She is HE???

Сюжет: Бекхюн е новото момче в града, все още не познава никого, но при случайната си среща с едно момче, започва да изпитва странно желание да бъде близо до него. Проблема бе че това момче, чието име е Чаньол, Бек нямаше как да има, освен ако не намереше път до сърцето му, но не по типичния начин. Решава че най-добрия му шанс е да се престори на момиче и така да има някакъв шанс да бъде с него, но това разбира се носи след себе си много последствия, част от които могат да попречат на любовта му. Особено когато Чаньол разбере че момичето в което се е влюбил…всъщност е момче.

*Огледа се наоколо , но бе доста пусто. Вече се свечеряваше , Чаньол трябваше да се прибира, но изобщо не искаше да си ходи вкъщи. Апартамента му го подтискаше прекалено много. И макар да обичаше да си седи вкъщи , вечер задължително бе навън. Не , не по барове и дискотеки , просто излизаше в някой парк и сядаша на някоя пейка , дишайки чист въздух. Малко хора минаваха от там където той точно ходеше , за това бе доволен, че си бе намерил това местенце. Бе си неговото местенце. Чу телефонът си да звъни , но просто го игнорира. Сигурно пак някой негов приятел го канеше на парти , но естествено той изобщо дори нямаше да се заинтересова от това.Въздъхна примирено и се изправи. По принцип стоеше повече, но сега трябваше да тръгне. Нямаше как да изпусне сериала който гледаше , а той почваше след малко.*

*Върви по улицата и се оглежда на всяка страна. Нов е в града и всичко му изглежда интересно. Този град е много по-различен от предишния му. Спира се пред всяка витрина и разглежда с интерес. Също разглежда и минаващите цветни коли. Всичко му харесва в този град. Както си разглежда изведнъж телефона в задния джоб на дънките му звъни с любимата му песен. Протегна ръка към джоба и изважда телефона си. Навежда глава и вдига тела пред очите си, да види кой го търси, вървейки през цялото време, но точно когато да види екрана на тела се блъска в някой и изпуска телефона си на земята и спира да звъни, защото се изключва при високо падане. Вдига поглед към мъжа в който се блъсна и го поглежда в лицето. Мъжа изглежда на около 22 годишен. Вглежда се в черните му очи и дъха му веднага спря, а сърцето започна да бие бързо. Очите му са толкова дълбоки и блестящи. Едва си взима дъх. Изведнъж се осъзна и разклати леко главата. След това върща погледа си към мъжа и веднага се покланя леко.*
–Изви-нете.*Заекна и гласа му леко трепери.*

*Вървеше бързо. Не живееше много наблизо , а гледаше да не изпусне сериала си. Иначе после трябваше да го търси в интернет , но така не бе толкова интересно. Бе се заблеял нанякъде, не гледаше в пътя си. И въпреки това , не очакваше да се блъсне в някой , но след като това стана , погледна към момчето пред себе си. Едва го виждаше. В улицата бе пълен мрак , нямаше улични лампи които поне малко да осветяват. * Няма проблем. Добре ли сте? * попита учтиво и се засмя леко , защото му беше неловко. * Аз се извинявам. Бързах и не гледах къде ходя. Добре ли сте? * повтори въпроса си още веднъж и се усмихна , макар и да знаеше , че едва ли ще видиш усмивката му.*

*Изслушва го внимателно. Гласа му е толкова приятен и сладък и сърцето започна да бие още по-силно. Взе си дълбоко въздух, колкото и трудно да е и издишва.*
–Н-не. Аз съм виновен. Не гледах къде вървя. Извинете.*Гласа му продължава да те трепери леко. С двете си ръце започва да опипва задните си джобове, да си търси телефона, но там го няма. Свежда поглед и го вижда на земята, въпреки че е тъмно. Навежда се, протягайки една ръка и си взима телефона от земята. Надига се и отново се покланя на мъжа, слагайки телефона си в задния джоб.*

*Тъкмо видя телефона на земята и се наведе да го вземе , поне нещо мило да направи след като така се блъсна в теб , но ти го изпредвари. Изправи се и кимна леко. Имаше нужда да ти се извини някак , но бързаше. В момента този шибан сериал бе превзел ума му. Дори не се бе подготвил за лекциите си утре , но и не смяташе да се подготвя. Щеше да си гледа двата епизода на сериала. След това да намери другите в интернет и да гледа цяла нощ , а на другия ден да почне нов сериал. Често му се случваше. * Извинете ме отново. Надявам се , да не ви блъскам отново.. или изобщо да се блъскам в който и да е. Отвеян съм напоследък. * Засмя се леко и се дръпна настрани в знак , че ще тръгва.* Довиждане.

*Изслушва го внимателно, гледайки го в очите. Като чу смеха му и леко се усмихва. Вижда, че тръгва и го проследвява с поглед, как го заобикаля. Гледа как се отдалечава и след минута тялото си обръща несъзнателно и започва да върви зад него. Старае се да върви тихо и незабелязано в тъмнината, се едно е преследвач. Въпреки че е тъмно вижда следи внимателно движенията ти, ако случайно се обърне. Иска да разбере къде живее. Напълно бе забравил за изключения си телефон и че някой го е търсил.*

*Започна да върви напред , правейки големи крачки. Бе доста висок и това му помагаше да ходи по-бързо. Вече наближаваше дома си. Дори за миг , не се бе обърнал назад. Не подозираше , че някой може изобщо да го преследва. Нямаше как да му мине през ум. Усмихна се и леко вдигна ръка бръквайки страничния джоб на ръкава на якето си. Изкара ключа за апартамента си и влезе във входа. Живееше на последния етаж , и за това просто натиска копчето за асансьора и зачака. *

*Продължава да върви след него. Вижда, че влиза в блок и след като затвори вратата забърза хода си. Застава пред вратата и си взима дълбоко дъх. Разклаща глаа, осъзнавайки се какво направи. Беше проследил непознат, но не го чувства като такъв. Поглежда отново вратата и забелязва, че вратата е открехната. Слага ръка на дръжката и отваря вратата, влизайки. Чува, че асансьора спира на същия етаж, предположи че той го е извикал. Стой мирно и незабелязано и изчака да се качи и да тръгне нагоре да види на кой етаж живее, тъй ли иначе е тук, поне да види.*

*Щом асансьора спря ,побърза да се качи в него. Вече се дразнеше , искаше да стигне бързо , а само се моташе. Щеше да стигне по-бързо по стълбите , вместо да чака загубения асансьор. След като се качи натисна копчето за последния етаж и асансьора тръгна. Обърна се и се погледна в огледалото. Разроши косата си , която и без това си бе рошава. Не се занимаваше много с нея. Не знаеше как да си прави всяка отделна процедура , а и не му се занимаваше. Това което правише е да я мие и от време на време , за да не стърчи прекалено я клепотеше с гел. Даже прекаляваше с него като почне. Чу звука на машината които трябваше да го уведоми , че етажа му наближава. Обърна се пак към вратата и слезе , изваждайки ключа за апартамента си.*

*Като чу че асансьора тръгва нагоре с бърз ход отива до вратата. Вдига поглед нагоре и забелязва, че има табло което показва на кой етаж спира асансьора. Изчаква търпеливо да види на кой етаж ще спре. Диша дълбоко и има чувството, че сърцето му ще се пресне. Асансьора спира на последния етаж. Кима на себе си и тръгва да излиза. Започва отново да мисли за мъжа, за лицето му, за очите му. Изцяло погълнат от мислите си, не разбра кога е излязал от блока, кога викна такси, кога се прибра, наяде, оправи и легна. Затвори очи и заспа с мислите за него.*

*Щом се прибра веднага се метна на дивана и бързо , бързо пусна телевизора. Сериала който трябваше да гледа беше наполовината на първия епизод и той лично се зарадва , че не е изпуснал много. Обаче..толкова зор да се прибере и да го гледа , едва ли не- цяла нощ. А сега , тъкмо седна и му се доспа. Прозя се и се изглегна назад на дивана. Не бе кой знае колко удобно да спи на него , но все пак беше нещо. Бе се загледал в екрана ,но без да осъзнава бавно затвори очи.*

*Вече е сутринт ама е по скоро обяд. Спинка си сладко, както си гукаш възглавничката. Няма значение в колко си ляга - винаги спинка до дванайсет-един на обяд. Един слънчев лъч се прокарва по леглото му, минавайки по цялото му тяло докато не стигна очите му. Намръщва се сладко и се обръща на другата страна. Никога не си спускаше щорите, винаги едно и също става всяка сутрин, разбира се когато не е мрачно и никога не си научава урока. Слънцето го събуди и сега просто си се излежава на леглото, усмихвайки се леко. Спомня си за вчерашния прекрасен ден - успя да си намери работа и да разгледа повечето от града в един ден. Изведнъж му минава през ум за вечерта как телефона му звънеше и веднага се окори. Бе забравил да види кой му беше звънял. Отвива се и става рязко, което доведе до главоболие. Изруга на себе си и си слага едната ръка на главата, разрошвайки допълнително косата си. Изправя се и се запътва към стола, където бе хвърлил дрехите си, а по пътя подритваше малките кашони. Трябваше да разопакова, но сега няма време за това. Сваля си ръката от главата и заедно с другата претърсва дънките си. Взима го и се опитва да го включи, но преди това забелязва, че екрана му е пукнат. Обръща се с гръб към стола и се настанява върху него, опитвайки си да си включи тела. Разбира се тази пукнатина му припомни снощната сблъсканица и проследяване, обаче не обръща внимание на тези спомени. Сега за него има значение да си влючи телефона. Накрая, след трерия опит успя и въздъхна облекчен. Изчаква го да се включи и след това отива на контакти. Снощи беше му звъняла майка му. Като видя лошо му стана. Ще не ще натисна зелената слушалка за набиране и се запътва към банята. Майка му веднага вдигна и започна с конското, а горкичкият няма какво да прави освен да я слуша докато ѝ мине. През това си измива зъбите, оформя си косата да му сети точно както иска, а за това му отнема поне един час. След като свърши тези процедури казва чао на майка си и затваря телефона, поставяйки го на нощното му шкафче до леглото. Отива пред гардероба и го отваря, търсейки подходящи дрехи. Избра си черни дънки и бяла блуза. Наоблече се набързо и застава пред голямото оглредало да се огледа. Хареса си вида и си взима телефона поглеждайки часа - два следобяд. Перфектно. Пъхва си джоба в задния джоб и се запътва към кафенето в парка. Толкова е щастлив, че успя да си намери работа и то точно в парка, където ще е на чист въздух. Няма да е баш чист от пушачите, но пак е нещо. Щом пристигна се усмихна на персонала и си сложи черната престилка, сложи портфейла, който е специален за кафенето и разбира се тефтерче и химикалка. Изобщо не му мина през ум, за блъсканицата.*

// Нямаше никакво желание да се става или да мърда изобщо,спеше спокойно и дълбоко, сякаш няма да се събуди скоро. Но това естествено нямаше да остане така, защото реши да се завърти и се озова на земята. Бе заспал на земята и се прокле за мързела си. Сега не стига, че бе тупнал на земята, ами и се бе схванал от неудобния диван и това, че бе спал без завивка. Изправи се непохватно и се опита да размърда врата си въпреки болките ,които сякаш го пронизваха с нещо. И най-много го хвана яд когато се сети, че даже изпусна сериала си. Тъкмо щеше да се запъти към банята, когато се сети, че може да връща назад и да го гледа, но сега пък пак го мързеше. Чу звънеца на входната врата и прехапа устната си, защото беше рошав и раздърпан,но нямаше време да се оправи. Важното е , че поне беше облечен! Бавно се придвижи до вратата, отваряйки я. Пощальонът носеше писмо. Чаньол го взе и се надяваше, да е от някой ,който трябваше да му пише или да му се обади, ако намери малкото му кученце, което той бе изгубил от невнимание. За радост писмото беше точно от такъв човек и пишеше, че ще го чака в парка. Усмихна се щастливо и дори не си направи труда да мине през банята, да се преоблече или каквото и да било друго. Просто приглади косата си с ръка, докато обуваше кецките си и излезе, като поне не забрави да заключи. Буквално тичаше към парка , отново бързаше, типично за него. Когато стигна там и за малко да го прегази кола точно пред входа се огледа и видя малкото животинче с някакво момиче до него.Приближи се до тях и веднага се наведе , за да погали кученцето си , а след това го вдигна на ръце и погледна момичето.// Много ви благодаря.// След като й благодари бе готов да я възнагради, но тя не искаше нищо и просто си тръгна. Чаньол се поогледа и осъзна, че времето е хубаво, а малкия сигурно има нужда от разходка, за това остана в парка. Седна отвън на едно кафене и зачака някой да дойде, за да го обслужи.//

*Работата в кафенето много му харесва. Явно парка въздейства добре на хората, защото всички го посрещат с усмивка. Преди също е работил в кафене, но там всичките бяха мрачни и го плашеха. Както и да е. Сега е тук, а не там. Отива при поредния човек да му вземе вземе поръчката, разбира се усмихвайки се. Клиента също беше мил и любезен. Взе му поръчката и съвсем случайно забелязва позната фигура да седи на не много далече и не прекалено близо разстояние от кафенето. Фокусирва си погледа, но колкото и да го прави не може да се сети за кой е. Само виждаше, че общува с някаква жена и е щастлив. Сигурно е някой минувач, който е бил срещнал миналия ден докато е обикалял като преял из града. Маха си погледа от тях и се връща при каса да даде поръчката на човека. Изчаква грижливо да го направят, а през това време си разменя няколко думи с някоя свободна сервитьорка, разбира се без да пропусне да се оплаче, че трябва да си смени екрана на телефона, защото си го бе изпуснал. Бармара сложи готовото кафе върху таблата и го викна. Бек обърна поглед към таблата и кима на бармара. Става от високите столове и взима таблата. Тъкмо се запътва към човека, докато свободната сервитьорка го викна и го помоли да обслужи другия клиен. Нямаше проблем да обслужи и другия, се пак е добричко. Взима едно меню и го пъхва в таблата, за да му е по-удобно. Дава поръчката на мъжа и се обръща да обслужи другия. Първото нещо което вижда е кученцето. Бе забелязал, че първоначално беше в момичето, а сега при него. Сигурно момичето се е грижило за кученцето докато го е нямало или е било обратното. Няма значение. Не го вълнуват много тези въпроси. Подава менюто на теб и се усмихва широко, докато не си обърна лицето към него. Веднага когато те погледна в очите дъхът му спря и усмивката му отиде на майната си. Преглъща тежко голямата буца в гърлото си и се опитва да диша.*
-Ам..к-какво ще поръчате, с-сър? *Както снощната случка - гласът му трепери и говори тихо. Не очакваше, че ще се срещнете отново. Даже си мислише, че тове беше сън, но не е. Отново вижда черните ти очи. ВЪпреки че бе тъкно, той ги помни. Дано да гласът му да не беше толкова зле, за колкото си мислише, а и се надяваше да не бе зачервен, защото усеща как бузите му горят.*