Re: BaekLay / Resistant -저항하는 / ♥

by **LayYixing** Съб Сеп 19, 2015 10:21 pm

* Когато чу думите ти рязко се обърна. Присви очи и леко изръмжа. Не понасяше такива неща. Тези думи му се забиха в главата. Искаше да знае какво означава това. Тръгна бавно след теб. Този път се стараеше да не го забележиш. И той не знаеше защо го прави. Може би, защото като малък обичаше шпионските игри. Но не можеше да се отрече, и че все още ги харесваше. Ходеше бавно и неусетно забрави за болките в главата си.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 19, 2015 10:26 pm

Вървееше спокойно напред и странното бе, че не те усети този път. Коремчето му къркореше и искаше да хапне нещо, дори и малко, просто искаше храна в момента. Сви на един завой за към домът си, минавайки покрай един уличен магазин, в който правеха страхотен рамен. Още щом мина покрай него веднага се спря и влезе вътре с гръм и трясък. Бутна стола към себе си с крак, а той се изтърка с пода и се чу ужасеш шум. Седна най-спокойно и си поръча рамен, като сложи ръце на масата и зачака, макар да мразеше да чака.

by **LayYixing** Съб Сеп 19, 2015 10:36 pm

* Не спираше да те следи. Следеше движенията ти, защото му беше интересно. Когато ти влезе в магазина, Лей не те последва. Скри се зад ъгъла на сградата и леко си показа главата, като пак продължи да те наблюдава през прозореца. Усмихваше и можеше да се каже, че се забавляваше. Това за него бе детска игра. Често правеше такива неща и следеше някой. Беше много изненадан, от това че преди го забеляза, защото до сега не му се беше случвало. Извърна погледа си леко, като спря да те следи. Огледа магазина. Отново.. чисто любопитство.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 19, 2015 10:48 pm

*Момчето беше нетърпеливо, но за доброто на човека със спагетитие, те дойдоха бързо. Когато ги поставиха пред него с пръчките, той се усмихна широко и отвори капакът на кутийката, като взе клечките в ръка и започна да се храни. Винаги обичаше да яде храната вряла, дори да му пареше, а когато се опарваше и го болеше много, продължаваше да се тъпче с врялата храна, а все още не те забелязваше*

by **LayYixing** Съб Сеп 19, 2015 11:01 pm

* Видя, как ти донеса спагетите и ти започваше да се тъпчеш с вряла храна. Засмя се силно и седна на земята пред магазина. Не издържаше на това. За първи път можеше да те види така, а и много му приличаше на него самия. Покри лицето си с ръце, като се опитваше да се сдържи, но не можеше, колкото и да искаше. Все още се смееше с цяло гърло и погледна напред към улицата. Дете.. какво се очакваше от него. Дори и той не знаеше, какво точно смешно има на това, но все пак беше смешно. Това го разсмя още повече. Избърса сълзите от смях по лицето си и отново се загледа в пътя.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 19, 2015 11:10 pm

*Колкото и далеч да бе - на другата улица, заведението бе със стъклени стени отпред и чу силният ти смях, като се изцепи издразнен от факта, че това прекъсна яденето му* Кой тъпак се смее така!? *Оппаа, щом се обърна и фокосира погледът си на отсрещната фигура, нещо му кипна и гримасата му се смени на : BaekLay / Resistant -저항하는 / ♥ - Page 2 Large

BaekLay / Resistant -저항하는 / ♥ - Page 2 Large

Издразни се и веднага се изправи. Взе в ръка рамена си и излезе бързо от магазина. Изчака да минат колите и пресече отсреща, като застана до теб присвил очи. Заби кракът си в тазът ти и изсъска* А, ти пак ли!!!??? Мога да усетя кога ме следиш! Ама че си!! Ще ти изсипя спагетите си върху теб! Не поиска да ми купиш храна, но си домъкна задника след мен!!! *Беше наистина издразнен, още малко буквално щеше за изсипе спагетите върху теб и точно така стана. Мина някакъв гълъб б голяма близост до Бек, а той се страхуваше от тези птици, странно. За да се защити хвърли кутията нагоре и рязко се отдръпна, а водата заедно със спагетите се озова върху теб. Когато се отърси и осъзна те погледна и при вида ти - започна да се смее с цяло гърло* Изглеждаш много глупаво! Пабо! Така ти се пада!

by **LayYixing** Съб Сеп 19, 2015 11:21 pm

* Леко се стресна, когато те видя да идваш при него с такова изражение и моментално спря да се смее. Когато си заби кракът върху таза му, леко изстена и прехапа устни. Беше си чувствителен. Погледна те объркано, но после, когато изсипа спагетите върху него, замръзна за няколко секунди, след което скочи от земята и започна да си дърпа блузата. Спагетите бяха вряли. Обичаше да ги яде такива , а не да се къпе с тях. Скачаше и още малко щеше да си издере блузата, за да махне ужасното чувство. Пареше ужасно много. Обърна се и се заби в тясната уличка. Свали блузата си и я хвърли на страни. Отдъхна си и се подпря на стената. Облекчение.. * Боже....

by **Баек Хюн** Съб Сеп 19, 2015 11:32 pm

*Когато видя реакцията ти, буквално усети същата болка, но не буквално. Когато се обърна към блока видя една кофа под климатик който капеше. Хрумна му глупавата идея, че ако те освежи ще ти мине. Грабна кофата веднага и с бързи крачки дойде при теб, между двата блока, които образуваха тясната уличка. Вече се беше облегнал, а Бек не забеляза, че си се успокоил и изля цялата хладка вода върху теб, при което пусна кофата на земята и се ухили до уши. Беше странно, че се опита да ти помогне, дори по такъв глупав начин. Можеше да се движи с лоши хора, но той не бе чак толкова гаден, а и само ти от всички съученици в училището му обръщаше внимание, а това му харесваше, караше го да се чувства забележим още повече и някак по-добре*

by **LayYixing** Съб Сеп 19, 2015 11:42 pm

* Тъкмо се успокой и... Изведнъж те видя да седиш пред него. В следващия момент.... Стана мокър. Измръзна. Погледна те студено. Скръцна със зъби и изсъска. Мразеше студа повече от всичко на света. Обичаше само и единствено топлината. Започна да изтръпва и трепери. Не му хареса чувството. Предпочиташе да го полеят още веднъж със спагети, отколкото това. Отиде много бавно до тениската си, която беше все още на земята. Наведе се и я взе. Върна се на същото място, до стената, но не облече блузата си. Никога няма да облече блуза със спагети върху нея.*

by **Баек Хюн** Съб Сеп 19, 2015 11:47 pm

*Почувства се глупаво, тъй като ти стоеше пред него и замръзваше поради негова вина. Слави дебелото си топло яке и остана само по блуза. Погледна надолу към якето си, а след това насочи ръката си към теб, като измърмори тихо, за да не си помислиш, че го е грижа, но пък беше обратното. Избегна погледът ти и свъси вежди* Ето. На теб ти трябва повече! *Доближи се с една единствена крачка небрежно и те дръпна от стената* Там е още по студено, пабоя! Облечи го сега - *повдигна се леко на пръсти, за да му е по-удобно, тъй като бе малко по-нисък. Сложи якето на раменете ти, придържайки го да не падне* Облечи го, ще ти стане по-топло!

by **LayYixing** Съб Сеп 19, 2015 11:54 pm

* Гледаше те тъпо. Все още измръзваше и накрая реши да вземе якето ти. Облече го бавно и те погледна още по- глупаво. Седна на земята и се загледа напред. Обичаше да стои на някое тихо място и да се ослушва. Полазиха го студени тръпки и започна с ръцете си да търка краката си, колкото можеше по- бързо, за да не се стопли, но не сработи. Кихна леко. Накрая стана внимателно и те погледна с благодарствено изражение.* Б-благодаря... Аз ще си вървя..

by **Баек Хюн** Нед Сеп 20, 2015 12:02 am

*Въздъхна и извади телефонът си от задният джоб. Когато видя часът бе 17:56ч. при което се стресна, как толкова бързо минава времето му и изключи телефонът си, прибирайки го обратно от където го извади. Погледна те и кимна одобрително, като сложи обратно раницата си, понеже я бе свалил когато ти даваше якето.* Добре. Утре ми го върни и го испери ако обичаш. Не винаги ще съм толкова мил, надявам се да запомниш услугата ми! *Заяде се Беки и прибра ръцете си в джобовете, като ти обърна гръб и потегли по своят път*

by **LayYixing** Нед Сеп 20, 2015 12:10 am

* Когато чу думите ти, само изсъска и извъртя очи. Излезе от уличката и се запъти към къщата си. Не беше далече. Щеше да върви само около 10 минути. Загледа се в небето, и за щастие разбра, че още не се е стъмнило. Вървеше бавно и не усети, кога минаха 20 минути. Вече си беше пред тях и отключи вратата на къщата, като влезе и я затвори отново след себе си. Качи се на втория етаж и се просна на леглото. Обърна се с лице към тавана. Не минаха няколко секунди и той заспа. Е ... нямаше да продължи дълго. Щеше да спи само до около 10 вечерта и после най- вероятно щеше да отиде на някоя от обичайните си вечерни разходки.*

by **Баек Хюн** Нед Сеп 20, 2015 12:15 am

*Хм, положението на Бек бе много по различно когато се прибра. Вратата на дворът му бе широко отворена, а вътре се бяха насъбрали типовете на баща му. Още когато видя тези хора, Бек потрепна, но виждайки баща си се поуспокои. на бързи крачки влезе в къщата и се събу, качвайки се по стълбите за вторият етаж, а след тоца отвори една врата, която водеше към тавата. Качи се едно стапало нагоре и я затвори, като се изкачи и метна чантата на леглото си. Да, Бек обичаше дае буквално на осамотено място когато иска да е сам и това бе точно в негов стил. Седна на въртящият се стол пред бюрото си и пусна компютъра, изчаквайки да се включи, а вече се бе минало час, откакто си тръгна*

by **LayYixing** Нед Сеп 20, 2015 12:34 am

* Спеше дълбоко няколко часа, след което се събуди. Погледна сънено часовника, а той показваше едва 9: 30. Точно навреме, както обикновено. Стана с голям зор от леглото. Навлече нови дрехи. Погледна към стола и видя якето ти. Помисли малко, но реши да го остави тук. Взе си портмонето и слезе на първия етаж. Влезе в кухнята и си сипа чаша с вода. Когато я изпи се протегна и се обърна към входната врата. Отиде пред нея, обу се, отвори я и като излезе я затвори след себе си. Време беше за разходката му. По пътя чу как корема му къркори и реши да се запъти към магазина по- рано. Раменът изглеждаше много вкусно и искаше да го опита, но този път не върху себе си.*

by **Баек Хюн** Нед Сеп 20, 2015 12:39 am

*През тези часове не отдели нито ръката си от мишката, нито погледът си от окрана. Музиката му беше усилена до дупка, а той разпускаше с най-различни игри, които му харесваха или обратното, но просто да се разсейва с нещо от скуката. На вън се стъмваше и в просторната таванска стая също. Ярката светлина от екрана на монитора го приспиваше, което го накара да се прозява. Реши че му се спи много и просто стана от стола и остави всичко както си беше, дори музиката си гъмжеше. Отиде до леглото и се метна на него, лягайки по корем, толкова изморен*

by **LayYixing** Нед Сеп 20, 2015 12:50 am

* Най- сетне стигна до магазина. Взе си рамен за вкъщи. Чакаше дълго поръчката си, но за него нямаше проблем. Когато най- сетне я получи, стана от стола, върху който седеше и отиде на касата, като плати. Излезе от магазина и се запъти с бавна крачка към дома си. Разходките му никога не бяха дълги. След около 15 минути вече се бе прибрал. Отиде в кухнята и набързо изяде вкусния рамен пред себе си. Когато беше готов се качи в стаята си, легна на леглото и моментално заспа. Не се чувстваше добре още от сутрина. Нямаше намерение да ходи на училище утре, въпреки че ще изпусне от материала.*

by **Баек Хюн** Нед Сеп 20, 2015 1:02 am

*Утрешният ден наближаваше доста бързо. Беки заспа неусетно отпуснал се приятно и удобно на мекото си легло. Дишаше тежко - нещо напълни типично за него и с притворена уста. През цялата нощ помръдна около два-три пъти, а на сутринта не чу алармата си, понеже музиката му бе дори по-силна и от нея. Всъщност обожаваше музиката и колкото и силна да е, ако му харесваше можеше да я слуша. Събуди се час по късно от когато трябваше и потърка очи изправяйки се в седнало положение. Погледна към часовникът на стената си и видя че е 8:00, при което заекна моментално, но след това се отпусна, тъй като не го интересуваше. Полежа на леглото още половин час, но след това се изправи и оиде в банята. Изходи си се по нуждата и пусна водата. Изми зъбите си хубаво, както лицето и лицето си. Избърса се в кърпата и излезе от банята, като все още бе по униформата си. Свали я и си извади черни дънки и една риза с вратовръзка - подобно на униформата му облекло, но по тялото му и малко по-привлекателно. Взе си този път мешката и сложи една две тетрадки в чантата, след което неусетно се изниза от таванската стая и по коридора, обувайки кецовете си. Излезе от къщата и без да заключва този път, незнайно защо и продължи по път към училище*

by **LayYixing** Нед Сеп 20, 2015 1:15 am

* Спеше като бебе. За първи път от няколко седмици. Алармата обаче беше против това. Чу се един приятен звън, но Лей не отговори със същото. Хвана будилника и го запрати в стената. Беше забравил да я изключи. Колко тъпо от негова страна. Все още нямаше намерение да ходи на училище. Зави се отново и подремна още един час, след което се разсъни. Стана бавно от леглото и се запъти към банята, като отново се препъна по пътя си. Влезе вътре и си свърши работата, след което и се изми и приготви. Не че имаше повод.. Просто за закуска. Излезе от банята и се запъти към вратата, но видя якето ти на стола и се усмихна. Слезе долу в кухнята и си приготви закуска. Започна да яде полу- изгорелите си палачинки. Не го биваше в готвенето. Когато се наяде се качи в стаята си и започна да търси дрехи, които да облече.*

by **Баек Хюн** Нед Сеп 20, 2015 1:22 am

*Днес може би щеше да е още по-убит денят му в училище. Нямаше да има с кой да общува и кой да дразни, освен останали, но те не го интересуваха. Ето че стигна до училището и влезе вътре. Качи се по най-мързеливият начин по тълбите, чааак до трият етаж. Това го унищожи. Отвори вратата на стаята в която бе третият час, тъй като изпусна първите два. Щом влезе се настани на най-задното място, но нещо му се стори странно. Седна удобно и свъси вежди, присво очи и нещу му липсваше в погледа. Огледа се и разбра какво е. Теб те нямаше. Това беше толкова учудващо, че дори се провикна из цялата стая* Учителко, Лей идвал ли е на училище днес? *но учителката му отговори отрицателно и все едно Бек не можеше да повярва, тъй като това не бе типично за Лей и нещо проблесна в самото му тяло, и той самият не знаеше какво е, но всъщност беше малка тревога.*

by **LayYixing** Нед Сеп 20, 2015 1:32 am

* Най- накрая намери някакви дрехи . Облече ги, а облеклото му се състоеше единствено от черни прилепнали дънки и черен потник. За първи път обличаше нещо подобно. Протегна се още веднъж и се прозя силно. Подобно на дънките му, той никога до сега не е и пропускал час в училище. Усмихна се леко и седна на леглото, за да помисли малко, не че той знаеше за какво мисли. След малко стана от леглото и с бавни крачки се отправи към кухнята. Когато стигна си направи един билков чай. Беше леко настинал от снощи. Взе чашата с чая. Отиде в хола и се просна на дивана пред телевизора, като го пусна. Превърташе програмите докато търсеше нещо интересно. В такива моменти му беше много скучно, но и някак си приятно.*

by **Баек Хюн** Нед Сеп 20, 2015 10:49 am

*Мина се и третият час, а Бек все още се чудеше какво се случва, защо не идваш на училище? Въздъхна тежко и се облегна на стола, като си качи краката на твоят стол и се загледа в него. Честно казано, момчето идваше на училище само и само да може да завърши, нищо че не учеше изобщо, а понякога и пречеше в часовете. Ето че свърши и този час. Всички като турнадо се насочиха към изхода на стаята, към другата стая. Този път изчака да излязат всички и се огледа наоколо, прекрачи прага на стаята и излезе, като тръгна към другата. По-точно, часовете му не бяха по-различни от този, така си минаваха и останали три часа - в скука, която много мразеше.*

by **LayYixing** Нед Сеп 20, 2015 10:56 am

* Гледаше някакво тъпо предаване за готвене. Все едно можеше да се научи да готви по- добре от него. Загледа се в една точка и после загаси телевизора. Изправи се бавно от дивана. Помисли малко и после ентусиазирано се качи горе, в стаята си. До края на часовете оставаше само половин час. Грабна якето ти от стола и си взе свое, за всеки случай. Вече беше облечен и нямаше да губи време, за да си търси дрехи, които да облече. Слезе на долния етаж и отиде до вратата. Обу си обувките и излезе, като заключи след себе си. Запъти се към твоята къща. Искаше да ти върне якето, както обеща. След 10 минути вече беше пред къщата ти. Помисли си, че пак си избягал от училище, както обикновено и за това не мислеше особено какво прави.*

by **Баек Хюн** Нед Сеп 20, 2015 11:03 am

*Обаче този път Бек реши да останеш, ако случайно се появиш, но уви - ти наистина не дойде на училище. Вече свършиха часовете и той излезе първи, с всички сили. Дори групичката която го чакаше пред училището му - той ги подмина и се насочи право към домът ти, не подузираше, че няма да те намери там. Не след дълго тичане, се стигна пред твоята къща и огледа наоколо, като натисна звънеца продължително. След пет минути звънене на пожар, нещо което е типично за него - ти не се появи. Явно наистина не си бе и вкъщи. Въздъхна тежко и ритна оградата ти, след което се обърна и пое към домът си, който бе доста близко, десетина минутки път, докато вървеше си подритваше камъче и вече бе почти пред домът си*

by **LayYixing** Нед Сеп 20, 2015 6:03 pm

* Чукаше на вратата, но никой не отвори. Въздъхна и решително посегна към дръжката на вратата, като я отвори. Погледна учудено. Не подозираше, че е отключено. Влезе бавно вътре, като затвори вратата след себе си. Събу се и пристъпи напред. Огледа се внимателно. Не беше влизал в чужда къща преди с взлом. Видя един диван по средата на стаята. Помисли си, че това е хола и се настани удобно на него. Легна и затвори очи, като чели беше забравил, че се намира в чужда къща. Отвори очите си и премина към седнало положение. Почака 5 минути и стана. Запъти се към вратата с малко тъжно изражение.*

by Sponsored content