Роуплей (Hunhan) Vampire and werewolf

Герои: Лухан и Сехун
Сюжет:
(Роуплеят ще е фантастика, естествено с любовна история. Вечната класика.)
Лухан е момче, което води съвсем обикновен живот с привидно идеалното семейство. Има доста приятели, макар че понякога лесно избухва и не е никак лесен характер. Всичко се преобръща, когато един ден разбира, че всъщност не е обикновен човек, това става вследствие на промените в поведението му, странното държание и неуписуемо острата му жажда за кръв. Осъзнава че нищо не е такова, каквото изглежда. Всъщност до сега е живял с приемно семейство, а истинската му идентичност е принц на вампирите с доста отговорности.
Сехун от друга страна е върколак, но отдавна е наясно с това. Върколаците винаги са искали да си отмъстят на вампирите, тяхното е вражда продължаваща от хилядолетия насам, избиват се взаимно. Малко след като Лухан научава че е вампир в училището се появява нов ученик...от там нататък нищо няма да бъде същото за нито един от тях.

*Сехун беше, като останалите деца.Само едно нещо винаги го е различавало от тях.Той е върколак.Още от малък, Сехун бе обучаван как да се държи, като истински вълк и някой ден да последва стъпките на баща си.Когато навърши деветнадесет години, Сехун разбра истината.Разбра защо върколаци и вампири воюват.От тогава той намрази вампирите.Когато Сехун стана на двадесет години, баща му реши да го изпрати в училището на принца вампир.Имаха план да го убият, за да си отмъстят на вампирите.Сехун разбира се, веднага се съгласи.Дойде деня на първия му ден в училище.Беше рано сутрин.Събуди се от някакъв шум извън стаята му.Отвори очи и се изправи в седнали положение, като потърка очи.Погледна към часовника си и вида, че е само 6:30 часа.Стана бавно и сънливо от леглото и се запъти към банята.Влезе вътре и затвори вратата след себе си, като се съблече и пусна душа.Започна да се къпе.Сехун винаги е обичал дългите душове, затова реши да се позабави малко в банята.След около половин час, свърши и уви една кърпа около кръста си.Излезе от банята и отиде до гардероба си.Извади един бял потник и едни черни, накъсани и прилепнали дънки.Облече се и изсуши косата си.Взе раницата си, която беше предварително нагласена предния ден и излезе от стаята си.Отиде до вратата и обу обувките си.*Мамо, татко, аз тръгвам.*Извика и отвори вратата, като излезе.Затвори я след себе си и се запъти към училището.Това определено щеше да е интересен ден за него.*

*Лухан бе напълно нормален младеж, с много приятели, добри оценки. Можеше да се каже че в живота му нямаше нищо странно или нещо, което да го тревожи. Имаше пари, добро семейство, което обичаше и по-голям брат- Шиумин, който постоянно му дърдореше на главата. Лежеше на леглото си, увит в завивките, имаше този навик, когато алармата на телефона му се включи. Лухан рязко се отви и изключи алармата, а после се излегна на леглото. Загледа се в тавана, вече бе 6:45, а той все още бе полу-заспал. Стана и отиде в банята, изми бледото си лице и си свърши работата. После излезе и отиде в стаята си, приготви се набързо за училище. Без дори да закуси, изхвърча от дома си, майка му все още готвеше и го подвикна, но той вече бе излязъл. Мразеше когато се успиваше, но за съжаление това се случваше често. Напоследък обаче, Лухан имаше проблеми със спането нощем, а храната вече не му се струваше толкова вкусна, реши че е нещо временно и не обърна внимание*

*Сехун вървеше спокойно към училище.Когато стигна до сградата, огледа я хубаво и кимна леко с глава, все едно казваше, че я одобрява.Беше закъснял за час с 5 минути, но не му пукаше.Единственото, което искаше е смъртта на принца.Така направи, че да е в твоя клас.Отиде към стаята по История.Това беше първи ви час.Когато стигна, отвори вратата и влезе, като я трясна след себе си.Отиде при учителката и и прошепна нещо, като тя се изчерви и му каза, че няма да му пише закъснение.Усмихна се самодоволно и седна до теб на един чин.От километри можеше да те надуши как миришеш на вампир.Погледна те с периферното си зрение и беше леко изненадан.Не мислеше, че принцът на вампирите, ще е чак толкова красив.Но сега нямаше време за свалки.Трябваше да те убие колкото се може по-бързо.Дори не извади нещата си.Сложи краката на чина си.Извади телефона и слушалките си и започна да слуша музика.Не обръща внимание на часа, но теб те наблюдаваше внимателно.Всяко движение, което правиш.Всичко забелязваше.*

*Лухан успя да стигне на време, тъй като живееше близо до училището. Щом влезе в стаята се поклони на учителката в знак на уважение и седна на мястото си. Често го бъркаха за момиче поради някак женствените черти на лицето му, бе красив, до толкова че лесно се дразнеше когато някой спомене или го помисли за момиче. Не те познаваше, за него ти беше просто новия ученик. Погледна те макар и за миг, усети остра  и непозната миризма, тъй като не знаеше че не е обикновен човек, не обърна внимание нито на нея, нито на втренчения ти поглед. Беше извадил тетрадката си, взе една хамикалка и започна да записва. Вниманието му бе погълнато от урока по история, а ти го гледаше все така втренчено в профил. Лухан изобщо не приличаше на типичен вамипир, а за принц на вампирите да не говорим, той си нямаше и на представа за плановете ти и за това че нищо не бе такова каквото той си го мислеше. Погледа му сякаш беше изпълнен с детска невинност, това разбира се щеше да се промени, скоро навършваше 18 и щеше да усети че е нормален човек*

*Часа свърши бързо.Махна краката си от чина и прибра телефона и слушалките си в раницата.Взе я и те погледна за момент.Ти беше красив.Прекалено красив.Може би дори изглеждаше, като момиче.Искаше да те убие тук и сега, но не искаше да привлича излишно внимание.Изведнъж се сети, че не знае кой е следващия час.Продължи да те гледа, като реши да те пита.Нищо няма да изгуби.Приближи се до теб и хвана брадичката ти, като те накара да го погледнеш.Лицето му беше на сантиметри от твоето.Погледна те в очите и се усмихна самодоволно.*Ей, момиченце, кой е следващия ни час?*Реши малко да те подразни.Очите ти бяха толкова красиви, че за малко да се изгуби в тях.Прехвърли цялото си внимание към теб.Очакваше нетърпеливо отговора и реакцията ти.*

*Лухан събра нещата си. Изобщо не ти обърна внимание, докато ти не го хвана за брадичката. Вгледа се за момент в очите ти,  но щом чу въпроса ти,  очите му сякаш за момент се промениха в кърваво червено,  но после върнаха предишния си цвят.Хвана ръката ти и грубо я отдръпна. Лухан винаги се дразнеше, щом някой го наречеше така. Просто кръвта му сякаш кипваше* Наречи ме така и ще ти стъжня живота. Дори не ме познаваш, новак. *Присви устни и те, погледна по най-злобния възможен начин,  въпреки че не му се получи особено* Очевидно съм момче,  идиот. Явно и си сляп? Имаме география, а сега се разкарай.

*Подсвирна с уста и пъхна ръцете си в джобовете на дънките си.*Наведе се леко надолу, за да може отново да те погледне.Все пак ти беше по-нисък от него.*Я виж ти какво си имаме.Малкото момиченце се прави на голямата работа.*Усмихна се самодоволно и се наведе до ухото ти, като прошепна тихо.*Лухан, не си мисли, че си нещо повече.Ти си идиота в този момент, но ще ти трябва доста време да го разбереш.Внимавай и какво говориш.Може да се случат много неприятни неща за теб.*Облиза леко ухото ти и се отдръпна.*Благодаря, че ми каза кой е следващия час.Ще се видим.*Обърна се и излезе от стаята, като тръгна към географията.*

*Щом ти се доближи и Лухан усети дъха ти, потрепна и поради някаква странна причина искаше точно в този момент да те удари, но не го стори. Изръмжа злобно щом ти облиза ухото му.* Дори не знам името ти, какъв ти е проблема?! *Нещото, което Лулу доста мразеше, бе когато има нови ученици, защото те често бяха като Сехун, отваряха се за всичко, сякаш училището и всеки един ученик му принадлежеше, това изкарваше Лухан извън релси. Излезе от стаята и тръшна вратата след себе си, тъй като лесно се вбесяваше, това бе един от онези моменти в които Лухан трудно сдържаше гнева си. Тръгна към кабинета по география*

*Влезе в кабинета по география.Отиде до един чин и седна на един от столовете до него.Това беше твоето място, но не му пукаше.Сложи краката си на чина и се облегна назад.Въздъхна и започна да оглежда малкото ученици в стаята.Напълно нормални хора.Нищо интересно.Единственото интересно нещо беше ти.Ако не го бяха изпратили, за да те убие, щеше да си стои в училището за върколаци.Сега трябва да кисне при тези безмозъчни създания, които дори не могат да се защитават.Видя те как влизаш в стаята и се усмихна самодоволно.Гледаше те внимателно и не отделяше поглед от теб.*

*Влезе в кабинета без да поглежда към никой от останалите в стаята, насочи се към чина си, когато погледа му попадна точно върху теб. Не разбираше с какво е заслужил това държание или по-скоро този психически тормоз, в това училище, имаше доста приятели, но не и хора, които да се държаха така, а най-странното за него бе, че ти тормозеше само него. Тъй като рождения му ден бе утре, все още не бе навършил 18 и не знаеше какъв е всъщност, нямаше представа за причината поради която си тук и че всъщност... всичко това бе много по-объркано от колкото той си мислеше. Доближи се до теб и те погледна по-възможно най-студения начин* Случайно ако не знаеш, това е моето място, би ли се мръднал? *Въздъхна тихо и те погледна в очакване да го сториш, лесно избухваше, а държанието ти никак не му помагаше да сдържа гнева си*

Случайно, не искам да стана.О, чакай.Не е случайно.*Погледна те в очите и се надяваше отново да види онзи кърваво червен цвят в тях.Все още се усмихваше самодоволно.*Ако не ти изнася, принцесо, може да седнеш някъде другаде, но като гледам няма свободни места.Нямаш голям избор, всъщност нямаш избор.*Погледна напред и стана сериозен.Не можеше да търпи това твое поведение.През тези 20 години от неговия живот, не се беше срещал с по-досадно и инатливо създание, като теб.*

*Лухан преглътна тежко и се опита да се успокои, колкото повече се ядосваше, толкова повече те мотивираше да продължиш. Тъй като нямаше други места, просто зае това място, както ти бе казал, Лухан нямаше избор. Въпреки невероятно красивата му вънщност, той бе инат и това беше меко казано, инатеше се за всичко, за което бе възможно. Такъв бе още от малък и това така и не се промени. Проблемът бе че всеки, който срещнеше го мислеше за момиче. Имало е доста случаи, при него да дойде момче и да сподели колко е красив и дори да го кани на среща, което бе неловко.* Не съм принцеса...колко пъти трябва да повторя че не съм момиче, че да ти го набия в малоумната глава? *Надяваше се по-скоро да свърши този ден, от сега нататък ако всеки ден бе като този, Лухан рано или късно щеше да рухне*

*Погледна те с периферното си зрение и се засмя леко, като след това стана отново сериозен.*С теб май няма да се разберем така.*Часа беше започнал.Стана рязко от стола си и те хвана за ръката, като я стисна силно.*Извинете, госпожо.Лухан не се чувства добре.Ще го заведа до лекаря.*Без да чуе отговора на учителката, те дръпна извън стаята и отиде до тоалетните, като те вкара вътре и заключи вратата след себе си.Притисна те до стената и сложи ръцете си от двете страни на главата ти.Приближи лицето си до твоето и те погледна страшно.*Лухан, не си играй с мен.Не се прави на страшен или на важен.Накрая ти ще съжаляваш.

*Очакваше часа да протече нормално, но тогава усети силната ти хватка, не искаше да прави сцени пред останалите в стаята и послушно излезе с теб. Щом излезе обаче от кабинета веднага започна да се дърпа, но без особен ефект, все пак силите му не бяха пробудени, той дори не знаеше какъв е. Допря гърба си до стената и тялото му потрепна, красивите му и дълбоки очи се впиха в твоите* За какъв се мислиш?! Ще се държа както искам, не ме познаваш, не си ти този който да ми държи сметка, веднага се дръпни! *Лухан изобщо не искаше да те чуе, все пак ината в него надделяваше и се опита да те изблъска от себе си*

*Хвана ръцете ти и ги притисна над главата ти.Погледна те и очите му светнаха в ярко жълт цвят.Кучешките му зъби вече бяха дълги и остри.*Лухан, знам много неща за теб.Дори знам нещо за теб, което ти самия не знаеш.Така че не си мисли, че си нещо по-различно.Говорили са ми толкова много работи за теб, но не знаех, че си такъв инат.Лазиш ми по нервите, знаещ ли?*Изръмжа и приближи лицето си, така че носа му да докосва твоя.Устните ви едвам се допираха.Едно малко движение и можеше да те целуне.*

*Лухан се опита да се измъкне, за съжаление хватката ти бе нечовешки силна, и опита му претърпя провал. Изведнъж за първи път от доста време, Лухан изпита страх, видя как очите ти се промениха, а зъбите ти бяха остри и дълги като на вълк. Не знаеше какво да стори, изражението на лицето му коренно се промени* А-Аз не знам нищо за теб...защо го правиш? Какво изобщо си т-ти? *Преглътна тежко, не посмя повече да помръдне. Не знаеше какъв си, нито каква сила щеше да придобие след рождения си ден утре, навършвайки пълнолетие. В момента искаше само да избяга*

*Изръмжа отново и показа зъбите си.*Как ми се иска да те разкъсам на парченца, тук и сега.Лухан, искаш ли да знаеш какво си?Искаш ли да знаеш аз какво съм?*Усмихна се самодоволно, показвайки чисто белите му, остри кучешки зъби.Знаеше, че не трябва да ти казва нищо, докато не навършиш 18, но не се сдържа.Щеше да ти каже поне малка част от историята ти, която ти дори не знаеше.*Ще ти разкажа всичко.Само ми кажи, дали искаш или не.Но знай, че съм тук, поради причина свързана с теб.Тази причина ще я разбереш, ако кажеш ''да''.

*Загледа се в сега жълтеникавите ти очи, не знаеше как да отговори, какво толкова имаше да знае. Живота му бе перфектен преди ти да се появиш, но сега ти обръщаш всичко нагоре с краката. Отне му минута, но плахо се съгласи. Не посмя да помръдне, защото ти бе прекалено близо, носовете ни още се докосваха, а устните ти бяха прекалено било. Лицето на Лухан беше бледо, а кожата нежна като порцелан.* И-Искам....но какво толкова да не знам? Аз...живота ми бе хубав преди ти да дойдеш, какво искаш от мен? Отдръпни се... *Очите му се спуснаха и се впериха в дългите ти и остри кучешки зъби, не можеше да си представи че нещо подобно му се случва*

*Усмивката му стана по-широка.Отдръпна се леко, за да имаш малко повече пространство.*Лухан, има много неща, които не знаеш.Да започнем с милите ти родители.Горките.Знаеш ли, че си осиновен?Никога не си бил тяхно дете и никога няма да бъдеш.Истинските ти родители са вампири, Лухан.Както и ти също.Утре на твоя 18-ти рожден ден, ще получиш силите си.Ти си принца на вампирите.А, аз кой съм?Хах.Аз съм този, който ще наследи трона след баща си.Но аз не съм вампир, Лухан.Аз съм принца на върколаците и бях изпратен тук, за да те убия и да докажа честта си.Да докажа на клана си, че мога да съм силен цар.Разбираш ли сега?

*Щом чу това което ти каза, лицето на Лухан стана още по-бледо, а очите му се насълзиха, оказа да повярва на думите ти* Т-Ти лъжеш...аз...съм обикновен, напълно си откачил!! *Удари ти шамар, макар и не много силен и се отдръпна, опита се да излезе, но беше заключено* Отключи.........и ме остави намира, ти си психо, не знаеш какви ги говориш! *Лухан не можеше да си обясни очите и зъбите ти, но не искаше да повярва* Аз не съм вампир, нито принц на вампирите!

*Щом усети как го удряш, се вбеси ужасно.Видя, че се опитваш да се измъкнеш, но той беше заключил и нямаше намерение да отключва, докато не си изясните нещата.Обърна се към теб и те погледна ужасяващо страшно.Ярко жълтите му очи бяха изпълнени с желание за смърт.Искаше те мъртъв, но се сдържа.*Лухан, ако смяташ, че ще ти отключа тотално се лъжеш.Не ми вярваш?Хубаво.Утре, като започнеш да получаваш силите си ще боли много.Предупреждавам те, по-добре не идвай на училище.Ще стане по-лошо.Колкото до мен.Аз мога да ти докажа, че съм върколак.*Затвори очи и за секунди се превърна във вълк с черна козина и ярко жълти очи.Приближи се до теб и изръмжа, показвайки острите си зъби.*

*Лухан наистина се беше стреснал, не очакваше това, не искаше нищо от това. Не искаше да бъде вампир, не искаше и да се прибира у дома, та хората които мислеше за семейство всъщност не са му никакви. Несъзнателно започнаха да се стичат сълзи по бузите му* З-Защо ще боли? Не е...аз не съм вампир...аз съм нормален.. не съм чудовище!! Не съм като теб, а сега се преобрази и ми отключи, освен това аз никога не отсъствам! Не съм вампир, нямам жажда за кръв нито остри зъби, не е така! *Почувства се наистина ужасно и избухна*

*Изръмжа и седна мирно на земята.Не знаеше защо, но се чувстваше някак си подвластен на теб.Макар и да бяхте с равни сили, макар и ти все още да не беше получил твоите, той се чувстваше все едно трябва да следва командите ти и да се подчинява.Имаше нещо, което двамата не знаеха.В историята пишеше, че някой ден вампир и върколак ще се сдобият със силна връзка помежду си.Върколака ще се подчинява на вампира, а в замяна вампира ще бъде собственост на върколака.Тоест върколака ще може да прави с вампира каквото си поиска.Това беше нещо, което се криеше от тях двамата.Не се знаеше защо.Погледна те с големите си жълти очи и изскимтя леко.Искаше да се приближиш, за да те успокои.Не знаеше защо.Беше нещо, като инстинкт.*

*Загледа се плахо в теб, беше учуден от това, че ти се подчини и спокойно си стоеше. Нещо в погледа ти обаче се беше променило, изглеждаше някак жален, така сякаш не искаше да го убива, а Лухан да се доближи. Младото и красиво момче избърса сълзите си с ръкава на ученическата си униформа, а ти не помръдна. Бавно се приближи до теб и преглътна тежко, никога до сега не си бе помислял че ще стори това. Съвсем леко те докосна, поглеждайки те наистина невинно право в жълтите очи. Не знаеше защо, но точно в момента ти изглеждаше толкова спокоен, карайки някак и Лухан да се успокои*