Call me hyung!

by Min Yoongi ❤ Пон Ное 09, 2015 11:01 pm

Принуден да живее под един покрив с него, Мин Йонги е привлечен от новият първокурсник, но какво ще стане, ако той разбере, че всъщност Ким Хансол има втора страна?

by Hansol Пон Ное 09, 2015 11:20 pm

Ким Хансол - първокурсник. Тих, спокоен с ангелско лице, но само щом пристъпи прага на училището. Единствения син на директор Ким, никой не знае за връзката им, освен бащата и синът. Спазва правилата и си изпълнява порядъчно задълженията в училище, за някои е просто не забележим, за някои е високомерен и надменен, защото "ги гледа от високо". Умен и начетен, каквото му е дадено се е постарал да го до развие. Любим предмет - биология при Мин Йонги.

by Min Yoongi ❤ Вто Ное 10, 2015 12:00 am

Мин Йонги. Учител по биология с лек нрав. Често учениците му се срещат очи в очи с острият му език и сърказмът, който притежава. Като асоциален тип, не обича физически контакт и предпочита да живее сам. Преместил се от Дегу в Сеул, решава веднъж завинаги да се оттърве от реномето си в гимназията, променяйки напълно личността си освен за един човек - Ким Хансол

by Min Yoongi ❤ Вто Ное 10, 2015 12:23 am

В училището, което наскоро беше станал преподавател, бяха вписали синът на директорът. Никога не бе харесвал тези родени със златна лъжица в устата. Директор Ким пазеше самоличността на синът си в тайна, въпреки че не бе много трудно да се досетиш кой е той с едно - две ровения в архивите.
За деня първият му час беше с 10ти а - клас, където един от първокурсниците му беше направил впечатление. Момчето беше нисичко на ръст и носеше кръгли, стъклени очила,когато чешете, които оголемяваха очите му.Косата му беше късо подстригана и на учителя по биология не му се виждаше чак такава напаст. На няколко пъти го беше хванал без домашно, но и без това Йонги не държеше на тези неща.
Хансол беше от типа момчета, които не се забелязваха в тълпата. Мъжът ги разпознаваше защото и той беше от тях преди. Сбърчи нос и погледна часовника, за да разбере кога почва.
Влезе в класната стая и на пръв поглед му изглеждаше празна.

by Hansol Вто Ное 10, 2015 12:40 am

Благодарен на широко разпространената си фамилия Хансол успяваше да крие факта, че е син на директора, беше почти убеден, че ако умишлено някой не потърси няма да разбере, а и самият той се стараеше да не бие на очи. Отиваше и заемаше мястото си, слагаше очилата и се зачиташе в книга или учебник в очакване на началото на часовете. Съучениците му го мислеха за задръстен зубър, но от онези със самочувствие и никой не го закачаше или по - скоро не му обръщаше внимание. И по- добре, в училището трябваше да играе тази роля, за да може извън него да бъде сбе си. И днес, като всеки друг ден, влезе първи в стаята и зае местото си. 10ти А - подбраните ученици и все пак, не достатъчно добре подбрани. Първи час биология. Не обичаше предмета, но обичаше преподавателя, пиперливия език на Мин Йонги и винаги казаните му на място думи, бяха успяли да завладеят интереса на Хансол.

by Min Yoongi ❤ Вто Ное 10, 2015 1:38 am

Йонги сведе късо глава надолу в знак на ,, Добър ден '' и остави дневника на бюрото. Беше ужасно студено. Намирайки се в средата на Ноември,пътищата на столицата бяха отрупани със сняг.
Хансол седеше мирно и златните на цвят очила красяха очите му. За момент се загледа в него, както винаги бе спокоен и не бързаше, запази мълчание и продължи да го наблюдава тихичко. Последва дълбока въздишка и отваряне на чантата, където се намираха контролните . Трябваше да се съсредоточи, в момента имаше около десет тестове за проверяване. Първият беше на момчето, чак сега учителя забеляза колко красив почерк всъщност имаше той. Всеки един отговор беше точен, въпреки липсата или прекомерното добавяне на информация. Телефонът му звънна изкарвайки го от транса.
- Оженил си се?
- Миналата седмица, все пак не можех да я накарам да направи аборт, нали?
Въздъхна, облягайки се на столът. Още един от приятелите му беше паднал под венчило с Дявола. Не, че не харесваше жени, напротив, но не би се омъжил за такава. Майка му по - скоро искаше внук, от колкото собственият й син да бъде щаслив.
- Йонги? Там ли си?
- Ще ти звънна после.Имам час - промърмори под нос затваряйки.
Чудесно, усмихна се иронично сам на себе си. Пъхна ръцете си в джобовете на панталона и едва сега забеляза, че Хансол го гледа любопитно.
- Всичко ли е наред г-не?
- Да, да. Ела да си вземеш контролното.

by Hansol Вто Ное 10, 2015 2:22 am

Хансол осъзна, че все още никой освен него и учителя му не беше дошъл. Подранили и двамата, ученикът стана свидетел на личния разговор на преподавателя си. Загледан в изражението му си го представи под венчилото с жена и сякаш идеята беше, не напълно нормална, а извратена. Мин Йонги определено създаваше впечатление на самотник.
- Всичко ли е наред г-не?
- Да, да. Ела да си вземеш контролното.
Хансол пое листите в ръка, но не откъсна поглед от лицето на учителя. Загледан в бледата кожа на това лице, в Хансол се прокраднаха нови мисли. Този мъж трябваше да си остане самотник или Хансол трябваше да сподели самотата му. Докато мислите му бягаха в непознатата посока класната стая се изпълни. Класът се събра за началото на часът, а Хансол се върна на мястото си, остави контролното си на масата и разтърси глава, за да се отърве от мислите за личния живот на Мин Йонги.

by Min Yoongi ❤ Пет Ное 13, 2015 7:12 pm

Йонги въздъхна след биенето на звънеца и повика СънгХо да раздаде контролните. Взе дневника и тръгна към учителската.
Първото нещо, което забеляза след влизането си беше, че стаята е плашещо празна. На всяко място имаше синя бланка с големи жълти букви '' ЕДНО ПО - ДОБРО УЧИЛИЩЕ ''. Издърпа един от столовете, сядайки и взе една в ръце. На гърбът й имаше въведена наказателна точкова система, а отвътре - четвърто крило, представляващо общежитие. Веднага щом го бяха наели на работа, му беше обяснено надълго и нашироко, че училището е зле финансирано.
Тогава откъде директорът беше намерил средства?

by Hansol Пет Ное 13, 2015 7:44 pm

Хансол се прибра след училище директно в стаята си и се преоблече, разкара униформата, облече черни прилепнали дънки, леко разкъсани на коленете, закачи портфейла си на веригата и я отпусна на крака си. Нахлузи една тениска и един суитчер, скри косите си под качулката и тръгна да излиза. Минавайки покрай кабинета на баща си чу откъслечен разговор
- Да, ще бъде направено. ... Да благодаря за финансирането. Ще живеят заедно да. ... Всички. ... Да. И ученици и учители. И аз ли? ... Разбирам. Да. ... А синът ми?

При споменаването на името му Хансол помръдна и баща му рязко се обърна, но късно. Хансол вече беше на входната врата. Какъв беше този проект, за който говореха? Защо ще живеят всикчи заедно в училището? И най - вече ... важеше ли за него? Хансол не можеше да позволи това. Едвам издържаше да седи там. Правеше го само, за да опази репутацията на баща си ако се разбереше, че е негов син.

by Min Yoongi ❤ Чет Ное 19, 2015 12:16 am

Стаята почваше да се запълва. Настаналия смут беше хаотичен.
Малко по малко учителите бяха заели местата си и държаха бланката в ръце прочитайки по няколко пъти, а други, които вече бяха свършили с анализирането викаха през друг в опит да стигнат до решение.
Йонги седеше в един от ъглите на стаята и държеше чашата с черно кафе. Очите му шареха наоколо премисляйки. Шумът не му пресъздаваше благоприятна среда за такъв вид действие.
Нещо му щракна и мъжът забързано излезе извън учителската, тръгвайки към архивите. Отключи и направо се отправи към чекмеджетата с документите на десетокласниците. Извади картона с информацията и погледна графата с настойници, когато изведнъж бравата бе натисната
- Мамка му. - изпсува прибирайки бланката.
-

by Hansol Чет Ное 26, 2015 11:19 am

Хансол изхвърча като луд навън. Прибрал платинената карта на баща си в джоба, се запъти към любимия си бар, където прекарваше времето си в харчене на пари и забавления. Прилежния ученик, навън бе истинско зло. Незачиташе никой и нищо, ако юмруците му не свършеха работа, парите на тати оправяха всичко. Пиене, улични боеве, жени, мъже, нямаше значение! Поискаше ли нещо, имаше го. Груб, невъздържан. зъл на моменти, а най - опасен бе когато се ядосаше или когато се опитваха да му нареждат как да си живее живота. Заседна в едно от Вип сепаретата, поръча си бутилка уиски, на мига насядаха в скута му и около него млади компаньонки и също толкова млади момченца, които задоволяваха и потребностите на извратената му душа.

- Да живея в дорм към училището! Никога татенце! Стига ми, че заради теб и репутацията ти се държа като доброто детенце. Няма шанс да живея с някой от кретенчетата в училище!
- Господине може ли личната Ви карта? - този явно е нов
- Може - Хансол подаде платинената карта на баща си - мисля, че всичко е наред, нали?
Мъжа го изгледа преценящо, но само кимна.

by Sponsored content

Call me hyung!

Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!

Re: Call me hyung!