Роуплей - I Wish I was Do Kyungsoo (Kaisoo)

Герои: Кай и Кюнг Су, Мей (Неутрален герой)
Сюжет: (Вдъхновен е от фик хД)
Мей е обикновено момиче на 17 години. Фенка на корейската музика от повече от 3 години. Любимата й група е EXO и естествено както голяма част от фенките, е луда по Kaisoo. Тя винаги ги е виждала като повече от приятели и винаги си е придставяла какво би било ако беше в тялото на Д.О и имаше възможност, да накара Кай да се влюби в него и да бъдат заедно въпреки групата, графиците и всички останали пречки. Е един ден я получава, когато мълния я удря и отваря очи, събуждайки се в тялото на Д.О, а той в нейното. Мей получава реален шанс да постави под въпрос Кай, чувствата му, и своите фантазии и съкровени мечти, дори неща от фикове, които е чела.

Мей: *Беше рано сутринта нямаше дори 7 часа, когато алармата на Мей извъня. Тя стана и огледа сънено стаята си, която както всяка стая на момиче на нейната възраст беше облепена с плакати на любимата й група. Потърка очи и тръгна към банята, щом влезе застана пред огледалото и изми зъбите си набързо, за да не закъснее за училище. Изми лицето си и се пооправи, щом го стори излезе и се насочи към стаята си, съблече се и грабна ученическата си униформа.Точно днес времето беше ужасно, валеше и гърмеше, проблясна една светкавица и Мей погледна през прозореца. Взе чадъра си, готова да излезе от вкъщи.*
Кюнг Су:*Д.О вече отдавна бе станал и събуждаше останалите от групата, което не беше лесна задача, все пак бе като тяхна майка. Винаги ставаха рано и ходеха на репетиции, но ставането беше огромен проблем за някои хора особено за теб. Та ти заспиваше дори по време на почивките между репетицията, да те събуди човек беше мисия, която не всеки приемаше, познавайки какъв си. Но все пак Д.О беше близък с теб и бе свикнал на навиците ти, да спиш като пън. Побутна те по рамото, знаеше че няма да се получи, но поне се опита. Навън гърмеше, а ти спеше сякаш не чуваш и усещаш нищо.*

*Усети нещо като леко докосване по рамото си. Сякаш някой го галеше , а това сякаш го приспиваше още повече. Измрънка си нещо под носа , разтвори леко устни и ги облиза. Да го събудиш без поне половин часови усилия беше като "Мисията невъзможна." , за този който се опитваше. Щом това докосване не спря , Джонг Ин просто се обърна на другата страна, очаквайки да продължи да спи спокойно. Но в следващия момент чу нещо като писък , сигурно идващ от другата стая. Сутрин ту бе тихо , ту се вдигаше голяма врява. Сигурно Чен или някой друг просто отново се разпяваше. Отвори сънено очи , недоволен от това. Чу тих глас до себе си , а това го накара да се обърне и плахо да погледне човека пред себе си.* Какво става? Да не ражда котка? Уффф~

Мей: *Излезе навън и разтвори чадъра си, живееше далеч от училище и винаги тръгваше доста по-рано от другите. Небето беше сиво и свъсено, а дъжда се усилваше все повече, не спираше да вали, а вятъра брулеше листата на дърветата. Мей за пореден път мрънкаше че докато стигне до училище, ще заприлича на мокра котка.*
Д.О: *Изръмжа недоволно, изчаквайки да отвориш очи. Излезе за момент и каза на Бекхюн и Чен да започнат да разгряват гласовете си, знаеше че ще се събудиш и просто бе въпрос на време. Върна се в стаята ти и започна да шепне на ухото ти, докато не отвори очи и не го погледна* Не, просто казах на Чен и Бек Хюн да разгреят гласните си струни, знаеш колко трудно те будя, а не възнамерявам да закъсняваме заради теб, по-добре се размърдай и ставай вече, всички останали са готови, айш, спиш като пън...

Ще ти кажа аз на тебе.. Пън съм бил. Ти си злодей , не аз. Не оставяш хората да се наспят. И да знаеш , за следващия път. Предпочитам ти да ми пееш. Защо не си разгря гласните струни тук, ами кара онези двамата? Пискливите, айшшшш~ *Изпрви се в седнало положение и разроши косата си , която и без това бе разпръсната във всички посоки. След това потърка очи и отново облиза устните си. Сутрин винаги му бяха пресъхнали , за това побърза да вземе шишето с вода и да отпие от него.* Защо ме будиш толкова рано? Репетицията ни е чак на обед. Какво става сега? Или пак е някоя прищевка на някой? Казах ви да не ме будите за такива неща. Къде е макнето? Хванахме се на бас , трябваше да имам закуска в леглото. Кьонг Су~ *Размаха ръка пред очите ти , забеляза , че не го слушаш. Да , бе му навик да задава въпроси, но само покрай теб. Имаше те за най-близък от всички. Всичко споделяше с теб, имаше ти доверие. Нямаше нещо за него , което да не знаеш. Но пък за сметка на това и той те познаваше доста добре. *

Аййш, Кай....всички други са будни какво очакваше? Не ти пях аз защото сам каза те са пискливи, не ме карай следващия път да ги довлека тук и да ти се разпищят в ухото. Макнето отдавна стана за разлика от теб, не случайно все аз те будя, друг няма да успее, спиш толкова здраво че дори кофа с вода няма да те събуди. За репетицията, да на обяд е, но до тогава имаме малко свободно време, така че вземи и стани най-сетне. Не мисля, че някой помни баса ти, така че не очаквай закуска в леглото. *Кюнг Су присви рамене и после скръсти ръце, понякога се държеше като майка но той си беше такъв. Бе загрижен, готвеше, чистеше, просто защото беше заел тази роля в групата. След минути нахлуха останалите от групата*
Сехун: О, най-сетне! За бога Кай, имам чувството че можеш да спиш цял ден!
Чен: Само теб чакаме за закуска, довлечи се най-сетне!

Я да млъкваш , макне. Къде ми е закуската,а? Аз ще закусвам тук, помниш ли баса ни? * Повдигна вежди поглеждайки към него. Знаеше , че Се Хун едва ли иска някой да разбере за това и само чакаше да види намръщената му физиономия. Изправи се , без да се съобразява , че е само по боксерки. Всички го бяха виждали дори и гол. Отиде до гардероба си и просто извади първите дънки които видя с някаква тениска с шарена щампа. Облече ги и отново седна на леглото , прозявайки се. Погледна към теб и съвсем леко се усмихна, обувайки чорапите си.* Кьонг Су хьонг , какво ще ядем? Какво си ни приготвил? * Гледаше те въпросително и чакаше отговор. Корема му леко изкъркори , наистина бе гладен. Като се имаше на в предвид , че предишния ден бе доста натоварен , Джонг Ин дори не бе ял.*

*Се Хун веднага се намръщи щом чу това за баса, не искаше никой да разбира и настроението му рязко се промени. Хвана Д.О и го завлече да направи закуска за останалите и за теб, за да се разберат за онзи бас, макар да не знаеше за какво точно става въпрос.* Аййш не ме дърпай! *Д.О изръмжа недоволно и излезе от стаята, скоро след това го последваха останалите. Отиде в кухнята за да приготви за хапване, а когато закуската беше готова, сложи твоята храна на поднос и реши да ти я занесе. Преди това беше оставил и на останалите, разбира се.* Вие яжте, аз ще занеса на Кай. *Каза това и се насочи към стаята ти*

*Излегна се отново на леглото , слагайки ръцете си под главата си , подпирайки я. Загледа се в тавана и въздъхна. Чуваше как навън вали и то доста силно. Капките се удряха в прозореца и се чудеше как по-точно за Бога ще стигнат до компанията , за репетиция. Та навън си бе порой. Затвори отново за миг очи. Много му се спеше. Вчера бе натоварен ден , особено за него. А след като се прибраха , не можа да заспи веднага , нещо сякаш го човъркаше. И за това сега бе като жив труп. Но въпреки това бе убеден , че изглежда страхотно. Засмя се при мисълта си и обърна глава към вратата , щом тя се отвори.* Най-накрая , мина цяла вечност, защо се забави Кьонг Су хьонг?

*Кюнг Су влезе и ти подаде подноса с храната, погледна те накриво* Яя, знаеш че винаги се бавя, не е лесно да направиш за закуска за толкова много хора, особено когато някои от тях имат претенции. *Посочи пилето в чинията, ти все пак ти постоянно ядеше това, каквото и да ядяха другите, ти го обожаваше. Погледна към прозореца и капките дъжд, които се стичаха. За разлика от теб Д.О бе в добро настроение както обикновено бе около теб и се усмихваше. Времето днес обаче, бе повече от ужасно.*

Хехе, благодаря Кьонг Су хьонг. *Хвана поднос поставяйки го в скута си, веднага нападайки пилето. Погледна към теб , знаеше , че както винаги ще го изчакаш да се нахрани и тогава ще ядеш. Винаги правеше така. След като всички се наядат , тогава ти се хранеше. Това донякъде дразнеше Джонг Ин , защото мислеше , че трябва да се храниш с тях и колкото тях , а не да ги чакаш и за теб да остава най-малко. Щом отхапа от пилето го подаде на теб , за да си вземеш и ти.* Хайде яж , хьонг.

*Беше се загледал през прозореца, когато чу гласа ти и погледна към теб и пилето, което му подаваше* Не, няма нужда. Знаеш, после ще хапна, яж ти. Приготвил съм и за останалите. *Седна на крайчето на леглото, Д.О си беше такъв, грижеше се за вас, дори повече от колкото за себе си, особено за теб, все пак бяхте доста близки, споделяше ти всичко и знаеше че винаги може да разчита на теб, както ти на него, но поставяше на първо място винаги групата, за това ядеше последен, след като вие се нахраните. Грижеше се за всичко готвеше, чистеше, дори даваше съвети и разговаряше стига някой да ги поиска, но въпреки всичко това винаги успяваше да се наспи, да е с усмивка на лице, макар и лека, и да бъде колкото бе възможно за него, енергичен.*

*Свъси вежди и продължи да бута пилето към теб.* Вземи си , искам да хапнем заедно , хайде хьонг. * засмя се леко , отхапвайки отново от своето и се усмихна насреща ти. * Яж!

*Д.О въздъхна и се нацупи, взе пилето и отхапа, започна бавно да яде. Предпочиташе да хапне след като вие се нахраните, но все пак ти настоя и реши да хапне заедно с теб. Навън дъжда сякаш се усилваше все повече, проблясна мълния и после се чу гръм*

*Усмихна се доволно и продължи да яде. Щом чу шума който дойде от вън обърна глава към прозореца и пак леко въздъхна. Обичаше това време ,но днес то щеше да обърка целия им график. * Много силно вали.. *спомена очевидното и леко захапа долната си устна. В същото време някой влезе в стаята и Джонг Ин разбира се погледна към него. Бе Сухо който съобщи лошата новина. Трябваше да ходят пеша, в този дъжд чак го компанията. Очите му леко се разшириха и се изправи , поглеждайки го леко ядосано.* Как така пеша? Защо по дяволите? Ще подгизнем и ще настинем, всички до един ще сме на легло след това!

*Д.О погледна учудено към Сухо, не можеше да повярва на думите му, та това означаваше после както ти каза, да се разболеят, бе нелепо да отидат до компанията пеша в това време. Кюнг Су остави храната настрана и се изправи* Каза ли на другите? Нахраниха ли се? *Както винаги на първо място бяха другите, не бе особено гладен и не докосна повече храната, изчака отговора на Сухо*