Както искаш.

by Carroll Gontier Чет Апр 07, 2016 10:59 pm

*Няма да има сюжет. Ще се измисля на момента.

Както искаш. 33c3kn4

by Carroll Gontier Чет Апр 07, 2016 11:44 pm

В една утрин, около 6 часа, се чу дразнещ шум, това бе досадната аларма, която прониза тишината. Поредният изморителен ден очакваше Карол, който не издържа на гадния шум и се надигна леко на лакти, пресягайки се към нощното шкафче и взе телефона си, изключвайки алармата.
След околко пет минути излежаване по корем, най-накрая реши да стане. Изправи се от леглото и захвърли одеалото си встрани на леглото и с бавна крачка се запъти към банята.
Пусна студената вода, като изми лицето, а след това взе четката за зъби, заедно с пастата. [...]
След като си свърши работата, излезе от банята и отново влезе в спалнята си, отивайки до гардероба. За момент се замисли, но след като го отвори, огледа и извади едни черни прилепнали дънки, заедно с една бяла риза, черна вратовръзна и черно сако.
Вече облечен, застанал пред огледалото, стегна вратовръзката си и поогледа лицето си, припомняйки си вчерашната нощ, когато се скара с годеницата си, но за щастие, не бе нищо сериозно.
Слезе долу в гаража и натисна дистанционото, като отвори автоматично вратата на гаража, оставяйки дистанционото на рафта. Извади ключовете за колата си от джоба и отиде до нея, като я отключи и се качи в нея. [...]
Очевидно, отново щеше да закъснее, а задръстването днес, бе наистина голямо.
Тъй като бе разсеян, не забеляза пресичащият човек и рязко наби спирачките, но въпреки опита да спре колата окончателно, тя не успя да измине своя спирачен път и блъсна младото момче, при което Карол се стресна, нямаше си и на представа какво се случи току що. Отвори бързо вратата и слезе от колата, като се запъти към момчето, а когато го видя на земята, приклекна към него.
– Мамка му.. Добре ли си? - попита разтревожен момчето и му подаде ръка, за да може да му помогне, за да се изправи. Личеше си, че момчето не бе много зле, но въпреки това, Карол все още бе разтревожен.
– Сигурен ли си, че си добре? - допълни той, без да изчака предишния отговор на момчето.

~~Shassscaro~~

by **Mark Tuan** Чет Апр 07, 2016 11:57 pm

След като предишната вечер не бе спал,сутринта имаше торбички под очите.Марк стана от бюрото си за да си направи поредната чаша кафе ,а след като беше готово направо с кафеварката, се върна на бюрото си.Той работеше в известен ресторант на няколко пресечки от домът му.Предстоеше му инспекция, която имаше цел да повиши нивото на ресторанта.Цяла нощ се занимаваше с оправянето на менюто,добавянето и премахването на нови ястия,едва стоеше буден,но не можеше да заспи сега.Изведнъж дразнещия звук на алармата му развали приятната в този момент тишина,което го накара леко да подскочи.Плесна се по челото и се изправи на мига,влезе във банята за да се освежи,да си измие зъбите и да среше косата си,и не след дълго беше готов.Излезе на бегом от банята,изпи последната си чаша с кафе и се втурна към гардероба за да се облече.Хвана първия чифт сини дънки ,една черна тениска и една лятна риза ,тъй като навън си беше горещо.Взе си телефона от нощното шкафче ,цигарите от бюрото си и коригираното меню от бюрото си,след което се втурна към вратата ,но веднага след като излезе се усети,че ключовете не са в него и се беше заключил отвън.
"Мамка му"Изцъка със език и поклати глава - насочи се към ресторанта ,а от невнимание се вкара в проблем със хората ходещи по тротоара,тъй като бързаше и се беше замислил как ще мине всичко,блъсна няколко от преминаващите ала продължаваше по пътя си.Вече беше на една пресечка от ресторанта и без да поглежда светофара,че е червено тръгна да пресича,което причини лек сблъсък ,при който леко си изкълчи ръката ,тъй като падна върху нея.
След като му подаде ръка ,хвана я и се издърпа нагоре,кимна в знак ,че е добре и се хвана леко за рамото.Погледна те и леко се усмихна,радваше се поне ,че не е много пострадал и можеше да отиде на работа.
"Добре съм...извинете,аз ъм...бях невнимателен."Почеса се зад врата и клекна да вземе менюто от земята .

by Carroll Gontier Пет Апр 08, 2016 2:53 pm

– Наистина, много съжалявам, дори не те забелязах. - проговори отново, разтревожен от случилото се, като бръкна във вътрешният джоб на сакото си и извади визитката си, хванал я с показалец и среден, подавайки я към теб.
– Обади ми се когато си свободен, ще намеря време да ти се реванширам, понеже в момента няма как. Закъснявам за работа, и още един път - много съжалявам! - повтори се за пореден път и притеснена усмивка се изписа на лицето му, но след като вече бе по-спокоен, че нищо ти няма, гримасата му се промени драстично, интереса му се четеше само в очите, но не и в фасона му. Обърна се към колата и се запъти към нея, отваряйки вратата - качвайки се. Изчака момчето да пресече улицата без проблем, а след това запали двигателя и потегли колкото се може по-бързо, с висока скорост.
След около пет минути, вече бе пред сградата на компанията, където той работеше, като мениджър. Спря колата си в началото на паркинга и слезе, подмятайки ключа на валето. [...]
Изминаха се няколко поредни скучни часа, в които Карол бе в кабинета си, а точно в момента, се провеждаше прослушване за работа на новите, а мениджърите, трябваше да гласуват за най-хубавите проекти на чанти, от офиса си.
Не след дълго, това свърши.
– Сигурно след всички 655 души, само 12 ще минат, като миналата година, трагично. - въздъхна тихо и се отпусна назад на меката облегалка на стола, затваряйки очи за момент, понеже да стоиш няколко часа пред компютъра, размишлявайки над модели и гласувания, наистина бе изморително, особено какъвто мързел и ленивец бе той.

~~Shassscaro~~

by **Mark Tuan** Пет Апр 08, 2016 3:14 pm

- Няма проблем,не се тревожи!И добре,ще ти се обадя тези дни.
Пресече бързо и внимателно,огледа менюто като стигна на тротоара,за да се увери че всичко е наред .За негово щастие всичко вървеше почти по план.Отиде на бегом към ресторанта ,тъй като закъсняваше вече за срещата с инспектора.Отвори вратите и влезе вътре,както обикновено имаше много хора,които идваха да закусят или пък да си изпият кафето.Във помещението преобладаваха цветовете черно,червено и бяло.Пода беше от ярко червен килим ,стените бели ,а по тях имаше рисунки със черна боя.По средата около масите имаше кръгъл бар,със няколко стола около него ,кухнята беше открита във вътрешната част на помещението,а тъй като готвачите бяха опитни ,можеха да правят и шоу.Разбира се,и Марк участваше в готвенето като главен готвач и лидер на всички.Работещите извън кухнята бяха главно жени,тъй като е по-добре за бизнеса.Седна на една от масите,където го очакваше костюмиран мъж със напитка и картофки пред себе си.

Най-после Марк седна пред него и подаде менюто.
Марк:
- Добър ден,приятно ми е да ви видя отново.Ако имате нужда от нещо,ще ви почерпя.
Инспектора:
- Всичко изглежда по-добре от преди,нека погледна менюто .
Марк постави менюто на масата и го побутна към мъжът пред него очаквайки критики и предложения.[...]
Всичко мина прекрасно,дори перфектно.Поне това оправи деня ,тъй като не започна много добре.
След като мина работния ден,се прибра с усмивка в апартамента си,веднага влезе да се изкъпе ,а тъй като беше много изморен,директно си легна да почива във леглото си.Сети се,че му даде номера си и се изправи,измъкна го от дънките си и хвана телефона ,след което звънна.

by Carroll Gontier Пет Апр 08, 2016 3:39 pm

След изморителния край на работния ден, прибрал се у дома си, излегнал се на дивана, гледайки спокойно телевизия, чу звънеца. Бе изненадан, нямаше планове за днес, понеже възнамеряваше да си даде няколко часа почивка, но явно годеницата му нямаше такова намерение, понеже тя бе пристигнала.
Той се изправи от дивана и тръгна към входната врата, а щом вече бе там, понечи към ключалката на вратата, която бе код състоящ се от осе, цифри - рождената дата на майка му. Вратата се отвори, и веднага се стрелна злобен и раздразнен женски поглед.
– Какво правиш тук? Не ти ли казах, че възнамерявам да си почина днес? - изцъка с език, някак раздразнен, най-вече от погледа й, но тя не го остави и го избута леко назад, за да може да влезе.
– За каква ме вземаш? Кога ще направиш нещо за мен!? Омръзна ми! Има толкова много мъже, които биха си умрели по мен, а ти, непокист, егоист такъв! - развика се тя, разстроена. Честно, той не й обръщаше много внимание, но по някакъв начин я харесваше като дама. Още от самото начало, той не искаше да се сгодява, нямаше такова намерение и за в бъдеще, но баща му бе твърдо решен. А майка му, тя вече не бе тук.
– Защо за хаус трябва да създаваш? Главата ме боли, само като повишиш тон. Научи се как да разговаряш с мен. - подметна й той, спокоен все още, но тя не отстъпи с отвръщането.
– Това беше! Не ме интересува! Ти си мой годеник и ще се отнасяш с мен както трябва! Не съм длъжна да те търпя и да си мълча.
– Тогава можеш съвсем спокойно да прекратиш брака ни, тъкмо ще се отърва от теб. - изсъска срещу нея, свъсвайки вежди и така протече целият разговор. Но тя не отстъпи. Бе луда по него и нямаше да се откаже за нищо, дори ако трябваше да извърши глупости.
След десетина минути викове, жената си тръгна, а той трепереше от нерви вече. Най-накрая, тя успя да го пречупи само с няколко думи. Карол бе бесен, идеше му просто да я хване за гърлото, но бе разумен, знаеше, че това няма да доведе само на него проблеми, а на цялата компания и на баща му, който бе директор там.
След пет минути, вече бе седнал на дивана отново и втора чаша с вино изпиваше, наистина бе напрегнат, но изведнъж чу телефона му да звъни на масата. Пресегна се и вдигна, без да се замисля, като проговори, а раздразнението му си личеше в гласа.
– Ало?

~~Shassscaro~~

by **Mark Tuan** Пет Апр 08, 2016 4:02 pm

Марк усети ,че си раздразнен и побърза да се извини.
-Ъм..Карол?Извинявай ако те притеснявам...аз съм момчето от сутринта...не хванах подходящ момент,извинявай...
Въздъхна и леко се сопна,но го разбираше.Понеже сутринта бързаше за работа сигурно му беше дошло в повече да го блъсне.
-Ако искаш..може да излезем сега...извинявай за притеснението ще се обадя друг ден!
Махна телефона от ухото си и погледна към него,тръгна да натиска червената слушалка ,но първо изчака за отговор.Докато говореше,се разхождаше из стаята тъй като му беше неприятно да нахалства в този късен час.

by Carroll Gontier Пет Апр 08, 2016 4:09 pm

Не очакваше да му звъннеш толкова скоро, но от дръга страна, почувства облекчение, когато му предложи да се видите, понеже тъкмо щеше да ти се отплати, а може би и опознае, и щеше да се разсея.
– Няма проблем, нека излезем. Само кажи след колко минути и къде, ще мина да те взема ако не е проблем. - сякаш изскрицата на раздразненост у гласа му изчезна, наистина, малко или много успя да се разсея от случилото се преди минути, а и не бе много трезвен в момента, въпреки това, се осъзнаваше. Очакваше отговора ти, но преди да го е получил, се изправи от дивата и остави чашата отивайки към стаята си, а когато влезе, започна да разкопчава ризата си с една ръка, понеже се бе намокрил с вино и трябваше да се преоблече. Свали единият ракав, след като хвана телефона си с другата ръка и свали другия, събличайки я напълно, чакайки все още отговора ти.

~~Shassscaro~~

by **Mark Tuan** Пет Апр 08, 2016 4:14 pm

- Имам чувството ,че си пил така че не.Ако не е проблем мога да купя разни неща и да дойда да сготвя нещо?Не е нужно да сме навън ако не искаш.
Усмихна се след като се съгласи и се изправи.Започна да си суши косата ,но остави телефона на високоговорител,за да те чува.Облече си тесни къси черни панталони,чисто бяла тениска и едно черно сако.Взе телефона и портфейла,погледна колко пари има и кимна.Отвори кутията си с цигари и видя,че почти няма,това значеше че трябва да си купи.
-Е?Ти казваш къде ще отидем.

by Carroll Gontier Пет Апр 08, 2016 4:27 pm

– Ъх, без това едва ли бих могъл да шофирам. Ти просто ела към нас, ще ти пратя адреса на съобщение, а за останалото, ще се погрижа и нито дума. - може би очакваше да не се съгласиш с него, за това ти затвори, преди да му кажеш още нещо и прати по есемес улицата и номера на къщата, като прибра телефона си в задния джоб на дънките и извади от гардероба си, една синьо блуза с широка яка.
След като вече се бе облякъл, се запъти към входната врата, клякайки и обу обувките си, като въведе кода, а след това отвори вратата и затвори след себе си, като тръгна към магазина срещу къщата му. Пресече на бързо и влезе вътре, отивайки с бързи крачки към щадновете с алкохола и безалкохолните. Взе спрайт и две бири, не знаеше какво пиеш, но вкъщи имаше сокове и вино, заедно с ракия. Не можа да задържи в ръцете си всичко, за това се огледа, а когато видя свободна количка си я присвои и сложи напитките вътре, запътвайки се към готовите храни.
Огледа ги хубаво, замисляйки се и просто взе тикчивки с чеснов сос, някаква салата и риба Тон, като се запъти към касите.
Остави всичко на плота и извади портфейла си от задния джоб, като плати дължимата сума и прибраха нещата му в две големи торби. Хвана ги за дръжките и избута с крак количката към мястото й, след което излезе от магазина.
[...]
Вече взел по 3 чаши на двамата, понеже не знаеше какво пиеш ти, а той пък пиеше от всичко и само още две вилици, пепелник и табакерата си на масата, бяха предостатъчно за ''мъжка'' вечер.
Седна на дивана, очаквайки скоро да се появиш.

~~Shassscaro~~

by **Mark Tuan** Пет Апр 08, 2016 4:50 pm

Въздъхна след като му затвори и се обу ,насочвайки се към магазина ,влезе и набързо грабна разни продукти за общо ядене,взе пилешко месо,картофи,домати и краставици,а на касата си взе и две кутии цигари.Погледна към сметката и извади портфейла си.Не можеше да се оплаче,че няма пари ,за това не му беше проблем да си позволи каквото пожелае.Плати всичко и сложиха нещата му във една голяма торба.[...]
След като излезе от магазина,изпуши си последната цигара докато чакаше таксито.Погледна адреса от съобщението и го продиктува на таксиметровия шофьор.
След 30 минути се озова пред къщата ти със увиснало чене,не предполагаше че ще живееш в чак толкова хубава къща,почеса се зад врата,тъй като мислеше че това ще е просто малко събиране,а не трябва да е официално,но просто етикета който къщата му предава му напомня на това.Звънна на звънеца и изчака спокойно ,но леко притеснено да не се изложи още първата минута.

by Carroll Gontier Пет Апр 08, 2016 5:02 pm

Факта, че Карол живее сам, му доставяше удобства, най-различни.
След десетина минути, чу звънеца и се изправи, очакваше да си т. Запъти се към вратата, всеки път му се налагаше да въвежда кода, инче никой не можеше да влезе или излезе. Отвори вратата и когато те видя, му направи впечатление, че въпреки думите му, си взел нещо. Повдигна леко едната си вежда, съвсем леко бе почервенял от алкохола, но все още се чувстваше трезвен.
– Заповядай, и когато кажа нещо учтиво, очаквам да ме послушаш другия път. - стана му малко неловко, понеже той бе виновен за инцидента, а ти идваш с покупки. След като влезе, затвори след теб, но не ти позволи да прекрачиш на вътре, като се спря пред теб и подаде ръката си.
– Нека се представя по-добре. Аз съм Карол, приятно ми е. - крайчетата на устните му се извиха в лека усмивка, и тих кикот се произнесе от гърлото му, пред устните, като изчака да му стиснеш ръката, а лсед това я пусна и прибра ръцете си в джобовете на дънките.
– Влизай на вътре, чувствай се като у дома си и не се притеснявай, корицата не е важна. - понеже бе по-напред от теб, обърна леко главата си в профил към теб, като ти намигна, а след това се обърна изцяло напред и се спря в коридора, където отвеждаше към хола, кухнята, тоалетната и още някои стаи,от които се влизаше чрез коридора.

~~Shassscaro~~

by **Mark Tuan** Пет Апр 08, 2016 5:31 pm

Влезе навътре,остави торбата на земята за да успее да ти стисне ръката,и го направи с усмивка.
-Аз съм Марк,удоволствието е мое,и извинявай Карол,но не ходя на гости с празни ръце.Къде е кухнята?Искам да сготвя.
Събу си обувките и остана по белите си чорапи,грабна торбата и тръгна да разглежда,докато намери кухнята.Мина първо през вратата която водеше към тоалетната.
-Опа,не тук.
След това към хола и отново удари на греда,най-после успя горе долу да се ориентира и отиде в кухнята,остави покупките на плота и извади месото,картофите и цигарите си.Отвори няколко шкафа,докато намери пепелника ,а след това го остави до картофите на плота.Запали си цигара и я остави вътре.
-Обичаш ли пилешки филета?
Погледна те с широка усмивка ,искаше да ти сготви,за да видиш защо сутринта не внимаваше толкова .

by Carroll Gontier Съб Апр 09, 2016 5:40 pm

Тъкмо щеше да ти посочи на къде е кухнята, но ти го изпревари, а Карол остана изненадан, но в добрата страна. Тих кикот се произнесе от устата му и те проследи с поглед, след което тръгна след теб, вече когато бе в кухнята.
– Много си дезориентиран. Защо не изчака да ти покажа? - усмивката му отново като че ли изчезна, но след като му зададе въпроса, изви крайчето на устните си малко повече.
– Обожавам сякаква храна, привилегия е да ми сготви някой, понеже отдавна не съм ял домашна храна, за това си свободен да твориш. - тъй като бе пред теб, повдигна ръката си и прокара пръсти през косата ти, като я разроши леко, а след това се отдръпна, пъхайки ръце в джобовете на дънките си и се обърна с гръб, запътвайки се към хола, за да те остави на спокойствие да готвиш.

by **Mark Tuan** Съб Апр 09, 2016 5:46 pm

Потърси къде са тиганите ,и като цяло всичко,което му трябваше.Извади филетата от опаковката и започна да бели картофите.След пет минутки беше готов с беленето,сложи ги да се пържат,а в същото време започна да приготвя салатата.
-Защо не изчаках ли?Просто предпочитам сам да намирам пътя.
Леко се изкикоти и последното ,което видя от теб беше гърба ти.Извади картофите в една купа ,поръси ги със сол ,а на мястото на тях в тигана сложи филетата.Остави ги да се пържат,докато донесе картофите и салатата на масата пред теб ,остави ги и се обърна на пети за да довърши филетата.

by Carroll Gontier Съб Апр 09, 2016 6:06 pm

Сипа в и 6те чаши по вино, сок и бира, като подреди чашите и седна на дивана, правейки ти място до себе си, за да когато си готов, да седнеш до него.
Когато видя, че идваш вече с част от храната, мина с език по устните си, навлажнявайки ги и пресегна ръка към чашата с бира, надигайки я към устните си и отпи няколко глъдки от нея, след което я върна на мястото й и отново те проследи с поглед.
– Дано да станат бързо, че съм гладен и не ми се пие сам. - въздъхна тихо, но не награби вилицата, а изчака и ти да се присъединиш, за да не те обиди с нещо.

by **Mark Tuan** Съб Апр 09, 2016 6:11 pm

- Започвай да ядеш,ей сега идвам.
Провикна се от кухнята,за да те информира ,че можеш да ядеш и без него.След малко взе две чинии,кашкавала от хладилника,сложи по две филета на човек и ги поръси с кашкавал,след това ги понесе към масата с вече разтапящия се кашкавал.Видя,че си му направил място и седна до теб.Усмихна ти се и кимна.
- Надявам се да ти хареса,постарах се.
Пресегна се и грабна няколко картофчета,след това отпи от бирата и я върна на масата.
-Какво те беше изнервило по-рано,ако не е проблем да питам?

by Carroll Gontier Съб Апр 09, 2016 6:19 pm

– Една зла вещица, която не мога да понасям вече, но и не мога да се оттърва от нея. - каза с раздразнен глас, наистина не харесваше тази жена, а на всичкото отгоре, му бе годеница.
Карол не носеше пръстен, за това новите хора с които се запознаваше, не подузираха, че той е сгоден, може би това бе добре.
Взе вилицата си и се пресегна към чинията, отчупвайки си малко от филето и се наведе леко на масата, пъхайки вилицата в устата ти, след което я изкара и здъвка храната - в следващия момент, все едно душата му се сгря.
– Наистина е вкусно! - възкликна той и остави за момент вилицата, пресягайки се и взе чашата с вино, надигайки я до устните си и започна да отпива на големи глъдки, изпивайки виното до половината, а след това отново върна чашата.

by **Mark Tuan** Съб Апр 09, 2016 6:23 pm

Следеше всяко твое движение ,а те слушаше с четири уши,тъй като му беше интересно.Искаше да ти помогне някак,но кого да заблуждава,та вие точно се запознахте.След реакцията Марк се усмихна широко и грабна бирата,изпи останалата течност в чашата на екс и продължи с виното,отпи няколко глъдки,след това го остави до чинията си .Отряза си парче от филето,набучи го на вилицата,след това бръкна с вилицата в купата с картофи и набучи няколко на нея.Напъха ги в устата си,карайки бузите му да се надуят,но той така по принцип си ядеше.След като преглътна,се облегна назад и запали цигара .
- Забравих да питам,тук пуши ли се? ...
Сети се малко късно, но по-добре късно от колкото никога.Леко се усмихна,докато си мислеше за всеки човек за когото е сготвил и го е накарал да се усмихне,това е най-приятното чувство за един готвач.

by Carroll Gontier Съб Апр 09, 2016 6:30 pm

Обърна някак безизразен поглед към теб, след което погледна към масата.
– Мислех че съм сложил пепелник? - огледа се хубаво, и когато го забеляза, се пресегна и го сложи по-близо. – Ето го и него.
Пресегна се след това пак и взе табакерата си, като я отвори а от нея извади един масур, пъхайки го между устните си и затвори табакерата, връщайки я от където я взе, а точно там имаше и запалка. Взе я и запали масура. мятайки запалката до себе си на дивата, дръпвайки си дълго от масура, след което изчака дима да се разходи из тялото му и го издиша. Вече напълно пиян, понеже лесно се напиваше, отново се пресегна към чашата си с вино, надигайки я, така отново изпи половината, която бе останала и върна чашата. След това върна погледа си на теб.
– Мисля, че с теб сме се срещали някъде, но не мога да се сетя къде.

by **Mark Tuan** Съб Апр 09, 2016 6:34 pm

След количеството вино което изпи пред него,му беше ясно че си пиян.Въздъхна и поклати глава.Остави си цигарата в пепелника,след това вдигна чашите освен тази с вода.Занесе ги в кухнята ,а след това се върна на масата до теб.
-Може и да сме се виждали,може би когато ме блъсна?
Леко се засмя и поклати глава.Огледа те внимателно и въздъхна шумно.
-Стига ти пиене за днес.Не искам да ставаш агресивен.
Понеже е имал инциденти в ресторанта с пияни,му беше ясно че повечето хора като се напият стават агресивни,дори самият той.Докато цигарата му беше в пепелника си отряза още едно парче и го набута в устата си с няколко картофа.

by Carroll Gontier Вто Апр 12, 2016 5:30 pm

– Да стана агресивен? Единственият агресивен човек в момента тук и сега си ти. Взе ми питиетата! - хвърля някакъв странен поглед върху теб, ту раздразненост, ту интерес, но като че ли за миг това се промени.
Пресегна се към вилицата си, като я грабна и с нея си отчупи голямо парче филе, пъхайки го в устата си - сдъвка и преглътна храната, но си личеше, че му бе станало скучно. Все пак не бе от кротките, за това баща му винаги бързаше да го ожени, за да си стои на задника и да не създава проблеми, но вече дори сгоден, той си е се същия.
[...]
– Изглеждаш ми странно. - опита да фокосира погледа си над теб, но бе прекалено пиян, че виждаше леко размазано абсолютно всичко.

by Sponsored content

Както искаш.

Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.

Re: Както искаш.