и тръгна към асансьора. Тъкмо щеше да се качи когато видя колко претъпкан беше. В този момент предпочиташе да пребори мързела си и да се качи по стълбите. Обърна се към тях и започна да ги изкачва една по една. Четвъртия етаж не бе далеч или поне така му се струваше , докато не стигна втория. Не бе активно движещ се или спортуващ човек , за това вече се бе задъхал. Имаше чувството , че всички се бяха втренчили в него. А това не му се хареса особено. Мразеше да привлича вниманието на хората или някой да го наблюдава. Мразеше да е в центъра на вниманието. Бе скромен , но не бе срамежлив за сметка на това. Не разговаряше често, имаше само един приятел с който говореше рядко , защото живееше извън Корея. Стигна четвъртия етаж. Стигна в края на коридора и влезе в стаичката където се предполагаше да работи. Понякога сутрин там се събираха и други хора , секретари като него.Сега бе празно и поне за това си отдъхна. Седна зад бюрото и сложи очилата си , които ползваше само докато чете нещо. Имаше проблем с очите , но не чак толкова сериозен. Можеше да вижда и без тях. *

*Куки почистваше една от масите, когато в кафенето влезе младо момиче на неговите привидни години. Седна на една от масите и не спря да зяпа към него. Той се доближи и естествено взе поръчката й, отиде за да й направи кафе, беше рано сутрин, имаше още време докато дойдат обичайните клиенти. Щом направи кафето, подаде го на момичето, а както обикновено тя започна да го сваля. Кук безсърдечно я отряза, така сякаш не я бе чул и продължи с работата си. Беше свикнал хората да му казват че е красив и т.н. За това не му правеше впечатление, той не допускаше никого до себе си*

*Винаги работеше съсредоточено и внимаваше в работата си , но сега нещо сякаш го спираше. Не можеше да си намери мястото и постоянно се въртеше на стола си. Отвличаше вниманието си със разни драсканици които правеше на празните листове. Миризмата на топлия шоколад още сякаш се носеше покрай него. Задължително след работа трябваше да мине от там и да си вземе. Задължително! Изправи се от стола си , когато коремът му изкъркори. Имаше още петнадесет минути до обедната почивка , но не можеше да чака. Искаше да си хапне порцията с ориз и зеленчуци и пудинга който получаваше за десерт. Имаше избор от куп друга храна , но той сякаш се бе вманиачил точно по тази. Излезе плахо от стаята , внимавайки да не го хванат и дръгна към столовата , която за радост бе точно на неговия етаж. Влезе във все още празното място и се доближи до масите на които бе наредена храната. Взе това което иска и тихо, без да вдига врява и да привлича внимание се върна в кабинета си. *

*Кук скучаеше винаги на работа, като се замисли правеше това само заради парите. Отиде при шефа си, от компанията ти бяха поръчали кафе за служителите и само един топъл шоколад. Кук взе всичко и въздъхна* Защо само един? Странно...компанията е голяма.. *Не се замисли и тръгна натам, не обичаше да закъснява, а и искаше да свърши по-бързо. Обикновено винаги доставяше само едно нещо, но този път имаше само един топъл шоколад, как точно се очакваше да разбере за кой е...това и той самия не знаеше. Все някой явно доста го обичаше и щеше да му блеснат очите щом го види*

*Настани се удобно и отвори кутията в която бе сипал храната си. Започна лакомо да се храни и дори се задави. Обичаше храната и обожаваше да яде. Проблема беше там , че ядеше прекалено бързо и често се задавяше. За радост до сега не е имало по -сериозен инцидент. Чу от коридора как си говорят другите служители. Принципно се чуваше , а тези сега дори говореха прекалено високо. Говореха си за някакво кафене , правили хубаво кафе. За миг отново се замечта за топлия шоколад,но бързо разтърси глава. Би се зарадвал и на обикновено кафе,но и това нямаше да получи. Поръчваше се храна-него го бяха забравили. Вечеря с колегите след работа- кой да се сети да покани Джимин? Той фактически изглеждаше сякаш не работи там , просто присъства. Вече бе свикнал с това и дори не си направи труда да отиде във столовата с всички останали. Каквото и да щеше да дойде ,едва ли щеше да има за него. Нямаше смисъл да хаби от безценната си енергия. *

*Кук вървеше колкото се може по-бързо, но гледаше да не разлее нищо. Щом стигна пред огромната сграда влезе вътре и се запъти към асансьора. Натисна копчето и влезе вътре. Спираше на всеки от етажите и раздаваше кафетата, които бяха доста. Но топлия шоколад остана в него. Стигна до четвъртия етаж и всички се присламчиха и награбиха кафетата си, накрая Кук остана с топлия шоколад в рака и безизразното си лице в очакване някой да го вземе*

*Настани се удобно и отвори кутията в която бе сипал храната си. Започна лакомо да се храни и дори се задави. Обичаше храната и обожаваше да яде. Проблема беше там , че ядеше прекалено бързо и често се задавяше. За радост до сега не е имало по -сериозен инцидент. Чу от коридора как си говорят другите служители. Принципно се чуваше , а тези сега дори говореха прекалено високо. Говореха си за някакво кафене , правили хубаво кафе. За миг отново се замечта за топлия шоколад,но бързо разтърси глава. Би се зарадвал и на обикновено кафе,но и това нямаше да получи. Поръчваше се храна-него го бяха забравили. Вечеря с колегите след работа- кой да се сети да покани Джимин? Той фактически изглеждаше сякаш не работи там , просто присъства. Вече бе свикнал с това и дори не си направи труда да отиде във столовата с всички останали. Каквото и да щеше да дойде ,едва ли щеше да има за него. Нямаше смисъл да хаби от безценната си енергия. *

*Продължаваше да яде спокойно в кабинета си. Дори не подозираше , че ако излезе нещо такова ще го очаква. Ако знаеше , че го чака човек с топъл шоколад , който е за него.. щеше да хукне натам , но нямаше как да знае. Щом се нахрани , просто хвърли празната пластмасова кутия в кошчето в десния ъгъл на стаята и се облегна изморено назад. Още му се спеше. Бяха му се натрупали доста часове без сън. Спеше по най-много три часа на денонощие. Вършеше повечето си работа вкъщи , на своя компютър , защото колегите му не го харесваха. И макар почти да не излизаше от кабинета си , един Бог знае кой щеше да влезе и да опропасти работата му. За това във фирмата просто седеше и скучаеше. Вършеше малко работа там,но бе задължен да идва. Не можеше постоянно да работи вкъщи. Щяха да го уволнят така. А това не бе желателно. Затвори за миг очи , докато някой не нахлу в стаята му. Жената на средна възраст, която му бе колежка се приближи до него и го дръпна за ръката. Джимин не очакваше нещо подобно , дори не бе забелязал , че тя е влязла. Изправи се рязко , не знаеше къде го води тя , но просто се остави да го дърпат. *

*Оглеждаше се и стоеше по средата на помещението, чакайки някой да си вземе топлия шоколад и Кук най-сетне да си трътне, когато се появи ти и те мъкнеше някаква жена. Когато ти видя топлия шоколад очите ти светнаха и буквално се нахвърли на Кук, грабна шоколада и съвсем леко изцапа блузата му. Кук въздъхна и те погледна студено, все пак нямаше никакви емоции* Аз ще тръгвам, до утре.. *Очевидно бе новият човек, който доставяше кафето и поне знаеше вече кой е манияка на тема топъл шоколад*

*Тъкмо започна да се дразни на дърпащата го овца , но щом видя пред себе си.. топъл шоколад го грабна веднага. И дори не се замисли дали е за него или не. Просто го взе и се усмихна до уши. Не забеляза , че те изцапа , а веднага започна да пие от него, затваряйки приятно очите си. Чу думите ти и леко те погледна , като свали чашата от устните си и ги облиза. * Ами.. до утре. *не те познаваше , не знаеше какво да каже , а и не обичаше да разговоря кой знае колко. Всъщност бе бъбрив , но трябваше да се отпусне. По-възрастната жена до него го подтикна да те изпрати. Кимна леко и тръгна пред теб и отново отпи от топлия шоколад.* Много е вкусен. Как го приготвяте? Някои са доста... гадни. Не са сладки и нямат вкус. Натурално какао е, нали? За това сигурно е толкова вкусно! Омо~ *Ръсеше въпросите един след един , разбъбри се. Любимата му тема- топъл шоколад. Но в момента изглеждаше сякаш по-скоро си говори сам. *

*Кук въздъхна и честно казано се дразнеше от всички тези въпроси с които го засипваше, натисна копчето и се качи в асансьора заедно с теб* Да, натурално какало е и винаги ли задаваш толкова въпроси? Между другото името ми е Джонгкук, аз ще разнасям кафето и топлия ти шоколад от днес. Ще се радвам ако не ме връхлиташ с толкова въпроси всеки ден. *Кук не беше разговорлив, а лицето му винаги беше студено, правейки странно впечатление на хората, че не ги харесва или не е заинтересуван, но колкото и да искаше, нямаше емоции, бе лишен от тях. Усмивка, щастие, тъга и болка, те отдавна му бяха непознати..*

*Качи се в асансьора и не пропусна да се огледа в огледалото. Затегна вратовръзката си и се усмихна съвсем леко насреща ти.* Ами не винаги. Просто обожавам топъл шоколад. Божествен е, ти не го ли обичаш? Аз се казвам Джимин, приятно ми е. Вече ще знам и ще идвам да си взимам шоколада. Между другото кой ги поръча? Не всички знаят за манията ми по топъл шоколад. *Бе се обърнал към теб и започна да те гледа с видим интерес. *

*Куки те погледна объркано и примигна няколко пъти със същото студено изражение* Не знам, шефа ми ми каза да ги доставя, аз също се учудих че има само един топъл шоколад. И не не го обичам. Всъщност няма нещо определено, което да обичам, дори не знам какво е това да обичаш. *Обясни и погледна настрани, докато чакаше асансьора да спре*

*Повдигна веждите си в знак,че се е учудил. Замисли се. Ако ставаше въпрос за определен човек.. той също не знаеше чувството. Не бе обичан от никого до сега и не смяташе , че скоро ще се появи някой който да го обича. Той си падаше , макар и на външен вид да не си личеше, по груби неща. За него всичко беше просто секс и толкова. Без чувства. Единственото нещо което обичаше бе топлият шоколад и храната. Нищо друго не бе така важно и съществено за него като това.* Тези хора ме следят, казвам ти. Почти никой до сега не знаеше , че обичам топъл шоколад. Странно е. И все пак..много е хубав! Честно , вече го обожавам! Колко захар слагате? Може ли следващия път да ми сложите малко повече? Може би само още една лъжичка?

*Кук не бе обичан или докосван от никого, беше напълно невинен, не защото нямаше хора които да го искат. Всъщност бе доста привлекателен, но той не допускаше никого до себе си, винаги бе студен и резервиран, не позволяваше някой да бъде прекалено близък с него, а и нямаше чувства. Бе просто дух на миналото, живеещ в настоящето и разбира се и в бъдещето, нямаше да изчезне, беше приклещен.* Нямам против, ще ти сложа още една лъжичка следващия път.

*Кимна радостно , щом се съгласи. Желаеше да е колкото се може по-сладко. Обожаваше сладко. При него обаче всичко бе като противоположност. Както си обожаваше сладко , ако пиеше кафе трябваше да е без захар и колкото се може по - силно. И при повечето други неща бе така. Много хора му бяха казвали, че е странен,но на него не му правеше впечатление. * Благодаря ти! Хм.. *Замисли се за името ти. Помнеше го много добре , все пак му го каза едва преди пет минути , но той се чудеше как да го съкрати , че да ти вика накратко. * Как те наричат? Името ти ми се струва прекалено дълго. Как да те наричам?

*Асансьора спря и Джонгкук излезе, щом чу думите ти се спря и те погледна студено. Не знаеше как точно да отговори, за това се замисли* Нямам приятели, нито хора на които държа че да ме наричат по определен начин, все ми е едно. Ти реши. *Обърна ти гръб и тръгна към изхода на сградата без да се обръща*

Ще си помисля, до утре. *помаха ти леко , а след това и самия той се обърна. Отпи от топлия шоколад и се замисли. Аромата му бе точно същия като този в който се бе влюбил сутринта. И все пак смяташе да мине през онова кафене като се прибира след работа ,да опита и онзи шоколад. А дори не подозираше , че този е точно от там. Върна се в кабинета си , но този път поне бе доволен. Оставаше още доста от работния му ден, ако изобщо можеше да се води така. Работата му започваше след като се прибере вкъщи. Измрънка недоволно при мисълта за това. Изобщо не му се работеше искаше да спи. Или поне ако трябва да седи до късно причината да е хубава. Като например да зяпа цяло нощ филми или някое аниме. Или да рисува. Обичаше да рисува. Отдаваше му се. Но нямаше време за това от както започна работа в тази фирма. Заплащането бе добро и щеше да има време , ако не бе толкова взискателен и предпазлив. Можеше да работи тук , на работното му място където се предполагаше , че трябва да си върши работата. Но , не. Той предпочиташе да си е вкъщи и да работи важните неща там. За по-сигурно. *

Ам..до утре, Джимин. *Каза това и спокойно излезе от сградата. Запъти се към кафенето, този път вървеше по-бавно и спокойно, не бързаше толкова. След броени минути беше пред кафенето, влезе вътре и въздъхна. Върна се към обичайното си ежедневие и изобщо не му пукаше за срещата с теб по-рано или това че трябваше да доставя кафето и топлия ти шоколад*