..If you were mine..

Лухан е един обикновен ученик в последния випуск на една гимназия за изкуства в центъра на града, със светло бъдеще и силни мечти за настоящето. Единственият му проблем е непрестанният тормоз от страна на съучениците си, заради високите му оценки и ,,женственият" му характер. Един ден в гимназията пристига нов ученик, който бързо добива известна популярност сред богатите и красивите. Може би и специалният му талант, който се състой от дълги бели зъбки и неустоимата жажда за кръв, ще го издигне до най- високо ниво сред класата на училището, която всъщност са просто групичка богати съученици, сред които Сехун всъщност е само една от лошите момчета или пионки. Пълната противоположност на Лухан. Една случайна среща обаче, ще промени съдбите и на двамата. Силната способност на Лухан да се привързва, ще го накара да желае Сехун по някои начини, които дори и той не знаеше, че съществуват. Лошото момче от друга страна не обръща внимание на чувствата на момчето, поради огромния избор на лесни момичета, които тичат подир него. С времето еленчето престава да се опитва да привлече вниманието на красавеца, което естествено не остава незабелязано от Сехун, който е жаден за популярност и кръв. Нещата се изменят и добиват съвсем противоположна посока от началната. Нищо не е ясно, какво ще се случи и дали Сехун ще се промени в ръцете на Лухан или Лухан ще изчезне завинаги от съзнанието му и бъдещето му.

;;Сранен и дразнещ звук започна да кънти в ушите му, което го накара да вземе телефона си и да го хвърли на пода, при което този звук спря. Много мразеше някой да го буди, особено, ако е някаква вещ. Все още спящите му очи започнаха да обикалят бавно стаята, докато осъзнае къде се намира след 3-часовия сън. Днес беше първия му учебен ден в новия университет. Влезе в банята да си вземе душ. След минути излезе и се облече набързо. Погледна часовника си и разбра, че закъснява. Предпочиташе да си губи времето под душа и да размишлява поради случващото се. Оправи косата си и се запъти към университета. Щом стигна хвърли поглед през стъклото, като огледа хората, които се виждаха. Отвори вратата и влезе вътре. Не го интересуваше, че е закъснял и затова направо се отправи към празните места, като седна и се облегна назад;;

* Докато слушаше дългите речи на учителката, записваше всичко точно от дъската и се стараеше да не пропуска и най- малката подробност на нея. По едно време видя, как вратата се отваря и погледна към изхода, виждайки те да влизаш. Проследи те с поглед докато не зае мястото си и после извъртя очи. Веднага разбра, че ти си новият ученик и въпреки че изглеждаше добре, изобщо не му привлече вниманието. Изглеждаше на някого, който обича по- страшните неща или по- скоро по- гангстерския живот, за разлика от него. Облегна се на стола си и след няколко минути би звънеца за края на часа. Стана от мястото си и си събра нещата от чина, като ги сложи в раницата си. Подмина те бързо и се насочи към следващия кабинет, в който имаше час.*

;;Изслуша учителя, като през цялото време мислите му бяха някъде другаде. Оглеждаше пълната дъска, но без да си прави труда да запише нещо. Усещаше погледите върху себе си, които не му правеха някакво впечатление. Беше свикнал на внимание особено от момичетата, но не си падаше по такива неща. Щом чу звънеца се изправи от стола и се запъти към вратата. Няколко момчета застанаха до него, след което се започна с тях. Изглеждаха му доста печени и излязоха от стаята. Отиде в другия кабинет и се настани до задния прозорец върху чина. На чина стоеше сам и изведнъж го заобиколиха няколко момичето от класа. Всички бяха късо облечени, а на него това не му харесваше. Запозна се с някои от тях, но нито една не хвана окото му. Трудно някой би могъл да го хване;;

* Влезе в кабинета и още от вратата забеляза голямата тълпа, която се насъбра на чина до неговия. Въздъхна и се доближи, като остави нещата си на чина и седна на стола си, оправяйки леко осата си. Погледна към вас с презрение. Мразеше тези момичета не за друго, а защото се лепиха на първия богаташ, когото срещнат. Извади нещата си и се подпря с лакът на чина, гледайки към малкото си приятели от среща, които сякаш спореха за поредното сгрешено решение на задачата. Лухан много добре знаеше, как трябва да се реши, но така и не се намеси, защото искаше и те да научат нещо по- полезно. Лу беше най- умният сред всички в класа, което и се подразбираше. Учеше по цял ден и нищо друго не му минаваше през ума. Не го интересуваха момичетата, защото си падаше по момчета, което никой не го знаеше, защото иначе щяха да му се подиграват много повече от обикновено. След 5 минути най- сетне решиха задачата си и единият от тях седна до Лу само за този час, за да му прави компания през това време. Колкото и добър да беше, на Лухан му беше прекалено скучно в тези часове, за което се изненадваше. Бяхте в голямо междучасие, затова и часа щеше да започне малко по- късно от другите.*

;;Сехун не беше много по ученето и за това беше на косъм от изгонване. Промуши се през момичетата и застана до прозореца. Подушваше хората, но не усещаше никаква кръв. Чуваше биенето на сърцата. Усещаше, че е съвсем различен и е единствения вампир в този клас. Погледна през прозореца оглеждайки хората наоколо. Седна на стола си и се облега на прозореца. Някакво момиче се настани до него, като остави нещата си на чина. При тази гледка Сехун и' я разкара от стола, на който бе седнала. След това се настани момче, с което се бе запознал по-рано, като започнаха да си разговарят за нещо;;