You are mine and nobody else. (JongTae)

Сутрин. Всеки обичаше утрините, но не и когато трябва да става то било за работа, училище или нещо важно. И точно в онази тъмна стая, без прозорзи, спеше мъж на 25, който най-много мразеше тази част от деня. Това беше Джонг. Нещо много шумно започна да оглася стаята му, това беше досадният будилник. Протегна ръката си мързеливо и с юмру удари будилника, при което батериите му паднаха на земята и той спря. Мъжа се изправи бавно от леглото и потърка очи, а щом отвори вратата на стаята - очите му изгоряха. Не, те буквално изгоряха от слънчевата светлина. Присвиваше очи и вървеше към банята, която бе до стаята му, щом влезе, само си изми зъбите и си свърши работата, тъй като вчерашната вечер се бе изкъпал. Влезе обратно в стаята си, като си взе костюма - който се намираше на стола му. Облече се бавно и мързеливо. Но всъщност той не бе толкова мързелив, отколкото работлив. Щом бе готов си в попката под подмишница и излезе от стаята, тръгвайки към входната врата. Обу си обувките и излезе - заключвайки след себе си. Качи се в колата си, която бе паркирана пред къщата му и подпали, като потегли по път към работа, надявайки се, че ще е отново един спокоен ден, но и с мисълта, че ще се появи ново лице, което всъщност ще трябва да обучава.

*Обичаше утрините.Темин не беше, като другите хора.Той обичаше да става рано.Днес беше много важен ден за него.Щеше да започва нова работа.Стана бавно от леглото си и се прозя.Загледа се за момент към стената си, която беше боядисана в бледо жълто.Замисли се с какво да се облече, но си каза, че ще го измисли после.Тръгна към банята и затвори вратата след себе си.Съблече се и пусна душа.Обичаше да си взима дълги душове, но сега бързаше, затова щеше да е по-кратък.Като беше готов, уви една кърпа около кръста си и отиде до мивката.Изми зъбите си и се усмихна леко.Пастата му беше с вкус на ягоди.Любимият му плод.Свърши си работата и излезе от банята, като отиде до гардероба си и го товори.Разгледа дрехите си и накрая реши да си облече червени, накъсани и прилепнали дънки с един черен потник.Не смяташе да е много официален за работата си.Все пак щеше само да прави манга.Нищо особено.Когато се облече, отиде до огледалото и започна да си суши косата.След, като свърши го остави на шкафчето до огледалото и погледна отражението си.Кимна леко с глава, като че ли казваше, че одобрява вида си и излезе от стаята си.Тръгна към входната врата и си обу черните кецове.Взе си нещата и излезе от къщата.Заключи след себе си и тръгна към новата си работа.*

– Сигурно ще е един от онези, които няма да вземе работата си на сериозно. - възкликна Джонг, докато оправляваше колата си /караше/ към работата. Не беше толкова лесно да обучава нови стажанти, понякога дори ги уволняваше, или някой от неговото ниво, дори и по-горе също. Не всеки го биваше, писането на манга не бе просто писане. Те първа му предстояха новите неща. В главата на Джонг беше каша, тъй като цял ден щеше да се занимава с момчето, да го обучава и така нататък, но нямаше да е само този ден, и без това бе цяла седмица щеше да почива, за да му помага и да го учи. Минаха се минути, а Джонг вече паркира на паркинга на огромната привлекателна сграда. Слезе от колата си и я заключи с електричната дранкукла на ключовете си, а после ги прибра в джоба на жилетката си. Тръгна към входа, когато те вяда, всъщност не знаеше, че това си ти и просто те подмина, без да ти каже нищо, макар и ти да го бе поздравил. Сутрин, нормално, Джонг беше кисел. Спря се пред кафе машината вътре и пусна стотинки, избирайки си едно дълго кафе, а след минута бе готово. Взе си го и се запъти към асансьорите, изчаквайки някой от тях да дойде на първият етаж, тъй като сградата бе осем етажна и широка.

*Вървеше си спокойно, докато не стигна най-накрая до голямата сграда, в която би трябвало да работи.Въздъхна и я огледа хубаво.Не очакваше да види точно това.Беше приятно изненадан.По едно време, покрай него мина мъж на около 25.Изглеждаше, че работи тук.Темин го погледна и се поклони в знак на уважение, като го поздрави.Мъжа дори не му обърна внимание и влезе в сградата.Темин се надигна и го погледна раздразнено.*Тц.*Нацупи се съвсем леко и пъхна ръце в джобовете на дънките си.Беше ядосан, за това, че дори и едно здрасти не му каза.Влезе в сградата и отиде до асансьорите, като започна да чака.Дори не те забеляза, че стоиш до него.Извади телефона си и започна да разглежда нещо, докато чакаше.Скоро асансьора дойде.Пъхна телефона си обратно в джоба.Вратите на асансьора се отвориха и Темин влезе вътре.*

Възкликна раздразнен, от факта, че асансьора се забави, но когато видя че се отварят вратите си пое дъх и влезе след теб, пренабрегваше те. Не те бе виждал преди и за това не ти обърна особено внимание, за него бе просто някой когото не познава, дори си нямаше на представа, че ти си стажанта. Вратите на асансьора се затвориха. Стоеше с гръб към теб и беше тих. Разбърка си кафето и доближи чашката до устните си, като отпи глъдка, докато чакаше да стигнат на четвъртият етаж, за да се запознае с човекът, когото ще обучава.

*Погледна напред и те видя в асансьора.Сети се, че ти си мъжа, който не му отговори и се ядоса още повече.Чак лицето му беше станало леко червено.Скръсти ръце и искаше да ти каже нещо, но си замълча.Реши да не си прави проблеми още от първия работен ден.погледна надолу и прехапа долната си устна.Едвам се сдържаше да не се разкрещи тук и сега.Асансьора скоро спря и вратите се отвориха.Темин излезе бавно и въздъхна.Изведнъж започна да се притеснява и леко трепереше.Нито знаеше кой ще го обучава, нито знаеше как ще се държи с него.Не беше много запознат с тази работа.Преглътна тежко и тръгна бавно напред.*

– Ммм? - нещо насочи погледът на Джонг по теб, след като излезе, и той се помъкна извън асансьора след теб. Изведнъж един от писателите, се спря точно пред Хюнг. Доизпи си кафето и погледна мъжа пред себе си, който му заяви :
– Това е стажанта, опъти го към стаята. Всичко е приготвено! - каза му възрастният мъж и те извика да дойдеш насам. Джонг те погледна и възкликна най-спокойно.
– Ти, и подминаваш шефът си така спокойно? Идвай. - леко раздразнен, но още леко сънен ти обърна гръб и се запъти към един кабинет, в който се обучаваха новите. Нямаше друг стажант освен теб и това щеше да е по-лесно и по-бързо, поне така си мислеше Джонг. Натисна бравата на вратата и я отвори. Вътре бяха наредени на една една маса - макетен нож, моливи и четки, листове специално за комиксите и други още по-специяални, които се позват за светлосенките, изрязване и така нататък. Не бе никак лесно. Влезе по-навътре и се издразни, че така се мотаеш. Остави си папката на един от столовете, а кафето на масата, обръщайки се към теб със скръстени ръце под гърдите.
- Сега ще си поговорим, за обща култура.

*Чу как извикаха името му и веднага се обърна.Като разбра, че ти ще си този, който ще го обучава, веднага се шокира.Не искаше да го обучаваш ти.Когато чу гласа ти, подскочи леко и тръгна след теб.Вървеше бавно, понеже се притесняваше.Влезе след теб във стаята.Погледна те и отново започна да се ядосва.Остави нещата си на масата.*Ще си говорим за обноски?Хубаво.Къде са твоите обноски тогава?Поздравих те преди пет минути, когато бяхме навън пред фирмата, а ти и едно здрасти не ми каза.*Посочи те с пръст и лицето му леко се зачерви.Беше твърде ядосан.От този момент, Темин разбра, че няма да се разбирате много добре.Но нямаше да се откаже от тази работа.Той не беше такъв.*

Черна сянка падна пред очите на Джонг и синя аура огради цялото му тяло. Погледна те раздразнено и свъси вежди, до сега не бе попадал на такъв индивид стажант.
– Ей, ти. По-кросто. Първо ще ми говориш на ''Ви''. Точно така, ще ме поздравяваш, а аз ще те игнорирам. И слушай внимателно. Не си тук, за да ми говориш така! Хлапак! - този път го каза със спокоен тон, но следващият път едва ли, тъй като лесно избухваше. Подпря длан на масата и те погледна, като се подсмихна самодоволно.
– Вашите не са ли те учили, че не е възпитано да сочиш хора с пръст? От сега нататък ще ме слушаш, само мен. Колегите нямат права над теб, освен аз, понежи си мой стажант. Ще правиш каквото ти кажа, а ако имаш късмет, някой път мога да те оставя сам да напишеш чаптър. А, и си в отдел яой. Предполагам си писал нещо такова? Всъщност - направи кратка пауза и отново проговори - с каква цел дойде?

*Погледна надолу и затвори очи, като свали ръката си.Сви ръцете си на юмруци и започна леко да трепери, понеже едвам се сдържаше да не изръси някоя глупост.Със сигурност нямаше да се разбира с теб.Седна на стола срещу теб и продължи да гледа надолу.*Никога не съм работил в манга отдел.Особено яой.Трябваше ми работа и реших да се пробвам.Това е.*Каза съвсем тихо и сложи ръце в скута си.Студения ти глас го плашеше, но нямаше да се предаде.Ще се бори до края, дори и да го уволниш.Надигна леко глвата си и те погледна.Всъщност, като те погледнеше от близо, ти беше доста красив.Лицето ти беше мъжествено, а през костюма ти си личеше, че тялото ти е добре изваяно.Темин започна леко да ти завижда.*

Забеляза треперещите ти ръце, а след това и искрата страх в очите ти. Щом ги погледна, той буквално се изгуби в кафевите ти дълбоки очи, тъй като не бе далеч от теб и ги забеляза веднага. Нещо му проблесна изведнъж в съзнанието - просто ярка светлина, която го разсея и веднага пречисти гърлото си, като проговори със спокоен и равен тон.
– Дошъл си безцелно? Нямаш ни най-малка практика за такова нещо? - въздъхна тежко и ти обърна гръб, като се пресегна към касата и си взе кафето, повдигна го до устните си и го изпи цялото на екс, след като отново проговори.
– Съвет. Сутрин пий по три кафета пред двадесет минути. Може първите два дена да не ти се спи, но в следващите седмици, месеци, а с твой късмет и години, ще разбереш колко е трудно и изморително. Сутрин те искам точно в седем часа в този кабинет. Тази седмица ще се занимавам само с теб. Работното ти време е до осем вечерта. Надявам се да ме разбираш. Ако не си твърдоглав, може и да се сработим, но от теб зависи. - гласът му още бе със същият тон, но не бе много мил, а някак студен, точно както го бе усетил преди малко.

*Погледна те и кимна с глава, но се сети, че ти не можеш да го видиш, понеже си с гръб към него.*Д-да.*Потрепери леко и погледна отново надолу.Абсолютно нищо не знаеше за мангата.Надяваше се да схване бързо, но не мислеше, че ще стане, понеже нямаше да се разбирате много добре.Надигна глава и огледа кабинета.Беше доста голям.Погледна към масата с материалите на нея.Разгледа ги внимателно.Щеше да му е много трудно.Въздъхна и разроши леко косата си.Не беше толкова лесно, колкото си мислеше.Да става рано в седем, не беше проблем за него.Но да стои до осем вечерта, беше.Не бе свикнал да стои до толкова късно на работа.Все някак си щеше да свикне, но нямаше да е лесно.*

Пое си дълбоко дъх и въздиша тежко. Обърна се към теб и забеляза интереса с който разглеждаше нещата.
– Стани и ела тук да ги видиш. Не е чак толкова зле, трябва ти фантазия. Още по-лошото за теб е, че мангата има краен срок, който трябва да се спазва. - и който Джонг никога не спазваше, винаги закъсняваше с ден -два, патеше си, но пък винаги му се получаваше, понеже има и добри стажанти вече от класа. Изчака те да се приближиш, а когато застана до него те потупа по гърба и отмести стол назад, за да може да седне - и седна. Настани се удобно и взе купчинката с белите листове, като я пооправи.
– Седни тук сега, ще се опитам да ти обясня по най-простият начин.

*Стана бавно от стола си и се приближи до теб.Усети как го потупваш по гърба и се нацупи.Все още ти беше ядосан.Седна до теб и започна да разглежда всичко с интерес.Опитваше се да разбере, когато ти му обясняваше, но беше трудно.Въздъхна и се облегна назад.Наистина щеше да му е трудно.Вниманието му беше изцяло върху теб.Следеше всяко твое движение с поглед и не казваше нищо.Реши просто да си мълчи и да слуша.Не искаше да си създава допълнителни проблеми.Стигаше му това, че не се разбирате, а сега и оставаше да го помислиш за глупак, ако изръси някоя простотия.*

*Продължи да ти обяснява най-спокойно кое как се прави. В момента беше търпелив, което беше добре за теб. Накрая бе готов. Мина се час, но драскаше по един лист, обяснявайки ти схемите на работене и тактиките, по лесен начин, за да ги схванеш бързо, а след това, за да те поотпусне малко, за да не се стряскаш, че това трябва да го научиш в първата секунда, а поне да го разбереш.
– Виж сега. Ще работя с теб тази седмица като твой учител в училище. От другата седмица нататък ти ще работиш за мен, ще вършиш същото, което ще правим през цялата тази седмица, но ще ти е по-лесно, понеже вече ще знаеш кое как да го правиш. И не се стряскай чак толкова. Ще си направя усилията да те науча. А, и на събития, важни е не важни, винаги ще ме придружаваш. Ще вземаш готовите листа от други хора, на които си ги пратил и ще ги оправяш. Искам всичко да е брилянтно. Ще получаваш моята помощ, но искам и съдействие.

*Кимна с глава и те погледна в очите.Те бяха толкова красиви.Не можеше да отдели погледа си от тях, но все още беше ядосан.Изчерви се леко и погледна надолу.Не знаеше защо си помисли, че очите ти са красиви.Сложи ръце в скута си и започна неловко да си играе с пръстите си.Не стига, че беше притеснен, но сега и умираше от срам, заради това, което си помисли.Донякъде разбра какво му обясняваше.Не беше чак толкова трудно, но не беше и чак толкова лесно.Трябваше да учи много и да работи усърдно, за да може да те настигне.*

Джонг наистина бе труден характер, личеше си. Мъжа си беше на моменти. Когато ти кимна, че си го разбрал, макар и самият Хюн да разбираше, че не си разбрал кой знае колко много, но ти се усмихна на среща. Спусна погледът си по седналата фигура до себе си - в случая ти. Беше му интересно, как още не си избягал от това, понеже много хора се стряскаха от тази работа. Подпря лакти на масата и подпря главата си на длани, прокарвайки пръсти през косата си и въздъхна тежко.*
– Да се залавяме за работа. Сега ще работим по скиците. - пресегна се и взе двостранна скица, като я обърна от главната й страна.*
– Виж, тук щр трябва да направиш движенията като в комикси - чел си комикси, нали? - попита те и се засмя леко, след което продължи - Ще направиш и светлосенки.... - ето така минаваха часовете ви заедно. И двамата работехте. Джонг се опитваше максимално да олесни задачите ти и да ти обясни с търпение.

*Погледна нагоре и кимаше на всичко, което кажеш.Гледаше внимателно всичко, което правиш и се опитваше да го направи.Беше му трудно, но схващаше бързо.Учудващо ти беше доста добър учител и нямаше затруднения много с това да те разбере.След няколко часа приключихте и Темин се облегна назад, напълно изморен от работата.Работил е на много места, но никога не беше толкова изморен след работа.Явно трябваше да се труди много повече, за да може да свикне с обстановката и всичко.Затвори очи за момент, след това ги отвори и те погледна.Огледа хубаво лицето ти и се замисли.Не приличаше много на 25 годишен.Максимално би ти дал 22 години.Не знаеше защо, но не можеше да отдели поглед от теб.*

Когато свършикте най-накрая си отдъхна. Събра висчко обратно на купчинка, но шестото му чувство бе изострено и усети погледът ти над себе си, което го накара да те погледне с крайчето на окото си, за да се увери. Когато го стори, се подсмихна леко и вече бе събрал всички неща. Подреди ги обратно и се изправи от стола, протягайки ръце нагоре и се протегна, изпуквайки врата и раменете си. Обърна се към теб и те погледна с някакъв интерес и любопитство.
– Къде живееш всъщност? Мога да те закарам, освен ако не си с кола.

*Погледна нагоре към теб.Не искаше нищо от теб.Все пак ти беше ядосан.Стана от стола си и си взе нещата.*Не искам.Мога и сам да се прибера.*Отиде до вратата и се обърна към теб.Поклони се в знак на уважение и след това отново се обърна към вратата.Натисна бравата и отвори вратата.*Довиждане.До утре.*Излезе и я затвори след себе си.Щом вече беше извън стаята, въздъхна и стисна силно ръцете си в юмруци.*Този досаден, смотан старец...*Започна да се ядосва и да те обижда.Отиде до асансьора и натисна копчето, като го извика.Разбира се, трябваше да чака, понеже сградата беше твърде голяма, а асансьора не се движеше много бързо.Облегна се на стената и извади телефона си.Започна да разглежда нещо.*

– Тц, хлапе. - изръмжа след действиятата ти и отново игнорира поклона ти, дори и едно ''Довиждане.'' не ти каза. Просто взе нещата си и излезе от стаята, заключвайки я след себе си. Извади си една цигара от кутията, а след това я прибра. Постави фаса между устните си и застана до теб, а когато асансьора, който ти бе повикал отвори вратите си, Джонг влезе вътре и те изчака да се качиш. Застана най-отзад с незаинтересовано изражение, но когато ти се качи, това се промени.

*Не те беше забелязал.Чу как вратата на асансьора се отвори и прибра телефона си в джоба, като влезе вътре.Погледна напред и видя, че си вътре.*Тц..*Облегна се на стената и погледна надолу.Не искаше да те гледа.Толкова ти беше ядосан.Скръсти ръце пред гърдите си и въздъхна.Не се чувстваше много комфортно около теб.Затвори очи за момент и след това отново ги отвори.Загледа се в пода, като се беше замислил за нещо и дори забрави, че си с него в асансьора.*

За момент, не се усети, и се загледа в профилът ти. Не знаеше защо, но изведнъж започна да чертае тялото си с поглед през дрехите. Може би му грабна окото, но пък не показваше кой знае какъв интерес. Не отдели поглед от теб, макар и да бе притворил очи. Изведнъж асансьорът спря и той се осъзна веднага. Разтърси глава и точно преди да излезеш ти, леко те побутна по рамото и излезе преди теб. Запъти се с бързи крачки към изхода на сградата, защото не проумяваше защо се бе втренчил в теб. Когато излезе, пресече и се озова пред паркинга. Извади ключовете от жилетката си и натисна малкото дистанционо, при което колата бибипна и той влезе вътре. Остави си нещата.

*Когато асансьорът спря, Темин тръгна към вратата, но усети как ти го побутна по рамото и излезе преди него.Стисна ръцете си в юмруци и излезе след теб ядосано.*Този нахален и досаден старец..*Излезе от огромната сграда и те видя на паркинга.Погледна към колата ти.Тя беше голяма и луксозна.Поне така изглеждаше отвън.Не се и учудваше.*Тц.Богаташче.*Тръгна към дома си, като мина покрай теб и те погледна раздразнено.Продължи си по пътя, но странното беше, че мислеше само за теб.Опита се да не мисли за теб, но не му се получаваше.*